№ 151
гр. Русе, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520103245 по описа за 2021 година
Г.Г. – юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на
26.09.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Ц. М. е сключен Договор за паричен
заем №2394562, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер
на 5000 лева. Кредитополучателят приел да възстанови сумата, ведно с възнаградителна
лихва – 959.20 лева в срок до 27.09.2016г. на 26 равни двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 229.20 лева.
Ответникът не изпълнил своевременно задълженията си, произтичащи от контракта и
след изтичане срока на договора, дългът му възлизал на: 978.62 лева – главница; 30.08 лева –
договорна лихва и 434.03 лева – мораторна лихва за периода 03.08.2016г. – 28.01.2021г.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
16.11.2010г. и Приложение №1 от 01.03.2020г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД цедирало
вземането си по процесния договор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Страните
индивидуализирали вземането в Приложение №1. Въз основа предоставените пълномощия,
в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратило до
длъжника уведомителни писма за извършената цесия, но пратката останала непотърсена от
ответника.
Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за
извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №210/01.02.2021г., издадена по
ЧГД №458/2021г. по описа на РРС срещу В. Ц. М. за сумите: 978.62 лева – главница по
1
Договор за паричен заем №2394562, сключен на 26.09.2015г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В. Ц. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2021г. до окончателното й изплащане; 30.08 лева – договорна лихва за периода
28.08.2016г. - 27.09.2016г.; 434.03 лева – обезщетение за забава за периода 03.08.2016г. -
28.01.2021г. вкл.
Предвид дадените от заповедния съд указания, Г.Г. моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че В. Ц. М., ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, район “Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 сумите: 978.62 лева – главница по Договор за паричен заем №2394562, сключен на
26.09.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Ц. М., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане; 30.08 лева –
договорна лихва за периода 28.08.2016г. - 27.09.2016г.; 434.03 лева – обезщетение за забава
за периода 03.08.2016г. - 28.01.2021г. вкл.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК В. Ц. М., не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства. В първото по делото заседание, процесуалният представител на
ищцовата страна оспорва изцяло претенцията. Твърди, че преди завеждане на заповедното
производство, вземането е погасено чрез плащане на първоначалния кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 26.09.2015г. между Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Ц. М. е сключен Договор за
паричен заем №2394562, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит
в размер на 5000 лева. Страните постигнали съгласие досежно параметрите на контракта,
както следва: главница - 5000 лева; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35%;
лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.10%; Годишен процент на
разходите по заема – 40.90%; срок на заема в седмици – 52; брой вноски – 26; размер на
двуседмичната погасителна вноска – 229.20 лева.
Предвидена е клауза (чл.4 от контракта), според която кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 4569.50 лева при неизпълнение на задължение за осигуряване в
тридневен срок от сключване на договора обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия.
Визирано е правото на заемателя да прехвърли правата си по Договора на трето лице.
На 01.03.2020г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило изцяло вземането си,
произтичащо от Договор за паричен заем №2394562 на „Агенция за събиране на вземания“
ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви (Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010г. и
2
Приложение№1/01.03.2020г.).
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №210/01.02.2021г., издадена по
ЧГД №458/2021г. по описа на РРС срещу В. Ц. М. за сумите: 978.62 лева – главница по
Договор за паричен заем №2394562, сключен на 26.09.2015г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В. Ц. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2021г. до окончателното й изплащане; 30.08 лева – договорна лихва за периода
28.08.2016г. - 27.09.2016г.; 434.03 лева – обезщетение за забава за периода 03.08.2016г. -
28.01.2021г. вкл.; направените по делото разноски в размер на: 28.85 лева – заплатена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, заповедният
съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно,
ясно, всестранно и компетентно. След извършена проверка на приетите по делото
доказателства и документацията предоставена от счетоводствата на ищцовото дружество и
първоначалния кредитор, вещото лице е установило, че към 29.01.2021г. задължението на
ответника възлиза на 1711.70 лева, от които: 978.62 лева – падежирала и непогасена
главница за периода 02.08.2016г. – 27.09.2016г.; 30.08 лева – договорна лихва за периода
16.08.2016г. – 27.09.2016г. и 404.54 лева – мораторна лихва за периода 03.08.2016г. –
29.01.2021г. и 703 лева – неустойка по чл.4 от Договора. Констатирано е, че
кредитополучателят е заплатил общо 8817 лева, с които са погасени: неустойка в размер на
3866.50 лева, дължима за периода 13.10.2015г. – 02.08.2016г.; 929.12 лева – договорна лихва
за същия период; 4021.38 лева – главница.
В о.с.з. експертът пояснява, че при погасяване на кредита е изплатена неустойка в
размер 3866.50 лева и ако се приеме, че същата е недължима, то към 24.01.2020г.
задължението по кредита е погасено изцяло чрез плащане.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 978.62
лева – главница по Договор за паричен заем №2394562, сключен на 26.09.2015г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и В. Ц. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2021г. до окончателното й изплащане; 30.08 лева – договорна лихва за периода
28.08.2016г. - 27.09.2016г.; 434.03 лева – обезщетение за забава за периода 03.08.2016г. -
28.01.2021г. вкл., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№210/01.02.2021г., издадена по ЧГД №458/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №458/2021г. по
3
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията си на цедирано
вземане по Договор за паричен заем №2394562, сключен на 26.09.2015г. между Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В. Ц. М..
Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100/2019г.) съдът служебно следи за наличието на
неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към исковата молба
Договор за паричен заем №2394562/26.09.2015г., попада в приложното поле на Закона
защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а заявителят на дефиницията за „търговец” по смисъла на
§ 13, т.2 от ДР на ЗПП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги,
свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл.24 ЗПК за договора се прилагат и разпоредбите на чл.143 –
148 от ЗЗП.
Процесният договор съдържа клауза за заплащане неустойка, която с обоснована
вероятност може да се определи като неравноправна, по следните съображения:
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Клауза, като уговорената в чл.4, ал.2
от Договора, според която кредитополучателя дължи неустойка в размер на 4569.50 лева
при неизпълнение на задължение за осигуряване в тридневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство на физически лица,
които отговарят на определение условия се намира в пряко противоречие с преследваната от
Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е
посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
4
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1
от ЗПК.
Предвид нищожността на неустоечната клауза сумата 4569.50 лева се явява
недължима, респективно недължимо платени са и месечните вноски в тази част.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че извършените от
ответника погасявания по договора за кредит възлизат на 8817 лева, а съгласно чл.2 от
контракта, кредитополучателят е приел да възстанови 5959.20 лева – общ размер на
плащанията включващ главница, ведно с фиксиран годишен лихвен процент – 35% и ГПР –
40.90 %.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията като неоснователна следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в
размер на 480 лева – възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район “Люлин“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу В. Ц. М., ЕГН
5
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Антим Първи“№7 иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено дължимостта на сумите: 978.62 лева – главница по Договор за
паричен заем №2394562, сключен на 26.09.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.
Ц. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до
окончателното й изплащане; 30.08 лева – договорна лихва за периода 28.08.2016г. -
27.09.2016г.; 434.03 лева – обезщетение за забава за периода 03.08.2016г. - 28.01.2021г. вкл.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №210/01.02.2021г., издадена по
ЧГД №458/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В.
Ц. М., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6