Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ....................2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12779 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Л.Р.А. против „З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Ищецът
твърди, че на 10.07.2015г. настъпило ПТП в района на с.Горна кула, община К.,
между, т.а „Форд Транзит” с рег. №*******и л.а „Опел Монтерей” с рег. № К *****.
Виновен за пътно-транспортното плоишествие бил водачът на л.а „Опел Монтерей” с
рег. № *******, чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат на
пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени следните телесни
повреди: счупване на дясната лакътна кост, довело до трайно затрудняване
движението на дясната ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица и изкълчване
на дясната глезенна става, довели до трайно затрудняване на движението на
десния крак за около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
счупване на костите на втори, трети и четвърти пръсти на лявото стъпало и
изкълчване на петата стъпална кост, довели до трайно затрудняване на движението
на левия крак за около един и половина – два месеца при обичаен ход на
оздравителния процес и претърпял травматичен шок, което довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. От телесните повреди претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, и направил разходи за
лечението им. Стойността на неимуществените вреди ищецът определя на
150 000лв., а на имуществените вреди – на 1860.20лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 10.07.2015г. до
окончателното изплащане. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва ищецът да е направил
разходи за лечение; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който се движел със скорост, по-висока от допустимата
за пътния участък, и не предприел маневра „екстремно спиране” от момента, в
който лек автомобил „Опел” навлязъл в насрещната лента за движение; ищецът
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП; оспорва размера на
исковете.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/
е върху ищеца, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от
състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното
дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Събраните
по делото доказателства установяват настъпването на всеки едни от фактите от
състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради следните съображения:
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Опел Монтерей” с рег. № ******* -
С.Х.Х., е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата
на пътно-транспортното произшествие.
Видно от влязло в сила решение по
НАХД №118/2015г. на РС-К., С.Х.Х. е
признат за виновен в това, че на 10.07.2015 г. на път ІІ-№ 59, на км. 26+400, в
посока на движението от гр. Момчилград към гр. К., в землището на с. Горна
кула, общ. К., при управление на МПС - лек автомобил „Опел Монтерей“ с рег. № *******,
собственост на „БКС“ ООД – гр. К., е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 6, т. 1 от ЗДвП – задължаващ водачите на ППС да съобразяват своето
поведение със сигналите на пътните знаци и маркировка; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – забраняващ на водачите на МПС да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение, когато платното за движение има две ленти и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – забраняващ на водачите при избиране на скоростта на движение да
превишават сигнализираната такава с пътен знак, в резултат на което е причинил
по непредпазливост средни телесни повреди на Л.Р.А., изразяващи се в счупване
на дясната лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната
ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на
големия и малкия пищял на дясната подбедрица и изкълчване на дясната глезенна става,
довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 5-6 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на костите на втори, трети и
четвърти пръсти на лявото стъпало и изкълчване на петата стъпална кост, довели
до трайно затрудняване на движението на левия крак за около един и половина –
два месеца при обичаен ход на оздравителния процес и изпадане на пострадалия в
състояние на травматичен шок, което довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, във вр. с
чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът е
освободил С.Х.Х. от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 500 лв, както и от правото да управлява МПС
за срок от осем месеца.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл.300 от ГПК,
настоящият състав приема, че поведението
на водача С.Х.Х. е виновно и противоправно и е в
причинно-следствена връзка с причинените на ищеца средни телесни повреди, описани в диспозитива нарешението на
наказателния съд, тъй като са съставомерни, послужили са за определяне на
правната квалификация на престъплението.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се установяват следните телесни повреди:
счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лява предраменица с
разкъсно-контузна рана на лява предмишница, двуглезенно счупване на глезенни
израстъци на големия и малкия пищял на дясната подбедрица с изкълчване на
глезенната става, разместено счупване с дисталнат /крайна/ част на втори, трети
и четвърти пръсти на лявото ходило с изкълчване на петата ходилна кост. Наред с
това вещото лице е установило и счупване на шесто дясно ребро, както и
изпадането на ищеца в състояние на травматичен шок. В експертизата са посочени
средностатистическите периоди за възстановяване на всяка от телесните повреди.
Счупването на лакътния израстък на лакътната кост на лява предраменица се
възстановява в рамките на 2,5 месеца. През възстановителния период пострадалият
е изпитвал болки, които в началото/първа седмица/ са били по-интензивни,
постепенно тяхната интензивност е намаляла, засилвали са се при движение на ръката.
По повод на увреждането е извършвано редовно проследяване и адекватно
постстационарно лечение, но независимо от това, в следствие на причиненото
увреждане е настъпила контрактура /втвърдяване/ на лакътната става, което е
довело до намалена сила на захвата с лява ръка, констатирано от ЛКК на
13.06.2016г. Функционалното възстановяване на двуглезенното счупване на
глезенни израстъци на големия и малкия пищял на дясната подбедрица с изкълчване
на глезенната става е продължило 3-4 месеца. В рамките на възстановителния процес
ищецът е изпитвал болки, които в началото са били по-интензивни, постепенно са намалели
по интензитет, но са се усилвали при движение и натоварване на крака. По повод на
увреждането е извършвано редовно проследяване и адекватно постстационарно
лечение, но независимо от това, е настъпила анкилоза /пълна неподвижност/ в
глезенната става на десния крак – състояние, установено от ЛКК на 13.03.2016г.,
и водещо до накуцваща походка. Функционалното възстановяване при разместено
счупване с дисталнат /крайна/ част на втори, трети и четвърти пръсти на лявото
ходило с изкълчване на петата ходилна кост е продължило около 1-2 месеца след
травмата. В началото ищецът е изпитвал по-интензивни болки, които постепенно са
намалели по интензитет. Счупването на шестото ребро е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата е задравяла за 20 - 25
дни. На база на съчетаната травма при пострадалия е настъпило състояние на
травматичен шок. Това състояние представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота. При постъпването в болницата на ищеца е приложено интензивно
лечение, в резултат на което шоковото състояние е овладяно. Ищецът е лекуван
оперативно през м.01.2016г., чрез кръвна репозиция и поставяне на метална
остеосинтеза на дясна подбедрица и лява предмишница. Ползвал е патерици. На 21.03.2017г. е извършено
оперативно отстраняване на наложената метална остеосинтеза на дясна глезенна
става.
Вещото лице е посочило в
заключението, че в хода на диагностичния процес рентгенографски е установено старо
счупване на лакетна кост на дясна предмишница в диафизарната й
част с наложена метална остеосинтеза.
Според заключението на
медицинската експертиза в резултат на пътно-транспортното произшествие е
настъпило счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лява предраменица. В диспозитива на решението на наказателния
съд е посочено, че при пътно-транспортното произшествие е счупена дясната
лакътна кост, а не лява лакътна кост.
Тъй като решението на наказателния съд е
задължително за гражданския съд относно противоправността на деянието, а при
определяне на правната квалификация на престъплението наказателният съд е
съобразил телесните повреди, описани в диспозитива на решението, настоящият
състав, на основание чл.300 от ГПК, приема, че при пътно-транспортното
произшествие е настъпило счупване на дясната лакътна кост, макар
медицинската експертиза по делото да не установява причинно-следствена връзка
между пътно-транспортното произшествие и счупването на дясната лакътна кост.
От показанията на св. Б. – съсед
и приятел на ищеца, се установява, че след катастрофата поведението на ищеца се
променило – не искал да се качва в кола, защото изпадал в
паника. Занимавал се с търговия, поради което наемал шофьори, които да му
вършат работата. През периода на възстановяване пет месеца ползвал инвалидна
количка, после ходел с бастун, „едвам се движел”, „куцал”. Преди бил весел
човек, сега говорел само за болки, дразнел се лесно.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта
на ищеца към датата на настъпване на ПТП – 42г., вида и характера на
причинените телесни повреди: средни телесни повреди, изразили се
в счупване на дясната лакътна кост,
довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около 3-4
месеца, счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица и изкълчване на
дясната глезенна става, довели до трайно затрудняване на движението на десния
крак за около 5-6 месеца, счупване на костите на втори, трети и четвърти пръсти
на лявото стъпало и изкълчване на петата стъпална кост, довели до трайно
затрудняване на движението на левия крак за около един и половина – два месеца.
Наред с това вещото лице е установило и друга средна телесна повреда, която не е описана в диспозитива на
решението на наказателния съд, а именно: счупване на лакътния израстък на
лакътната кост на лява предраменица, както
и леки
телесни повреди, изразили се в счупване на шесто дясно ребро и изпадането на ищеца в състояние на
травматичен шок, довели до разстройство на здравето му, временно опасно за
живота. При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът отчете и обстоятелството, че ищецът е бил подложен
на оперативно лечение на счупването на лявата лакътна кост и на счупването
на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, изразяващо се в наместването
на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза, а впоследствие
- премахване на металната остеосинтеза от глезенната става; продължителният
период на възстановяване – 5-6 месеца/според диспозитива на решението на
наказателния съд/, през който се е наложило да ползва инвалидна количка, патерици, а в
последствие и бастун/показания на св.Б.,
медицинска експертиза/; през периода на възстановяване е бил безпомощен, изцяло
е зависел от грижите на близките си; след проведеното лечение не е възстановен
напълно – настъпила е контрактура /втвърдяване/ на лявата лакътна става,
което е довело до намалена сила на захвата с лява ръка, както и анкилоза /пълна неподвижност/ в глезенната
става на десния крак; психическото му състояние се е влошило, заболял е от
посттравматично сресово разстройство/етапна епикриза от 16.10.2015г. - л.35/.
Според етапната епикриза от 16.10.2015г. ищецът е изпитвал тревога, изживявал е
непрекъснато травмата от пътно-транспортното произшествие, не е можел да спи,
отчуждил се е от приятели и близки, бил е подтиснат и раздразнителен, не желаел
да се качва в кола, защото имал тревожно усещане за катастрофа. За лечението на
посттравматичното разстройство също е приемал медикаменти/заключение на
медицинската експертиза – становище относно медикаментите по фактура № 400074/23.07.2015г./.
Според свидетеля Б., ищецът продължава да е психически травмиран от
катастрофата – отказва да се качва в кола, защото изпада в паника. Животът му е
променен – преди често пътувал по повод на осъществяваната от него търговска
дейност, а сега наемал шофьори, които да пътуват вместо него при изпълнение на
поръчките, свързани с работата му.
Като отчете всички тези
обстоятелства, съдът определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, на 90 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен от
150 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По възраженията
за съпричиняване:
Ответникът направи възражения за
съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като се движел със скорост, по-висока от допустимата за
пътния участък и не предприел маневра „екстремно спиране” от момента, в който
лекият автомобил „Опел” навлязъл в насрещната лента за движение. Наред с това
твърди, че ищецът допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
пътувал без поставен обезопасителн колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Съдът намира възраженията за
съпричиняване на вредите за неоснователни, поради следните съображения:
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема се установява, че единствената причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е поведението на водача на лек автомобил „Опел Монтерей“ с рег. № ******* - С.Х.Х.,
който е навлязъл с висока скорост – около 82 км./час в десен завой на мокро
пътно платно и при употреба на спирачки да намали скоростта на движение на
автомобила се е отклонил наляво и е навлязъл в платното за насрещно движение,
където е пътувал бус „Форд Транзит”, управляван от ищеца, с разрешена за този
участък скорост от 40 км./час, при което ударът е бил непредотвратим за
управлявания от ищеца бус ”Форд Транзит”.
Ищецът е предприел аварийно спиране с
отклонение на автомобила надясно плътно до мантинелата. Поради ограничена
видимост е предприел тази маневра, когато л.а ”Опел Монтерей” е преминал
осевата линия и е имал видимост към него. Вещото лице е категорично, че ударът
за ищеца е бил непредотвратим.
По отношение на възражението, че ищецът
е пътувал с непоставен обезопасителен колан:
Според медицинската експертиза, не
може да бъде даден еднозначен отговор дали ищецът е пътувал с обезопасителен
колан, но дори и да бе пътувал с поставен обезопасителен колан, би получил
същите телесни повреди, с оглед механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и деформациите по товарния автомобил, които са навлезли в купето
на превозното средство.
По
иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с пътно-транспортното произшествие е претърпял имуществени
вреди, както и какъв е техният действителен размер.
От представените по делото фактури и
касови бонове, издадени през периода 17.07.2015г.-21.08.2015г., се установява, че ищецът е направил разходи за закупуване на
остеосинтезни средства, превоз с линейка, закупуване на пелени и лекарства, които са в
причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие и са били необходими
за лечението на ищеца. Единствено закупените два броя дъвки на стойност от
2.04лв. по фактура № 400075/23.07.2015г./л.51/ не са в причинно-следствена
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Общата стойност на
разходите за лечение е 1858.16лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 1860.20лв., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Д.С. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2684.70лв., съобразно
уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1967.49лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на СГС държавна такса в
размер на 3874.30 лв. върху уважената част от исковете, а на СГС разноски за вещи лица в размер на 118.53
лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.А.Д.„Б.В.И.Г.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати
на Л.Р.А., ЕГН **********, от с.Сипей, мах”********общ. Кърджали, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 90
000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: счупване
на дясната лакътна кост, счупване на големия и малкия пищял на дясната
подбедрица и изкълчване на дясната глезенна става, счупване на костите на
втори, трети и четвърти пръсти на лявото стъпало и изкълчване на петата
стъпална кост, счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лява предраменица,
счупване на шесто дясно ребро и
изпадането на ищеца в състояние на травматичен шок, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 10.07.2015г., по вина на водача С.Х.Х., при
управление на л.а „Опел Монтерей” с рег. № *******, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 10.07.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на Л.Р.А., ЕГН **********,
от с.Сипей, мах”********общ. Кърджали, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 1858.16лв.
/обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на
травматични увреждания за периода 17.07.2015г. - 21.08.2015г., причинени в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.07.2015г., по вина
на водача С.Х.Х., при управление на л.а „Опел Монтерей” с рег. № *******, по
време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 10.07.2015г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 1860.20лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„З.А.Д.„Б.В.И.Г.“АД да заплати на адв. Д.С. ***, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2684.70лв.,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.Р.А. да заплати на „З.А.Д.„Б.В.И.Г.“АД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1967.49лв, съобразно
отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА „З.А.Д.„Б.В.И.Г.“АД да заплати
на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ в размер на
3874.30 лв. върху уважената част от
иска, а на СГС разноски за вещи лица в размер на 118.53 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :