МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 252/ 2018г. на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Т.А.С. по чл.331 ал.3 предл.II вр.ал.1 вр.
чл.330 ал.1 от НК за това, че през нощта на 21.06.2017 срещу 22.06.2017г. в гр.Кърджали
по непредпазливост запалил чужди имущества със значителна обща стойност в
размер на 75913.82лв., както следва: имот едноетажна сграда на стойност 1134лв.
собственост на Н.П.П., Д.Н.П., П.Н.П. и М.Д.М.,***; имущество на стойност
47807.35лв. включващо дюнер- бар, склад, кухня, хранителни продукти,
електроуреди и бар- обзавеждане, собственост на „Соти С- 92“ЕООД гр.Кърджали;
имущество на стойност 26972.47лв. включващо павилион за цигари, пакетирани
хранителни продукти и цигари, електроуреди, собственост на „Соти- 2014“ЕООД
гр.Кърджали, като от деянието са последвали значителни вреди в общ размер на
47982.25лв., както следва: в размер на 1134лв. за Н.П.П., Д.Н.П., П.Н.П. и М.Д.М.,***;
в размер на 18455.60лв. за „Соти С- 92“ЕООД гр.Кърджали; в размер на
26972.47лв. за „Соти- 2014“ЕООД гр.Кърджали и в размер на 1420.18лв. за
„ЕЛМАК“ООД гр.Кърджали.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет
граждански иск предявен от М.Д.М., Н.П.П., Д.Н.П. и П.Н.П. против подсъдимия Т.А.С.
за сумата от 1134лв., представляваща причинени имуществени вреди ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. М.Д.М., Н.П.П., Д.Н.П. и П.Н.П. са конституирани като
граждански ищци и частни обвинители.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет
граждански иск предявен от „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали против подсъдимия Т.А.С.
за сумата от 18455.60лв., представляваща причинени имуществени вреди ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Ощетеното юридическо лице „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали е
конституирано като граждански ищец.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански
иск предявен от „Соти- 2014“ЕООД- Кърджали против подсъдимия Т.А.С. за сумата
от 26972.47лв., представляваща причинени имуществени вреди ведно със законната
лихва върху главницата считано от 21.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. Ощетеното юридическо лице „Соти- 2014“ЕООД- Кърджали е конституирано
като граждански ищец.
Представителят на прокуратурата настоява, че от доказателствата
събрани в хода на съдебното производство се установи, че на 21.06.2017г.
вечерта в заведение- дюнер възникнал пожар в резултат, на който били причинени
имуществени вреди със значителна стойност. Пожарът е възникнал от фритюрника,
който подсъдимият С. е имал изрично задължение при тръгване от заведението да
изключи. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при оставяне на включен
уред през цялата нощ би могло да възникне пожар. Намира вината на подсъдимия Т.С.
за установена и доказана, поради което на основание повдигнатото му обвинение
моли съда да го признае за виновен по чл.331 ал.3 предл.2 вр.ал.1 вр.330 ал.1
от НК. Предвид на факта, че той бил млад човек, образован, не осъждан и се
ползва с добри характеристични данни по местоживеене, предлага да му се
определи наказание към долния минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години
по правилата на чл.66 ал.1 от НК. По отношение на гражданските искове, то
намира същите за доказани, поради което моли да бъдат уважени.
Повереникът на всички граждански ищци, както и на
частните обвинители, моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае
подсъдимия С. за виновен по повдигнатото и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.331 ал.3 предл.2 вр.ал.1 вр.чл.330 ал.1 от НК. Счита, че в
хода на съдебното следствие се установили фактите и обстоятелствата описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли съда да признае подсъдимия Т.С.
за виновен, да уважи предявените граждански искове в пълния им размер, както и
да им се присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимият Т.С. не се признавана за виновен и дава
обяснения, в които твърди, че на инкриминираната дата си тръгнал от работа в
заведение- дюнер към 22.30ч. Преди това направил всичко, както правел винаги- изключил
газовата уредба, тостера и скарата, след което затворил обекта и оставил ключа
от него в павилиона за цигари за колежката Мелиха, която да отключи сутринта. Ключът
за дюнера сложил в кибритена кутия там, за което съобщил на свидетелката Е.М.,
която била на работа и останала след него. Задължението му било да изключва
уредите, с които работи, поради което на датата 21.06.2017г. не е изключвал
фритюрника, тъй като не е работел с него този ден. Колегата му Г. го използвал
преди да му приключи работният ден и му казал, че го бил изключил, но той не
проверил дали е така.
Защитникът на подсъдимия настоява, че в заведението, в
което е възникнал пожара царяла пълна анархия, тъй като никой не знаел за какво
отговаря. Установило се, че не подсъдимият Т.С. бил последен при напускането на
обекта на инкриминираната дата. Това била продавачката от павилиона за цигари,
поради което не се знаело дали тя не е влязла да си приготви дюнер след като Т.
си е тръгнал. Установило се, че не само подсъдимият имал достъп до помещенията
на заведението- дюнер и не той си тръгвал последен от там. Считал обвинението
за недоказано поради липса на доказателства и моли съда да постанови решение, с
което да оправдае подсъдимия Т.С., както и да се отхвърлят предявените
граждански искове.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Т.А.С. е роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Дружествата „Соти- 2014“ЕООД- Кърджали и „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали, и
двете с едноличен собственик свидетеля С.С. и управлявани от сина му И.И. като
пълномощник от края на 2014г. и началото на 2015г., развивали търговска дейност
в гр.Кърджали. Първата фирма се занимавала с търговия на дребно- цигари и
захарни изделия, която извършвала в обект намиращ се в гр.Кърджали на ***. Той
представлявал павилион за продажба на цигари- лок, който имал дървена
конструкция със стъкла в предната му част, и бил с отделен вход от заведението
предлагащо дюнер. В цигарения лок работели свидетелките Е.М. и М.Ч., които
работели на смени като обекта бил с работно време от 7,30ч. до 23.00ч. На
датата 21.06.2017г. първа смяна до 16.00ч. работела свидетелката М.Ч., а след
нея постъпила на работа Е.М..
Дружеството „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали стопанисвало заведение за бърза
закуска- дюнер, което се намирало на същия адрес и представлявало сервизно
помещение ползвано за кухня, помещение за бързо хранене- бар, както и складови
помещения. Конструкцията на кухнята била изградена от заварени стоманени
профили, ламперия/ талашитени плоскости и ламаринен покрив. Тя била свързана с помещението
за бързо хранене, в което имало бар, маси и столове. Складовите помещения се
намирали в стара тухлена постройка изградена в същия имот. В това заведение за
бързо хранене- дюнер, работели свидетелите А.Ю., М.А., С.М., Х.М., Г.Х. и
подсъдимия Т.С.. Работното време на обекта било от 8.00ч. до 22- 23ч., което зависело от работата през деня и от това кога ще се продаде обезкостеното
месо нанизано на дюнер шиша.
Двете дружества изградили описаните
временни постройки в имот собственост на гражданските ищци и частни обвинители Н.П.П.,
Д.Н.П., П.Н.П. и М.Д.М., който им бил отдаден под наем ведно с построената в
него тухлена сграда- къща, която била на един етаж и се състояла от две стаи,
кухненски бокс, баня и коридор, както и избено помещение.
В заведението за бързо хранене- дюнер бил изграден бар, в който имало дюнер
шиш с оборудване на газ ведно с газова бутилка, електрически скара и тостер,
хладилна витрина и хладилник. В сервизното помещение, което било обособено за
кухня, били разположени два фритюрника- малък и голям, микровълнова фурна и два
хладилника. В складовите помещения фирмите- наематели съхранявали стоки
необходими и за двата търговски обекта, както и хладилници, хладилни витрини и
друг промишлен инвентар. В цигарения лок освен съхраняваната стока с цел
продажба на цигари, пакетирани и захарни изделия, имало само един електрически
уред и това бил климатик.
В заведението за бързо хранене- дюнер бил установен следния режим на работа
от работодателя „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали: всяка сутрин то било отключвано от свидетелката
М.А., която имала ключ за обекта. Тя работела там по трудов договор като
работник- кухня с работно време от 08.00ч. до 16.00ч. Заедно с нея от 08.00ч. до
11.00ч. на работа бил и свидетелят Х.М., който обезкостявал пилетата необходими
за приготвяне на дюнера. Свидетелката М.А. подготвяла всичко необходимо за
заведението включително пържела лук и картофи във фритюрниците. В 8,30ч. на
работа пристигал свидетелят А.Ю., който бил назначен с трудов договор на
длъжност работник- кухня, и работният му ден приключвал в 18.00ч. През това
време той правел и продавал дюнери като много рядко му се случвало да пържи
картофи. Няколко пъти през петнайсетте години, през които работел там, му се
случвало да е втора смяна на работа, при което и заключвал заведението. Заедно
с него отпред на дюнер- бара своите трудови задължения изпълнявала и
свидетелката С.М., която била с работно време от 10.00ч. до 18.00ч. Тя работела
на касата. От 12.00ч. на работа идвал свидетелят Г.Х., който също бил назначен
с трудов договор и правел дюнери. Работният му ден приключвал в 20.00ч. и през
това време той вземал поръчките от клиентите, режел месото и приготвял дюнери.
Понякога, когато имало много работа през деня, му се налагало да използва
фритюрника и да пържи картофи. Заедно с него работел и подсъдимият Т.С., който
започвал работа в 14.00ч. и приключвал до 22.00- 23.00ч., което зависело от работата
през деня и от това кога ще се продаде обезкостеното месо нанизано на дюнер
шиша. Той също имал сключен трудов договор и изпълнявал длъжността помощник-
кухня съгласно Трудов договор № 5/ 09.07.2013г. В обекта деецът взимал
поръчките, режел месо и приготвял дюнери. Рядко му се налагало да пържи картофи
във фритюрника, което се случвало когато имало много работа. Подсъдимият Т.С.
вечер след 20.00ч. оставал сам в заведението за бързо хранене- дюнер, поради
което имал ключ за същото. След приключване на работният ден той го заключвал и
взимал ключа със себе си.
Всички тези работници в заведението за бързо хранене- дюнер били сключили
писмени трудови договори с работодателя „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали, както и
имали длъжностни характеристики, с които се били запознали, с които им било
вменено и задължение да спазват утвърдените във фирмата правила за здравословни
и безопасни условия на труд и правилата за противопожарна безопасност. При
постъпване на работа били инструктирани за правилата за безопасна работа от
свидетеля И.И. в качеството му първоначално на собственик на дружеството, а от
края на 2014г. и началото на 2015г. вече като пълномощник на същото. След това
почти ежедневно той ги информирал как да работят с уредите в обекта като
включително ги уведомявал, че електрическите уреди след работа трябва да се
изключват както от копчето за готовност, така и от контакта включен към
електрическата мрежа. Това задължение било за всички работници в дюнера, които
след работа със съответният уред трябвало да го правят. Това правило важало и
за подсъдимия Т.С., който преди да заключи заведението за бързо хранене,
трябвало да изключи всички електрическите уреди, както от копчето за готовност,
така и от контакта включен към електрическата мрежа.
На датата 21.06.2017г. посоченият сменен режим на работа в обекта бил
спазен, включително и от дееца С., който
дошъл на работа в 14.00ч. и поради факта, че същият ден имал рожден ден, след
разрешение, приключил работа в 22.00ч. Тогава той спрял газта на дюнер- шиша,
изключил скарата и тостера, подредил заведението както всяка вечер, но не проверил
дали фритюрникът бил изключен от копчето за готовност и от контакта. Въпреки
това подсъдимият Т.С. затворил всички врати и прозорци, заключил заведението и
взел ключа със себе си, след което минал покрай цигарения лок, където казал на
свидетелката Е.М., че си тръгва и отишъл да празнува. По това време фритюрникът,
който се намирал в кухнята и не бил изключен от електрическата мрежа чрез
контакта, включвал и изключвал чрез копчето прекъсвач, при което уредът
прегрял, спукал нагревателя и запалил остатъците от олиото в него. Олиото във
фритюрника при загряването се изпарило, нагревателят останал на сухо и гръмнал.
Загрятата до червено реотанова тел се разпръснала във формата на малки капчици,
които са носители на голяма енергия и запалила горимите субстанции образувани
от изпарението на олиото и кислорода от въздуха. Местата на попадането им се
превърнали в миниатюрни огнища, които в следващият момент мултиплицирали и
станали по- големи. Таванът, стените, тезгяха, уредите и другите горими
материали, които се намирали наблизо, се превърнали в добра храна за огъня. Това
го подхранило и той се разраснал. В резултат на конвекцията на топлите газове
множество недоизгорели частици от огнището се издигнали към тавана. Изстивайки
падали на пода, където образували вторични огнища. Пожарът се разраснал,
процесът се мултиплицирал непрекъснато, поради което огънят се увеличавал. Той
бил най- силен в кухнята, откъдето обхванал покривната конструкция и стените й,
а от там и покривните конструкции на останалите помещения. Прозорците и вратите
били затворени, поради което вътрешните пространства се наситили с гъст черен
дим, който до прогара на покрива се концентрирал между тавана и горната част на
стените. Температурата се повишила, при което стъклата изпукали, а горната част
на дограмата се разтопила.
На 22.06.2017г. в 00,24ч. в районна служба „ПБЗН“- Кърджали било прието
съобщение по телефона за пожар в заведението за бързо хранене- дюнер в
гр.Кърджали. По този повод на место в гр.Кърджали на *** пристигнали
пожарникари с 3 броя пожарна и спасителна техника, които заварили на място да
гори цялото заведение за бързо хранене ведно с кухнята към него и павилиона за
цигари. Подаването на гасителните средства започнало в 00,33ч. и било ликвидирано
в 05,47ч.
Същият ден 22.06.2017г. бил извършен оглед на местопроизшествието от 7,35ч.
до 9,55ч., при който присъствал и вещото лице в.Д., изготвил съдебно-
пожаротехническата експертиза. С Протокол за доброволно предаване от
13.07.2017г. свидетелят И.И. предал 1 брой СД, върху който бил свален
видеозапис от ДВР на 21.06.2017г. на заведението за бързо хранене- дюнер, което
изгоряло.
Безспорно е, че стойността на запаленото имущество възлиза на обща стойност
от 75913,82лв., видно от заключението на вещото лице В.Д.. То представлява
както следва: имот едноетажна сграда на стойност 1134лв. собственост на Н.П.П.,
Д.Н.П., П.Н.П. и М.Д.М.,***; имущество на стойност 47807.35лв. включващо дюнер-
бар, склад, кухня, хранителни продукти, електроуреди и бар- обзавеждане,
собственост на „Соти С- 92“ЕООД гр.Кърджали; имущество на стойност 26972.47лв.
включващо павилион за цигари, пакетирани хранителни продукти и цигари,
електроуреди, собственост на „Соти- 2014“ЕООД гр.Кърджали. Пак от същото
заключение се установяват и нанесените вреди в общ размер от 47982,25лв., които
са следните- в размер на 1134лв. за Н.П.П., Д.Н.П., П.Н.П. и М.Д.М.,***; в
размер на 18455.60лв. за „Соти С- 92“ЕООД гр.Кърджали; в размер на 26972.47лв.
за „Соти- 2014“ЕООД гр.Кърджали и в размер на 1420.18лв. за „ЕЛМАК“ООД
гр.Кърджали.
Тази фактология настоящата инстанция установи на база всички събрани по
делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите М.А., Х.М., А.Ю.,
С.М., Г.Х., М.Ч., Е.М., И.И., С.С., М.М., Н.П., П.П. и Д.П., както и частично
от обясненията дадени от подсъдимия Т.С.. Всички те са еднопосочни,
кореспондират едни с други, както и съответстват на останалия доказателствен
материал- Протокол за оглед на местопроизшествието от 22.06.2017г. за времето
от 7,35ч. до 9,55ч. ведно с фотоалбум, Протокол за доброволно предаване от
13.07.2017г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 02.08.2017г.
ведно с фотоалбум, Съдебно- пожаротехническата експертиза ведно със схема на
пожара изготвена от вещото лице В.Д., Трудов договор № 5/ 09.07.2013г.,
Длъжностна характеристика на длъжността „работник- кухня“, Телефонограма и
Справка от РС „ПБЗН“- Кърджали, Договор за наем от 01.01.2017г.- 2 броя. Този
изброен доказателствен материал бе ценен от съда и поради обстоятелството, че
не бяха събрани никакви други доказателства с изключение на обясненията на
дееца в една част, за които ще стане дума по- долу, които да ги оборват, да
изграждат алиби или да сочат на друг възможен извършител. Обективно,
компетентно и безпристрастно е изготвеното заключение по Съдебно-
пожаротехническата експертиза ведно със схема на пожара изготвена от вещото
лице В.Д., поради което е в основата на фактическите констатации по делото. Освен
това тя не поражда съмнение в достоверността си, тъй като не се повдига спор от
страните по нея. Настоящата инстанция не приема само извода на вещото лице В.Д.,
че не е имало опасност пожарът да се разпространи и върху други имоти, тъй като
фактите говорят друго. Именно в резултат на високата температура на огъня са
настъпили щети в съседния недвижим имот, който е собственост на „Елмак“ООД-
Кърджали, като се разтопила дограмата на прозорците на втория и третия етаж,
счупили се стъклата, изпадала мазилка и се разтопили улуци.
Не бяха кредитирани обясненията на подсъдимия Т.С. в частта, в която
твърди, че на датата 21.06.2017г., а и всяка вечер правел по този начин,
оставил ключа за заведението за бързо хранене- дюнер в цигарения лок при
свидетелката Е.М., където имало определено място, а именно кибритена кутия там,
за което съобщил на колежката си. Тези твърдения бяха приети като негова защитна
теза, тъй като те не са съответстват на нито едно друго събрано по делото
доказателство. Това е така, тъй като както свидетелката Е.М., така и всички
разпитани по делото свидетелите, които работели в изгорелия търговски обект,
установяват, че деецът С. имал ключ за дюнера, който само той заключвал, а
сутрин заведението се отключвало от свидетелката М.А., която също разполагала с
такъв. Освен това и двете свидетелки- М.Ч. и Е.М., които работели в цигарения лок,
свидетелстват, че те нямали ключ за заведението за бързо хранене- дюнер, както
и че имали отделен вход за работното си място. Последната свидетелка
установява, че подсъдимият Т.С. останал вечерта преди пожара да работи самичък
след 20.00ч., докогато работел още един работник, както и че след като деецът
си тръгнал, за което й съобщил, заведението вече не било в работен режим.
Настоящата инстанция не дава вяра на обяснението на подсъдимия С. и по
отношение на твърдението му, че имал задължение да изключва само уредите, с
които работи, но не и да отговаря за кухнята в обекта и да проверява дали
всички електрически уреди са изключени от контакта. Това е така, защото това
обстоятелство при проверка с други доказателства по делото не кореспондира с
нито едно от тях. Напротив, всички свидетели, които работели в заведението за
бързо хранене- дюнер, а именно Г. Х., А.Ю., М.А. и С.М., установяват, че
задължение на последният заключващ обекта е да изключи всички електрически
уреди както от копчето за готовност, така и от контакта, което се правело всеки
ден по инструктаж от свидетеля И.И..
Прочее по делото не можа да се предяви приложеното веществено
доказателство- диск, тъй като има вирус, който препятства отварянето му, което
обаче не повлия на изводите на съда, тъй като същото е огледано по реда на
чл.136 от НПК, както и чл.155 и чл.156 от НПК видно от Протокол за оглед на
веществени доказателства от 02.08.2017г., което доказателство бе приобщено по
реда на чл.283 от НПК, а и е възприето непосредствено от вещото лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Т.С. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.331 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.330 ал.1 от НК. То е извършено на посочените в обвинителния акт дата и място. Налице са
всички обективни елементи от състава на престъплението. Предметът му е
имущество, което е на значителна стойност. В случая част от обективната страна
на престъпното деяние по чл.331 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.330 ал.1 от НК се явява не
стойността на реално нанесената част, а стойността на засегнатия имот от
престъпното посегателство, която в случая възлиза на 75913,82лв. Според
разпоредбата на чл.330 ал.1 от НК предмет на престъплението „палеж” може да
бъде само имущество, което е на „значителна стойност”. За разлика от умишления
палеж, предмет на непредпазливия палеж може да бъде само имущество, което е
чуждо на дееца и е налице в случая. И в двата случая обаче за съставомерността
на деянието се изисква имуществото да е на „значителна стойност” и това е видно
от препращащия граматически смисъл на разпоредбата в чл.331 ал.1 от НК,
казвайки „който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член”. Нито
законът, нито съдебната практика и доктрина са дали ясно и еднозначно тълкуване
на понятието „значителна стойност”. Значението на термина е получило различни
трактовки в съдебната практика, която е категорична обаче по въпроса, че
понятията „значителна стойност” и „значителни вреди” имат различно съдържание. И макар и за двете
понятия да се възприемат едни и същи числени измерения, то е категорично, че те
не се припокриват. Актуалната съдебна практика е възприела като критерий за
значителност на стойността на имуществото цена, равняваща се на 14 пъти от
установената за страната минимална работна заплата. Както вече се посочи, под
понятието „значителна стойност” на запаленото имущество следва да се има
предвид паричната оценка на това имущество, т.е. неговата средна пазарна цена
към момента на деянието. И това е така, защото престъпленията по чл.330- 331 от НК са уредени в глава ХІ от НК „Общоопасни престъпления”, поради което за
необходима степен на обществена опасност, превръщаща палежа в престъпно
посегателство, законодателят е изходил от характера на имуществото, предмет на посегателство,
т.е. за да бъде престъпно деянието, то трябва да е насочено към вещи, които
имат „значителна стойност”. Тази стойност е обективна и единственият възможен
критерий за нейното определяне е пазарният. В случая назначената в хода на
досъдебното производство Съдебно- пожаротехническата експертиза се посочва, че
пазарната цена на вещите, които са били запалени, възлиза на 75913,82лева, т.е.
предмет на палежа в случая са вещи на
значителна стойност, която определя и съставомерността на деянието.
От друга страна, безспорно е, че за собственика на вещите, са настъпили
имуществени вреди. Според заключението на експерта В.Д. те възлизат на обща
стойност от 47982,25лв. Към момента на деянието размерът на минималната работна
заплата за страната е 460 лева, 14 пъти от която стойност се равнява на 6440
лева. Следователно размерът на причинените вреди в случая покрива критерия за
значителност според актуалната практика на съдилищата описан по- горе, което
води до извода за съставомерност на деянието по чл.331 ал.3 вр.ал.1 от НК.
На следващо място е осъществено и изпълнителното деяние запалване, тъй като
в теорията и практиката се приема, че престъплението „палеж“ е довършено в
момента, в който имуществото започне да гори самостоятелно без човешка намеса.
В случая този факт е реализиран, тъй като в резултат на поведението именно на
подсъдимия Т.С., който не е изключил електрическия уред фритюрник от контакта,
с което да прекъсне електрозахранването, е възникнал пожара. От тук следва, че
е налице и причинно- следствената връзка между бездействието на дееца и
настъпилия вредоносен резултат- възникналия пожар.
Подсъдимият Т.С. е наказателноотговорно лице по смисъла на глава III от НК. От субективна страна
деянието е осъществено по непредпазливост при форма на вината престъпна
небрежност. Това е така, тъй като той не е предвиждал настъпването на
обществено опасните му последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Житейската
логика и опит, както и непрекъснатото му напомняне и инструктиране от свидетеля
И.И. да се изключват всички електрически уреди с изключение на хладилниците и
фризерите от контактите, сочат че подсъдимият С. е следвало да очаква и да
предвиди настъпилия вредоносен резултат като формира в съзнанието си представи
на база използването на фритюрника от дългите години, в които работи в това
заведение за бързо хранене- дюнер, че при неизключването му от електрическата
мрежа олиото се изпарява и започва уреда да пуши, поради което е следвало да
очаква прегряването му, спукване на нагревателя и от там запалване на
остатъците от олиото в него.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието- типична; като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- младата възраст на дееца, чисто му съдебно минало, трудова
ангажираност и добрата му характеристика, както и отегчаващи такива по
отношение на деянието- съставомерния признак значителни вреди е надхвърлен 7
пъти; намира че чрез наказание съгласно чл.54 от НК към минимума на
предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца,
ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Настоящата
инстанция на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 години, тъй като са налице условията за това, а именно
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3 години, подсъдимият не е
осъждан на такова наказание за престъпление от общ характер и за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да
го изтърпи ефективно.
По гражданските искове: По делото се установи, че имущественото
увреждане на гражданските ищци и частни обвинители- М.Д.М., Н.П.П., Д.Н.П. и П.Н.П.,***,
както и на ощетените юридически лица също конституирани като граждански ищци- „Соти
С- 92“ЕООД гр.Кърджали и „Соти- 2014“ЕООД гр.Кърджали, е настъпило в резултат
на виновното престъпно поведение от страна на подсъдимия Т.С.. Поради това на
основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да възстанови вредите, които е причинил
другиму, тъй като са налице кумулативно предвидените предпоставки за това, а
именно: да е извършено противоправно деяние, да е извършено виновно, да са
настъпили вреди и да е налице причинна връзка между виновното поведение и
причинената вреда. Подсъдимият С. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, поради което той
трябва да възстанови причинените имуществени вреди, които са част и от самия
престъпен състав. Размерът им съответства на претенцията на гражданските ищци,
поради което предявените такива следва да бъдат уважени в пълен размер. Поради
това деецът бе осъден да заплати на гражданските
ищци и частни обвинители- М.Д.М., Н.П.П., Д.Н.П. и П.Н.П.,***, солидарно сумата
от 1134лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 21.06.2017г. до
окончателното им изплащане. Поради същите съображения подсъдимият бе осъден да
заплати и на ощетените юридически лица също конституирани като граждански ищци-
„Соти С- 92“ЕООД гр.Кърджали и „Соти- 2014“ЕООД гр.Кърджали, сумите съответно в
размер на 18455,60лв. и 26972,47лв., и двете представляващи обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва
считано от 21.06.2017г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция възложи на подсъдимия направените по делото разноски както
следва: да заплати солидарно на М.Д.М., Н.П.П., Д.Н.П. и П.Н.П.,***, сумата от
240.00лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното съдебно
производство; да заплати на „Соти С- 92“ЕООД- Кърджали сумата от 600.00лв. за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното съдебно производство; да
заплати на „Соти 2014“ЕООД- Кърджали сумата от 960.00лв. за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното съдебно производство; да заплати
направените по делото разноски в размер на 460.00лв. по сметка на ОДМВР
гр.Кърджали; да заплати по сметка на Районен съд гр.Кърджали направените по
делото разноски в размер на 30.00лв., както и сумата от 1862.48лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство дигитален диск приложен на стр.111 от досъдебното производство да
остане по делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: