Решение по дело №221/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 94
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Катя Йорданова Господинова
Дело: 20222100600221
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Анг. Ат. Г.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600221 по описа за 2022 година
С Присъда № 109 от 07.12.2021г., постановена по НОХД №3641/2020г.,
Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия Е. К. П., ЕГН **********, за
виновен в това, че на 06.06.2019г. в гр. Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“,
на кръгово кръстовище до хотел „Мираж“ се заканил с убийство на И. Я. Т.,
насочвайки срещу него пистолет и изричайки думите „Ей сега ще те утрепа,
ще ти пръсна мозъка“ и „Ще ти го завра в устата и ще ти пръсна черепа“, след
което нанесъл удар с дръжката на пистолета в областта на лявото слепоочие и
това заканване би могло да възбуди у Т. основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му наложил наказание „Пробация“, включващо
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител
или друго определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една
година.
1
С присъдата подс. П. бил осъден да заплати на гражданския ищец И.Т.
сумата от 1 000.00 лева, от които 500.00 лева, представляващи обезщетение за
причинените му вследствие на заканите за убийство неимуществени вреди и
500.00 лева – неимуществени вреди за нанесената му телесна повреда, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
06.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил
гражданския иск за сумата над 1 000.00 лева до предявения размер от 6 000.00
лева. Осъдил подсъдимия да заплати и следващата се държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева.
Със същия съдебен акт, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият
бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сторените в
досъдебното производство разноски в размер на 1 439.62 лева, а по сметка на
Районен съд Бургас – да заплати направените в хода на съдебното
производство разноски в общ размер на 396.25 лева и сумата от 5 лева –
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК като вещи, принадлежащи на
подсъдимия и послужили за извършване на умишленото престъпление, съдът
отнел в полза на държавата следните веществени доказателства: 1 бр. газ-
сигнален пистолет марка „Екол“, модел „Р-29“, калибър 9 и 15 бр. газ-
сигнални патрони, предадени на съхранение в служба КОС при Пето РУ на
МВР-Бургас.
Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от
подс. П., чрез защитника му – адв. Р.Н. от АК-Бургас, съдържаща оплаквания
за неправилността и незаконосъобразността й, както и за постановяването й
при липса на безспорни доказателства за виновността на подсъдимия в
извършване на престъплението, поради което се иска нейната отмяна.
Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното
обвинение намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди
първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован. Счита, че
фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от
доказателствата по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител и
граждански ищец Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощения си повереник – адв. С.К. от АК-Бургас, който моли
2
подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда – потвърдена. Съдът бил анализирал
доказателствата по делото обстойно и бил обсъдил всички възникнали между
тях противоречия, и извел правилната фактическа обстановка. Материалният
закон също бил приложен коректно и не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият П.,
редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник –
адв. Р.К. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, в
която подс. П. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Доказателствата по делото, в частност свидетелските показания
били противоречиви, а анализът им, извършен от районния съд, не бил
задълбочен в достатъчна степен. Съдът бил приел, че престъплението, освен с
действия, било осъществено и посредством думите „Ей сега ще те утрепя. Ще
ти пръсна мозъка, ще ти го завра в устата и ще ти пръсна черепа“, а такива
показания не се съдържали в нито един от разпитите на свидетелите,
включително и в този на пострадалия. Единственият очевидец на случилото
се бил свид. П. Т., който бил категоричен, че такива думи и изрази не били
отправени от подсъдимия. Сочи се още, че от мотивите към присъдата не
можело да се установи как съдът бил достигнал до извода, че деянието било
осъществено от подсъдимия при пряк умисъл.
В последната си дума подсъдимият П. не признава вината си и моли да
бъде оправдан. Сочи, че думите, за които се твърдяло, че бил изрекъл, не
присъствали в изказа му и съответно не ги употребявал. Деянието по
настоящото дело се било случило спонтанно и поради уплахата му от
изречени от частния обвинител Т. обиди и заплахи. В автомобила си
превозвал две бременни жени и след като видял, че последният се връщал
към автомобила си помислил, че същият щял да вземе нещо оттам, поради
което извадил и държал пистолета си, но единствено с цел да респектира Т.. С
категоричност отрича да е отправял заплахи с пистолет към последния и да му
е нанасял удари.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и материалите
по делото, както и в съответствие с чл. 314 НПК, установи следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивната инстанция констатира, че районният съд е събрал по
съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз
основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща в
преобладаващата си част на установената от настоящата въззивна инстанция,
а именно:
Подсъдимият Е.П., ЕГН **********, е роден в гр. ******* и е с
постоянен адрес в гр. *******, ж.к. „********“, бл. ** ,вх.*, ет.*. Той е
*********, ********** гражданин, *******, с ****** образование, работи
като ******** и е *******.
На 06.06.2019г., в гр. Бургас, около 14:00 часа, частният обвинител и
граждански ищец - свид. И.Т., управлявал лекия си автомобил марка „****“,
модел „*******“, с рег. № *******, като заедно с него, вдясно на задната
седалка, се возел свид. П. Т.. Когато навлязъл в кръстовището с кръгово
движение, находящо се до хотел „Мираж“, движейки се в крайна лява лента
за движение, в посока от ж.к. „Изгрев“ към ж.к. „Славейков“, двигателят на
автомобила угаснал и същият преустановил движението си. В същия момент,
непосредствено зад него се движел лек автомобил марка „****“, модел „***“,
с рег. № ********, управляван от подс. Е.П. , в който на предната дясна
седалка се возела съпругата му – свид. О. П., а на задната седалка седели
свид. Г. П. – сестра на подсъдимия, и малолетният (на 4 години) син на
подсъдимия. В продължение на няколко секунди автомобилът на свид. Т. не
възобновил движението си, поради което подс. П. подал звуков сигнал чрез
клаксона на автомобила си. Тъй като не последвала реакция от страна на Т.,
П. подал звуков сигнал за втори път, но по-продължителен. В този момент Т.
излязъл от автомобила, след което същото сторил и П.. Двамата си отправяли
различни, неустановени и неконкретизирани по делото обидни думи, след
което подс. П. взел от автомобила си торба, от която извадил притежавания от
него газ-сигнален пистолет марка „Екол“, модел „Р-29“, калибър 9, при което
свид. Т. влязъл обратно в автомобила си. Подсъдимият се приближил до
автомобила на последния, опрял пистолета в главата му и му заявил: „Ей сега
ще те утрепя, ще ти пръсна мозъка“; „Ще ти го завра в устата и ще ти пръсна
4
черепа“, след което с неустановена част на пистолета ударил свид. Т. по
главата, в областта на лявото слепоочие. При удара един от снарядените в
пистолета патрони паднал в купето на автомобила на пострадалия, на
стелката пред предна дясна седалка. Незабавно след това П. се качил в своя
автомобил, потеглил с него и се отправил в посока изхода на гр. Бургас. Свид.
Т. успял да стартира двигателя на автомобила си и се отправил след подс. П.,
като в движение успял да направи снимки на автомобила на нападателя с
мобилния си телефонен апарат. Докато пътували в района на новостроящата
се спортна зала в гр.Бургас и двата автомобила се движели по бул. „Стефан
Стамболов“, успоредно един до друг, през отворения прозорец свид. Т. казал
на подс. П., че ще му плати пари, след което поели в различни посоки.
Пострадалият отишъл във Второ РУ-Бургас, но бил препратен към Пето РУ-
Бургас, тъй като местопроизшествието се намирало в района на посоченото
полицейско управление и там Т. сигнализирал за стореното му.
Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по
делото доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите И.Т., П. Т.,
О. П., Г. П. (включително и от прочетените съответно на основания чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл. второ от НПК и
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на последните трима посочени,
дадени в хода на досъдебното производство) и В. И., както и частично от
обясненията на подсъдимия П. (включително и от прочетените на основание
чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК показания на последния, дадени в хода на
досъдебното производство); от писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за оглед на
веществени доказателства, протокол за разпознаване на лица; от
заключенията по изготвените съдебномедицинска, балистична и
допълнителна към нея, и съдебна психиатрична и психологична експертизи;
от протоколите за доброволно предаване, писма, докладни записки, писмо от
Община Бургас, справка за съдимост по отношение на подсъдимия и други.
В действителност част от свидетелските показания по делото са
противоречиви, но районният съд е изследвал отделните доказателствени
източници обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им
тълкуване, чрез което е успял да изведе правилната фактическа обстановка,
съответно - да разкрие обективната истина, така както повелява принципът,
заложен в чл.13 от НПК. Анализът на доказателствата е извършен при
5
съобразяване правилата на формалната логика, поради което се споделя от
настоящия състав, с изключение на някои обстоятелства изложени по-долу.
Най-напред следва да се посочи, че правилно съдът е кредитирал с
доверие показанията на свидетеля Т. като обективни, последователни,
правдиви и логични. Чрез тях детайлно се проследяват действията на
подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието. Наред с това те
се подкрепят от надлежно приобщените свидетелски показания на св.Т. и
приложените по делото експертизи – съдебномедицинска и балистична, ведно
допълнителната към нея, както и от част от показанията на останалите
свидетели по делото, които впрочем също са били напълно основателно и
законосъобразно приобщени по съответния ред. Изводимите от тези
доказателствени източници фактически данни безспорно сочат, че подс. П.
при възникналия между него и пострадалия конфликт е отправил
инкриминираните закани, както и е нанесъл с пистолета си удар на последния
в лявата слепоочна област на главата му. Въззивният състав обаче счита, че
по делото не са налични категорични доказателства, от които да следва
единствен извод, че ударът е нанесен с дръжката на пистолета, каквото
обвинение е повдигнато на П. с обвинителния акт и е безкритично прието от
районния съд. Посредством заключението на съдебномедицинската
експертиза и показанията на вещото лице, дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, се изключва възможността ударът
да е бил нанесен с дулото на пистолета, както именно сочи пострадалият. В
показанията си Т., а също и свид. Т. в показанията си от досъдебното
производство, твърди, че след като му опрял пистолета в слепоочието и го
заплашил, подс. П. го блъснал с дулото и го ударил. Тази версия беше
опровергана, тъй като според експерта, в чиито показания въззивният съд не
намери основания да се съмнява, подобен удар би оставил специфична следа
от цевта на оръжието, а такава липсвала. Вярно е, че в заключението си
последният е допуснал възможността ударът да е бил нанесен с твърд
предмет (какъвто е пистолетът) с неограничена удряща повърхност, който
обаче може да бъде от всяка част на пистолета. След като не е налице
буквално нито едно доказателство, сочещо че телесната увреда е нанесена с
дръжката на оръжието, то неправилно съдът е възприел именно този
механизъм на извършване на деянието. С категоричност може да се заключи,
че ударът е бил нанесен с пистолета, но не може да се установи с коя точно
6
конкретната част от него. Това прецизиране на атакуваната присъда не води
до извод за допуснато съществено нарушение закона ,а е във връзка с
осъществяване на правомощията на въззивната инстанция по чл.316 НПК да
установява нови фактически положения, различни от приетите от
първостепенният съд.
Противно на твърденията на защитата, въззивната инстанция счита, че
коректно проверяваният съд е отчел противоречията в показанията на
свидетелите при разпитите им в досъдебната и съдебната фаза на процеса,
като подробно е обосновал решението си да кредитира показанията на св.Т.,
св.О. П. и св.Г. П., дадени в хода на досъдебното производство, обсъждайки
изнесените от последните двама свидетели фактически данни с повишено
внимание, предвид близката им връзка с подсъдимия, респ.
заинтересоваността им от изхода на делото. Освен, че показанията на тримата
са изложени в много по-близък до инцидента момент, от което следва, че
споменът им за събитията е бил по-ясен, в преобладаващата си част същите
кореспондират с останалите доказателствени източници. Правилно е
установено от съда, че и показанията на свид. Г. П., и тези на О. П. сочат, че в
момента на удара пострадалият Т. се е намирал вътре в автомобила си, на
лявата предна седалка, тоест именно както твърди последният, което от своя
страна потвърждава достоверността на неговите показания. Коректно е
отчетено и обстоятелството, че в показанията на двете жени се съдържат
данни, обслужващи защитната теза на подсъдимия, сочеща пострадалият като
лицето, което първо е отправило заплаха за живота на подсъдимия. В тази
връзка е достатъчно да се посочи единствено, че дори и това обстоятелство да
е доказано, не се променя фактът, че подсъдимият, след като пострадалият се
е прибрал в колата си и съответно не е била налице никаква опасност за П. и
семейството му, последният целенасочено е взел притежаваното от него
оръжие, отишъл е до автомобила на последния, опрял е пистолет в главата му,
заплашил го е с изрази,които безспорно имат характер да възбудят
основателен страх в Т. за осъществяването им и го е ударил с пистолета в
главата, след което необезпокоявано се е качил в автомобила си и е потеглил
към дома си.
Друго доказателство в подкрепа на установената фактология, в частност
– конкретното място на удара е попадналият на стелката пред дясната предна
седалка патрон от пистолета на подсъдимия. Правилно съдът е заключил, че
7
причината за наличието му е ударът на подсъдимия с оръжието му. Както
пострадалият, така и свидетелят Т. (в дадените от него и кредитирани от съда
показания от досъдебното производство) сочат, че П. е нанесъл удара през
прозореца на автомобила, след като Т. вече е бил седнал на шофьорската
седалка, като вследствие на този удар патронът е отхвръкнал от пистолета.
Показанията на Т.в съдебното производство са хаотични, противоречиви и
абсолютно нелогични, поради което правилно не са кредитирани. Още
повече, че при проведената непосредствено след разпита му очна ставка със
свид. Т., Т. е отговарял на поставените му въпроси в противоречие с
изложеното от него малко преди това. Към горното следва да се отнесат и
констатациите на вещото лице, изготвило балистичната експертиза, в които се
посочва, че изследваният патрон е бил „снаряден и разреден“ в пистолета на
подсъдимия. Дали патронът е бил изхвърлен от цевта на пистолета или от
патронника му, не променя факта, че преди удара той се е намирал в
пистолета, а след него – в купето на автомобила. Не може да не се отбележи,
че в създалата се ситуация тезата на защитата относно начина, по който
патронът се е озовал в автомобила на пострадалия – непосредствено, след
като е бил заплашен с лишаване от живот, бил му е опрян пистолет в
слепоочието и му е бил нанесен удар в главата с него, пострадалият излязъл
от автомобила, видял случайно оставен на пътя патрон, взел го и веднага се
качил обратно в автомобила - изглежда напълно несъстоятелна, тъй като е в
противоречие с кредитирания и събран материал, а освен това е и житейски
нелогична, поради което следва да бъде отхвърлена.
На следващо място, районният съд е приел за установено, че в деня на
инцидента на свид. Т. му е бил представен запис от видеокамери за
наблюдение, поставени в района около хотел „Мираж“, гр. Бургас.
Единствените доказателства в тази насока са показанията на пострадалия,
който твърди, че свид. В. И., полицейски служител в Пето РУ-Бургас,
натоварен с извършването на част от действията по разследването, му е
показал на мобилния си телефонен апарат запис от тези камери от момента на
деянието. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд свид. И.
отрича твърдяното от Т. обстоятелство и посочва, че в по-късен момент от
разследването е проверил в Община Бургас за наличието на запис от
камерите, но такъв липсвал, поради което било невъзможно да представи на
свид. Т. описания от него видеоматериал и то още в деня на инцидента. В
8
първоинстанционното следствие е представено писмо от Община Бургас, от
което се установява, че в регистъра за посещения в „Центъра за
видеонаблюдение и управление на трафика“ към ОП „Транспорт“ не е
отразено посещение на полицейски служител В. И. във връзка с възникналия
инцидент. От приложената на л.98 от досъдебното производство докладна
записка от 29.07.2019г. е видно, че свид. И. е извършил проверка за наличието
на камери за видеонаблюдение в района на произшествието, но повече от
месец след извършване на деянието. Причината, поради която това действие
(проверка за камери за видеонаблюдение) не е било извършено по-рано е
неизяснена по делото, но това със сигурност не е основание да се приеме, че
такъв запис е съществувал, още повече, че е бил прегледан от пострадалия
непосредствено след инцидента. Вярно е, че твърдените от Т. обстоятелства в
останалата си част са достоверни, но за всички тях са налице други
доказателства, било то преки или косвени и са логически издържани,
последователни, от което следва и тяхната правдивост. В обсъждания случай
такива липсват, а освен това са налице доказателства които ги оборват,
поради което изложените от него твърдения в този смисъл не следва да се
кредитират с доверие.
Освен обсъдените дотук отлики с установената от районния съд
фактическа обстановка, не са налице други обстоятелства, които настоящият
състав не споделя.
В противоречие с възприетите и от двете инстанции фактически изводи
са обясненията на подсъдимия и част от твърденията на свидетелите О. П. и Г.
П., които настоящият състав намира за нелогични, неотговарящи на
обективната действителност и в противоречие с кредитираната по-горе
доказателствена съвкупност. Обясненията на подсъдимия, освен източник на
фактически данни, представляват и средство за защита, от което следва, че е
необходимо винаги да бъдат анализирани обстойно и с особено внимание. В
настоящият случай с тях се реализира гарантираното му от закона право на
защита, тъй като единствено обслужват защитната му теза, която обаче не е
подкрепена от оценени като достоверни доказателства по делото, поради
което не следва да бъде използвана при изграждане на фактическата
обстановка.
Неподчинени на правилата на формална логика остават всички
9
твърдения на П. относно обстоятелствата, визирани в чл.102 от НПК.
Лансираната от него версия, че е ударил пострадалия с юмрук, а не с
пистолета е напълно опровергана. Кредитираните по делото гласни
доказателства, включително и твърденията на сестра му и съпругата му сочат,
че той е ударил Т., докато последният е бил в автомобила си, очевидно при
затворена врата, тъй като действията (отправените думи и ударът с пистолета)
са били извършени през отворения прозорец, а не докато са били отвън, което
пък от друга страна опровергава и следващото негово твърдение, а именно, че
пострадалият го е заплашил, че ще го убие и се бил насочил към автомобила
си, оставяйки впечатление у подсъдимия, че ще вземе някакво средство, с
което да реализира заканата си. Въз основа на всичко изложено дотук, изцяло
неоснователен се явява упрекът на защитата във въззивното съдебно
заседание, че мотивите на съда, с които отхвърлял показанията на
свидетелите О. П. и Г. П. се свеждали единствено до посочването на факта, че
те били в близки отношения с подсъдимия. Освен необосновано, това
твърдение е и обективно невярно. Районният съд , както беше посочено по-
горе е обсъдил обстойно всички налични и относими доказателства и е
изложил подробни аргументи относно причината, поради която кредитира
едни, а отхвърля други. Фактът, че посочените лица са в родство помежду си,
както правилно е приел съда, не е достатъчно основание показанията им да се
считат за необективни и изложени единствено в подкрепа на защитната
версия, но изследвани съвместно с останалата налична доказателствена маса и
след оценяването им като противоречащи на последната, нелогични и респ.
недостоверни, правилно и обосновано съдът не е използвал същите при
изграждането на изводите си по фактите. В допълнение може да се посочи, че
изложените от О. П. и Г. П. твърдения относно отправени от пострадалия към
подсъдимия закани с убийство са разбираеми, доколкото първата е съпруга на
подсъдимия, а втората – сестра, но също и логични – като дадени в опит П. да
бъде оневинен за деянието си.
Досежно другото възражение на защитата, следва единствено да се
уточни, че съдът не се е ограничил с това да посочи, че било житейски
логично да има противоречие между показанията на свид. Т. и заключението
на вещото лице по балистичната експертиза, а е посочил и причината, поради
която е стигнал до това заключение - ударът е бил в слепоочието на
пострадалия и същият не е имал пряка видимост към частта от пистолета, с
10
която той е бил нанесен. Доколкото непосредствено преди удара цевта на
оръжието е била опряна в главата му, а след това от пистолета е изхвръкнал
патрон и според настоящия състав напълно логично е било пострадалият да
помисли, че е бил ударен именно с тази част на оръжието – дулото,което
обстоятелство с коя част от пистолета е осъществен удара впрочем остава
неизяснено категорично.
Въззивният съд споделя правния извод на БРС, включително подробно
изложените теоретични постановки, че от събрания доказателствен материал
се установява по безспорен начин, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Е. К. П., на посочените по-горе време и място се заканил с
убийство на И.Т., насочвайки срещу него пистолет, като БОС приема обаче,че
отправените закани са с различно изразно и текстово съдържание, но също
имащи характеристиките да възбудят основателен страх върху техния
адресат. По делото безспорно е установено ,че подсъдимият е отправил
следните закани по отношение на частния обвинител Т., както следва: “Майка
ти ще еба дебела!“, “Ще те гръмна! Ще ти пръсна мозъка!“, след което му
нанесъл удар с пистолета си в областта на лявото слепоочие и това заканване
би могло да възбуди у Т. основателен страх за осъществяването му, с което
извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. В подкрепа на този
фактически и правен извод са свидетелските показания на частния
обвинител и граждански ищец И.Т. и показанията на св.Т., приобщени по
реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК към доказателствения материал .
Смисловото съдържание на отправените думи,дори и псуването в такъв
момент , придружени от допир с оръжие по главата на пострадалия и
последващ удар с оръжие действително имат характер да възбудят
основателен страх за живота на всеки един човек.Настоящият съдебен състав
споделя възражението на защитата,че липсват доказателства за отправените
заканителни изрази,за които П. е бил признат за виновен с обжалвания
съдебен акт ,а именно „Ей сега ще те утрепа, ще ти пръсна мозъка“ и „Ще ти
го завра в устата и ще ти пръсна черепа“,поради което в тази част присъдата
следва да бъде отменена.
Несъмнено описаните изрази и действия на подсъдимия са имали
конкретизиран адресат - били са отправени към Т., който ясно ги е възприел.
Същите обективират явна закана, свързана с причиняването на смъртта му,
която разглеждана в контекста на цялата обстановка, без съмнение ескалирала
11
мигновено и интензивно, безспорно е била от естество да възбуди у Т.
основателен страх от реализирането ѝ.
Коректно съдът, след като е съобразил и постулатите, заложени в ТР №
53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК е приел, че за съставомерността на
деянието законодателят не е посочил като условие лицето, към което е
отправена заплахата за живота му, да е изпитало стрес, нито пък е поставил
количествен критерии относно този стрес. В настоящия случай
отрицателните, негативните изменения в емоционалната сфера на
пострадалия са безспорни и този извод се потвърждава от изложеното от него
при разпита му в съдебното производство, като дори само част от него е
показателна за този извод: „…В момента, в който видях пистолета, се
прибрах в колата, прозорецът ми беше отворен. Седнах и зачаках да ме убива,
нямах представа какво искаше да прави…през този момент нищо не можех да
кажа, чаках да ме убива...буквално си чаках смъртта.“
Субективната страна на престъплението също е коректно изведена от
районния съд. Деянието е извършено виновно при „пряк“ умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК, за което, противно на твърденията на защитата, съдът
отново е изложил убедителни аргументи. П. е действал с ясното съзнание, че
вербалните закани за лишаването от живот на пострадалия и действията по
опирането на пистолета в главата на Т. и нанесеният след това удар, са от
естество да породят у последния основателен страх и това именно е била
целта му. Тук е моментът да се посочи, че отговаряйки на всички възражения
на подсъдимия и защитника му и разглеждайки посочените от тях хипотези
(преобладаващо свързани със субективната страна на деянието) относно
развитието на инцидента, районният съд многократно и обстойно е изложил
аргументите си за психичното отношение на подсъдимия към деянието (абзац
1, 2,3 и 4, л.169, гръб от съдебното производство), а това налага възражението
на защитата пред настоящата инстанция да бъде оставено без уважение. Ясно
и отчетливо са посочени както интелектуалната страна, така и волевия аспект
на умисъла, изведен от обективно стореното от подсъдимия. Описаните в
настоящото изложение действия на подсъдимия със сигурност не предполагат
наличието на уплаха, стрес или някакво друго необичайно смущение
(психично) у подсъдимия, при което нормалната, обичайната човешка
реакция в разразилия се конфликт би била или да продължи по пътя си, или
да остане в автомобила си. Напротив, подсъдимият П. съвсем съзнателно е
12
решил да „накаже“ пострадалия или както сам се изрази във въззивното
съдебно заседание – да респектира пострадалия. В стремежа си да изпълни
решението си той е нарушил не само правилата за нормално човешко
поведение и общуване.
Районният съд, при приложението на чл.55 от НК е определил на П.
наказание „Пробация“, включваща пробационните мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване
пред пробационен служител или друго определено от него длъжностно лице
два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година. Настоящият състав намира за правилен
изводът на първоинстанционния съд, че са налице основания за определяне на
наказанието под предвидения в закона минимум, тъй като по делото са
налични многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание – в
конкретния случай „Лишаване от свобода” се явява несъразмерно тежко.
Решаващият съд коректно е посочил и изследвал всички обстоятелства,
касаещи следващото се на подсъдимия наказание. П. е с чисто съдебно
минало, липсват данни за извършени от него други противообществени
прояви, трудово и семейно ангажиран , образован,упражнява хуманна
професия като стоматолог, процесуалното му поведение е било добро, т.е.
персоналните характеристики на подсъдимия го определят като личност с
много ниска степен на обществена опасност. Механизмът на извършване на
деянието обаче завишава обществената опасност до степен малко над
обичайната за престъпленията от този вид, тъй като освен думи и изрази,
изпълнителното деяние е осъществено и чрез оръжие и то насочено и опряно
в главата на пострадалия. Въпреки това, вредоносният резултат не се
откроява особено от останалите случаи - нанесеното телесно увреждане и
отрицателните, негативни емоции от заканата с лишаване от живот не се
характеризират с преживени от пострадалия съществени болки и физически
или психически страдания. Коректно е отчетено и притеснението, което П. е
изпитвал за съпругата си поради факта, че тя е имала проблеми с
бременността си, което състояние, разгледано ведно с поведението на
пострадалия, който преди физическото стълкновение също отправял обидни
думи към подсъдимия, със сигурност е допринесло за по-лесното вземане на
решение от последния за извършването на престъплението. Всичко изложено
13
дотук разкрива напълно инцидентния характер на деянието. Правилно и
законосъобразно, предвид липсата на предвиден специален минимум за
наказанието „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК, на основание чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК то е било заменено с
по-лекото по вид наказание „Пробация“. Също правилно и обосновано съдът
е определил и мерките за контрол и въздействие по чл.42а, ал.1, т.1 и т.2 от
НК, включени в наказанието. Продължителността на тези мерки обаче
настоящият състав намира за неоснователно завишена и несъответна на
обществената опасност на дееца, поради което срокът на пробационните
мерки следва да се намали от 1 година на 9 месеца, поради което и в тази част
присъдата също следва да бъде изменена. Така индивидуализирано
наказанието е не само адекватно и съответно на извършеното, но чрез него в
най-пълна степен ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенции, визирани в чл. 36 от НК, а на подсъдимия няма да бъдат налагани
повече ограничения от тези, необходими за коригирането на поведението му в
положителна посока, изцяло съобразено със закона и добрите нрави.
Същевременно наказанието би способствало последният да осъзнае в
дълбочина противоправното си поведение и негативните последици, които
действията му влекат за останалите членове на обществото.
В гражданско-осъдителната си част, атакуваната присъда също се
нуждае от корекция. В действителност са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - деянието на подсъдимия безспорно е
противоправно и виновно. На гражданския ищец Т. са причинени
неимуществени вреди, пряко следствие от извършеното от подсъдимия
деяние, а това поражда и деликтната отговорност на извършителя, наред с
наказателната. Предвид вмененото му в чл.52 от ЗЗД задължение да определи
размера на следващото се обезщетение по справедливост, съдът
законосъобразно е изследвал вида, характера и интензитета на причинените
на гражданския ищец увреждания и правилно, с оглед доказаните в
производството факти относно преживените от последния стрес, уплаха,
унижение и болки е преценил, че същите не обосновават изцяло
претендирания размер за обезвъзмездяване – 6 000 лева. Гражданската
претенция в частта относно отправената закана към пострадалия правилно е
била оценена от съда в размер на 500 лева. Безспорно като резултат от
деянието у Т. се е формирало чувството за страх от стореното му, но предвид
14
установеното му последващо поведение (изцяло адекватните му реакции
непосредствено след деянието, направените от него снимки с мобилния му
телефонен апарат и незабавното му потегляне с автомобила след този на
подсъдимия,отправените думи,че ще получи пари за всичко това) не
надхвърлят обичайните за този вид посегателства ,както и не водят до извод
за претърпян тежък стрес и дълбок страх от застрашеност на живота
му,поради което настоящата инстанция споделя определения размер от 500
лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на заканите за убийство.
Настоящият състав обаче счита, че присъденото от БРС обезщетение в
размер на 500 лева за причиненото с деянието телесно увреждане е завишено
и несъответно на изводимите от доказателствените източници факти относно
претърпените от пострадалия вреди, ограничаващи се до единично
кръвонасядане, с размери 2/2 см., с охлузване в него в лява слепоочна област
на главата. Видно от кредитираната по делото съдебномедицинска
експертиза, нанесеният удар с пистолета е бил с неголяма сила, а вследствие
на него пострадалият е изпитал краткотрайна болка. Относно полученото
кръвонасядане, експертът сочи, че същото се резорбира в срок от една или
две седмици. От изложеното следва, че нанесеното телесно увреждане се
отличава със значително по-малко вредни последици от деянията, принципно
насочени против телесната неприкосновеност на лицата, поради което
въззивният състав намира, че сумата в размер на 300 лева се явява достатъчна
за репариране на последиците от неправомерното поведение на подсъдимия
П., справедлива е и адекватна на извършеното. Присъденото от БРС
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на извършване
на деянието – 06.06.2019г., до окончателното изплащане на цялата сума,
настоящият състав намира за правилно. Следващата се държавна такса за
частта, в която е уважен гражданският иск, независимо от намаляването
размера на претенцията от настоящия съд, също е законосъобразно
определена.
Коректно е и произнасянето на съда относно веществените
доказателства по делото. Предвид разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК
вещите, собственост на подсъдимия и послужили за извършване на
престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК - 1 бр. газ-сигнален пистолет
марка „Екол“, модел „Р-29“, калибър 9 и 15 бр. газ-сигнални патрони,
предадени на съхранение в служба КОС при Пето РУ-Бургас, следва да бъдат
15
отнети в полза на държавата.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният
съд на основание чл.189 ал.3 и ал.4 и чл.190, ал.2 от НПК е ангажирал
отговорността на подс. П. за сторените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски, и тези, извършени от пострадалия. В тежест на
подсъдимия следва да се възложат и направените от И.Т. разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Освен изложените по-горе основания за частично изменение,
настоящият състав, след извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на правилността на проверявания съдебен акт, не констатира други
допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила,
което налага потвърждаване на присъдата в останалата й част.
Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 109 от 07.12.2021г. по НОХД №3641/2020г. по
описа на Pайонен съд – Бургас , както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. К. П., ЕГН **********, за ВИНОВЕН на
основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК , в това, че на 06.06.2019г. в гр. Бургас,
на бул. „Стефан Стамболов“, на кръгово кръстовище до хотел „Мираж“ се
заканил с убийство на И. Я. Т., насочвайки срещу него пистолет и изричайки
думите “Майка ти ще еба дебела“, “Ще те гръмна! Ще ти пръсна
мозъка!“, след което нанесъл удар с пистолета в областта на лявото
слепоочие и това заканване би могло да възбуди у Т. основателен страх за
осъществяването му, като го оправдава да е изрекъл думите: „Ей сега ще те
утрепа, ще ти пръсна мозъка“ и „Ще ти го завра в устата и ще ти пръсна
черепа“,както и да е ударил И.Т. с дръжката на пистолета.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно размера на наложеното наказание
ПРОБАЦИЯ,като НАМАЛЯВА срокът на изпълнение на двете пробационни
мерки от 1 година на 9 – ДЕВЕТ месеца,както следва:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9-ДЕВЕТ
16
месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или друго
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 9-
ДЕВЕТ месеца.
НАМАЛЯВА размера на присъденото на И. Я. Т., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие на извършеното от Е. К. П., ЕГН **********, престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК от 1 000 (хиляда) лева на 800 (осемстотин) лева
,от които 500 лева, представляващи обезщетение за причинените му
вследствие на заканите с убийство неимуществени вреди и 300 лева –
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
телесната повреда,считано от датата на деянието-06.06.2019г до
окончателното изплащане на сумата,като отхвърля предявения иск за сумата
над 800 лв до първоначално предявения размер от 6000 лв.
ОСЪЖДА Е. К. П., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.3 от НПК
да заплати на частния обвинител и граждански ищец И. Я. Т., ЕГН
********** сума в размер на 500 лв./петстотин лева/,представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17