Р Е Ш Е Н И Е
Номер 101 6.02.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На шести февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Нели Събева
Илияна Балтова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
частно търговско дело № 31 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 ГПК, вр. чл. 25, ал.4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по повод частната жалба на „Т“ А. , ЕИК**, със седалище и адрес на управление: област С. , община С., гр. С., бул. „Х“, № 42, представлявано от В. Й. Й. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „Г“, № * адв. С. , против решение № 109/ 29.11.2019 г., постановено по т.д. № 142/ 2019 г. по описа на Окръжен съд С.
С решението си съдът е потвърдил отказ на А. по вписванията - ТРРЮЛНЦ № **/ 23.10.2019 г., постановен по заявление вх. № ***/ 31.05.2019 г., за вписване на действителните собственици на дружеството, по съображения, че представеният към заявлението документ за регистрация на чуждестранното юридическо лице е представен на английски език и в превод на български език, но в представения превод не е извършена нотариална заверка на подписа на преводача.
Жалбоподателят сочи, че специалният закон – Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), предвижда като достатъчна за удостоверяване съществуването на вписваните обстоятелства декларация на заявителя, без да въвежда изискване за удостоверяване верността на декларираните обстоятелства, съответно не изисква представяне на други документи към нея. По отношение на изискването за нотариална заверка на превода се изтъква, че същото противоречи на ЗТРРЮЛНЦ. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на отказа за вписване на горепосочените обстоятелства.
Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, обхватът на проверката на ДЛР включва обстоятелствата дали подаденото заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон, в това число, дали изхожда от оправомощено лице, дали конкретното обстоятелството подлежи на вписване, както и съществуването на обстоятелството, чието вписване се иска и съответствието му със закона, на базата на представените към заявлението по силата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ писмени доказателства. Проверява се наличието на представена декларация за истинността на заявените обстоятелства – чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
С процесното заявление, жалбоподателят е поискал вписване, на основание чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП, на действителните собственици на учреденото на територията на Република България юридическо лице, а именно физическото лице И. Е. , както и юридическите лица, чрез които пряко – от „П“ ЕООД, и непряко – от датското дружество „И. Е. Х. II А. “, се упражнява контрол. Предвид изискванията на специалния закон, жалбоподателят е представил към заявлението си, подадено по електронен път, декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП, както и е приложил удостоверение за актуално състояние на дружеството „И. Е. Х. II А. “ на английски език, придружено с превод на български език, заверен от преводач В. И. С. Подписът на преводача не е удостоверен пред нотариус, което е послужило за основание на ДЛР да откаже вписванията, потвърдено и от съда от първа инстанция.
Настоящата апелативна инстанция счита за несъстоятелен доводът на жалбоподателя, че представянето на изискуемата, съгласно специалния закон, декларация за подлежащите на вписване обстоятелства е достатъчно за извършване на вписването. Ясно е, че Законът за мерките срещу изпирането на пари препраща относно вписване в регистъра на обстоятелствата, подлежащи на вписване, към Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, горепосочената разпоредба на чл.21 от който регламентира проверката, дължима от ДЛР преди вписването, инкорпорираща, наред с другото, и извод за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, което в конкретния случай означава, че следва да се анализират представените от заявителя доказателства за съществуването, правосубектността и представителството на чуждестранното юридическо лице, упражняващо контрол. Изискването за представяне в специалното производство по вписване на действителните собственици на документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ, е прецизирано в чл.50а, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп да Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и същото е в пълно съответствие със закона.
По смисъла на нормата на чл.18, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, заявлението и приложенията към него пред ТРРЮЛНЦ могат да се представят, освен на български език, и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, като в този случай книжата следва да се придружават от заверен превод на български език. Други изисквания нормата не поставя. Едва в чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп да Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са залегнали допълнителни изисквания към превода. На първо място, преводът да бъде извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи, което следва да се счита за мълчаливо отменено след отмяната с Решение № 1* от 18.12.2018 г. на Върховния административен съд на разпоредбата на чл.18, ал.1 и ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. На второ място е посочено, че подписът на преводача, положен под извършения от него превод, е необходимо да бъде удостоверен от нотариус, по реда на чл.21а, ал.1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Тази разпоредба предвижда, че за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача да бъде нотариално удостоверен в Република България.
Доколкото изискването за представяне на превод, с нотариална заверка на подписа на преводача, е инкорпорирано в Наредба – подзаконов нормативен акт, издаден по законовата делегация на чл.31 ЗТРРЮЛНЦ, при констатацията за противоречието на тази норма с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗТРРЮЛНЦ, съдът следва да приложи по-високия по степен акт – чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове.
Както се каза, законът, в конкретния случай, не предвижда изискване за нотариална заверка на подписа на преводача.потребеният в законовата норма термин „заверен превод“ не може да се тълкува разширително, като поставящ подобно изискване, а смисловото и телеологично му тълкуване означава превод, който е заверен за съответствието му с оригиналния текст на чужд език от преводача, без нужда от допълнително удостоверяване. Изискване за заверен подпис законовата разпоредба не поставя.
Видно от данните по делото в конкретния случай, представеното от жалбоподателя като електронен документ удостоверение за актуално състояние на дружеството е представено на един от официалните езици на Европейския съюз, придружено с превод, носещ подписа на преводача и неговата заверка, че удостоверява верността на извършения превод от английски на български език на документа. Настоящата апелативна инстанция намира, че така представеният документ е в съответствие с изискванията на закона и следва да се приеме като удостоверяващ съществуването и индивидуализиращите данни на юридическото лице, до което се отнася.
Постановеният отказ за вписване е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се укаже извършване на вписването.
Гореизложеното предпоставя отмяна на атакуваното решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.25, ал.4 ЗТР, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 109/ 29.11.2019 г., постановено по т.д. № 142/ 2019 г. по описа на Окръжен съд С. , с което е потвърден отказ на А. по вписванията - ТРРЮЛНЦ № ***/ 23.10.2019 г., постановен по заявление вх. № ***/ 31.05.2019 г. за вписване на действителните собственици на „Т“ А. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказ на А. по вписванията - ТРРЮЛНЦ № ***23.10.2019 г., постановен по заявление вх. № ***/ 31.05.2019 г. за вписване на действителните собственици на „Т“ А. .
УКАЗВА на А. по вписванията – ТРРЮЛНЦ да впише по партидата на „Т“ А. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: област С. , община С., гр. С., бул. „Х“, № *, представлявано от В. Й. Й. , действителните собственици на учреденото на територията на Република България юридическо лице, а именно физическото лице И. Е. , както и юридическите лица, чрез които пряко – от „П“ ЕООД, и непряко – от датското дружество „И. Е. Х. II А. “ се упражнява контрол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: