МОТИВИ
към НОХД 1965/16г..
Производството е
образувано по внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт. .
Обвинението е против А.П.К. за това, че на 11.09.2015 г. в
гр.Пазарджик е съставил неистински частен документ - Договор за заем iZAEM
№3001-00007967/11.09.2015 г., ведно с погасителен план към него, на който е
придаден вид, че е сключен между Г. Д. Р., като заемополучател, и „Д. Л."
АД, като неистинността е относно подписа на заемополучателя, и го е употребил,
за да докаже наличие на правоотношение във връзка с получаването на заем -
престъпление по чл.309 ал.1 от НК
С разпореждане на съдията
-докладчик делото е внесено за разглеждане по реда на гл. 28 от НПК при открити
основание за това.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик,
който пледира за постановяване на осъдително решение с налагане на минималната
глоба, обоснована като съответна на тежестта на престъплението и гарантираща
постигане на целените персонална и генерална превенции.
Защитникът на обвиняемия
не оспорва обективната и субективна съставомерност на вмененото престъпление,
пледира оправдателна присъда.
Обвиняемият признава
всички факти по обвинението и изразява неподправено съжаление и самокритика.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
През
2013 г. св. Г. Р. изтеглила заем в размер на 350 лв., като за целта подписала
договор за заем с „Д. Л." АД чрез партньора им „А.". В офиса на
горепосоченото дружество, находящ се на бул."А. С." в гр.Пазарджик, св.Р.
се запознала с обв.А.К., който бил служител в офиса и подготвил документите,
необходими за отпускането на кредита. Св.Р. погасила кредита съгласно
погасителния план, приложен към договора.
През м.
септември 2015 г. обв.А.К. се нуждаел от пари. По този повод той посетил св.Р.
на работното й място и я помолил за услуга, без да уточни какво, като само
споменал, че ще подготви необходимите документи. Тъй като разполагал с личните
данни на св .Г. Р., К. решил да състави договор за заем, на който да бъде
придаден вид, че е подписан от св.Р. като заемополучател на сума в размер на
1000 лв. В изпълнение на замисъла си на 11.09.2015 г. обв.К. подготвил договор
за заем iZAEM №3001-00007967, като на мястото, предвидено за подпис на
заемополучател, поставил подписа си и изписал собственоръчно трите имена на Г. Д.
Р.. След което положил подписа си и като служител на „Д. Л." АД и положил
подписа си.
К.
положил подписа си за заемополучател и изписал собственоръчно името на св.Р. и
в погасителния план, който бил неразделна част от сключения договор за заем.
След като оформил договора и съпътстващите го документи, той ги представил пред
служител на „Д. Л." АД, за да докаже наличие на провоотношение във връзка
с получаване на кредит в размер на 1000 лв. Сума в такъв размер била изплатена
и съответно получена от обв.К..
През м.
март 2016 г. кредитен консултант на „А." посетил адреса на св.Р. и й
съобщил, че има забавено плащане на суми по кредит. Св. Р. заявила на
консултанта, че е изплатила всички суми, отпуснати й по сключени договори за
заем и не е сключвала нов договор. Когато посетила офиса на горепосоченото
дружество в гр.Пазарджик и след разговор със служител на кредитната компания,
св.Р. установила, че през месец септември 2015 г. от нейно име е бил сключен
договор за заем в размер на 1000 лв. По този повод св.Р. сезирала полицейските
органи с жалба, в която изложила твърдения за извършено престъпление.
Напълно
идентична фактология по делото е възприел и авторът на процесния акт, с който
на съд е предаден обвиняемия К.. Тази фактическа обстановка е напълно
обоснована от непротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателства от ДСП - показанията
на свидетелката Равгелова, признанията на обвиняемия, експертното изследване на
положените подписи и ръкописното изписване на имената на Р. /л.23-27 от ДП/,
според което подписите за заемополучател, положени от името на Г. Д. Р. в
договора за заем №3001-00007967 от 11.09.2015 г.и погасителния план към него,
са изпълнени от А.П.К..
В съдебната фаза на процеса обвиняемият също
депозира пълни самопризнания като споделя и причините за престъпното се
поведение, при което е съставил и ползвал неистински частен документ -договор
за заем №3001-00007967, ведно с погасителен план към него, на който е придаден
вид, че е сключен между Г. Д. Р., като заемополучател, и „Д. Л.", като
неистинността е относно подписа на заемополучателя. Така съставеният от
обвиняемия договор е употребен от същия пред служител на „Д. Л." АД, за да
докаже наличие на правоотношение между Р. и горепосоченото дружество, по силата
на което Р. може да получи заем в размер на 1000 лв..
Обвиняемият
несъмнено е съзнавал противоправния характер на деянието си. Предвиждал е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици. Представил е документ, в неистинността на който досежно
подписа на заемополучател е бил убеден,
тъй като самият той е положил подписа от името на лицето, сочено като автор. Самият
документ е ползвал като основание за получаване на отпуснатата като кредит
сума.
Установената
обективна и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние,
обоснова и постановеното решение, с което обвиняемият бе признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.
Налице
са, материално-правните предпоставки по чл. 78 а, ал.1 от НК с оглед вида и
размера на предвиденото за процесното престъпление наказание, необременения
съдебен статус на дееца и липсата на невъзстановени съставомерни имуществени
вреди , поради което деецът бе освободен от наказателна отговорност за
извършването му и му се наложи административно наказание глоба.
При
отмерването й Съдът има предвид конкретните обстоятелства по извършването му и
конкретно ниският размер на получената сума, което обстоятелство е извън
съставо-попълващите и която е под размера на дори три минимални работни заплати
за страната. Наред с това обвиняемият е изплатил цялата дължима сума и
депозирал извинение на Р., от чието име е положил подписи в кредитния договор.
непосредствените впечатления на съдебния състав не оставиха съмнение в
искреността на обвиняемия в изразената самокритичност и съжаление за
извършеното, към която цел се стреми самата репресия чрез ангажиране на
съответната отговорност. В случая тя е постигната и преди да се реализира тази отговорност.
При това положение, Съдът прие, съобразявайки тежестта на
престъплението и необходимостта наказанието да поправи дееца към спазване на
установения правов ред и да въздейства предупредително-възпиращо върху него и
останалите членове на обществото, че е достатъчно определяне на глоба в минимален размер 1000 лв.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия се присъдиха и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 110,64 лева - по сметка на ОД МВР
Пазарджик, както и 10 лв. ДТ при евентуално издаване на изпълнителни листове.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си, което обяви на страните, като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: