Решение по дело №4688/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3666
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100504688
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  №……..

гр.София, 22.06.2020 г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, в закрито заседание на двадесет и втори  юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                               

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

      ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                         НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Вранеску ч. гр. д. №4688/2020 г.

за да постанови определение, взе предвид следното:

     

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на З. „Б.В.И.Г.“ срещу постановление за разноски от 27.02.2020 г., с което частен съдебен изпълнител В.М., рег. №860 по изп. д. №20208600400139 отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е завишено, тъй като не е съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор, също така не е отчетен фактът, че не са извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Моли, обжалваният акт да бъде отменен, а разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минимално предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лева.

Взискателят по изпълнителното дело депозира възражение, с което излага подробни доводи за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че договореният и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител по изп. д. №20208600400139 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Намира, че поисканото адвокатско възнаграждение е минимално, съобразено с Наредбата за адвокатските възнаграждения. Твърди, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение., 

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 12.02.2020 г. по молба с вх.№7496 на взискателя И.Г.чрез мл. адв. С.Х.е образувано изп. д. №20208600400139 срещу З. „Б.В.И.Г.“  въз основа на изпълнителен лист издаден от Софийски градски съд, с който длъжникът е осъден да заплати на И.Г.сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира разноските в производството, включително и заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 989.88 лева.

Въз основа на приложени по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020 г., съдебният  изпълнител е приел адвокатско възнаграждение в размер на 989.88 лева.

На 14.12.2020 г. ЧСИ връчва на длъжника по изпълнителното дело на основание чл. 428 ГПК покана за доброволно изпълнение. В поканата е удостоверено, че  общо дължимата сума по изпълнителното дело е в размер на 38 982.62 лева, от които 989.88 лева- адвокатско възнаграждение. Поканата е получена от длъжника на 14.02.2020г., като е извършено плащане от същия на дължимите към взискателя суми, такси на ЧСИ на дата 09.03.2020г., видно от приложените платежни. Няма данни за предприемани действия други действия извън поканата от ЧСИ за събирането на тези суми.

На 24.02.2020 г. длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното дело, с което е оспорен размерът на дължимия адвокатски хонорар, като прекомерно завишен. Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева съгласно т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г..

С обжалвания акт ЧСИ отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство. Случаят не се отличава с фактическа и правна сложност, която би предполагала нуждата от извършването на допълнителни действия от адвоката. В хипотеза, в която дължимата сума предмет на изпълнителното дело е в големи размери, това би определило нуждата от извършването на допълнителни действия от адвоката и би оправдало начисляването на възнаграждение по т. 2 от наредбата. Но в настоящата хипотеза, като се има предвид и финансовите възможности на длъжника- застрахователно дружество, то събирането на дължимата сума не би съставлявало затруднение. Неоправдано е да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като не са извършени действия от адвоката за удовлетворяване на парични вземания на взискателя предполагащи такова възнаграждение. В този смисъл необосновано е присъждането на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от минималния размер определен съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г..

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че неоснователно е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като основателно следва да бъде уважено, а разноските за адвокатско възнаграждение от 989.88  лева, следва да бъдат намалени до минималния размер, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно   сумата от 200.00 лева.

Доколкото всяка от страните претендира разноски за настоящото съдебно производство, на ответника не се следват, такива се следват само на частния жалбоподател предвид уважаването на частната жалба и представителството от юрисконсулт. Размерът следва да е съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ или 50 лева.

Така мотивиран, Съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, постановление за разноски от 27.02.2020 г., с което частен съдебен изпълнител В.М., рег. №860 по изп. д. №20208600400139 отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА  на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя и дължимо от длъжника З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********  по изп. д. №20208600400139 на частен съдебен изпълнител В.М., рег. №860 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 989.88  лева на 200.00 лева.

ОСЪЖДА И. П. Г.ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ******** ,пл. ****** сумата от 50 лв. / петдесет лева  / разноски за настоящото съдебно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: