№ 5079
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110145151 по описа за 2021 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) съединяване
са предявени главен осъдителен иск по чл. 108 ЗС (ревандикационен иск), евентуален
осъдителен иск по чл.59 ЗЗД (за неоснователно обогатяване) и евентуален конститутивен
иск по чл.30 ЗН (за възстановяване на запазена част от наследство).
В исковата молба от името на ищеца М. В. С. неговият пълномощник твърди , че на
18.06.2021г. ответницата Ю. Л. З. сключила с наследодателя на ищеца – В.В. С. договор за
продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , находящ се на адрес : град София,
район „Панчарево” , село ..... с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него
ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***.1 , с площ от
66 кв.м. , находящи се в Столична община, село ***, район „Панчарево” , *** , който договор
е удостоверен в нотариален акт № *** дело № 482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р. като
ответницата Ю. Л. З. е действала в лично качество като купувач на имота , и като
пълномощник на продовача на имота – наследодателя на ищеца съгласно пълномощно с
нотариално заверен подпис на упълномощителя В.В. С. с рег. № ***г. и нотариално заверено
съдържание с рег. № ** на нотариус Р.Р. Пълномощникът на ищеца обобсновова твърдения
за недействителност на процесния договор за продажба на имот на следните основания :
сключването му от лице(ответницата Ю. Л. З.), представящо се за пълномощник на
продавача , но без валидна представителна власт по отношение на продавача, тъй като
пълномощното , с което тя се е легитимирала при сключването на договора , не е подписано
от вписания упълномощител В.В. С. , не е потвърдено нито от него , нито от неговия
наследник – ищецът , и не предоставя права за разпореждане с имота от името на
1
собственика (чл.42,ал.2 ЗЗД); сключването му от представителя на продавача
(ответницата Ю. Л. З.) със себе си (като купувач) , без да е налице валидно съгласие от
представлявания за това, тъй като пълномощното , на което се е позовала ответницата, не
предоставя изрично такива права (чл.38,ал.1 ЗЗД); сключването му от представителя на
продавача (ответницата Ю. Л. З.) във вреда на предсталявания собственик на имота
поради „нееквивалентност на насрещните престации и/или явно неизгодни условия”,
изразяваща се в уговорената десет пъти по-ниска продажна цена на имота от пазарните цени
(чл.40 ЗЗД); накърняване на добрите нрави (чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД) поради
„нееквивалентност на насрещните престации; противоречие на закона (чл.26,ал.1,предл.1
ЗЗД) поради неспазване на §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и §16 ПР на ЗУТ с оглед липсата на
удостоверение за търпимост на построената в парцела сграда , и привидност на договора
(чл.17 ЗЗД и чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД) , с който е прикрита истинската сделка– договор за
дарение на имота. Поддържат се и твърдения за неистинност на представените от
ответницата при сключването на договора за продажба от 18.06.2021г. декларации по
чл.264,ал.1 ДОПК и по чл.25,ал.8 ЗННД и Декларации по ЗМИП, за които се твърди , че не
са подписани от продавача на имота – наследодателят на ищеца. Според пълномощника на
ищеца поради нищожността на договора за продажба от 18.06.2021г. , той не е породил
вещно-правен ефект , т.е. ответницата Ю. Л. З. не е станала собственик на имота , а като
единствен наследник по закон на собственика на имота В.В. С. ищецът е придобил
правото на собственост върху него.
В исковата молба се посочва и , че е обявено саморъчно завещание от 05.10.2020г. от
наследодателя на ищеца – В.В. С. , което има за предмет недвижим имот с предишен
идентификатор 14831.6501.222, находящ се в село *** , ***, с площ по скица от 1 209 кв.м..
Според ищцовата страна това завещание е недействително на следните основания : не е
написано и подписано от завещателя (чл.42,ал.1 , буква „б” ЗН във връзка с чл.25,ал1 ЗН );
последвало отчуждаване на завещания имот с договор за продажба от 08.03.2021г. на трето
лице след датата на завета (05.10.2020г.) и преди откриването на наследството (19.06.2021г.)
– чл.41,ал.1 ЗН; липсата на право на собственост за завещателя върху завещания имот
към датата на откриване на наследството (чл.19,ал.1 ЗН) поради продажбата му на
08.03.2021г. на друго лице; промяна на формата и предназначението на завещания имот
(чл.41,ал.2 ЗН) и невъзможност на завещателя да завещава кам датата на съставяне на
завещанието поради тежкото му здравословно състояние (чл.43,ал.1, буква”а” ЗН).
С определение № 23234/09.09.2022г. на СРС, 68 състав е ПРЕКРАТЕНО настоящото
съдебното производство по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав в частта му
относно предявените обективно съединени 11 (единадесет) установителни иска: за
установяване недействителност на документи- пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и
ЗМИП , саморъчно завещание, нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на ответницата
от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г. Като
необжалвано от ищеца това определение е влязло в сила.
Предявените искове от ищеца (след влизане в сила на определението №
2
23234/09.09.2022г. за частично прекратяване на делото) са СЛЕДНИТЕ :
- главен осъдителен иск по чл. 108 ЗС за признаване на ищеца за собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , находящ се на адрес : град София, район
„Панчарево” , село ..... с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него ТРИЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***.1 , с площ от 66 кв.м. ,
находяща се в Столична община, село ***, район „Панчарево” , ***, като единствен
наследник по закон на предишния собственик на имота – В.В. С. , който не е прехвърлил
правото на собственост върху ответниците поради нищожност на сключения договор за
продажба от 18.06.2021г. на същия имот , удостоверен в нотариален акт № *** дело №
482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р. и за осъждане на двамата ответници да предадат на ищеца
владението върху посочения имот;
- евентуален осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца обезщетение за лишаването му от ползването на неговия собствен ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** , находящ се на адрес : град София, район „Панчарево” , село
..... с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***.1 , с площ от 66 кв.м. , находяща се в
Столична община, село ***, район „Панчарево” , ***, през периода от 18.06.2021г. до
30.11.2021г. , в размер на 20 000 лв ;
- евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част
на ищеца от 1/2 част от наследството на В.В. С. , която е била накърнена според нето със
сключения от наследодателя му договор за дарение, прикрит с договор за продажба от
18.06.2021г. между наследодателя като продавач и ответницата Ю. Л. З. като купувач,
удостоверен в нотариален акт № *** дело № 482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р..
Процесуалното условие за разглеждането на евентуалния осъдителен иск по чл.59
ЗЗД е уважаването на главния иск по чл.108 ЗС.
Процесуалното условие за разглеждането евентуалния конститувен иск по чл.30 ЗН е
отхвърлянето на главния иск по чл.108 ЗС.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. В заседанието на 21.03.2025г. , в което е даден ход на устните състезаниа ,
адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата Ю. Л. З. оспорва изцяло исковете видно от изявленията на
пълномощниците й в представения на 21.11.2022г. отговор на исковата молба. Обосновава се
становище , според което оспорваният от ищеца договор за продажба от 18.06.2021г. на
процесния имот е действителен и е породил целените с него правни последици , т.е.
ответницата е придобила правото на собственост върху имота. Твърди се, че представените
при сключването на процесния договор пълномощно от собственика на имота и всички
декларации по чл.264,ал.1 ДОПК, по чл.25,ал.8 ЗННД и по чл.42,ал.2 ЗМИП , както и
завещанието от 05.10.2020г. са подписани лично от В.В. С.. Посочва се, че пълномощното на
ответницата за сключване на процесния договор включва както овластяването й да се
3
разпорежда с имота , така и изрично съгласие да договаря сама със себе си , като не са
въведени никакви ограничения в представителната й власт. Твърди се , че В.В. С. е бил „в
ясно съзнание , напълно осъзнаващ действията си”, „не е страдал от никакви умствени и/или
психически разстройства” , а онкологичното му заболяване не е било пречка да осъзнава
действията си. Изтъква се , че ответницата не е действала във вреда на представлявания по
смисъла на чл.40 ЗЗД и не е била недобросъвестна , както и не е налице накърняване на
добрите нрави , тъй като с процесния договор не е бил увреден патримониума на
упълномощителя , тъй като разликата между договорената и реалната пазарна цена на имота
е „компенсирана и финансово чрез давана години наред пълна издръжка на продавача и
морално чрез полаганите грижи и даваното отношение от Ю. З.”, както и поради
запазеното право на ползване върху имота за продавача В.В. С.. Обяснява се , че
отношенията между ответницата и В.В. С. са били „като на баща и дъщеря” , тъй като
нейната майка К.Е е живяла на семейни начала с В.В. С. от 2009г., а през периода от 2010г.
до 2015г. ответницата е живяла заедно с тях в едно домакинство в имота в село ***. Тъй
като В.В. С. не е работел и не е имал никакви доходи, неговата издръжка и тази на
съжителстващата с него К.Е от 2018г. е била поета от ответницата и от нейния съпруг М. З.,
които са плащали всички негови разходи - за битови консумативи , за храна , за лечение на
заболяването му – за прегледи , за лекарства , за траспорт до болнични заведения, за
осигуровки, както в същото време ищецът не е полагал никакви грижи за баща си. Според
ответната страна през 2020 г. В.В. С. решил да раздели притежаваното от него дворно място
в село *** на два поземлени имота, да продаде незастроения парцел и с получената
продажна цена да върне многобройните си дългове от заеми от ралични лица , включително
от ответницата и съпруга й. За да бъде осъществена процедурата по обособяването на два
парцела от имота, В.В. С. взел заем от 10 000 лв от съпруга на ответницата , а нея
упълномощил да извърши всички фактически и правни действия по разделянето на имота.
На 08.03.2021г. В.В. С. продал незастоения парцел , погасил част от задълженията си към
трети лица с получената продажна цена , но не успял да върне заема на съпруга на
ответницата поради възникнали непредвидими обсотятелства – на 27.03.2021г. възникнал
пожар в дома на В.В. С., при който била унищожена кухнята и пострадали други
помещения, поради което всички останали пари от продажбата на незасторения парцел били
използвани за възстановяване на щетите по къщата. За да уреди финансовите си отношения
с ответницата и съпруга й, В.В. С. я упълномощил да продаде на себе си процесния имот,
като целта била имота да остане притежание на близки хора , дълговете му да бъдат
платени чрез продажната цена , а той да продължи да живее в имота поради запазеното
пожизнено право на ползване. Продажната цена от процесния договор е преведена по
сметката на М. З., не за да се прикрие истинската цел на сделката , а като „изплащане на
реален паричен дълг” към него от продавача на имота. Подчертава се, че процесният
договор е бил сделка intuito personae, а „определената продажна цена е била в резултат на
дългогодишни финансови и лични отношения между страните”. Обосновова се, че сградата
в процесния парцел е била построена законно през 1975г- 1977г. , като за нея са били
издадени изискуемите през този период строителни книжа – одобрен архитектурен проект от
4
10.05.1975г. и позволителен билет № 253/10.05.1975г. Уточнява се, че описанието на
сградата в нотариалния акт напълно съответства на строителните книжа , а 66 кв.м. е
застроената площ на къщата , която е различна от разгънатата застроена площ. Твърди се , че
договорът от 18.06.2021г. е за продажба , а не за дарение на имота. Допълва се , че
ответницата работи по трудово правоотношение и получава доходи, значително по-високи
от средните за страната, поради което е притежавала средства да плати реално продажната
цена на имота. Отбелязва се, че в конкретния случай не е налице и т.нар. „обратно писмо”
за установяване на истинското съглашение , а оставеното завещание „не може да се третира
като такова , защото не включва жилищната сграда и е съставено в период , в който
намеренията на В.В. С. са били различни”. Твърди се , че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим ,
тъй като ищецът разполага с други искове, с които да защити правата си. Посочва се , че
ответницата не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца , тъй като не е получила
никакви доходи от имота през процесния период, нито го е ползвала лично , нито го е
отдавала под наем. Оспорва се и размера на претендиранато от ищеца обезщетение , като
завишен и несъобразен с пазарните наеми. Оспорва се и иска по чл.30 ЗН поради липсата на
прикрит договор за дарение, който да бъде намален, а и поради липсата на приемане под
опис на наследството от ищеца към момента на предявяване на исковата молба.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата Юа Л. З.
поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 21.03.2025г.
адвокат на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Ответникът М. Я. З. (конституиран на основание чл.228, ал.3 ГПК с определение №
47518/21.11.2024г. по искане на ищцовата страна – б.с.) оспорва изцяло исковете видно от
изявленията на пълномощниците му в представения на 16.01.2025г. отговор на исковата
молба. Посочва се, че оспорваният от ищеца договор за продажба от 18.06.2021г. на
процесния имот е валиден и е породил целените с него правни последици , т.е. двамата
ответници са придобили правото на собственост върху имота при условията на
съпружеска имуществена общноС. Твърди се, че представените при сключването на
процесния договор пълномощно от собственика на имота и всички декларации по
чл.264,ал.1 ДОПК, по чл.25,ал.8 ЗННД и по чл.42,ал.2 ЗМИП , както и завещанието от
05.10.2020г. са подписани лично от В.В. С.. Посочва се, че пълномощното на ответницата за
сключване на процесния договор включва както овластяването й да се разпорежда с имота
, така и изрично съгласие да договаря сама със себе си , като не са въведени никакви
ограничения в представителната й власт. Изтъква се , че според установената съдебна
практика по чл.290 ГПК „преценката дали договорът е сключен въ вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства , свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като „пазарната
цена не е единственият критерий” , а „във всеки конкретен случай трябва да се изследват
взаимоотношенията между страните”. Твърди се , че отношенията между наследодателя
на ищеца В С. и ответницата Юа З. били като между баща и дъщеря , а след като тя се
омъжила за ответинка М. З той също го ъприемал като нейн баща и създал отношения на
5
близост с В С. и общувал много с него , като двамата ответници често посещавали къщата в
село *** , където живеели В С. и майката на ответницата – К.Е. Отбелязва се , че откакто
ответникът М. З се запознал с В С. , той не работел , а издръжката е била осигурявана от
майката на ответницата – К.Е , с която той живеел на съпружески начала и която известно
време работела в чужбина , но през 2018г. и тя останала без доходи и оттогава двамата
ответници поели изцяло тяхната издръжка, като плащали всички разходи за къщата , за
храна и други, а след като В С. се разболял тежко през 2020г. ответниците поели изцяло и
всички медицински разходи, включително заплатили здравно-осигурителните му вноски , за
да може да се лекува. Отделно ответникът М. З предоставял заеми на В С. , понякога и
без знанието на съпругата му– ответницата Юа З.. Отбелязва се , че В С. вземал заеми и от
други лица , като за да ги върне , продавал земеделски имоти. За дапогаси дълговете си В С.
решил да раздели претижаваното от него дворно място село *** и да продаде незастроената
част , и за да плати разходите по процедурата ответнкът М.З му дал заем от 10 000 лв , а
впоследствие и по.малки суми в размер общо на 4 000 лв , т.е. общо 14 000 лв , като се
уговорили В С. да му ги върне от продажната цена , което не било осъществено , тъй като
получената сума от продажбата на имота не била досатъчна за да се погасят дълговете му
към други лица , както и непредвидените разходи за ремонт на кухнята , която пострадала
при пожар в къщата през месец март 2021г. Тогава се уговорили дългът на В С. към
ответника М. З. да бъде погасен чрез продажба на къщата на съпругата му – ответницата Юа
З., а В С. да запази правото на ползване върху имота до края на живота му. Продажната цена
от процесния договор е преведена по сметката на М. З., не за да се прикрие истинската цел
на сделката , а като „изплащане на реален паричен дълг” към него от продавача на имота.
Подчертава се, че процесният договор е бил сделка intuito personae, а „определената
продажна цена е била в резултат на дългогодишни финансови и лични отношения между
страните”. Отбелязва се, че в конкретния случай не е налице и т.нар. „обратно писмо” за
установяване на истинското съглашение. Оспорва се и иска по чл.30 ЗН , като се посочва , че
не е налице прикрит договор за дарение , а и ответникът М. З. не би могъл да придобие
имота чрез договор за дарение между съпругата му и В С..
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника М Я. З. поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 21.03.2025г. адвокат на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд,68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и от правна страна следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :
С исковата молба по настоящото дело ищецът М. В. С. е предявил първоначално
против ответницата Ю. Л. З. обективно съединени 14 (четиринадесет) иска (според
номерацията на ищеца- б.с.)- за установяване недействителност на документи -
пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт
; на сделки- упълномощаване на ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за
6
продажба на имоти от 18.06.2021г. ; ревандикационен иск по чл.108 ЗС, евентуален
осъдителен иск по чл.59 ЗЗД и евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗС.
С исковата молба е предявено и искане за допускане на обезпечение на предявените
от ищеца против ответницата Ю. Л. З. искове чрез налагане на възбрана върху имота -
предмет на сделката , чиято нищожност ищецът обосновава.
СРС,68 състав с определение № 2698/02.08.2021г. е ПРЕКРАТИЛ настоящото
съдебно производство в частта му относно предявените обективно съединени единадесет
установителни искове поради недопустимост с оглед предявените осъдителни искове със
същия предмет , и е ОТХВЪРЛИЛ молбата по чл.389 ГПК за допускане на обезпечаване на
исковете.
СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав с въззивно определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. №
11232/2021г. е ОТМЕНИЛ цитираното определение на СРС в частта му относно
частичното прекратяване на делото, като го е ПОТВЪРДИЛ в частта , с която е
отхвърлена молбата по чл.389 ГПК. Въззивният състав е отправил указания до СРС да
изпълни процедурата по чл.129,ал.2 ГПК с указания към ищеца да отстрани нередовностите
на установителните искове и на съединяването на исковете , каквито са налице според СГС.
СРС, 68 състав в изпълнение на указанията на СГС , отправени с въззивното
определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г., е УКАЗАЛ на ищеца с
разпореждане № 64840/18.07.2022г. по настоящото дело да уточни исковете.
След изпълнението на процедурата по чл.129 ,ал.2 ГПК (с оглед указанията на СГС –
б.с.) СРС, 68 състав с определение № 23234 / 09.09.2022г. е ПРЕКРАТИЛ повторно
съдебното производство по настоящото гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав в
частта му относно предявените обективно съединени 11 (единадесет) иска: за
установяване недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД
и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на
ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г.
Като НЕОБЖАЛВАНО от ищеца цитираното определение № 23234/09.09.2022г. на
СРС, 68 състав за частично прекратяване на настоящото гр.д. № 45151/2021г. е ВЛЯЗЛО В
СИЛА. Поради тази причина предмет на настоящото дела са главният осъдителен иск по
чл.108 ЗС (ревандикационен иск) , евентуалният осъдителен иск по чл.59 ЗЗД (за
обезщетение за неоснователно обогатяване) и евентуалният конститувиен иск по чл.30 ЗН
(за възстановяьване на зяпазена част от надледство чрез намаляване на договор за
дарение).
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
22.11.2024г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от адвоката на ищеца в същото заседание
искане за отвод на председателя на 68 състав при СРС от разглеждането на настоящото дело
, тъй като не са налице никакви основания по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
С определение № 13420/21.03.2025г. е ОТХВЪРЛЕНО повторно предявеното искане
от адвоката на ищеца за отвод на председателя на 68 състав при СРС от разглеждането на
7
настоящото дело , защото не са налице никакви основания по смисъла на чл.22, ал.1 ГПК.
С определение № 52280/30.12.2024г. е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на
адвоката на ищеца за пререрадактиране на съдебния протокол от съдебното заседание на
22.11.2024г. по негово усмотрение.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ГЛАВНИЯ ОСЪДИТЕЛЕН ИСК ПО
ЧЛ. 108 ЗС :
Предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено доказателство по настоящото дело е приет нотариален акт № *** дело
№ 482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р., удостоверяващ договор за продажба на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** , находящ се на адрес : град София, район „Панчарево” , село
..... с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***.1 , с площ от 66 кв.м. , находящи се в
Столична община, село ***, район „Панчарево” , ***.
Като купувач по процесния договор за продажба е вписана ответницата Ю. Л. З. ,
която към датата на сключването на договора е била със сключен граждански брак с
ответника М. Я. З. видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак № ********** от 01.07.2017г.
Като продавач по процесния договор е вписан В.В. С., който е баща и наследодател
на ищеца М. В. С., който е единствен негов наследник по закон видно от представеното по
делото Удостоверение , изх. № УГ01-192-ГР13-168/22.06.2021г. за наследници на В.В. С. ,
издадено от длъжностно лице в районната администрация на село *** , Столична община.
Договорът за продажба от 18.06.2021г. не е подписан лично от продавача В.В. С. , а от
негов представител – ответницата Ю. Л. З. , която е изрично упълномощена да договаря
сама със себе си относно продажбата на същия имот по силата на пълномощно с
нотариално заверен подпис на упълномощителя В.В. С. с рег. № ***г. и нотариално заверено
съдържание с рег. № 7792, том 3, акт 163 на нотариус Р.Р. прието като писмено
доказателство по настоящото дело в нотариално заверен препис от нотариус Р.Р. представен
заедно с останалите документи от нотариалната преписка, представена по реда на чл.192
ГПК в изпълнение на изрично възложено задължение по чл.192 ГПК по искане на ищцовата
страна.
В цитираното нотариално заверено пълномощно е изрично посочено , че
упълномощителят В.В. С. упълномощава Ю. Л. З. „да прехвърля чрез продажба ,
включително и при условията на чл.38 от ЗЗД със изричното /негово , на упълномощителя-
б.с./ съгласие, дадено в настоящото пълномощно , да договаря сам със себе си и с други
лица, които също представлява следния недвижим имот, като запази за /упълномощителя
В.В. С.- б.с./ доживотно и безвъзмездно право на ползване върху подробно описания имот” ,
а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , находящ се на адрес : град София,
район „Панчарево” , село ..... с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него
ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***.1 , с площ от
8
66 кв.м. , находящи се в Столична община, село ***, район „Панчарево” , ***.
Видно от приетото в съдебното заседание на 22.11.2024г. заключение по първата
съдебно–графологична експертиза и от приетото в съдебното заседание на 21.03.2025г.
заключение по повторната съдебно-графологична експертиза (неоспорено от страните)
пълномощното от 09.06.2021г. е подписано от лицето В.В. С.. Отделно следва да се
отбележи , че подписът на това лице в цитираното пълномощно е нотариално заверен ,
което само по себе си е доказателство за авторството и за автентичността на този
подпис.
В пълномощното от 09.06.2021г. има ръкописно дописване в частта за описанието на
недвижимия имот , като е добавена и построената в имота сграда. Това допълване е
подпечатано и подписано от нотариуса Росица Рашева , която е извършила и
нотариалната заверка не само на подписа на упълномощителя В.В. С. , но и на
съдържанието на самото пълномощно. Кое лице е извършило ръкописното изписване на
тази добавка е правноирелевантно , тъй като няма изикване в законите пълномощните да
бъдат написани ръкописно от упълномощителите. От правно значение е не кой е написал
текста на пълномощното , включително и ръкописното добавяне , а кое лице е подписало
текста на цялото пълномощно с включената ръкописна добавка, а според нотариалните
удостоверявания на нотариус Р.Р. и според двете приети по настоящото дело заключения по
съдебно-графологичните експертизи това лице е упълномощителят В.В. С..
По гореизложените причини всички възражения на адвоката на ищеца за липса на
представителна власт на ответницата Ю. Л. З. за сключване на процесния договор за
продажба от 18.06.2021г. като продавач са НЕОСНОВАТЕЛНИ и се опровергават от
събраните по делото доказателства.
В нотариалната преписка , представена от нотариус Р.Р.по настоящото дело реда на
чл.192 ГПК по искане на адвоката на ищеца , се намират и следните декларации:
1)Декларация по чл.264,ал.1 ДОПК от В.В. С., подписана от същото лице , като подписът
му в тази декларация е нотариално заверен с рег. № 7788/09.06.2021г. на нотариус Р.Р.
2)Декларация по чл.25,ал.8 ЗННД от В.В. С. , подписана от същото лице , като подписът му
в тази декларация е нотариално заверен с рег. № 7789/09.06.2021г. на нотариус Р.Р., и 3)
Декларация по чл.42,ал.2, т.2 ЗМИП от В.В. С. , подписана от същото лице , като подписът
му в тази декларация е нотариално заверен с рег. № 7790/09.06.2021г. на нотариус Р.Р.
Следователно НЕОСНОВАТЕЛНИ са всички възражения на адвоката на ищеца за липса на
посочените декларации, съответно за подписването им не от В.В. С., съответно
неоснователно и възражението за нищожност на договора за продажба от 18.06.2021г.
поради липсата на тези декларации.
НЕОСНОВАТЕЛНО е и възражението на адвоката на ищеца за нищожност на
договора от 18.06.2021г. поради липсата на строителни книжа и на удостоверение за
търпимост по §16 ПР на ЗУТ на построената в имота сграда. В полученото по
настоящото дело писмо, изх. № ДК-05-1052-00-410/03.04.2024г. на началника на РДНСК
София е посочено , че „при извършената проверка в деловодната система на РДНСК София
9
по така посочените данни не се открива информация за гореописаната сграда” с
идентификатор ***.1”. В представеното по делото писмо , изх. № СО-628-01-
735/25.03.2024г. на главния директор на ГД”Строителен контрол” при ДНСК е вписано , че „
в деловодната програма на Централното управление (ЦУ) на ДНСК не е установено
наличието на информация за горепосочената сграда , на горепосочения адрес, респективно
няма образувана в ЦУ на ДНСК административна преписка, касаеща горепосочената
сграда”. Въпреки отбелязването в цитираните писма от ДНСК и РДНСК в нотариалната
преписка изпратена от нотариус Р.Р. по делото , се намира Позволителен билет №
253/10.05.1975г. за строеж на В С. К (наследодател на В В С. видно от приложеното в
същата нотариална преписка удостоверение , изх. № ****1г. за наследници на посоченото
лице , издадено от районната администрация в село ***, Столична община- б.с.)за
построяване на жилищна сграда в кв. 9 , парцел VІІІ в село *** с площ от 60 кв.м. и
кубатура от 500 кв.м. Този позволителен билет за строеж е представен по делото и от
ответницата Ю. Л. З. с отговора на исковата молба, като заедно с него е представен и
одобрен архитуктурен проект от 10.05.1975г. Следователно налице са строителни книжа за
процесната сграда. Тази сграда е включена и като данъчен обект (жилище) в
Удотоверението за данъчна оценка по чл.264,ал.1 ДОПК , изх. № **********/ 03.06.2021г.,
приложено в същата нотариална преписка на нотариус Р.Р. Същата сграда е нанесена в
кадастъра и има идентификатор - ***.1 видно от скиците № **** , издадени от СГКК ,
приложени в нотариалната преписка на нотариус И.Д , представена по настящото дело по
реда на чл.192 ГПК по искане на адвоката на ищеца. По-същественото е , че според
установената съдебна практика на ВКС „законодателят не е изключил незаконните
строежи от гражданския оборот и незаконният обект може да бъде придобиван от
субектите по всички уредени в закон придобивни способи , като при спор за собственост на
незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в сила заповед по чл.225 или
чл.225а ЗУТ за премахване на строежа” (изрично в този смисъл Решение №
50006/15.02.2023г. по гр.д. № 788/2022г. на ВКС , ІІ ГО; Решение № 60087/28.06.2021г. по
гр.д. № 3984/2020г. на ВКС, ІІ ГО и други). Това означава, че в конкретния случай липсата
на строителни книжа за сградата с идентификатор ***.1 не обуславя нищожност на
процесния договор за продажба от 18.06.2021г. нито изцяло , нито в частта му относно
сградата , тъй като съгласно приращението по смисъла на чл.92 ЗС собственикът на
поземленият имот (купувачът) е придобил и правото на собственост на построената
върху него сграда.
Видно от изрично посоченото в т. ІІ от нотариален акт № *** дело № 482/18.06.2021г.
на нотариус Р.Р. продавачът В.В. С. си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху продавания имот , което е в съответствие с изрично посоченото и в
пълномощното с нотариално заверен подпис на упълномощителя В.В. С. с рег. № ***г. и
нотариално заверено съдържание с рег. № ** на нотариус Р.Р. Също от цитираният
нотариален акт се установява , че уговорената продажна цена от 14 200 лв съответства
на данъчната оценка на имота , която е 14 147,30 лв.
10
От показанията на свидетелите С.С З , Ц.В.Л., Н.Ц.Д и Теодора К.а Т., разпитани в
съдебното заседание на 19.04.2024г. , всеки от които е имал непосредствени впечатления от
начина живот на В.В. С. , той не е имал постоянна работа и постоянни трудови или
стопански доходи , живеел е заедно с майката на ответницата Ю. Л. З. – К в къщата в село
*** , като непрекъснато е вземал заеми от приятели , а след като ответницата Ю. Л. З. се
омъжила за ответника М. Я. З. всички разходи на В.В. С. и на К били поети от Ю. Л. З. и
от М. Я. З. , които са имали високи доходи, значително надвишаващи средните трудови
доходи за страната видно от представените по делото Справка-данни за осигуряването на
Ю. Л. З. за периода от 01.01.2018г. до 29.09.2024г. , трудова книжка серия К , № 1351497 ,
Служебна бележка , изх. № 4452/18.11.2022г. , издадена от „ЯСКО К”ЕООД , от които се
установява , че ответницата е получавала заплата през 2018г , 2019г. и първото шестмесечие
на 2020г. в размер на 1370 лв , а през 2020г. в размер на 2 600 лв , както и месечни
допълнителни възназграждения в размер от 5 850 лв до 8 000 лв , които общо за 2020г. са
били в размер на 58 800 лв , за 2021г. в размер на 105 740 лв и за 2022г. в размер на 39 600
лв, което е индикация , че за ответниците не е било трудно да дават пари за издържка на
майката на ответницата К и на В.В. С., с когото тя е живеела на семейни начала в неговата
къща в село ***. Всички свидетели твърдят , че В.В. С. е вземал множество заеми от
приятели , които е връщал , след като продавал притежавани от него замеделски земи , както
и един апартамент в столицата , а също и незастроения парцел , образуван от разделянето на
притежавания от него имот в село *** , в който била построена и къщата му. Това е доказано
и от материалите по нотариалните преписки на нотариусите Р.Р.и И.Д , представена по
настоящото дело по реда на чл.192 ГПК по искане на адвоката на ищеца. Видно от
представеното Решение № 298 /09.07.2020г. на Столичния общински съвет е одобрен проект
за изменение на план за регулация на улица между о.т. 103а и о.т. 104 , откриване на
задънена улица от о.т. до о.т. 104б, изменение на границите на УПИ VІІІ-222, поземлен имот
с идентификатор 14831.6501.222 по КККР и създаване на нови УПИ VІІІ-222 „за ЖС” и
УПИ ХХХІ-222 „за ЖС” , кв.9 , м. „с. ***” , район „Панчарево” по искане на собственика на
първоначалния имот В.В. С.. Видно от представения по настоящото дело нотариален акт №
176, том ХІ, рег. № 27240, дело № 1813/27.09.2019г. на нотариус И.Д В.В. С. е признат за
собственик на имота с идентификатор 14831.6501.222 , с площ от 1 209 кв.м. , находящ се в
село *** , ул. „Искър „ № 12. Този имот е разделен на три имота , като два от тях - с
идентификатор 14831.6501.112 с площ от 600 кв.м. (с предназначение за ниско застрояване)
и с идентификатор *** с площ от 100 кв.м. (с предназначение за второстепенна улица) са
били продадени от В.В. С. на трето лице – Х. Георгиев С. за сумата от 144 731, 42 лв видно
от представения нотариален акт № 76, том ІІІ, рег. № 5036, дело № 401/08.03.2021г. на
нотариус И.Д. Според всички свидетели с парите от тази продажба В.В. С. е върнал част от
дълговете си и е платил разходите за ремонт на кухнята на къщата , която била унищожена
при пожар през пролетта на 2021г.
Твърденията на свидетелите , че В.В. С. е имал множество дългове , са в съответствие
с Описа на пасивите на наследственото имущество на В.В. С., приложено към съдебното
решение № 2890/29.09.2021г. по гр.д. № 42557/2021г. на СРС, ІІІ ГО , 86 състав , с което е
11
прието под опис наследството от ищеца.
Твърденията на свидетелите , че В.В. С. е продавал земеделски земи и други имоти ,
за да плаща дълговете си , са в съотвествие с посоченото в представената по делото Справка
№ 799592/23.06.2023г. чрез отдалечен достъп за сделки , осъществени от В.В. С. през
периода от 01.01.1991г. до 23.06.2023г. от АВп, както и в представените по делото
нотариални актове.
Всички свидетели по делото твърдят , а и не е спорно между страните , че В.В. С. е
бил разведен и не е поддържал контакти с бившата си съпруга и със сина си М.
(ищецът) от десетки години, както и , че отношенията между В.В. С. и неговият син –
ищецът М. В. С. са били изключително влошени. Според свидетеля Н.Ц.Д е имало
инцидент в заведение в село *** , при който М. (ищецът) е искал да набие баща си В.
Свидетелката Теодора К.а Т. , която е съпруга на първи братовчед на В.В. С. и го познавала
24 години , твърди, че тя видяла М. (ищецът) и неговата майка едва на погребението на В,
като не знае защо В не е поддържал връзка със сина си М..
Според всички свидетели В.В. С. около 10 години до смъртта му на 19.06.2021г.
живял на семейни начала с К.Е, която е майка на ответницата Ю. Л. З. и тъща на
ответника М. Я. З.. Това не е спорно по делото , като изрично се твърди и от адвоката на
ищеца в исковата молба.
Според свидетеля Н.Ц.Д тъй като В.В. С. нямал официални доходи , разходите му са
били поети от Ю. Л. З. и М. Я. З. , както и от К.Е, когато тя е работела. Според този
свидетел В непрекъснато вземал заеми , от него взел назаем около 1000 лв , но на М. Я. З.
(ответникът по настоящото дело) дължал по-голяма сума около 10 000 лв , които му
върнал, но свидетелят не знае как Според свидетеля Н.Ц.Д ответницата Ю. Л. З. живяла в
къщата в село *** с майка си и с В.В. С. 5-6 години преди да се омъжи и да отиде на живее
при съпруга си М. Я. З.. Те тримата били „нормално семейство” и свидетелят не е виждал
напрежение между тях, като според свидетеля „В възприемал дъщерята на К като
собствена дъщеря”, „особено след като се родило детето на Ю.” и В споделял пред
свидетеля Н.Ц.Д , „че се чувства спокоен с тях и , че му е окей”. Същият свидетел твърди ,
че „в момента , в който В се разболял, той нямал платени здравни осигуровки и за него
се грижели Ю. , М. и К” , като Ю. платила здравните му осигуровки , а М. платил
разходите по операцията и лечението му. Те двамата подпомагали В дългосрочно , след
претърпения пожар те направили ремонт и поели разходите за него. Според свидетеля
Н.Ц.Д това било заем към М., като впоследствие В върнал този заем. Същият свидетел
твърди , че В искал да прехвърли имота с къщата първо на детето на Ю. , но след това й
дал пълномощно тя да го купи от него.
Твърденията на свидетеля Н.Ц.Д се подкрепят от твърденията на свидетелката
Теодора К.а Т., която заедно с нейния съпруг – първи братовчед на В се срещали често с
него от пролетта на 2020г. , когато той се разболял от онкологично заболяване, като повод за
срещите им било лечението на В и на техен роднина (родител) , който също се разболял по
това време. Според свидетелката Теодора К.а Т. В и К ежедневно били заедно , а Ю.
12
живяла с тях преди да се омъжи. По време на лечението му от онкологично заболяване
до смъртта му те тримата – К , Ю. и М. „неотлъчно” били до В, като „Ю. и М. поели
всички разходи по лечението му” , което „лично В споделил” със свидетелката , като се
„разплакал и й казал , че това са най-близките му хора и , че оценява това , което те
правят за него , и че това е неговото семейство”. Според свидетелката Теодора К.а Т.
„всичко , от което В е имал нужда, включително грижи , е получавал от К и Ю.”.
Свидетелката Теодора К.а Т. твърди , че В е споделял , че е искал да прехвърли имотите си
на Ю., още в началото , кагато той заживял с К и с Ю.. Свидетелката никога не е чувала В
да споменава сина си М. (ищеца) и „той си държал на Ю.” , като казвал , че „всичко иска
да остави на Ю.”. Свидетелката посочва , че видяла В за последно на пейка в болницата
няколко дни преди той да почине , като и тогава Ю. и К били с него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Ц.Д и Теодора К.а Т. , като
последователни , непротиворечиви, съответстващи на всички писмени доказателства по
делото, както и на твърденията на страните, включително и на адвоката на ищеца. Тези
двама свидетели са се срещали често с В.В. С. и са общували непосредствено с него , поради
което имат точни впечатления от неговите отношения както със сина му М. (ищецът) , така и
с ответниците Ю. Л. З. и М. Я. З. и с майката на ответницата– К. Показанията на тези двама
свидетели не се опровергават от показанията на останалите двама свидетели С.С З и Ц.В.Л.,
които също потвърждават , че В.В. С. е живял заедно с майката на ответницата Ю. Л. З. ,
както и , че са ги виждали заедно в къщата в село ***, както и , че В.В. С. не е поддържал
никакъв контакт със сина си М. (ищецът).
Твърденията на свидетелите за онкологичното заболяване на В.В. С. са в съотвествие
с представените с исковата молба медицински документи – Епикриза от Отделение по
медицинска онкология при УМБАЛ „СОФИЯМЕД” от 14.06.2021г. , епикриза от Клиника по
лъчелечение при УСБАЛО ЕАД от 19.04.2021г. , Решение на общата клинична онкологична
комисия по хематология № 746/15.03.2021г. , от които се установява , че В.В. С. е бил
диагностициран с тежко онкологично заболяване на ректума, което е причината за смъртта
му, като се е лекувал продължително преди смъртта му.
От установените горепосочени факти се обосновава правният извод , че не е налице
нееквивалентност на престациите по процесния договор от 18.06.2021г. , нито
накърняване на добрите нрави с оглед установените семейни отношения между продавача
В.В. С. и купувача Ю. Л. З., нейната майка К и нейния съпруг М. Я. З. , които са
осигурявали издържката на В.В. С. , както и са плащали негови разходи за поддръжка и
значителни ремонти на къщата много преди договора за продажба от 18.06.2021г. , а
ответникът М. Я. З. му е давал и парични заеми, включително и заем за около 10 000 лв. В
конкретния случай не е налице и договаряне във вреда на продавача В.В. С., тъй като с
процесния договор за продажба от 18.06.2021г. е запазено за него пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на имота, а цената съответства на данъчната оценка
на имота. Тези изводи не се променят поради факта , че основна част от продажната цена
по тази сделка е била преведена по сметка на ответника М. Я. З. (което не е спорно по
13
делото), тъй като е установено , че по този начин е погасен дълг на В.В. С. към него ,
произтичащ от договор за заем за идентична парична сума. Възраженията на адвоката на
ищеца за нееквивалентност на престациите по договора , за накърняване на добрите нрави
и за договаряне във вреда на продавача са неоснователни и се опровергават от събраните
по делото доказателства.
В конкретния случай не е налице и привидност по смисъла на чл.17 ЗЗД и чл.26,ал.2,
предл.5 ЗЗД на договора за продажба от 18.06.2021г. , съответно за прикриване на друга
истинска сделка– договор за дарение на имота. Доказано е, че продавачът на имота В.В. С.
е искал да получи продажната цена на имота , за да погаси свой имуществен дълг към
ответника М. Я. З. , като в същото време прехвърли имота на лице от семейството –
ответницата Ю. Л. З. и си запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този
имот. Не е доказано дарствено намерение у В.В. С. относно прехвърлянето на имота. Точно
обратното – той е искал да погаси свое задължение (заем) към ответника М. Я. З. с
продажната цена. Няма и обратно писмо , доказващо скритата сделка. Следователно това
възражение на адвоката на ищеца е недоказано.
Поради посочените причини , доколкото не са налице посочените от ищеца
основания за нищожност , процесният договор за продажба от 18.06.2021г., удостоверен с
нотариален акт № *** дело № 482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р. е валиден , породил е правно
действие , поради което собственици на имота са станали ответницата Ю. Л. З. и нейният
съпруг – ответникът М. Я. З.. Това значава и , че саморъчното завещание от 05.10.2020г. ,
обявено с протокол от 07.07.2021г. на нотариус Р.Р., е нействително с оглед чл.19,ал.1 ЗН ,
чл.41,ал.1 ЗН и чл.41,ал.2 ЗН доколкото при откриване на наследството– 19.06.2021г.
завещателят В.В. С. не е бил собственик на посочения в завещанието имот , който всъщност
е бил разделен на три имота и всеки от тях е бил продаден преди откриването на
наследството (съответно на 08.03.2021г. и на 18.06.2021г.).
Доколкото ищецът не е собственик на процесния имот , а собственици са двамата
ответници , предявеният главен осъдителен ревандикационен иск по чл.108 ЗС е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНИЯ ОСЪДИТЕЛЕН ИСК ПО ЧЛ.59 ЗЗД :
Този иск е евентуален. Процесуалното условие за разглеждането на този иск е
уважаването на главният иск по чл.108 ЗС. Тъй като с настоящото решение главният
осъдителен иск по чл.108 ЗС се отхвърля, не е налице процесуалното условие за
разглеждането на евентуалния осъдителен иск по чл.59 ЗЗД. Поради това този иск следва
да бъде оставен без произнасяне.
ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНИЯ КОНСТИТУТИВЕН ИСК ПО ЧЛ. 30 ЗН :
Този иск е евентуален. Процесуалното условие за разглеждането на този иск е
отхвърлянето на главният иск по чл.108 ЗС. Тъй като с настоящото решение главният
осъдителен иск по чл.108 ЗС се отхвърля, налице е процесуалното условие за
разглеждането на евентуалния конститутивен иск по чл.30 ЗН. Поради това този иск
14
следва да бъде разгледан и съдът следва да се произнесе по него.
Предявеният евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗН е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Възстановяване на запазена част от наследство по реда на чл.30 и сл. ЗН може да се
осъществи само чрез намаляване на безвъзмездни правни актове – завещание и договор за
дарение видно от чл.32 ЗН и чл.33 ЗН. В конкретния случай не е налице вадлидно завещание
, както и договор за дарение. Както бе посочено във връзка с ревандикационния иск по
чл.108 ЗС, договорът, удостоверен в нотариален акт № *** дело № 482/18.06.2021г. на
нотариус Р.Р. е за продажба на процесния имот , а не за дарение.
Поради посочените причини конститутивния иск по чл.30 ЗН е неоснователен и
следва да се отхвърли, без да се изследва наследствената маса и дали е накърнена запазената
част на ищеца като наследник по закон на В.В. С..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете по чл.108 ЗС и по
чл.30 ЗН са отхвърлени изцяло, а искът по чл.59 ЗЗД е оставен без произнасяне.
На ответницата Юа Л. З. следва да се присъдят осъществените от нея разноски по
делото – платеното адвокатско възнаграждение ( 5 800 лв) видно от представения Договор
за правна защита и съдействие от 10.11.2022г. и платежно нареждане от 14.11.2022г.
На ответника М. Я. З. следва да се присъдят осъществените от него разноски по
делото – платеното адвокатско възнаграждение ( 5 800 лв) видно от представения Договор
за правна защита и съдействие от 08.01.2025г. и платежно нареждане от 09.01.2025г.
Предявеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на платения от всеки
ответник адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като тези адвокатски
възнаграждения ( всяко от тях в размер на 5 800лв) съответства на правната и на
фактическата сложност на делото, както и на цената на исковете. За съда не съществува
задължение винаги при възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява
платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1
ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5
ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен
винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското
възнаграждение, платено от другата страна. Да се приеме това , означава да се наложи
практика , според която адвокатският хонорар трябва да е винаги в минимален размер,
което противоречи на изричната разпоредба на чл.36,ал.2,изр.1 ЗА и на договорната
автономия по чл.9 ЗЗД. Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна
адвокатско възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността
на делото , отразена в размера на исковете , в техния предмет и др. В конкретния случай
това не е налице.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от М. В. С., ЕГН: **********,
гр.София, кв. „**** със съдебен адрес : град София, кв. „**** , чрез адв. Х. И. М., против
Ю. Л. З. , ЕГН : **********, гр.София, ***, със съдебни адреси : град София, район
„Средец” , **** чрез адв. Р. Н. , и град София , ул. **** чрез адв. В. К. , и М. Я. З., ЕГН :
**********, гр.София, ***, със съдебни адреси : град София, район „Средец” , **** чрез
адв. Р. Н. , и град София , ул. **** чрез адв. В. К., обективно и субективно съединени искове
: главен осъдителен иск по чл. 108 ЗС за признаване на ищеца за собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , находящ се на адрес : град София, район
„Панчарево” , село ..... с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него ТРИЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор ***.1 , с площ от 66 кв.м. ,
находяща се в Столична община, село ***, район „Панчарево” , ***, като единствен
наследник по закон на предишния собственик на имота – В.В. С. , който не е прехвърлил
правото на собственост върху ответниците поради нищожност на сключения договор за
продажба от 18.06.2021г. на същия имот , удостоверен в нотариален акт № *** дело №
482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р. и за осъждане на двамата ответници да предадат на ищеца
владението върху посочения имот, и евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗН за
възстановяване на запазената част на ищеца от 1/2 част от наследството на В.В. С. ,
която е била накърнена според нето със сключения от наследодателя му договор за дарение,
прикрит с договор за продажба от 18.06.2021г. между наследодателя като продавач и
ответницата Ю. Л. З. като купувач, удостоверен в нотариален акт № *** дело №
482/18.06.2021г. на нотариус Р.Р. както и претенциите за лихви и за разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ ПРОИЗНАСЯНЕ евентуалния осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за
осъждане на ответниците Ю. Л. З. и М. Я. З. да заплатят на ищеца М. В. С. обезщетение за
лишаването му от ползването на неговия собствен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
*** , находящ се на адрес : град София, район „Панчарево” , село ..... с площ от 509 кв.м. ,
заедно с построената в него ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с
идентификатор ***.1 , с площ от 66 кв.м. , находяща се в Столична община, село ***, район
„Панчарево” , ***, през периода от 18.06.2021г. до 30.11.2021г. , в размер на 20 000 лв
(двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН: **********, гр.София, кв. „**** със съдебен адрес : град
София, кв. „**** , чрез адв. Х. И. М., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Л. З. , ЕГН : **********,
гр.София, ***, със съдебни адреси : град София, район „Средец” , **** чрез адв. Р. Н. , и
град София , ул. **** чрез адв. В. К. , на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 5 800 лв (
пет хиляди и осемстотин лева), представляваща осъществените от ответницата разноски
по настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН: **********, гр.София, кв. „**** със съдебен адрес : град
София, кв. „**** , чрез адв. Х. И. М., ДА ЗАПЛАТИ на М. Я. З., ЕГН : **********,
гр.София, ***, със съдебни адреси : град София, район „Средец” , **** чрез адв. Р. Н. , и
16
град София , ул. **** чрез адв. В. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 5 800 лв ( пет
хиляди и осемстотин лева), представляваща осъществените от ответника разноски по
настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17