Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/……….
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Варна, четвърти тричленен състав, в публично заседание на девети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Мария Ганева к.адм.дело № 251 по описа на Административен съд – Варна за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на „Диаком 7“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ////,
ж.к. „// бл. ///, вх. //, ет. ///, ап. ////, срещу Решение
№ 1585/28.11.2022 година, постановено по анд № 20223110203128/2022 година по
описа на Районен съд – Варна, с което е изменено наказателно постановление
/НП/ № 03-2200388/18.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, като наложената с него имуществена санкция в размер на 2500
лева е намалена на 1500 лева.
Заявените касационни основания за
обжалване са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/ вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона и допуснато съществено
нарушение на процесуални правила. Твърди се, че в мотивите на оспореното
решение въззивният съд не е обсъдил възраженията в жалбата относно съставянето
на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ в присъствието на
само един свидетел и неприлагането на чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Счита се, че тъй като са налице еднообразни нарушения, осъществени в кратък
период от време, е следвало да се издаде едно НП, а не множество такива за
всяко отделно нарушение. Сочи се, че районният съд не се е произнесъл по
възражението в жалбата за отмяна на НП на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН
с предупреждаване на нарушителя. Аргументира се незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт поради непровеждането на разпит на актосъставителя, с
което се нарушава правото на защита и се препятства правилното установяване на
фактическата обстановка и разкриването на обективната истина по делото.
Навеждат се доводи за издаването на АУАН и НП от некомпетентни лица, а по
отношение на акта – и съставянето му извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Отправеното искане към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и на
издаденото НП.
В депозирано чрез представител по
пълномощие писмено становище жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея
основания.
Касационният ответник –
директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален
представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на
ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне
в сила на решението на Районен съд – Варна.
Съдът, като прецени доводите на
страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е
извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, жалбата е основателна
предвид следното:
Производството пред Районен съд –
Варна е образувано по жалба на „Диаком 7“ ЕООД, срещу НП №
03-2200388/18.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което за нарушение на
чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл.
121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ВРС е приел от фактическа страна,
че при извършена от служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка
по спазване на трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани
в протокол за извършена проверка № ПР 2211499/27.04.2022 г., е установено, че
„Диаком 7“ ЕООД, в качеството си на работодател, е командировало лицето Н С У на
длъжност „тръбар“ в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга
държава членка на Европейския съюз – Швеция, с допълнително споразумение от
02.09.2021 г. по договор с „Tusa-Mont“ s.r.o., Чешка република, като в
споразумението работодателят не е определил времетраенето на изменението на
трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на
командироването. За констатираното срещу „Диаком 7“ ЕООД е съставен АУАН №
03-2200388/27.04.2022 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по
чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл.
121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено
оспореното пред районния съд НП № 03-2200388/18.05.2022 година.
При съобразяване със събраните
доказателствени източници ВРС е достигнал до извод за издаване на АУАН и НП от
компетентни органи и в законоустановените срокове. Приел е, че при провеждане
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като в АУАН и в НП са описани всички съставомерни
признаци на нарушението. По приложението на материалния закон районният съд е
достигнал до извод за доказаност на нарушението по чл. 2, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, както и за правилно определяне
на санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ. Счел е обаче, че предвид липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства наложената имуществена санкция в
размер на 2500 лева е несъразмерно тежка спрямо извършеното нарушение, поради
което е изменил НП, редуцирайки същата до законоустановения минимум от 1500
лева.
Обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо, но неправилно поради постановяването му при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 от НПК.
В приложения по
административнонаказателната преписката АУАН № 03-2200388/27.04.2022 г., с
който е повдигнато административнонаказателното обвинение, е посочено, че
деянието се състои в неопределяне от работодателя на дните на официалните
празници в приемащата държава. Същото е квалифицирано като нарушение по чл. 2,
ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
В обстоятелствената част на
оспореното пред районния съд НП е описано, че нарушението от фактическа страна
се изразява в непосочване от санкционираното дружество-работодател на началната
и крайната дата на командироването на лицето Н С У . От правна страна
противоправното деяние е квалифицирано по чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги.
Описанието на нарушението в АУАН
от фактическа и правна страна не кореспондира на това в процесното НП. В чл. 2,
ал. 2, т. 1-9 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са посочени
обстоятелствата, свързани с командироването на работника в рамките на
предоставяне на услуги на територията на друга държава членка на Европейския съюз,
които следва да бъдат посочени в споразумението по ал. 1 на чл. 2 от наредбата.
Непосочването на всяко едно от тези обстоятелства в споразумението представлява
отделно противоправно деяние. Тоест неспазването на изискванията за съдържание
на споразумението, предвидени в чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги и в чл. 2, ал. 2, т. 5 от същия подзаконов нормативен
акт, съставляват различни административни нарушения.
След като в процесното НП е
описано едно нарушение /по чл. 2, ал. 2, т. 2 от наредбата – непосочване на
началната и крайната дата на командироването/, а в АУАН – друго /по чл. 2, ал.
2, т. 5 от наредбата – неопределяне на дните на официалните празници в
приемащата държава/, ВРС неправилно е приел за доказано извършването на
нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.
Предвид констатираното
несъответствие между съдържанието на акта, с който се образува
административнонаказателното производство, и това на санкционния акт,
финализиращ същото, и с оглед обстоятелството, че в протокола от проверката са
констатирани няколко различни нарушения, включително посочените в АУАН и в НП
/вж. т. 3.3. и т. 3.4. от протокол за извършена проверка № ПР
2211499/27.04.2022 г./, ВРС е следвало да изиска от административнонаказващия
орган /АНО/ информация относно съществуването на съставен АУАН с описаните в НП
фактически обстоятелства – непосочване на началната и крайната дата на
командироването на лицето Н С У .
При различни юридически факти по представените
от наказващия орган АУАН и НП Районен съд-Варна е следвало, съблюдавайки принципа
по разкриване на обективната истина , регламентиран в чл. 13 от НПК и приложим
на основание чл. 84 от ЗАНН, да прояви нужната активност по даване на указания на
издателя на НП. Потвърждавайки обжалваното пред него НП, без информация да е
повдигнато подобно административнонаказателно обвинение на нарушителя и при
бездействие по спазване задължението по чл. 13 от НПК, решаващият съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните. Привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е лишено от възможността да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинено /за описаното в АУАН или в НП/, докато на АНО не е
предоставена възможност да докаже административнонаказателното обвинение.
С оглед изложените съображения
обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за ново
разглеждане от друг състав, при което РС-Варна следва да изиска информация от
АНО относно съществуването на съставен
АУАН срещу „Диаком 7 „ ЕООД за
непосочване на начална и крайна дата на командироване на Н С У по допълнително
споразумение от 02.09.2021 г. по договор с „Tusa-Mont“ s.r.o., Чешка република,
в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава членка на
Европейския съюз – Швеция. При наличието на съставен такъв АУАН съдът следва да
предприеме съответните процесуални действия по приобщаването му като
доказателство по делото , след което да го обсъди в съвкупност с останалите
доказателствени източници по повод проверката за обоснованост и законосъобразност на атакуваното НП.
При този изход на спора
разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1585/28.11.2022 година, постановено по анд № 20223110203128/2022 година по
описа на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.