Решение по дело №2651/2015 на Районен съд - Варна

 

НЕПРИСЪСТВЕНО  РЕШЕНИЕ

№2965/2.7.2015г.

 гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, проведено в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                          

при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2651 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-Про” ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 19357,68 лева, произтичаща от задължение по договор от 01.10.2012г. за хоризонтален монтаж, по силата на който ответникът има качество на възложител, а ищеца на изпълнител, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8499/23.12.2014г., постановено по ч.гр. дело № 16337/2014г. на ВРС.

В ИМ се излагат твърдения, че страните в посочения договор са уредели срок на плащане, като част от уговореното възнаграждение е определено, като платимо след получаване на АКТ 15 и 16. Излага се, че част от възнаграждението не е платено от ответника, за което ищеца е издал фактури, както следва:

1. по фактура № **********/14.03.2013г. - начислена сума за плащане 29613,60 лева с ДДС; частично плащане от 10.04.2013г., неплатена сума по гаранции от 3290,40 лева;

2. по фактура № **********/26.03.2013г. - начислена сума за плащане 30812,40 лева с ДДС; частично плащане от 10.04.2013г., неплатена сума по гаранции от 3423,60 лева;

3. по фактура № **********/29.04.2013г. - начислена сума за плащане 23965,20 лева с ДДС; частично плащане от 14.05.2013г. за 15636,70 лв., частично плащане на 10.09.2013г. за 2000,00 лв., частично плащане на 16.10.2013г. за 3000,00 лв.; неплатена сума по гаранции от 2662,80 лева;

4. по фактура № **********/29.04.2013г. - начислена сума за плащане 30600,72 лева с ДДС; частично плащане от 14.05.2013г. за 21350,62 лв., частично плащане на 10.09.2013г. за 2000,00 лв., частично плащане на 16.10.2013г. за 1000,00 лв., частично плащане на 29.11.2013г. за 2000,00 лв; неплатена сума по гаранции от 3400,08 лева;

5. по фактура № **********/29.04.201 Зг. - начислена сума за плащане 21223,08 лева с ДДС; частично плащане от 14.05.2013г. за 13275,43 лв., частично плащане на 10.09.2013г. за 2000,00 лв., частично плащане на 16.10.2013г. за 3000,00 лв.; неплатена сума по гаранции от 2358,12 лева;

6. по фактура № **********/06.006.2013г. - начислена сума за плащане 38004,12 лева с ДДС; частично плащане на 0706.2013г. за 9725,77 лв., частично плащане на 10.09.2013г. за 250,00 лв.; неплатена сума по гаранции от 4222,68 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид, че с разпореждане от 31.03.2015г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, както и че предявения иск е основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и от ищеца е направено в искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като иск бъде уважен.  

Предвид изхода от спора и направеното от ищеца искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представените по делото доказателства, в размер на 1241,88 лева, съставляващи съдебно деловодни разноски заплатени в исковото производство и заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

Съобразно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието разбирането, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, с оглед изложеното съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 1238  лева, от която 388 лева заплатена държавна такса по заповедното производство и сумата от 850 лева възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство. 

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Варна-Про” ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** дължи на „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 19357,68 лева, произтичаща от задължение по договор от 01.10.2012г. за хоризонтален монтаж, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8499/23.12.2014г., постановена по ч.гр. дело № 16337/2014г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Осъжда „Варна-Про” ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***  да заплати на „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1241,88 (хиляда  двеста четиридесет и един лева и 88 ст.) лева, съставляващи съдебно деловодни разноски заплатени в исковото производство и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, както и сумата от 1238 (хиляда двеста тридесет и осем) лева, от която 388 лева заплатена държавна такса по заповедното производство и сумата от 850 лева възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: