Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 22 юли 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 24.06.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 1353 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Айзаем.бг” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. Панайот Хитов“ № 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123
срещу Т.М.И. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че между
ищеца „Айзаем.бг” ООД и ответницата Т.И. съществува валидно
облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с №
3001-00007079 от 03.12.2015 г., както и въз основа на общи условия на „Айзаем.бг” ООД за предоставяне на потребителски
кредити, представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора заемодателят кредитирал
заемателя с парична сума в размер на 700,00 лева, която била предадена на
ответницата в брой в деня на подписване на договора за кредит. Твърди се, че
съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължила да
върне кредита заедно с договорно възнаграждение за кредитора на 34 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 38,98 лева, или общо в размер на
1 325,34 лева. Поддържа се също, че на 03.12.2015 г. ищецът „Айзаем.бг” ООД и ответницата Т.И. сключили договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, с който ищецът-изпълнител се е задължил да
предостави на ответницата-възложител услуги по изготвяне на кредитен рейтинг и
съответно удостоверение, което да послужи там, където е необходимо, а
ответницата се задължила да заплати за услугите сумата 526,00 лева, която
следвало да бъде изплатена чрез прибавяне на съответна част от същата сума към
месечните вноски по погасителния план към договора за заем. Сочи се също, че съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължила да върне кредита
заедно с договорно възнаграждение за кредитора и възнаграждението по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, на 34 равни месечни погасителни вноски. Поддържа се,
че е настъпил крайният срок за погасяване на кредита и на възнаграждението по договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг – 27.07.2016 г., както и че към настоящия момент ответницата е
заплатила по двата договора сумата 80,00 лева.
Сочи се, че
към настоящия момент ответницата е извършила погашения по договора в размер на 80,00
лева.
Искането към съда е да осъди
ответницата да заплати на ищеца следните
суми: сумата 700,00 лева-главница по договор за паричен заем с № 3001-00007079
от 03.12.2015 г.; сумата 446,00 лева-главница, представляваща възнаграждение по
договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 23.06.2020 г. до окончателното им изплащане; сумата 99,34 лева,
представляваща договорно възнаграждение по договор за паричен заем с №
3001-00007079 от 03.12.2015 г. Претендират
се разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответницата Т.М.И. чрез
особения си представител адв. Ц.М., е подала писмен отговор, с който е оспорила
исковете като неоснователни поради следните съображения: липсват доказателства
за дължимост на процесните суми от страна на ответницата; исковете са предявени въз основа на договор,
съдържащ клаузи, които са нищожни, противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП); уговорените
годишен лихвен процент (ГЛП) и
годишен процент на разходите (ГПР) нарушават принципа на справедливост и
практически създават условия за неоснователно обогатяване и са начислени, без в
договора да е предвидена ясна методика за формирането им; претендираната сума
по договора за имуществено проучване цели заобикаляне на изискванията на закона
и по-специално чл. 21, ал. 2 от Закона за потребителските кредити (ЗПК).
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Представен е договор за паричен заем № 3001-00007079 от 03.12.2015 г., видно от който между „Айзаем.бг” ООД и ответницата Т.М.И. е бил
сключен договор за потребителски
паричен кредит за
сумата 700,00 лева, която е следвало да
бъде погасена на 34 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 38,98
лева. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили
ответникът да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 325,34 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,50 % и годишен процент на
разходите на заема – 49,62 %. Видно е също така, че ответницата е подписала договора
на датата на сключването му – 03.12.2015 г. Съгласно посоченото в договора,
крайният срок за издължаване на кредита е 27.07.2016 г.
В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата е
извършила погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 80,00 лева, като
това обстоятелство не се оспорва с отговора по чл. 131 от ГПК.
От правна страна.
С
исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил
краен срок за издължаване на кредита – 27.07.2016 г., който е бил настъпил към
датата на подаването исковата молба – 23.06.2020 г., поради което съдът приема,
че изискуемостта на задълженията е налице.
Видно
от договор за потребителски
кредит договор за паричен заем № 3001-00007079 от 03.12.2015 г., ищецът „Айзаем.бг“ ООД е
предоставил на ответницата Т.И. кредит в размер на 700,00 лева (подписите на
договарящите страни имат силата на разписка за предаване на сумата по договора
за кредит), а ответницата се е задължила да върне кредита в сроковете и по
реда, предвидени в договора.
Не е спорно между страните, че ответницата
е извършила частични погашения по процесните договори в общ размер от 80,00 лв.
Съдът не възприема доводите на
ответницата, че уговорените годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР)
нарушават принципа на справедливост и практически създават условия за
неоснователно обогатяване и че са начислени, без в договора да е предвидена
ясна методика за формирането им, тъй като същите са под горната граница на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК-пет пъти размера на законната лихва, действала към
момента на сключване на договора (03.12.2015 г.) и тъй като тези проценти са
във фиксиран размер и за кредитора не е съществувало задължение да посочва
методика на формирането им.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Във
връзка с това съдът следва да извърши проверка дали е налице противоречие с
императивна разпоредба на материалния закон и дали е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който ответницата
има качеството потребител, като при извършване на тази проверка съдът намира
следното:
Основателни са доводите за нищожност на договора за
имуществено проучване от 03.12.2015 г. между страните, въз основа на който
ищецът претендира възнаграждение в размер на 446,00 лева, представляваща
неплатен остатък от общия размер на възнаграждението – 526,00 лева. По
същността си договорът за имуществено
проучване представлява скрит добавък към печалбата на кредитора, добавянето на
който към годишния процент на разходите неминуемо би довел до нарушаване на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно от разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 2 от договора, възложителят Т.И. е дала право, упълномощила,
инструктирала и възложила на изпълнителя „Айзаем.бг“ ООД да извършва всякакви
проверки, по своя преценка, с оглед установяване на всички обстоятелства от
значение за нейното кредитно състояние, семейно положение, изрядност по
отношение на кредитори и др., което на практика е и предмета на договора за
имуществено проучване. Така очертаният предмет е идентичен със задължителната
по ЗПК проверка на кредитното минало и кредитоспособност на кандидатстващия за
кредит, която в договора за кредит е залегнала в разпоредбата на чл. 10, т. II. Ищецът не е навел твърдения и не е представил
доказателства, че предметът на проверката по чл. 10, т. II от договора за кредит и на договора за имуществено
проучване са съществено различни, нито дали е изпълнил задълженията си по
договора за имуществено проучване преди или след одобряването на ответницата за
отпускане на кредит в размер на 700,00 лева. При съобразяване на тези
обстоятелства и обстоятелството, че двата договора са сключени между едни и
същи страни и на една и съща дата, се налага изводът, че сключването на
договора за имуществено проучване цели единствено да заобиколи императивна
разпоредба на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно същият договор не е
породил целеното правно действие като нищожен.
Едновременно с това процесното споразумение е сключено и
във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, аргумент за което е самият факт на сключване на договор за
имуществено проучване между небанкова финансова институция и кандидатстващ пред
нея за кредит потребител, по който предвиденото за небанковата финансова
институция възнаграждение в размер на 526,00 лева е почти равно на главницата
по договора за кредит в размер на 700,00 лева.
Дори договорът за имуществено проучване от 03.12.2015 г. да
беше породил правно действие, то претенцията на ищеца за възнаграждение по него
отново би била неоснователна поради обстоятелството, че същият не е представил
доказателства дали и кога е извършил пълно имуществено проучване на ответницата
и предоставил на същата удостоверение за кредитен рейтинг със срок на валидност
един месец, считано от датата на издаването.
Като взе предвид, че при горните доводи правното действие
на договора за имуществено проучване не следва да бъде зачитано поради неговата
нищожност нищожност, както и че при това положение липсва нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдът намира, че не могат да бъдат
споделени доводите, че уговорките за годишен
лихвен процент и годишен процент на разходите са нищожни като неравноправни по
смисъла на чл. 147 от ЗЗП и като противоречащи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26 от ЗЗД.
Ето защо по делото е установена частична основателност
на претенцията. По делото е установено, че ответницата не е заплатила на кредитора
месечните вноски по целия погасителен план по договора за кредит, а единствено
е заплатила сумата 80,00 лева.
Видно от твърденията в исковата молба, частичното
погашение на ответницата в размер на 80,00 лева е отнесено към погасяване на вземане,
претендирано въз основа на нищожен договор за имуществено проучване. При това
положение съдът намира, че този остатък следва да бъде отнесен към
претендираната главница.
В обобщение, искът за главница се явява основателен
до размера 620,00 лева (разликата до пълния претендиран размер е погасена чрез
плащане), искът за договорна лихва е изцяло основателен, а искът за възнаграждение
по договор за имуществено проучване е изцяло неоснователен и като такъв подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 668,59 лева за държавна такса, депозит за особен представител и внесено
адвокатско възнаграждение, от които му се следват 386,19
лева.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и
не е представила доказателства за направени такива, поради което съдът не й
присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД Т.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Айзаем.бг” ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
Панайот Хитов“ № 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123 сумата 620,00 лева-главница по договор за паричен заем с № 3001-00007079
от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата 99,34 лева, представляваща договорно
възнаграждение по договор за паричен заем с № 3001-00007079 от 03.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница – разликата
от уважения размер до пълния предявен размер, като погасен чрез плащане; за сумата 446,00
лева-главница, представляваща възнаграждение по договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 03.12.2015 г. –
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Айзаем.бг” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. Панайот Хитов“ № 118, вх. Д,
ет. 1, ап. 123 сумата 386,19 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за
особен представител и платено адвокатско възнаграждение, по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: