Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 21.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на осми декември

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 6042 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.И.П. срещу З. „А.” АД и З. „А.Б.“, с която са предявени пасивно субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.10.2015 г. пътувал от гр. Силистра за гр. Бургас на предна дясна седалка с поставен предпазен колан в л.а.м. „Фолксваген пасат“ с ДК № *****. На излизане от кръговото кръстовище на кв.Рилци, Добрич се отправили към КПП Варна, като при наближаване на кръстовище, на което имало табела „Горско стопанство“, ищецът видял микробус „Мерцедес спринтер“ с ДК № *****, който искал да завие наляво, в този момент видял от другата лента л.а.м. „Тойота Ярис“ с ДК № *****, който се удря с лявата си странична част в предната лява част на микробуса, след това се удря в островчето и се понесъл към автомобила, в който пътувал ищеца с дясната си странична част. Водачът на автомобила, в който пътувал ищеца се отбил в дясно и спрял. Ищецът се подпрял с дясната ръка на таблото и усетил удара. Вследствие на произшествието ищецът получил многофрагментно счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка. Под пълна анестезия е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака с 10 отвора, 10 винта и 2 серклажа, поставена гипсова шина, с която ищецът престоял около два месеца, време през което изпитвал много болки и неудобства, нуждаел се от чужда помощ. Твърди се, че въпреки проведеното лечение и рехабилитации, към днешна дата ищецът не може да си изправя кутрето, ръката му изтръпва при продължително отпуснато положение, липсва сила на захвата, не може да носи тежко, дори не може да се обръсне с тази ръка. Твърди се, че вината на двамата водачи е установено с решение по н.а.х.д. № 15/2018 г.

Твърди се, че микробус „Мерцедес спринтер“ с ДК № ***** е със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД А.“ с полица № 11115000729582 със срок на валидност от 09.03.2015 г. до 08.03.2016 г., а л.а.м. „Тойота Ярис“ с ДК № ***** е със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „А.Б.“, с полица № 01115000648299, със срок на валидност от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят по равно на ищеца сумата от 70 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 90 000 лв.-застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 1 352,94 лв.-имуществени вреди, настъпили в причинно-следствена връзка от ПТП осъществено на 29.10.2015  г. в гр. Добрич, виновно причинено от водачите на микробус „Мерцедес спринтер“ с ДК № ***** със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД А.“ с полица № 11115000729582 със срок на валидност от 09.03.2015 г. до 08.03.2016 г. и на л.а.м. „Тойота Ярис“ с ДК № ***** е със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „А.Б.“, с полица № 01115000648299, със срок на валидност от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-29.10.2015 г. до окончателното изплащане, а върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на исковата молба-04.05.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК са постъпили отговори и от двамата ответници.

Ответникът „А.Б.“ АД чрез пълномощника си адвокат Бъчваров не оспорва, че на 29.10.2015 г. е настъпило ПТП, при което ищецът като пътник на предна дясна седалка в л.а.м. „Фолксваген пасат“ с ДК № ***** е получил телесни увреждания.

Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че същият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Твърди се прекомерна завишеност на предявените искове с твърдението че същите не съответстват на реално претърпените вреди.

Ответникът ЗАД „А.“ чрез пълномощника си юрисконсулт Д., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора счита исковете за допустими, но неоснователни и завишени по размер. Оспорва отговорността на водача З.Ю.К. по основание и размер с твърдението, че същият не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че е пътувал без поставен предпазен колан.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която и във връзка с възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба уточнява претенцията си, като заявява, че претендира заплащане на сумите по равно от двамата ответници. Поддържа предявения иск, оспорва твърденията на ответниците заявени с отговора им. Твърди приложимост на нормата на чл.300 ГПК. Оспорва възражението за съпричиняване.

В срока по чл.373 от ГПК и двамата ответници депозират допълнителен отговор. Ответникът З. „А.Б.“ АД      поддържа заявените с отговора оспорвания, както и направените доказателствени искания. Ответникът „З.А.“ АД също поддържа всичките си възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78,  ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника З. „А.Б.“ адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗАД „А.“ в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло, при условията на евентуалност да определи обезщетение в по-нисък размер, поради съпричиняване от страна на ищеца. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът З. „А.Б.“ в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло, при условията на евентуалност да определи обезщетение в по-нисък размер, поради съпричиняване от страна на ищеца и като съобрази трайно установената съдебна практика. Съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 24.03.2018 г. Решение № 93 от 08.03.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 15/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, наказателно отделение, 18 състав, З.Ю.К. е признат за виновен в това, че на 29.10.2015 г. в гр. Добрич, по околовръстен път II-97, на кръстовището му с пътна отсечка, свързваща околовръстния път с бул. „Добруджа“, при управление на л.а.м. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.25, ал.1, чл.37, ал.1 от ЗДвП и с това по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Ж.Т. М., причинил средна телесна повреда на В.И.П., изразяваща се в многофрагментно счупване на тялото на раменната кост на дясна ръка довело до затруднение на движението на горен десен крайник за период от около три-четири месеца. Със същото решение и за същото деяние Ж.Т. М. също е признат за виновен, вследствие на извършени от него нарушения по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП, при управление на л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № *****.

Между страните е прието за безспорно, че микробус „Мерцедес спринтер“ с ДК № ***** е със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД А.“ с полица № 11115000729582 със срок на валидност от 09.03.2015 г. до 08.03.2016 г., а л.а.м. „Тойота Ярис“ с ДК № ***** е със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „А.Б.“, с полица № 01115000648299, със срок на валидност от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г.

От приетата по делото СМЕ се установява, че получената при ПТП от ищеца увреда-многофрагментно счупване на тялото на дясна раменна кост, е довела до функционална немощ на десен горен крайник, изразяваща се в намален обем на движенията в дясната раменна става и намалена мускулна сила и захват на дясната ръка. От приетото по делото допълнително заключение на СМЕ се установява, че от извършен личен преглед на ищеца на 11.12.2019 г. се установява, че е налице не възстановен обем на движенията на дясното рамо и намаление на същите с 1/3 за сметка на отвеждането и компресия на лъчевия нерв.

От представените писмени доказателства се установява, че след произшествието ищецът е настанен за лечение в МБАЛ-Добрич АД, където на 29.10.2015 г. е опериран по спешност и под обща упойка е направена кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака с 10 отвора, 10 винта и 2 серклажа. Шеф, дренаж, гипсова шина. За нуждите на лечението на получената травма, ищецът е направил следните разходи: сума в размер на 1 150 лева, съобразно фактура № 119908/02.11.2015 г. за закупуване на медицинско изделие, използвано за оперативното лечение, сума в размер на 73,86 лв., съобразно фактура № 1459/09.11.2015 г. за закупуване на медикаменти, сума в размер на 53 лв., съобразно фактура № 936/11.11.2015 г. за закупуване на бинтове и памук, сума в размер на 9,14 лв., съобразно фактура № 1073/13.11.2015 г., сума в размер на 17 лв., съобразно фактура № 2848/04.12.2015 г., сума в размер на 7,37 лв., съобразно фактура № 1078/10.12.2015 г., сума в размер на 32,32 лв., съобразно фактура № **********/30.12.2015 г. и сума в размер на 10,25 лв., съобразно фактура № 935/07.01.2016 г.

Направените разходи възлизат общо на сумата от 1 352,94 лв. и съобразно заключението на приетата по делото СМЕ, представените във фактурите лекарствени средства и материали, биха могли да бъдат използвани при лечението на травматични увреди подобни на тези, получени от ищеца при процесното ПТП.

Ищецът е бил на болнично лечение в рамките на седем дни за периода от 29.10.2015 г. до 07.11.2015 г., след което лечението му е продължило в домашни условия около шест месеца, включващо и лечебни процедури за възстановяване на здравословното състояние.

От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ на вещите лица инж. Д. и д-р Б., се установява, че в медицинската документация няма данни за т.нар. коланна травма. Вещите лица установяват, че в момента на удара, въздушните възглавници са се задействали, но поради факта, че ищецът е бил поставил ръката си върху арматурното табло, то силата на удара се е провела по дължината на десния горен крайник и в крайна сметка е причинил счупване на тялото на дясната раменна кост. Установява, че се л.а.м. „Фолксваген пасат“ с рег. № *****, в който е пътувал ищеца като пътник, е оборудван с предпазни колани за всички места в автомобила, както и с въздушни възглавници за водача и пасажера до него. Установява се, че в следствие на удара, въздушните възглавници са се активирали и те биха могли да допринесат за получената от ищеца травматична увреда. При разпита си в съдебно заседание, вещите лица приемат, че пострадалият ищец е бил с поставен предпазен колан.

От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ, изготвено от вещите лица инж. Е. и д-р Стефанова се установява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, в противен случаи би получил и травматични увреждания на главата, лицето и долните крайници. В конкретния случай, тялото на пострадалия е задържано да не полети напред, но подпирането с дясната ръка върху арматурното табло, е нормална реакция на човек, очакващ ужаса от челен удар.

Ответниците са оспорили това заключение, в която връзка съдът е допуснал повторна комплексна експертиза, изпълнена от вещите лица д-р К. и инж. И., които потвърждават извода, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Уточняват още, че предпазния колан няма никакво отношение към единствено доказаната документално травматична увреда. Вещите лица сочат, че подпирането с ръка на арматурното табло, не е резултат от необходимост, а резултат от т.нар. инстинкт за самосъхрание, присъщ на всяко живо същество.

Пред настоящата инстанция е разпитан К.В.П.-син на ищеца, който установява, че посетил баща си в болницата веднага след като узнал по телефона за произшествието. Свидетелят установява, че баща му бил опериран, а впоследствие дясната му ръка била гипсирана. Започнали усложнения-отоци по самия крайник, ръката била надута, до посиняване. През това време ищецът вземал антибиотици, болкоуспокояващи и мазила, с които мажел ръката си. Това продължило близо два месеца, през което време ищецът бил с гипс на ръката. През този период обслужването на ищеца било много трудно. Хигиена с мокри кърпи, а свидетелят лично му обувал чорапите. Когато ищецът ходел до тоалетна, винаги трябвало да има човек до него, и не само. Ищецът имал нужда от помощ. След сваляне на гипса, ръката имала неприятен вид. Била назначена рехабилитация, която ищецът посещавал, но  от нея нямало голям ефект. Ръката започнала да придобива неестествен вид. Лакътят леко сгънат, пръстите леко свити. На лявата ръка и от претоварването, също се забелязва деформация, като увеличаване на мускулна маса на някои места. И до ден-днешен ищецът продължава да взема медикаменти за болка в ръката, както и валериан, валидол за нормален сън, защото и сънят му вече не е този, който имал преди. Ръката не е възстановена, по-слаба е, трудно стиска, трудно се движи. Ищецът избягва да носи с нея по-тежки предмети, защото няма тази сила и чувствителност, която е имал като здрав. Ищецът станал малко по-раздразнителен в ситуации, в които не може да се справи и това го кара да се чувства некомфортно, не на място, непълноценен. Свидетелят установява, че има непосредствени впечатления за лечението на баща си, защото първо го посещавал в болницата, а след това отишъл в дома му, за да се грижи за него. Ищецът работел преди инцидента и в момента работи. Има частна фирма. Работата му е свързана с физически труд, тъй като той сам си стопанисва сградата. Има частен музей.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 29.10.2015 г. между преките причинители и ответниците, като този факт не се оспорва от страните.

С писмените доказателства и заключението на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни повреди на ищеца, довели до болки и страдания. Със заключението на СМЕ се установява и пряката, причинна връзка между процесното ПТП и травматичното увреждане на ищеца.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съобразно утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водачите З.Ю.К. и Ж.Т. М., причиняването на вреда при условията на независимо съпричинявае и вида на телесните увреждания на ищеца, са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 24.03.2018 г. Решение № 93 от 08.03.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 15/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, наказателно отделение, 18 състав.

В резултат на виновното поведение на двамата водачи на процесните МПС и в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от него за ищеца на 62 години към момента на произшествието е настъпило травматично увреждане: многофрагментно счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителите, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.

По заявените от ответниците възражения за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, изразяващо се в пътуване в автомобила без поставен предпазен колан.

Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.

Безспорно всички изслушани и приети по делото заключения на вещите лица установяват, че ищецът е пътувал в процесния автомобил с поставен предпазен колан. От друга страна поставянето от ищеца на ръката на арматурното табло на автомобила, съдът не може да определи като противоправно, съзнавано поведение, доколкото се определя като инстинкт за самосъхранение, който не е възможно в момента на произшествието да бъде съзнателно контролиран от ищеца.

По горните съображения, настоящият съдебен състав, намира, че възражението за принос следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни повреди на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки, че към момента на произшествието ищецът е бил на 62 години, че е налице едно травматично увреждане, за което ищецът е пролежал седем дни в болница, където под обща упойка е извършена оперативна интервенция. Възстановяването на ищеца е продължило шест месеца в домашни условия, при провеждане на рехабилитация, че първите два месеца ищецът е бил с поставен гипс на дясната ръка, поради което е имал необходимост от чужда помощ в ежедневието-при хигиена, обличане, ходене в тоалетна. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът взема предвид обстоятелството, че и към момента ръката на ищеца не е възстановена, налице е не възстановен обем на движенията на дясното рамо и намаление на същите с 1/3 за сметка на отвеждането и компресия на лъчевия нерв, което може да бъде решено по оперативен път с декомпресия, т.е. освобождаване на нерва, където е притиснат /показания на д-р Б. по време на разпита му в проведеното на 25 февруари 2020 г. открито съдебно заседание/. Съобразява, че и към момента ищецът взема медикаменти за болка в ръката, както и валериан, валидол за нормален сън, защото и сънят му е нарушен, следствие на претърпяното от него произшествие.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от 70 000 лв., поради което предявеният частичен иск следва да бъде уважен в пълен размер. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното предявения иск ще следва да бъде уважен в пълен размер. Доказан и основателен, съобразно доказателствата по делото е искът за имуществени вреди, който също следва да бъде уважен в пълен размер.

С оглед на горното съдът намира, че ответниците следва да заплатят определеното по-горе застрахователно обезщетение по равно, т.е. по 35 000 лв.-неимуществени вреди и по 676,47 лв.-имуществени вреди, всеки един от тях.

Безспорно с Решението по н.а.х.д. е установено, че деянието, в пряка причинна връзка, от което е увреден ищеца, е извършено в условията на независимо съпричиняване от двама водачи, които са имали сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност”, с двамата ответници.

Независимото съпричиняване е възможно само при непредпазливите престъпления, което също означава, че увреждането е причинено от две лица, които отговарят солидарно за настъпване на вредите – чл. 53 от ЗЗД. Налице е пасивна солидарност, при която две лица дължат една и съща престация така, че кредиторите могат да искат тази престация изцяло от всеки от длъжниците – чл. 122, ал.1 от ЗЗД.

Съдът приема, че приносът на двамата водачи е в равна степен еднакъв, предвид броя и тежестта на извършените от тях нарушения. В хипотезата на съпричиняване на вредоносния резултат, при заявена с исковата претенция разделност на отговорността на двамата застрахователи, задължение на съда е да определи съотношението, при което независимото съпричиняване е факт, и оттам, въз основа същото съотношение да разпредели по справедливост  обезщетението за неимуществени и имуществени вреди между двамата застрахователи, които са ответници по исковете. Това е така, защото отговорността на застрахователя спрямо увредения е функционално обусловена от отговорността на застрахования при него делинквент, но в рамките на застрахователната сума по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. всеки един от ответниците отговаря, съобразно установения принос за настъпване на произшествието от застрахования при него водач.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждане-29.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на иска-04.05.2018 г.

По въпроса за разноските в настоящото производство:

При този изход на делото, разноски на ответниците не се дължат.

Ищецът е освободен от ДТ и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

С договор за правна защита и съдействие от 30.05.2019 г. се установява, че адвокат Н.В. е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон, ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат В. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.

При материален интерес от 70 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 2630 лв., съответно при материален интерес от 1 352,94 лв.-на основание чл.7, ал.2, т.2 е 324,71 лв., или общо дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 2 954,70 лв., което е платимо по равно от двамата ответници, т.е. по 1 477,35 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят по равно, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважения иск, а именно: 2 854,12 лв., както и сумата от 550 лв.-заплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и З. „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по равно на В.И.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 13, адвокат Н. С.В. сума в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лв./, или по 35 000 лв. всеки, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от травматично увреждане, частично предявен иск от общо претендираната сума от 90 000 лв., както и сумата от 1 352,94 лв. /хиляда триста петдесет и два и 0,94 лв./, или по 676,47 лв. всеки-имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите направени за лечение, като всички вреди са в причинно-следствена връзка от ПТП осъществено на 29.10.2015  г. в гр. Добрич, виновно причинено от водачите на микробус „Мерцедес спринтер“ с ДК № ***** със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД А.“ с полица № 11115000729582 със срок на валидност от 09.03.2015 г. до 08.03.2016 г. и на л.а.м. „Тойота Ярис“ с ДК № ***** е със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „А.Б.“, с полица № 01115000648299, със срок на валидност от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-29.10.2015 г. до окончателното изплащане, а върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на исковата молба-04.05.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и З. „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят по равно, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. С.В.,***, офис 13, адвокатско възнаграждение в размер на 2 954,70 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и четири и 0,70 лв./ или по 1 477,35 лв. всеки от ответниците.

ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и З. „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплатят по равно, на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 854,12  лв. /две хиляди осемстотин петдесет и четири и 0,12 лв./, или по 1427,06 лв. всеки, както и сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лв./, или по 275 лв. всеки -заплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.

ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат преведени по следната сметка: IBAN: ***: SOMBBGSF, при Общинска банка АД гр. Добрич с титуляр адвокат Н. С.В. с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № 9372 от 11.11.2015 г. на нотариус Д.Б., нотариус в район РС-Добрич, с рег. № 535 на НК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: