Р Е Ш Е Н И Е
№1428/31.7.2020г.
Град Пловдив, 31.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1099 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Мотокар сервиз – Терзиеви и Узунов“ ООД
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0438-000035 от 02.05.2020 г. на началника на РУ 03 Пловдив към ОДМВР Пловдив,
с която на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е неправилна, издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, поради което
жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател
е собственик на товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег.№ ****, който
автомобил на 02.05.2020 г. в 11,35 часа е бил управляван в град Пловдив, ул. ****,
от Н.В.Н, който е лишен от право да управлява по административен ред, за което
е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от една година.
Представените с жалбата договор за наем от 20.01.2020 г. и пълномощно за
управление на МПС са неотносими към настоящия спор доказателства, доколкото
съществуващите облигационни отношения между собственика и наемателя не отменят
задълженията на собственика на МПС по ЗДвП, включително задължението да
предоставя управлението на собственото си МПС само на правоспособни водачи.
Дружеството-жалбоподател не оспорва факта, че на управителя на дружеството-наемател
е отнето свидетелството за управление на МПС. Напротив, именно поради този факт
пълномощното било издадено в полза на друго лице, което на управлява процесния
автомобил. Вярно е, че дружеството-жалбоподател е положило усилия да възпрепятства
управлението на собствения си автомобил от неправоспособни водачи, но сам по
себе си този факт не може да игнорира извършеното нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, посл.пр. ЗДвП – дружеството е собственик
на МПС, което е управлявано на 02.05.2020 г. от неправоспособен водач, лишен по
административен ред от право да управлява МПС.
Без
значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът кое е лицето,
управлявало МПС, и какво е неговото качество в дружеството, съответно дали има
някаква връзка с дружеството-собственик на МПС, доколкото правната норма не
предвижда наличието на такива елементи във фактическия си състав.
Не
кореспондира със съдържанието на оспорената заповед твърдението, че дружеството
е управлявало процесното МПС. Ясно и конкретно е посочен водачът и
обстоятелството, че същият е лишен по административен ред от правото на
управлява МПС. Вярно е, че водачът извършва нарушението по чл.150а, ал.1 ЗДвП,
заради което собственикът на МПС следва да понесе принудителната
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Вярно е, че в оспорената
заповед липсват мотиви относно определения максимален срок на наложената
принудителна административна мярка, което в случая не представлява нарушение на
изискването за форма на административния акт, защото установеното нарушение на
водача, че същият продължава да управлява МПС, след като вече е лишен от това
право по административен ред и очевидно наказанията не са го поправили, е
достатъчно основание за определяне на максималния срок за прилагане на мярката.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ОДМВР
Пловдив 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК,
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мотокар сервиз – Терзиеви и Узунов“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 26,
представлява от управителите Г.Т.Т., против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000035 от 02.05.2020 г. на
началника на РУ 03 Пловдив към ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА „Мотокар сервиз – Терзиеви и Узунов“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 26, представлява
от управителите Г.Т.Т., да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: