Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.07.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 6 юли 2021
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Анастасия
Балабанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5849 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.
33, ал. 2 от ЗС.
Ищецът
В.Д.Д. твърди в исковата си молба, че с
Решение № 05050 от 19.05.1999 г. на ПК-Опан било възстановено правото на
собственост на наследниците Д. Г.Д., бивш жител на с. В. ***, върху 5 ниви с
идентификатори по одобрените КК и КР: № 10224.73.9, № 10224.51.10, №
10224.18.1, № 10224.22.10 и № 10224.45.2 с площ общо 58 дка в землището на с. В.
Левски.
Д.
Г.Д. починал на 13.02.1994 г. като оставил като свои наследници съпругата си
(починала на 20.06.1997г.) и синовете си В.Д.Д. (ищеца) и Г. Д.Д. (починал на
06.05.2006 г. и наследен от съпругата си — починала на 25.09.2012 г. и синовете
си Д.Г.Д. и Х.Г.Д. - първите двама ответници).
Така
към 15.04.2019 г., когато се снабдил с удостоверение за наследниците на Д. Г.Д.,
с цел отправяне на нотариална покана до арендатора на имотите към този момент,
наследници на Д. Г.Д. са В.Д.Д., притежаващ 1/2 идеална част от оставените в
наследство земеделски земи и Д.Г.Д. и Х.Г.Д., притежаващи по 1/4 идеални части
от тези земи.
До
този момент В.Д.Д. по споразумение с първите двама ответници сам сключвал
договора за наем или аренда на земите и получавал рентата, като я разпределял
между съсобствениците спрямо квотите им. За стопанската 2018-2019 г. арендатора
„Запрянови”ООД не платил рента, поради което В.Д. отправил нотариална покана и
прекратил договора за аренда. Уведомил за това ответника Деан Д., който изразил
недоволство, от сключения дългогодишен и според него „заробващ” договор и
заявил, че ищецът ощетил него и брат му, тъй като нямало да получат рента за
2018-2019 г. и поискал за в бъдеще да се подписват краткосрочни
договори.
Твърди,
че през месец юни 2019 г. се снабдил със скици за имотите и на 25.06.2019 г.
сключил нов договор за наем за нивите за стопанската 2019 – 2020 г. (за една
година), като се разбрали с новата фирма арендатор - „Агро Лукс 1” ООД, че ако
сключели договор за наем и за стопанската 2020-2021г. фирмата ще им изплати и
рентата за стопанската 2018г.-2019г. (незаплатената от „Запрянови” ООД), тъй
като реално те били обработвали земята през тази стопанска година. Разбрали се
да сключат договора в края на септември 2019г., когато да се изплати и
забавената рента. В.Д. се обадил на ответника Д.Г.Д. и му обяснил за
договорките с новата фирма - арендатор, но Д.Д. останал недоволен от новите
договорки, заявил, че те също са „заробващи” и затворил телефона. Твърди, че
след този случай първите двама ответници преустановили всякакъв контакт с него
като дори не вдигали телефона.
В
края на месец септември решил все пак да сключи едногодишен договор за наем за
земеделските земи за стопанската 2020-2021г., за да не пропуснел възможността
да се получи рентата неплатена от „Запрянови” ООД. От фирмата арендатор му
казали, че имало проблем с нивите и да отиде в офиса им да му го обяснят. На
01.10.2019г., В.Д. отишъл в офиса на „Агро Лукс 1” ООД и там му заявили, че
след като направили справка в Службата по земеделие, се установило, че две от
нивите били продадени и не могат да сключат договор за наем за тях, а само за
останалите три от нивите, което и сторили. Изплатили му и рента само за трите
ниви. Изключително притеснен Д. заедно с дъщеря си София И., още на следващия
ден се консултирали с адвокат и след направена справка в имотния регистър се
установило, че Д.Г.Д. и Х.Г.Д. продали своите идеални части от две от нивите на
третия ответник Н.И.Д. на 12.07.2019 г.
Установило
се, че с договор за покупко-продажба, която била оформена с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 112, том III, рег. № 3425, дело № 250 от 12.07.2019
г. на нотариус П. Иванов с рег. № 308, на НК, с район на действие РС-Стара
Загора, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора с вх. рег. № 6915 и № от
дв. вх. рeг. 6876 от 12.07.2019 г. като акт № 153, т. XIX, дело 4088 от
12.07.2019 г., първите двама ответници, продали на третия ответник своята общо
1/2 ид.ч. от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. В. ***, а
именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10224.73.9
(едно, нула, две, две, четири, точка, седем, три, точка, девет), находящ се в
землището на село В. ***, с адрес на поземления имот: село В. *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-1689/10.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение
на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, с площ: 7599кв.м.
/седем хиляди петстотин деветдесет и девет квадратни метра/, категория на
земята при неполивни условия: 4 /четири/, с номер по предходен план: 073009,
със съседи: имоти с № 10224.68.92, № 10224.73.8, № 10224.73.19, № 10224.73.26,
№ 10224.73.27 и № 10224.73.10
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10224.45.2
(едно, нула, две, две, четири, точка, четири, пет, точка, две), находящ се в
землището на село В. ***, с адрес на поземления имот: село В. *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1689/10.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на
територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, с площ: 16399 кв.м.
/шестнадесет хиляди триста деветдесет и девет квадратни метра/, категория на
земята при неполивни условия: 4 /четири/, с номер по предходен план: 045002,
със съседи: имоти с № 10224.45.16, № 10224.45.8, № 10224.45,9, № 10224.45.10, №
10224.45.11, № 10224.45.12, № 10224.45.13, № 10224.45.188, № 10224.42.188 и №
10224.42.113.
Данъчна
оценка на процесиите имоти била в размер на 3039 лв. (три хиляди и тридесет и
девет) лева, съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК
изх. № **********/23.10.2019 г., издадено от Община Опан, като данъчна оценка
на 1/2 идеалнаи части от процесиите имоти е в размер на 1519.50 лева (хиляда
петстотин и деветнадесет лева и 50 стотинки).
Идеалните
части на първите двама ответници били продадени на третия ответник за сумата от
1600 лева, която била изплатена в брой от купувача на продавачите.
Така
Д.Г.Д. и Х.Г.Д. продали идеалните си части на трето за собствеността лице Н.И.Д.
без да уведомят за това съсобственика си В.Д.Д. и без да му предложат да изкупи
дела им, както изисквал чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Заявява,
че желае да изкупи продадените 1/2 ид.ч. от описаните в горния нотариален акт
имоти, при действително уговорените в акта условия, за което предявява
настоящия иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Разбрал за извършената сделка с имотите,
на които бил съсобственик, при сключване на договора за наем от 01.10.2019 г. и
узнал за продажбата на идеалните части при справката в имотния регистър на
02.10.2019 г., т.е настоящия иск бил подаден в двумесечния срок по чл. 33, ал.
2 от ЗС.
Моли
съда да постанови решение, с което да се признае по отношение на ответниците Д.Г.Д.,
Х.Г.Д. и Н.И.Д. правото на ищеца В.Д.Д., като съсобственик с право на
собственост върху 1/2 ид.ч. от процесиите имоти, на изкупуване по чл. 33, ал. 2
от ЗС на останалата 1/2 ид.ч. от процесиите имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10224.73.9
(едно, нула, две, две, четири, точка, седем, три, точка, девет), находящ се в
землището на село В. ***, е адрес на поземления имот: село В. *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1689/10.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, с
площ: 7599кв.м. /седем хиляди петстотин деветдесет и девет квадратни метра/,
категория на земята при неполивни условия: 4 /четири/, с номер по предходен
план: 073009, със съседи: имоти е № 10224.68.92, № 10224.73.8, № 10224.73.19, №
10224.73.26, № 10224.73.27 и № 10224.73.10 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10224.45.2 (едно, нула, две, две,
четири, точка, четири, пет, точка, две), находящ се в землището на село В. ***,
е адрес на поземления имот: село В. *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1689/10.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, е трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на
трайно ползване: Нива, с площ: 16399 кв.м. /шестнадесет хиляди триста
деветдесет и девет квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия:
4 /четири/, е номер по предходен план: 045002, със съседи: имоти е №
10224.45.16, № 10224.45.8, № 10224.45,9, № 10224.45.10, № 10224.45.11, № 10224.45.12,
№ 10224.45.13, № 10224.45.188, № 10224.42.188 и № 10224.42.113, продадени с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №112, том III, рег.№ 3425, дело №
250 от 12.07.2019г. на нотариус П. Иванов е рег.№ 308, на НК, с район на
действие РС-Стара Загора, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора е
вх.рег.№ 6915 и № от дв.вх. per 6876 от 12.07.2019г. като Акт № 153, т. XIX,
дело 4088 от 12.07.2019г., и да
постанови на мястото на купувача по този нотариален акт да встъпи В.Д.Д.,
след като заплати на купувача Н.И.Д. сумата от 1600 лева в едномесечен срок от
влизане на решението в сила.
Моли
съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца всички разноски за завеждане и
водене на производството, вкл. държавни такси и адвокатски хонорар.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Н.И.Д..
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от Д.Г.Д. и Х.Г.Д., в който заявяват, че твърдението в
исковата молба, че ищецът е узнал за извършеното прехвърляне на 01.10.2019 г.
не отговаряло на действителността. В действителност Д.Г.Д. уведомил ищеца за
извършеното прехвърляне на самата дата сключване на договора за продажба -
12.07.2019 г., от който момент следвал да тече срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Самата искова молба била предявена в съда на 08.11.2019 г. С определение №
300/7.07.2010 г. по гр.д. № 290/2010 г., ВКС, II г.о. по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК било дадено тълкуване, че съдът се произнася с решение независимо дали иска
е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като изтичането на
срока погасявало материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС, а преценката
дали ищецът бил носител на претендираното материално право, в чиято защита е
предявен иска, било част от спорния предмет, правило се от съда след преценка
на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се
обективира в съдебното решение. Следователно, тъй като искът, въз основа на
който било образувано производството по делото, бил предявен след изтичане на
срока по чл. 33, ал.2 ЗС - 12.09.2019 г., то правото на изкупуване било
погасено, поради което исковата претенция се явявала неоснователна и следвало
да бъде отхвърлена само на това основание.
В
случай обаче, че след събиране на всички допустими и относими доказателства
възражението за погасяване на правото на изкупуване не бъдело уважено, навеждат
следните факти и обстоятелства по повдигнатия спор:
Действително
Д.Г.Д. и Х.Г.Д. били продали собствените си 1/2 ид. части от подробно описаните
в исковата молба недвижими имоти на Н.И.Д., без да са предлагали на
съсобственика В.Д.Д. да изкупи дела им. Безспорна била и съсобствеността на
ищеца и първите двама ответници преди продажбата, при дяловете посочени в
исковата молба. В Нотариален акт № 112, том III, peг. № 3425, дело № 250 от
12.07.2019 г. на нотариус П. Иванов било записано, че ид. части от описаните
недвижими имоти били продадени за сумата от 1600 лв., която сума била изплатена
преди сключването на договора за продажба. Това обаче не била действителната
цена, по която била извършена продажбата на идеалните части от съсобствените
имоти Както било видно от представената като доказателство разписка от
10.07.2019 г., Д.Г.Д. и Х.Г.Д. получили сумата от 19200 лв. (24 дка. по 800 лв.
за всеки един) от С. И. В.. Както се установявало от самия нотариален акт, С.
И. В.бил пълномощник по сделката на купувача Н.И.Д.. Трайната съдебна практика
на ВКС приемала, че изкупвачът - съсобственик по чл. 33, ал.2 ЗС дължал
действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена между
първоначалния продавач и третото лице, когато тя била по-ниска от
действителната. При частичната симулация на посочена в нотариалния акт по-ниска
цена по фискални съображения, страните по договора можели в производството по
чл. 33, ал.2 ЗС, в което те били необходими другари, да разкрият своите действителни
отношения. Доказателствата, които били допустими между тях, можели да бъдат
противопоставени на третото лице, което желаело да изкупи съсобствеността,
защото по изричното разпореждане на чл. 33 ЗА изкупуването трябвало да стане
при същите условия, при които бил сключен договора.
В
случай, че се признае в полза на ищеца право на изкупуване върху 1/2 ид. части
от процесиите имоти, то това право следвало да се упражни като бъде платена
цена в размер на 19200 лв., която била действителната цена по договора за
продажба.
Молят
съда да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС, поради
погасяването на самото право на изкупуване с оглед изтичането на установения в
закон двумесечен срок за предявяване на иска.
В
случай обаче, че съда признае в полза на ищеца право на изкупуване на
процесиите идеални части от процесиите недвижими имоти, молят да постанови те
да бъдат изкупени от ищеца на цена от 19200 лв., която била действителната цена
на извършената продажба.
Молят
да им бъдат присъдени сторените от тях разноски в производството.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено
следното:
По делото е безспорно установено, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№112. том 111, рег.№ 3425, дело № 250 от
12.07.2019г. на нотариус П. Иванов с рег.№ 308. на ПК. с район на действие
РС-Стара Загора, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора с вх.рег.№ 6915
и №. Pег. 6876 от 12.07.2019 г. като акт № 153. г. XIX. дело 4088 от 12.07.2019г., първите двама ответници Д.Г.Д.
и Х.Г.Д. продали на третия ответник – Н.И.Д. своята общо 1/2 ид.ч. от
процесиите земеделски земи, находящи се в землището на с. В. *** за сумата от
1600 лв., която е изплатена в брой от купувача на продавачите преди сключване
на договора.
По делото са допуснати гласни
доказателства.
Свидетелката С. В.И., дъщеря на ищеца
сочи, че през 2019г. баща й през месец септември й казал, че като прекратил
единия договор за аренда със „Запрянови“ , сключил нов договор за аренда на
земеделските си земи, но по-краткосрочен. Договорът със „Запрянови“ бил
прекратен юни месец 2019г. по молба на братовчедите им. Не били доволни, не
изплащали аренда. Баща й решил да сключи нов договор с друга кооперация.
Прекратил договора и юни направил първите контакти с новия арендатор. Стигнали
до споразумение за подписване на договора. Братовчедите й Д.Д. и Х.Д. казали, че баща й ги лъже и не
пожелали повече да разговарят с него по телефона. От офиса на новата фирма
арендатор, се обадили на баща й и му съобщили че две от нивите му били
продадени на друго лице. Тогава не бил сключил договор с арендатора. Помъчили
се да се свържат с Д., но без никакъв резултат. Направили справка и разбрали,
че тези земи били продадени. Баща й не бил информиран за тази продажба.
Свидетелят С. И. В., роднина по
сватовство сочи, че познава В. от селото в което и той живее – В. Левски. В.
имал земи около 53-4 декара. През лятото на 2019 г. прекратил договора със „Запрянови“.
Бил пълномощник на Н.Д., за да закупили 24 декара от Д., Х. и В.. Тези декари
били общо на В. и двамата братя. Обработвал само 12дка. Отделили тези 24дка и
сключили договор с „ИСИАН“ ЕООД. Имали договор за аренда. От тях дошли само
12дка, другите 12дка останали при тях. В началото на юли 2019 г. се сключила
сделка за 24 дка между Д. и Х. и в негово присъствие, като пълномощник на Н.Д..
Сделката била за продажба на земеделска земя. В. не участвал в сделката. Два
дена преди самата сделка платил парите на двамата братя – 19 200лв. Направили
разписка, че им дал 19 200лв. В нотариалния акт земите били по данъчна оценка.
Съдът не кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са заинтересовани от изхода на
спора, тъй като свидетелката И. е дъщеря на ищеца, а свидетеля Вехов е
пълномощник на купувача.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗС, съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи
пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици
да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение. Искът трябва да се предяви в двумесечен
срок от продажбата.
Анализът на цитираната норма сочи, че
предпоставките за уважаване на иска са наличие на съсобственост, възмездна
разпоредителна сделка (продажба) от един от съсобствениците с неговата ид. ч. в
полза на трето за собствеността лице, липса на предхождаща разпоредителната
сделка покана до останалите собственици да изкупят ид. ч. на разпореждащият се
и спазване на преклузивния двумесечен срок. Тези предпоставки следва да са
налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях обуславя отхвърляне на
иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В настоящия случай, спорен по делото е въпроса
дали двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, за който съдът следи
служебно, е спазен и от кой момент същият започва да тече, като в случаите, при
които съсобственикът-продавач предварително е поканил другите съсобственици да
изкупят дела му и те не са приели това предложение, срокът тече от датата на
сключване на договора за продажба с третото лице. Когато обаче покана до
другите съсобственици не е била отправяна, срокът тече от узнаването на
сделката.
Твърденията на ищеца по настоящето дело
са, че не е бил поканен от ответниците Д.Д. и Х.Д. да изкупи дела им, тъй като е узнал за
извършената продажба едва на 1.10.2019 г., когато от офиса на „Агро Лукс 1“ ООД
му съобщили, че две от нивите са продадени и след направена справка в Агенция
по вписвания на 2.10.2019 г. този факт бил установен.
След като съдът напъти страните към
постигане на спогодба и делото беше спряно за срок от шест месеца за постигане
на такава, страните не постигнаха споразумение по спорните въпроси, като остана
недоказан въпроса каква е била действителната продажна цена на двете ниви,
предмет на сделката от 12.07.2019 г. В нотариалния акт е посочена цена 1600
лв. за продажба на ½ ид.ч. от две ниви от общо 24 дка, като за съда е
недопустимо при настоящата икономическа конюнктура 12 дка земеделски земи да
бъдат продадени на тази цена. По делото е представена разписка от 10.07.2019 г.
от ответниците Д.Д. и Х.Д., че са получили сумата от 19200 лв. за продажбата на
24 дка по 800 лв. на декар от С. И. В./свидетел по делото/. Тази разписка беше
оспорена от процесуалния представител на ищеца относно нейното съдържание, но
не бяха представени убедителни доказателства във връзка с това оспорване. Освен
това, с тази разписка не би могла да се опровергае материалната доказателствена
сила на нотариалния акт за покупко-продажба.
Следва да се отбележи, че дори и да се признае
на ищеца право на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, то преди разглеждане
основателността на този иск, съдът е задължен да изследва въпроса с
предяваването му в срок.
Няма спор в практиката, а и между страните
по делото, че началото на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС, в който съсобственик
може да реализира правото си на изкупуване започва да тече, не от момента на
изповядване на сделката, а от момента на узнаването й. Преди съдът да се
занимае с основателността на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС при нарочно възражение
от страна на ответниците за неговата допустимост, с оглед неспазения 2-месечен
срок, следва да се разгледа именно този въпрос и да се установи момента на
узнаване за сделката от страна на ищеца и спазването на преклузивния двумесечен
срок от нейна страна.
Исковата молба, по която е образувано
настоящото дело е депозирана в съда на 07.11.2019 г., т. е. ищецът следваше да
установи, че е узнал за продажбата на имота от страна на ответниците, не
по-рано от 07.09.2019 г.
Предвид изложеното, в хода на съдебното
дирене, са събрани доказателства относно момента на узнаване от ищеца за
осъществената продажба на имота.
Въпреки, че този факт бе възложен за
доказване в тежест на ищеца, същият не ангажира убедителни доказателства за
началния момент, от който следва да тече двумесечния му срок за предявяване на
иска му за изкупуване. Напротив, изложени се единствено твърдения и то
противоречащи, относно момента на узнаването му за сделката. По делото е
представен договор за наем на земеделска земя от 25.06.2019 г. между ищеца,
първите двама ответници и „Агролукс 1“ ООД, като предмет на договора са и
процесните две земеделски земи от 16.399 дка в м. „Акалъка“ и 7.599 дка в м.
„Стари лозя“ в землището на с. В. ***, със срок на договора една стопанска
година – 1.10.2019 г – 30.09.2020 г. Необяснимо остана за съда обстоятелството,
че на 1.10.2019 г. е сключен нов договор за наем на земеделска земя между ищеца
В.Д. и „Агролукс 1“ ООД, като процесните две земеделски земи са изключени от
предмета на договора, като справката в Службата по вписванията Стара Загора е
направена на 2.10.2019 г., на която дата ищецът твърди, че е узнал за продажбата
на ид.части от земеделските земи и какво е наложило сключване на нов договор
при положение, че е сключен договор за
наем на земеделска земя на 25.06.2019 г. Не се събраха убедителни гласни
доказателства, че ищецът е узнал за сделката след 7.09.2019 г. Свидетелските
показания на дъщерята на ищеца са уклончиви и противоречиви относно
взаимоотношенията между ищеца и първите двама ответници, относно проведените
между тях разговори за разпореждане със собствените им земеделски
земи./“Септември се върна от село и реши да сключи договора с новия арендатор…
към края на месеца някъде беше това“ – св. И./, като видно от данните по
делото, арендаторът е един и същ по договора от 25.06.2019 г. и 1.10.2019 г.
В нито един момент от проведеното съдебно
дирене, ищецът не уточни и не посочи нито от кого точно е узнал за изповяданата
сделка, нито установи момента на узнаване на сделката, с оглед преценка за
допустимоста на иска му. Същият е имал възможност да води свидетели, които да уточнят
точно момента на узнаването на сделката, но не стори това.
Поради изложеното, съдът приема, че
двумесечният срок за предявяване на иска тече от датата на продажбата – 12.07.2019
г. и тъй като исковата молба е подадена на 07.11.2019 г., то искът се явява
предявен след изтичане на срока за това. При извод за неспазен двумесечен
преклузивен срок, искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да се отхвърли,
тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за неговата
основателност, а не предпоставка за допустимост на същия. В този смисъл са
определение № 68/18.02.2011 г. по д. № 48/2011 г. на ВКС, определение №
309/04.07.2011 г. по ч. гр. д. № 291/2011 г. на ВКС и др.
Независимо от горното, дори и да се приеме,
че несъответствието между съществените условия /цена на договора за
покупко-продажба/, при които е била изповядана сделката с третото лице, а
продажната цена обуславя невалидност на предложението, което се приравнява на
липса на предложение, поради което и срокът за предявяване на иска тече от
узнаването на сделката, а не от датата на продажбата, в какъвто смисъл са и
доводите на ищцовата страна, то ищецът отново не доказа по несъмнен начин
твърдението си, че е узнал за същата едва през м. септември 2019 г., когато се
е снабдил със справка от Службата по вписванията.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответниците разноски в размер
на 450 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Д.Д., ЕГН ********** ***
/съдебен адрес:***, офис 3 – чрез адв. Пл. К./ против Д.Г.Д., ЕГН ********** *** , Х.Г.Д., ЕГН **********
*** и Н.И.Д., ЕГН ********** *** иск, с
който да се признае по отношение на ответниците Д.Г.Д., Х.Г.Д. и Н.И.Д. правото
на ищеца В.Д.Д., като съсобственик с право на собственост върху 1/2 ид.ч. от
процесните имоти, на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС на останалата 1/2 ид.ч.
от процесиите имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10224.73.9 (едно, нула, две, две, четири, точка,
седем, три, точка, девет), находящ се в землището на село В. ***, е адрес на
поземления имот: село В. *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1689/10.10.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно
ползване: Нива, с площ: 7599кв.м. /седем хиляди петстотин деветдесет и девет
квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия: 4 /четири/, с
номер по предходен план: 073009, със съседи: имоти е № 10224.68.92, №
10224.73.8, № 10224.73.19, № 10224.73.26, № 10224.73.27 и № 10224.73.10 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10224.45.2
(едно, нула, две, две, четири, точка, четири, пет, точка, две), находящ се в
землището на село В. ***, е адрес на поземления имот: село В. *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1689/10.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е трайно
предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, с
площ: 16399 кв.м. /шестнадесет хиляди триста деветдесет и девет квадратни метра/,
категория на земята при неполивни условия: 4 /четири/, е номер по предходен
план: 045002, със съседи: имоти е № 10224.45.16, № 10224.45.8, № 10224.45,9, №
10224.45.10, № 10224.45.11, № 10224.45.12, № 10224.45.13, № 10224.45.188, №
10224.42.188 и № 10224.42.113, продадени с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №112, том III, рег.№ 3425, дело № 250 от 12.07.2019г. на нотариус
П. Иванов е рег.№ 308, на НК, с район на действие РС-Стара Загора, вписан в
Служба по вписванията - Стара Загора е вх.рег.№ 6915 и № от дв.вх. per 6876 от
12.07.2019г. като Акт № 153, т. XIX, дело 4088 от 12.07.2019г., и за постановяване на мястото на купувача
по този нотариален акт да встъпи В.Д.Д., след като заплати на купувача Н.И.Д.
сумата от 1600 лева в едномесечен срок от влизане на решението в сила, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** *** /съдебен адрес:***,
офис 3 – чрез адв. Пл. К./ да заплати на
Д.Г.Д., ЕГН ********** *** , Х.Г.Д., ЕГН ********** *** и Н.И.Д., ЕГН **********
*** сумата от 450 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: