Р Е Ш Е Н И Е №260056/2.2.2021г.
гр. Ямбол, 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2960/ 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД-София срещу С.Й.Б.. Ищецът твърди, че е сключил договор за застраховка „Каско” относно
лек автомобил „Тойота Хайлуск”, със
собственик „Инком ПВ“ ООД. В срока на действие на договора- на 19.12.2015 г.- е
настъпило ПТП, причинено от ответника, управлявал лек автомобил „Фолксваген
голф“ след употреба на алкохол, в резултат на което е причинил вреди на другия
автомобил. За автомобила на ответника не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят-ищец е заплатил
обезщетение на собственика в размер на 4618,69 лв. С плащането е встъпил в
правата на застрахования против ответника до размера на застрахователното
обезщетение. Ищецът го е поканил да възстанови застрахователното обезщетение.
Получил е частично плащане, поради което е отправил нова регресна покана до
длъжника. От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3600 лв., представляваща неплатената
част от застрахователното обезщетение и сумата от 1000 лв. –лихва за забава за
периода от 22.07.2017 г. до 06.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и съдебни разноски.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, но исковете се поддържат в писмена молба.
Ответникът не е подал отговор в срок.
В с.з. признава исковете, поради което ищцовата страна моли в
писмената молба за постановяване на решение при признание на иска. Направено е искане от
ответника съдът да разсрочи изпълнението на задълженията му на вноски от по 200
лв. месечно, тъй като няма възможност да ги заплати наведнъж.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. чл.213, ал.1 от КЗ отм. вр.§22 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 237 ал.1 от ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признанието.
Съдът счита въз основа на
направеното признание на иска, че е налице хипотезата на тази норма и исковете
като основателни следва да се уважат.
По искането на ответника за
разсрочване на изпълнението, съдът намира следното:
Съгласно чл.241 ГПК, при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Законът признава на длъжника правото да получи отсрочване или разсрочване на
задължението при наличие на определени предпоставки и по негово искане (а не
служебно от съда, както се сочи в т.14 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Както изтъква и ВКС, обикновено длъжникът, който иска отсрочване или
разсрочване на изпълнението, не разполага с достатъчно средства за погасяване
на дълга, т.е. релевантно за преценката по чл.241 ГПК е имущественото или друго
състояние на длъжника, (напр. здравословно състояние и др.). В случая ответникът заявява желание доброволно да изпълнява дълга си,
но разсрочено. В материалите по делото –в Декларация от 06.07.2016 г. от С.Й.Б.,
представена от ищеца, се сочи, че ще заплаща сумата по регресната покана
разсрочено. Последното обстоятелство –за плащане на вноски- е заявено и в исковата
молба. Т.е. ищецът се е съгласил преди образуване на делото за разсрочване на
изпълнението. Ответникът е признал исковете и с оглед предотвратяване на
допълнителни разноски за вещо лице, които да дължи- индиция за финансови
затруднения, които не желае да нарастват. Заявените от него материални
затруднения не са и оспорени от ищеца в хода на процеса. С оглед на изложените
обстоятелства съдът намира искането на ответника за основателно и следва да го
уважи.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските следва да се уважи.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Й.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на ”ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София, р-н Триадица, бул.”Витоша” № 89-Б, ЕИК ***, сумата от 3600 лв., представляваща неплатената
част от застрахователно обезщетение за настъпило на 19.12.2015 г. ПТП, и сумата
от 1000 лв. –лихва за забава за периода от 22.07.2017 г. до 06.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба-09.11.2020 г. до окончателното плащане, и съдебни
разноски в размер на 648 лв..
Постановява на
осн. чл.241 ГПК разсрочване на изпълнението на задължението по
решението в общ размер на 5248 лв., на 25 месечни вноски от по 200 лв. и една
последна изравнителна вноска от 248 лв., платими до 28-мо число от съответния
месец, считано от месеца, следващ този на влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: