Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 663 27.12.2019
г. град
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 15 по описа за 2019
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Гаранционен фонд – гр.София, представляван от изп. директори Б.М..и С.С.,
чрез юриск. Т.М. против П.И.К., с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, с
цена на иска 61160.88 лева.
Ищецът Гаранционен фонд
– гр.София, чрез пълномощника си твърди в исковата молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б.
,,а" от Кодекса за застраховане (отм.) изплатил по щета № 210212/09.10.2012г.,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 61 160,88 лв. на И.С.И.,
пострадал при ПТП, настъпило на 18.11.2011 г. Виновен, съгласно влязла в сила Присъда по НОХД №
1220/2012 г. на РС - гр. Стара Загора
бил П.И.К., управлявал лек автомобил „Хонда Сивик" с ДК № СТ 3805АТ. В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. На 18.11.2011 г. в гр.Стара Загора, по ул.Ген.
Столетов, водачът П.И.К., управлявал
Хонда Сивик с ДК № СТ 3805АТ, като поради движение с несъобразена скорост около
отговорност" за лек автомобил „Хонда Сивик” с ДК № СТ 3805АТ и по образуваната щета № 210212/09.10.2012г., УС на ГФ взел решение да
откаже изплащане на обезщетение. И.С.И.
не се съгласил с решението на УС на ГФ и завел срещу Гаранционен фонд гр.д № 1239/2013г. по описа на
СГС и в.гр.д. 3288/2014 по описа на САС за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП.
Въз основа на постановено решение по
горното дело гр.д №1239/2013г. по описа на СГС и в.гр.д. 3288/2014 по описа на САС, ищецът се снабдил с
изпълнителен лист и отправил покани
за доброволно изпълнение, както следва: На 27.10.2014г. Гаранционен фонд изплатил по влязло в сила решение сума
общо в размер на 14 130,17лв ; на 11.06.2015г. - 41 698,97лв., формирана по следния начин - 30 000лв. главница,
7374,69лв. законна лихва, 4324,28лв.
– разноски; на 14.12.2015г. - на 1735лв.; на
16.02.2016г. - 3596,74лв. Поканили ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но той не погасил
задължението си.
Молят съдът на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди П.И.К. да заплати на Гаранционен фонд
исковата сума от 61 160,88 лв., представляваща платеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щета № 210212/09.10.2012г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски, по посочената банкова сметка.
*** П.И.К.
оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковете са допустими, но
неоснователни. Прави възражение за погасяване по
давност на предявените искове, считано от датата на деликта - 18.11.2011
година. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба. Твърди, че Гаранционният
фонд изплатил претендираните суми, на основание издадени изпълнителни листи по
гр.д №1239/2013 г. по описа на СГС и в.гр.д. 3288/2014 по описа на САС, но тези
суми били събрани по реда на принудителното изпълнение, по изп.д. №№
409/2014г., 265/2016г., 83/2016г., по описа на ЧСИ Р.М. Счита, че за така
соченото от ищеца деяние не бил виновен - съгласно влязла в сила Присъда по
НОХД №1220/2012 г. на РС - гр. Стара Загора, а поради предвиденото в текста на
чл. 383, ал. 1 от НПК, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото
имало последиците на влязла в сила присъда. Вярно било, че в нарушение на чл.
260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил
без действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към
датата на ПТП. Твърди, че в действителност, пешеходецът И.С.И. причинил виновно
сблъсъка с управлявания от него автомобил и произшествието, в т.ч.
неправомерното движение на пешеходеца по пътното платно станало причина за
противоправните последици от същото и за причинените вреди, както телесните
увреждания на самия пешеходец, така и имуществените вредите по автомобила му.
Основните обстоятелства, сочещи на причината, поради която пешеходецът не
възприел автомобила били, че било тъмно, пешеходецът притичвал, носил обемен и
труден за носене товар - широка и дълга талпа, като посоката му на движение
била към дясната страна на автомобила, която не била ясно видима, след като
фаровете били на предната част на автомобила. Ако пешеходецът се движил срещу
автомобила, щял да попадне в обсега на фаровете на автомобила, при което щял да
възприеме автомобила и да предприеме отбягването му, така и ответникът щял да
възприеме пешеходеца и щял да предприеме спиране или отбягването му. Счита, че
в случая не било налице виновно поведение на ответника, което да причини
сблъсъка с пешеходеца, съответно настъпилите имуществени вреди по автомобила,
собственост на трето лице и евентуално причинени телесни увреждания на
пешеходеца. Сочи, че в действителност, твърдените от ищеца за настъпили
травматични увреждания на пешеходеца не били настъпили. Ищецът не доказал твърденията си. Твърди, че подписаното на 07.06.2012 година споразумение по чл. 381 и сл. от НПК не установявало обективно фактите и обстоятелствата, на
основание на които адвокат А.Б., от името на пешеходеца И.С.И. претендирал от
Гаранционния фонд заплащане на обезщетение, изплатено от Гаранционния фонд по
щета №210212/09.10.2012 г., за неимуществени вреди на това трето лице. В
случая, неоснователно Гаранционният фонд се позовавал и на приложеното копие от
съдебно решение по гр.д. №1239/2013 г. по описа на СГС, съответно решението по
в.гр.д. 3288/2014 по описа на САС, тъй като ответникът не бил участвал в
производството по това гражданско дело. По същото дело не бил надлежно призован
за участие в производството. Ако бил надлежно призован и му била осигурена
възможността да участва в производството по гр.д. на СГС и САС, то щял да направи възраженията, изложени
в настоящото, при което нямало да се стигне до осъждането на гаранционния фонд,
ищец по настоящото дело. Прави възражение за нищожност на подписаното на
07.06.2012 година споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, сключено между прокурор
Н.Н., прокурор при Районна Прокуратура - Стара Загора, от една страна, и от
друга - обвиняемия П.И.К. и защитника му адвокат Н.К.К.-И., като противоречащо на закона, накърняващо добрите
нрави и за сключването му липсвало изразено от него съгласие. Сочи, че
споразумението по наказателното дело било сключено и в нарушение на чл. 381,
ал. 3 от НПК, тъй като с престъплението били причинени имуществени вреди, които
не били възстановени, нито обезпечени, при което законът не допускал сключване
на такова споразумение. От приложения към исковата молба Протокол за ПТП с
пострадали лица от 12.11.2011 г. било видно, че управляваният от него автомобил
- Хонда, не бил негова собственост, а бил собственост на третото лице Г.И..
Причинени били имуществени вреди на собственика на автомобила, тъй като същият
бил увреден, в резултат на сблъсъка с пешеходеца - счупени били дясното
огледало и челното стъкло на автомобила. Тези значителни, имуществени вреди,
резултат от причиненото ПТП, изобщо не се споменавали в споразумението с
прокурора, а и не били възстановени, нито на собственика било платено
обезщетение за тях, нито от него, нито от пешеходеца. Наред с това, при
произнасянето си по споразумението, съдът
допуснал нарушение на закона - императивната
норма на чл. 382, ал. 7
във връзка с чл. 381, ал. 5, т, 1, във вр. с чл. 116 и чл. 13 от НПК. Наказателният закон изисквал
споразумението да не противоречи на закона и на морала, което означавало, че не
можело да се одобри споразумение, чието съдържание не отговаря на обективната
истина. В случая, след като, съгласно чл. 383 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото имало последиците на влязла в сила присъда,
то съдът и прокурорът били длъжни да съберат убедителни доказателства за това,
че било извършено деяние, което било съставомерно, в т.ч. съдът и прокурорът
били длъжни не само бланкетно да запитат обвиняемия, дали разбира обвинението,
признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен
ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението, а следвало да
изяснят конкретно дали бил съгласен с факта на извършеното произшествие, в
частност дали бил съгласен с твърдения от прокурора факт, че причинил телесна
повреда на пешеходеца, или дал съгласието си заради това, че желае да получи
определено, по-леко наказание, както и да установят, че има достатъчно
убедителни доказателства, установяващи вината му. Действително, в процесния
случай, предвид повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б" от НК, за
причинена средна телесна повреда по непредпазливост, резултат на ПТП,
наказателната отговорност била пренебрежително лека, с оглед предвижданото
наказание -лишаване от свобода до три години или пробация, в сравнение с
обективно нереалния размер на пресъденото обезщетение от гражданския съд, в
размер от 40 000 лв., а с разноските, претендираната сума нараствала и
формирала астрономическата сума от 61 000 лв., предмет на настоящия иск.
Моли
предявените искове, предмет на делото, да бъдат отхвърлени, като неоснователни
и недоказани, ведно със законните последици. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл.
235 ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 18.11.2011 г. в гр.Стара Загора, по ул. Ген.
Столетов, водачът П.И.К., управлявайки Хонда Сивик с регистрационен № СТ 3805 АТ, с
несъобразена скорост около
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Разпоредбата на чл.
288, ал. 12, във вр. ал. 1, т. 2,
б. "а" КЗ
/отм./ регламентира правото на регресен иск на Гаранционен фонд, който встъпва
в права на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение,
срещу прекия причинител на вредата. Основанието на този регресен иск е реалното
изплащане на обезщетението от Гаранционен фонд на третото увредено лице. За да
бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи, че е платил обезщетение
на правен субект, който от своя страна има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС, както и че към момента на причиняване на вредите,
деликвентът е нямал сключена задължителна застраховка " гражданска
отговорност" на автомобилистите. Ответникът може да се позовава на
възражения, че е платил на фонда обезщетението, изплатено в полза на третото
увредено лице или че е имал задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Безспорно е установено по делото, че ГФ е изплатил общата сума 61160.88
лв. на пострадалото от деликта лице И.С.И.. Съгласно разпоредбата на чл.383,
ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Чл.300 ГПК предвижда, че влязлата в сила
присъда на наказателният съд е задължителна за гражданския съд, които разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Всички оплаквания на ответника в отговора му на исковата молба, касаещи
механизма на извършеното ПТП, деянието, противоправността и вината на
извършителя са неотносими и не могат да се пререшават в настоящото
производство, предвид наличието на одобрено от съда споразумение по НОХД №
1220/2012г. по описа на СТРС. В този смисъл съдът неправилно е допуснал
събирането на гласни доказателства за тези обстоятелства. Предвид
задължителната сила на присъдата/ споразумението на наказателния съд, за
гражданския съд, настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото гласни
доказателства не следва да се вземат предвид при постановяване на решението.
Неоснователни са възраженията на ищеца за нищожност на сключеното
споразумение по НОХД № 1220/2012г. по описа на СтРС, поради нарушения на материалния
и процесуалния закон от съда, противоречие с морала, липса на съгласие от
страна на обвиняемия и др., тъй като ищецът е разполагал с правната възможност
да го оспори по реда на НПК, в специално производство по Глава 33 –та, за
каквото оспорване не са налице данни и твърдения.
Тъй като ответникът е бил привлечен като трето лице- помагач на
страната на Гаранционен Фонд в процеса пред СГС по образуваното гр. д. № 1239/2013г.
на СГС и гр.д. № 3288/2014г. на САС, по предявен иск по чл.
288, ал. 1, т.2 б.“а“ КЗ/отм/ от И.С.И., мотивите на решението на СГС и САС
имат обвързваща сила. С постановените решения е осъден Гаранционен Фонд да
заплати на пострадалото от ПТП лице И. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв., 1250 лв. и 1716 лв. – разноски за адвокат, 1600 лв. ДТ и
135 лв. разноски.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. чл.
288, ал. 1, т. 2 б. "А" от КЗ /отм/, при която ГФ е изплатил
обезщетение за неимуществен вреди на трето увредено лице, когато водачът е
нямал сключена застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите. След предявен от пострадалото лице И.С.И. срещу Гаранционен
фонд иск пред СГС и САС, присъдените с решението суми са били изплатени изцяло
в полза на третото увредено лице, в. т. ч главница, лихви и съдебни разноски,
възлизащи общо в размер на 61160.88 лв., която сума включва и присъдени държ.
такси, разноски за адв. възнаграждение, а също и разноски по образуваните изп.
производства. Макар съдебните разноски,
направени в хода на водените съдебни и изпълнителни дела да не произтичат пряко
от деликта, те са били изплатени от ГФ като разноски за адв. възнаграждение и
държавни такси. Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ/отм/,
след изплащане на обезщетението по ал. 1 и ал. 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
и разходите по ал. 8. Съгласно чл.
288, ал. 8 КЗ/отм/, разходите за определяне и изплащане на обезщетението са
за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка
на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2., като в казуса е налице ал. 1, т.
2. Затова, предявеният иск следва да се уважи изцяло, включително с платените
такси и разноски по водените граждански и изпълнителни дела.
Тъй като ГФ е извършил валидно плащане в полза на трето увредено от
деликт лице, от този момент за фонда възникна регресно вземане спрямо ответника
до размера на платеното, тъй като той е пряк причинител на увреждането. На
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ/отм/, с изплащането
на обезщетението, Гаранционен Фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното, а именно сумата 61160.88 лв.
Ответникът не е погасил регресната претенция на фонда чрез плащане или
по друг начин, поради което, с настоящото решение следва да бъде съден да
заплати на ГФ-София сумата 61160.88 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда 15.02.2019г до окончателното
изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че искът е погасен по
давност. В т. 14 от ППВС № 7/1978г е прието, че за регресните искове важи
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата на плащането на обезщетението на
правоимащите лица. ГФ е изплатил обезщетението на третото увредено лице на
няколко пъти: на 27.10.2014г. - 14 130,17 лв.;
на 11.06.2015г. - 41
698,97лв.; на 14.12.2015г.
- на 1735лв.; на 16.02.2016г. - 3596,74лв.
От 27.10.2014г. – датата на първото плащане на увреденото лице до датата
на подаване на исковата молба в съда- 15.02.2019г. не са изтекли пет години,
поради което погасителната давност за вземането не е изтекла.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2461.44 лв.
разноски, от които за ДТ по настоящото дело – 2446.44 лв. и 15 лв. за частно
въззивно производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.И.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, със
съдебен адрес:*** адв. дружество „М. и Н.“, на основание чл.
288, ал. 12, във вр. ал. 1, т. 2 б. "а" от
Кодекса за застраховането /отм./, сумата 61160.88 лв. / шестдесет и една хиляди,
сто и шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изплатено от Гаранционен Фонд на И.С.И., в качеството
му на трето увредено лице от ПТП, причинено виновно от П.И.К. ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.02.2019г
до окончателното изплащане, както и сумата 2461.44 лв. /две хиляди
четиристотин, шестдесет и един лв. и четиридесет и четири стотинки/,
представляващи разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: