№ 2409
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110100845 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с кумулативно съединени искове с правно основание по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от страна на ищеца И. Н. П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
процесуалния представител адв. Б. Д. - П. от АК Варна, против А.П.И, чрез представител на
територията за административна област - Варна Областно пътно управление – Варна,
представлявана от Директор на Областно пътно управление – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че работил при ответната страна на длъжност главен
специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление -
Варна при А.П.И. до 08.12.2023 г., като на тази дата му била връчена заповед № *** г., с
която било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.188, т. 3, във връзка с
чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради
дисцилинарно уволнение. В мотивите на заповедта било посочено, че ищецът осъществил
нарушение на трудовата дисциплина и че извършил следните нарушения: 1. Наличие на
преобладаващо несъответствие на маршрутите, нанесени в пътните книжки по автомобил с
peг. № *** с действителните маршрути от GPS системата за три отчетни периода (юли,
август и септември 2023 г.), представляващо системно нарушение „вписване на неверни
данни в документ „Пътна книжка“, в противоречие на задълженията, вменени в чл. 17, чл.
18, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 и ал.5 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен
транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния
парк, собственост на А.П.И.; 2. Системно управление на служебен автомобил с peг. № ***
от ищеца в извънработно време, без доказан служебен ангажимент и съответно
разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3 от
Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на
1
дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 3.
Системно управление на служебен автомобил с peг. № *** от ищеца в почивни и празнични
дни, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от ръководител, в
нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3 от Вътрешните правила за реда за ползване
на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на
автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 4. Системно управление на служебен автомобил
с per. № *** в работни, почивни и празнични дни по маршрути и дестинации,
несъответстващи на служебните задължения на служителя, в нарушение на разпоредбата на
чл. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на
дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк. Работодателят вписал в
заповедта, че виновното неизпълнение на трудовите задължения съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, за което ищецът следва да носи дисциплинарна отговорност.
Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил
описаните в заповедта нарушения на Вътрешните правила за реда за ползване на служебен
транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния
парк, собственост на А.П.И. и не е нарушил трудовата дисциплина. Твърди, че той е ползвал
служебния автомобил по предназначение и не се отклонявал от маршрути между обекти на
работодателя и мястото на домуване на МПС, а и нямало задължителни маршрути за
придвижване от една точка до друга, като това се извършвало след преценка за
целесъобразност и икономичност. На ищеца било възложено поддръжката на обект
Комитово ханче, която осъществявал, както извън работно време през седмицата, така и в
почивни дни.
Ищецът твърди също така, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна, защото при издаването й не били спазени изискванията на чл. 195 от
Кодекса на труда, тъй като липсвало посочване кога и при какви обстоятелства са
извършени нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им; не
било посочено с какви действия или бездействия е осъществен съставът на дисциплинарното
нарушение. Заповедта не била мотивирана, тъй като не били изложени конкретни
обстоятелства и факти за извършването на нарушението. Ищецът счита също, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателят не е спазил разпоредбата
на чл. 189 от КТ и не се съобразил с критериите, посочени в тази разпоредба относно
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Липсвали на мотиви в заповедта относно изложените критерии.
Наред с това ищецът счита, че е пропуснат срокът за налагане на дисциплинарно наказание,
който бил не по-късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. В писмото, с което му били поискани обяснения бил цитиран доклад от
06.11.2023 г., от който не било ясно нито в какво се изразява нарушението на трудовата
дисциплина, нито кога са извършени сочените нарушения и кога са установени.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да
2
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като
отмени заповед № *** г., издадена от директора на ответното ОПУ - Варна, представлявано
от директора инж. Я.П.; да възстанови ищеца на длъжността, заемана преди уволнението -
главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно
управление - Варна при А.П.И.; както и да осъди ответната страна да му заплати
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, а именно за периода от
08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева. Претендира да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния
представител заявява, че оспорва исковите претенции и ги счита за неоснователни. Твърди,
че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна и при издаването й е
спазена процедурата по чл.193 от КТ. На ищеца било връчено искане за писмени обяснения
на 09.11.2023 г. и той бил запознат с Доклад peг. № *** г. от М.М., началник отдел AO,
както и с приложените към него пътни листи и пътни книжа, попълнени от самия ищец, а
също и със справка от GPS система за периода месец юли - месец септември 2023 г. На
13.11.2023 г. ищецът предоставил писмени обяснения, които били взети предвид от
работодателя при издавеното на заповедта за уволнение. Не било допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, защото работодателят узнал за извършените от ищеца
нарушения от доклада на началника на отдел АО М.М., с peг. № *** г. В рамките на
двумесечния срок по чл. 194. ал. 1 КТ работодателят връчил на ищеца процесната заповед, а
именно на 08.12.2023 г. Не бил изтекъл и едногодишният срок за налагане на
дисциплинарното наказание, тъй като дисциплинарните нарушения били извършени през
месеците юли, август и септември 2023 г. Ответната страна твърди също, че заповедта е
мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.195, ал.1 от КТ. Спазено
било и изискването за посочване на момента на извършване на нарушенията, тъй като бил
посочен периодът, в който били извършени много на брой дисциплинарни нарушения. При
връчването му на искането за писмени обяснения по чл. 193 КТ и при запознаване с данните
от пътни листи, ищецът заявил, че ги знае и не ги отрича. В обясненията си ищецът признал
извършването на дисциплинарните нарушения, отчел ги като грешки и гарантирал, че
занапред няма да ги допуска повече. Предвид това ищцовата страна счита, ищецът е бил
запознат със своите нарушения детайлно.
Ответната страна счита, че ищецът е осъществил виновно неизпълнение на трудови
задължения, а именно посочените в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, свързани с управлението на служебен автомобил. Сочи, че в посочения в
заповедта период ищецът почти ежедневно е посещавал адрес в ***, който не бил адрес на
домуване на автомобила. Също така в голяма част от почивните и празнични дни ищецът, с
ползвания от него служебен автомобил, посещавал адрес: А.Х, **, където се помещавала
поверената за поддържане сграда в кантон „Комитово ханче", без той да отразява тези
пътувания в пътните книжа, като тези посещения имали изцяло личен характер. Не бил
спазен редът на Вътрешните правила за ползване на служебен транспорт и организация на
3
дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на ответника,
които били приети през 2019 г., и с които ищецът бил запознат. Тези правила били
действащи до приемането на нови такива на 26.10.2023 г. Ищецът нарушил изискванията на
длъжностната му характеристика и конкретно раздел 5 „Преки задължения", т.15 и раздел 7
„Отговорности, свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите",
т. 2, т.8 и т.11.
Предвид така изложените в отговора обстоятелства и считайки, че ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение като е нарушил своите трудови задължения, както и че
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение" съответства на извършеното нарушение,
ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени. Относно иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ
ответната страна заявява, че оспорва иска по основание, като заявява, че посоченият от
ищеца размер е изчислен правилно. Оспорва твърдението на ищеца, че той е останал без
работа през целия твърдян от него период.
Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното: От представения по делото в заверено копие
трудов договор №2/10.02.2017 г. се установява, че ищецът И. Н. П. е работил по трудово
правоотношение с ответната страна на длъжност главен специалист в отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности“, с пълно работно време, като е постъпил на работа на
същата дата 10.02.2017 г. Длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност
включвала освен преки задължения по контрол на дейността по охрана, поддържане и текущ
ремонт на пътищата, още и отговорности, свързани с организация на работа, управление на
персонала и ресурсите, сред които и отговорност за достоверността на изготвените
документи. Със заповед на Директора на ОПУ – Варна №РД-11-88 от 30.09.2016 г. е било
наредено създаване на организация за удостоверяване спазване на работното време,
регламентирано от 08,00 ч до 17,00 ч, с почивка от 12,00 ч до 13,00 ч. Със заповед РД-11-15
от 06.04.2023 г. на Директора на ОПУ – Варна е било наредено ищецът да управлява, когато
служебните ангажименти налагат това, автомобил *** с рег. №***. Определено било
местодомуване на автомобила в ***. Също така за служителите действали и вътрешни
правила, утвърдени от Председателя на АПИ относно реда за ползване на служебен
транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния
парк, собственост на агенцията.
Към момента на постъпване на работа на ищеца при ответната страна директор на ОПУ
– Варна бил свидетелят Р.Б.И., който изпълнявал тази длъжност до края на месец август
2023 г. След това длъжността се изпълнявала от свидетеля Я.Ю.П. до 02.06.2024 г.
Канцеларията на районната пътна служба – Варна се намирала на кантон „Комитово ханче“,
която ищецът посещавал, а и наред с другите служители имал ангажимент да поддържа, а
също да поддържа и прилежащото кантона пространство. По този повод ищецът, както и
другите служители посещавали кантона, включително и през почивни и празнични дни. В
този обект също така служителите се събирали по повод лични празненства, празници и
други чествания. Там имало изградена оранжерия, в изграждането на която ищецът участвал
4
и след това ползвал. Също така служителите използвали обекта и като склад за съхранение
на дървен материал.
След като в края на месец август – началото на месец септември 2023 г. свидетелят Я.П.
заел длъжността директор на ОПУ – Варна, той извършил посещение на обектите на
службата и посещавайки кантон „Комитово ханче“ забелязал, че там има оранжерия; че има
помещение със складирана зимнина, поставен газов котлон, ел.уреди, посуда, уредби с
тонколони. Забелязал също, че има строеж, за който не бил уведомен. По този повод
свидетелят решил да извърши проверка относно служебния автомобил, управляван от
ищеца. Възложил на началника на административния отдел – свидетелката М.Г.М. да
извърши проверка за съответствието на данните от пътните книжки за служебния
автомобил, попълвани от ищеца, с тези от извлеченията от GPS система за периода месец
юли - месец септември 2023 г. Свидетелката извършила възложената проверка, като
разпечатки от GPS системата получила от свидетеля П., доколкото тя самата не разполагала
с достъп до системата. След това изготвила доклад №66-Вн-681/06.11.2023 г., който
предоставила на директора. Свидетелят П. установил, че има множество несъответствия
между маршрутите, нанесени в книжките и действителните маршрути, които били в
отклонение от маршрутите, свързани със служебните задължения на ищеца. Установил
също, че е имало управление на служебния автомобил в извънработно време и в почивни и
празнични дни, без да има данни за служебен ангажимент и без да има данни за
разпореждане на ръководител за въпросните пътувания. Установил многократно посещение
със служебния автомобил до кантон „Комитово ханче“ в извънработно време и през
почивни дни, както и до адрес ***, на който имало ведомствено жилище, в което живеела
друг служител на ответната страна. Установено било също, че не е налице преразход на
гориво. При направените констатации свидетелят П. изискал писмени обяснения от ищеца,
като му определил тридневен срок, в който да посочи защо има несъответствия между
данните попълнени в пътните книжки и от GPS системата, каква е причината служебният
автомобил да се използва извън работното време и в почивните и празнични дни, без
разрешение от директора и каква е причината в по-голямата част от работните дни преди и
след работния ден маршрутът на автомобила да преминава през адреса ***. Заедно с
писменото искане, отправено до ищеца свидетелят П. връчил на И. П. и разпечатките от
GPS системата, в които били подчертани данните за отклоненията от маршрутите. Ищецът
не взел разпечатките, а казал, че е запознат с тях и няма какво да ги взема. На 13.11.2023 т.
ищецът депозирал писмени обяснения вх. №66-Вн-706/13.11.2023 г., в които посочил, че не
е запознат със справката от GPS системата; че не е съгласен с извода на директора, че е
използвал автомобила в извънработно време; че в почивни и празнични дни е посещавал
кантон „Комитово ханче“, но за да поддържа повереното му имущество, а посещенията до
*** са свързани с негов личен ангажимент. Ищецът е вписал, че е допуснал пропуск, като не
е вписал посещенията до кантон „Комитово ханче“.
След получаването на писмените обяснения и на базата на констатациите си директорът
на ОПУ – Варна издал заповед, с която на основание чл.192, ал.1 и чл.195, във вр. с чл.190,
5
ал.1, т.3 и 4 от Кодекса на труда, наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“
на осн. чл.188, т.3 във вр. с чл.187, ал.1, т.8 и 10 и чл.190, ал.1, т.3 и 4 от КТ за следните
нарушения: 1. Наличие на преобладаващо несъответствие на маршрутите, нанесени в
пътните книжки по автомобил с peг. № *** с действителните маршрути от GPS системата за
три отчетни периода (юли, август и септември 2023 г.), представляващо системно
нарушение „вписване на неверни данни в документ „Пътна книжка“, в противоречие на
задълженията, вменени в чл. 17, чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 и ал.5 от Вътрешните правила за
реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с
функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 2. Системно управление на
служебен автомобил с peг. № *** от ищеца в извънработно време, без доказан служебен
ангажимент и съответно разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл.
2 и чл. 4, ал. 3 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и
организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк,
собственост на А.П.И.; 3. Системно управление на служебен автомобил с peг. № *** от
ищеца в почивни и празнични дни, без доказан служебен ангажимент и съответно
разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3 от
Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на
дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на А.П.И.; 4.
Системно управление на служебен автомобил с per. № *** в работни, почивни и празнични
дни по маршрути и дестинации, несъответстващи на служебните задължения на служителя,
в нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на
служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на
автомобилния парк, собственост на А.П.И.; както и прекратил трудовото правоотношение с
ищеца, поради дисциплинтарно уволнение. Заповедта е била връчена на ищеца на
08.12.2023 г.
Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото, тъй като именно
тези факти се установяват от представите по делото писмени доказателства, посочени по-
горе, както и от показанията на свидетелите Р.Б.И., Ч.П.Н., Я.Ю.П. и М.Г.М.. Съдът счита,
че следва да даде вяра на свидетелските показания на посочените свидетели. Констатира, че
между показанията на свидетелите, посочени от ищеца от една страна и тези, посочени от
ответната страна от друга, няма противоречия относно съществените за казуса факти.
Независимо от обстоятелството, че свидетелят П. е бивш директор на ОПУ – Варна и в това
си качество именно той е лицето, издало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
а свидетелката М- е служител при ответната страна, то съдът намира, че следва да даде вяра
на показанията им, тъй като те са безпротиворечиви, както вътрешно, така и съпоставени с
останалия доказателствен материал по делото.
Въз основа на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни
изводи: Исковата молба е предявена в срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. За неоснователно
съдът счита възражението на ответника, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е извън срока по чл.194, ал.1 от КТ. Видно е, че моментът, в който е било
6
констатирано, че има нарушения във връзка с ползването на служебния автомобил,
управляван от ищеца, е моментът, в който свидетелката М- е изготвила доклад и директорът
се е запознал с него – 06.11.2023 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
изготвена и връчена на ищеца на 08.12.2023 г., т.е. в двумесечния срок, съгласно законовата
разпоредба. Също така в изпълнение на задълженията си по дисциплинарната процедура от
страна на ответника са били поискани писмени обяснения и са събрани доказателства.
Съдът счита, че по делото е доказано с категоричност, че към момента на изискване на
обяснения от ищеца, същият е бил запознат с обстоятелствата, относно които работодателят
изисква тези обяснения и конкретно с фактите, съдържащи се в справката от GPS системата,
с която разполага ответната страна. На първо място от показанията на свидетелката М- е
видно, че тя, предавайки доклада на директора на управлението, е предала към него и
споменатата разпечатка с данни, което обстоятелство е вписала в самия доклад /т.3 от
доклада/. На следващо място от показанията на свидетеля П. се установява, че той е
предоставил справката с информацията от GPS системата на ищеца, но последният отказал
да се запознае с нея, а заявил, че му е известна. Също така в писмените обяснения на самия
ищец е вписано, че има пропуск от негова страна да впише маршрутите в пътните книжки.
Предвид това съдът счита, че възраженията на ищеца, че не е бил запознат с фактите,
относно които са му искани обяснения, са неоснователни.
Относно реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание, за които ищецът е
заявил, че липсват в случая съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от
КТ в заповедта следва да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Видно е, че в обсъжданата
заповед работодателят въз основа на констатациите си е направил извод за осъществени
четири нарушения, като само за първото от тях е посочен период на осъществяване.
Независимо от това съдът счита, че не може да приеме заповедта за незаконосъобразна
единствено по тази причина, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика –
напр. Решение № 50035 от 3.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2022 г., III г. о., ГК, което
препраща към други с подобен смисъл, е прието, че „в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника или служителя обстоятелства и документи. Съдържанието на
документите, към които се препраща, не е необходимо да бъде възпроизвеждано в текста на
заповедта, ако работникът е запознат с тези документи. Задължителните реквизити,
предвидени в чл. 195, ал. 1 КТ, могат да се съдържат само в един акт - обикновено това е
заповедта за дисциплинарно наказание, но тя може да препраща и към друг акт, който по
силата на препращането ще се счита част от заповедта, щом е известен на работника или
служителя“. В настоящия случай, доколкото на ищеца са били връчени докладът, изготвен
от свидетелката М- и разпечатките от GPS системата за периода от 01.07.2023 г. до
30.09.2023 г., съдържащи всички данни за констатираните нарушения, то следва да се
приеме, че заповедта съдържа реквизитите, изискуеми от закона.
7
Относно наличието на осъществени дисциплинарни нарушения, съдът счита, че се
доказва безспорно по делото, че такива са налице – именно описаните по-горе и
констатирани от работодателя. Те безспорно представляват нарушенияна трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, и т.10 от КТ, доколкото осъществените деяния са в разрез с
действащите заповеди на работодателя, с установените вътрешни правила и с изискванията
към заеманата от ищеца длъжност по длъжностна характеристика. Напр. в чл.18 от
вътрешните правила за ползване на служебния транспорт, собственост на АПИ е налице
изискване при всяко ползване на служебен автомобил служителят, който ползва автомобила
да попълни пътна книжка с данните за ползването. В чл.2 от правилата е вписано, че
служебните автомобили са предназначени за изпълнение на служебни задачи, а в чл.4, ал.2 е
вписано, че в почивни и празнични дни автомобилите могат да се използват само след
получаване на писмено или електронно разрешение от съответния директор на
специализирано звено. Съобразно отговорностите на ищеца по длъжностна характеристика,
същият отговаря за достоверността на изготвените документи. Видно от доказателствата по
делото за периода от месец юли 2023 г. до месец септември 20203 г. ищецът действително е
ползвал служебния автомобил по маршрути, неупоменати в съответните пътни книжки за
тези месеци, попълвани от ищеца, което обстоятелство се констатира от съпоставяне на
данните от приложените по делото копия на страници от посочените пътни книжки и
представената разпечатка /пътен лист/ от GPS система за автомобил ***, възложен за
управление на ищеца. Също се установява, че е отразено в разпечатката и ползване на
автомобила в почивни и празнични дни /празнични в периода са 06.09.2023 г. и 22.09.2023
г./, за което няма отразени данни в пътните книжки. Липсват по делото доказателства за
въпросните ползвания на автомобила да е искано и давано разрешение от ръководството на
управлението. Също така е установено, че автомобилът е бил управляван по маршрут, за
който самият ищец е потвърдил, че е извън служебните му задължения. Предвид това съдът
счита, че по делото безспорно се доказва, че от страна на ищеца са осъществени посочените
нарушения на трудовата дисциплина. Същите могат да се окачествят като системни по
смисъла на чл.190, ал.1, т.3 и т.4 от КТ, доколкото е установено в съдебната практика, че
"системни нарушения" са налице, когато са извършени три или повече дисциплинарни
нарушения, поне за едно от които не е наложено преди това дисциплинарно наказание.
Също така посочените нарушения могат да се окачествят и като злоупотреба с доверието на
работодателя. Ето защо съдът счита, че заповед № *** г. на директора на ОПУ Варна е
законосъобразно издадена. С нея е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като
съдът счита, че същото е съобразено с тежестта на нарушенията и с обстоятелствата, при
които са извършени, тъй като се касае за множество нарушения в продължение на период от
три месеца.
По така изложените мотиви съдът счита, че предявената искова молба с кумулативно
съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ е неоснователна.
Съдът не намира основания, поради които да приеме, че уволнението на ищеца е незаконно,
тъй като по делото безспорно са доказани системни нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищеца, както и злоупотреба от негова страна с доверието на работодателя, поради
8
което и съдът не намира основания за отмяна на издадената заповед № *** г. Няма
основание ищецът да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението,
нито да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа – периода
от 08.12.2023 г. – 08.06.2024 г. Предвид това предявените искове следва да се отхвърлят.
При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК,
ищцовата страна следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски. В
случая ответната претендира направени разноски в размер на 2170 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, като от страна на ищеца е депозирано възражение за
прекомерност на възнаграждението. Съдът счита възражението за неоснователно. В случая
следва да се съобрази, че са предявени за разглеждане три обективно съединени иска, като
съдът счита, че възнаграждението е адекватно за исковете, предмет на делото и тяхната
фактическа и правна сложност. Предвид това ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна разноски в размер на 2170 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от
страна на И. Н. П., ЕГН **********, с адрес ***, против А.П.И, чрез представител на
територията за административна област - Варна Областно пътно управление – Варна,
представлявана от Директор на Областно пътно управление – Варна, с искане да се признае
за незаконно уволнението, постановено със Заповед № *** г. на директора на ОПУ - Варна,
и да бъде отменена Заповед № *** г., издадена от директора на ОПУ - Варна; да бъде
възстановен ищецът на длъжността, заемана от него преди уволнението - главен специалист
в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление - Варна при
А.П.И.; както и да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в
размер на 9 456 лева.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.П.И, чрез
представител на територията за административна област - Варна Областно пътно управление
– Варна, представлявана от Директор на Областно пътно управление – Варна, направени по
делото разноски в размер на 2170 лв. /две хиляди сто и седемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 25.06.2024 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9