ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1274
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501139 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на частна жалба с вх.
№10788/21.04.2022г. депозирана от Д. В. П. с ЕГН-********** от гр.П.,
бул.“Б.“ №..., ет...., ап.... против Определение №2930/17.03.2022г.
постановено по гр.д.№17630/2021г. по описа на ПРС, първи брачен състав, с
което се прекратява производството по делото, поради оттегляне на иска и
производството продължава по отношение на насрещния иск.
Жалбоподателят твърди, че постановеното определение е недопустимо, а по
същество незаконосъобразно, за което развива съображения в жалбата. Наред
с оплакванията, жалбоподателката прави изрично признание, че от нейна
страна е направено надлежно оттегляне на предявения иск на основание
чл.232 ГПК с представени писмени доказателства на наличието на
преюдициалност на правния спор по отношение на висящ процес в
Кралство Великобритания относно родителските права, попечителството и
издръжката на детето Б. С.. Иска се от въззивният съд да отмени изцяло
обжалваното определение на първоинстанционния съд.
Ответникът по жалбата С. В. С. с ЕГН-**********, чрез
процесуалния му представител адв. Е.Ф. оспорва жалбата като недопустима,
предвид на това, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва
определението на първоинстанционния съд, доколкото с него е напълно
удовлетворено заявеното от последния желание за оттегляне на предявените
1
от него искове, поради което моли жалбата да се остави без разглеждане.
Определението, в частта за продължаване на производството по насрещните
искове, навежда твърдения, че не подлежи на обжалване, защото не е от
категорията на обжалваемите определение посочени в разпоредбата на
чл.274 ал.1 ГПК. По същество изразява становище за неоснователност на
жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, против акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол е акт на първоинстанционният съд, с
който е прекратено производството по делото на основание чл.232 ГПК,
предвид депозирана молбата за оттегляне от предявения иск, подадена от
легитимирано лице, с изрично изразено волеизявление за отказ.
Доводите на жалбоподателката за отмяна на постановеният съдебен
акт, се основават на твърдения касаещи наличието на преюдициалност на
правния спор по отношение на висящ процес в Кралство Великобритания
относно родителските права, попечителството и издръжката на детето Б. С. и
висящността на производството по отношение на предявен от ответника
насрещен иск.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за
правилно.
Уредбата на оттеглянето на иска, дадена в разпоредбата на чл. 232 ГПК,
е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. При десезиране на
съда от претенцията, по която е образувано делото пред него, съдът е лишен
от правораздавателна компетентност да се произнесе по съществото на
въведения с исковата молба спор. В тази насока съдебната практика е единна
и не установява противоречиви разрешения. Действително, за съда
2
съществува служебно задължение да следи за интересите на децата, но то не
може да се осъществи при липса на процесуалните предпоставки за
развитието на гражданския процес, една от които е наличието на надлежно
сезиране от ищеца. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с
което той десезира съда с правния спор, като запазва възможността да заяви
претенцията си с нов иск. То може да се предприеме по всяко време, през
което делото е висящо - не само пред първата, но и пред въззивната и
касационната инстанции, а може да бъде предприето и докато тече срокът на
обжалване /чл. 249 ГПК/. В случая оттеглянето на иска е предприето преди
първото съдебно заседание пред първата инстанция,
Съдът е взел предвид направеното искане от страна на ищцата и с
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, правилно е
приел, че е десезиран от разглеждане на делото. Оттеглянето на иска е
направен с валидно волеизявление на страната в съдебния процес, която е
носител на правото на иск, с което десезира съда. Това процесуално действие
зависи изцяло от волята на ищеца и съдът проверява единствено дали
волеизявлението изхожда от легитимирана страна, и дали е направено в
рамките на висящ процес. В конкретният случай няма спор по тези
обстоятелства, напротив жалбоподателката изрично в жалбата си прави
признание, че от нейна страна е направено надлежно оттегляне на
предявения иск на основание чл.232 ГПК.
При тези данни, оттеглянето на иска непоколебимо се възприема като
изявление на ищеца, отправено до съда, поради което настоящият съдебен
състав приема, че е точно приложена разпоредбата на чл.233 ГПК.. Какви са
били мотивите и основания на ищеца за оттегляне от иска, законът не се
интересува, поради което наведените от ищеца доводи в тази насока се
явяват ирелевантни, по отношение на спора и изразената от ищеца воля за
прекратяване на производството по делото.
В случаят първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице
всички предпоставки на чл.232 ГПК – оттеглянето е направено от легитимна
страна, по висящ процес, поради което настоящият състав приема, че
оттеглянето е породило целените от него правни последици – десезиране на
съда и прекратяване на производството по делото по отношение на
предявения от Д. В. П. иск с правно основание чл.127 ал.2 СК .
3
Що се касае до оплакването, че с обжалваното определение
първоинстанционният съд е постановил производството да продължи по
отношение на предявения насрещен иск, съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
На първо място - липсва доклад, с който първостепенния съд да е
приел за съвместно разглеждане насрещната искова молба на ответника С. В.
С. Нормата на чл. 211 ГПК определят процесуалния ред за предявяване на
насрещният иск, но определенията не са преграждащи по смисъла на чл. 274,
ал. 1 ГПК, тъй като постановяването им има за последица отделно
разглеждане на насрещния иск, а не прекратяване на производството по
същия.
Предвид горните съображения жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№10788/21.04.2022г.
депозирана от Д. В. П. с ЕГН-********** от гр.П, бул.“Б“,№...ет... ап....
против Определение №2930/17.03.2022г. постановено по гр.д.№17630/2021г.
по описа на ПРС, първи брачен състав
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4