№ 1672
гр. Плевен, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от
ГПК.
Образувано е въз основа частната жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. М. Г., срещу
разпореждането на Районен съд - Никопол от 01.10.2021 г. по ч.гр.д. №
456/2021 г., с което съдът е отказал на основание чл. 411, ал. 2, т.1 ГПК
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по заявлението на
същото дружество против Г. К. К., от гр. Гулянци, за заплащане на следните
суми: 384,76 лв. – главница по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението, до окончателно заплащане на задължението, както и
за разноските в заповедното производство. С частната жалба се поддържа
довод, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като районният съд
неправилно е приел, че заявителят е следвало да установи по надлежен ред
правата си на цесионер, като представи договор за цесия, както и
доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
цесията нямала действие по отношение на него, както и че следвало да посочи
данни за получаване на уведомлението за цесия от длъжника. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на
обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
1
ГПК въз основа на депозираното от дружеството заявление срещу посочения
в него длъжник.
Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
и от легитимирано лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално
допустимо.
По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:
От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил
сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, срещу
длъжника Г. К. К., с ЕГН **********, с посочен настоящ адрес в гр. Гулянци,
за сумата от 384,76 лв., представляваща дължимо вземане по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит акаунт №
**********, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и Г. К. К., обективирано в издадени и непогасени фактури, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, до
окончателното й изплащане. В заявлението е посочено, че вземането е
прехвърлено в полза на заявителя по силата на приложение № 1 от 24.02.2020
г. към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Към заявлението са приложени писмени доказателства: договор,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София и
Г. К. К., в качеството й на абонат, както и декларация от последната, че е
получила екземпляр от общите условия за мобилна услуга на БТК и е
съгласна с тях.
Заповедният съд е дал указания на заявителя да отстрани
констатираните нередовности в заявлението, като представи договора за
цесия, общите условия към представения договор и посочените в заявлението
фактури.
Заявителят е депозирал молба, в която са изложени съображения в
подкрепа на довода, че дадените му указания излизат извън пределите на
служебната проверка, съгласно разпоредбите на чл. 7, във връзка с чл. 411
ГПК.
2
С обжалваното разпореждане от 01.10.2021 г. заповедният съд е
отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по подаденото от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Г. К. К. заявление.
Въззивният съд счита, че това разпореждане се явява правилно, макар
и не по всички изложени в същото съображения.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК поставя императивно изискване към
заявителя, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението да се приложат договорът, ако е в писмена форма, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия.
В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на заповедния
съд да представи общите условия към потребителския договор, на който
основава претенцията си. Такива общи условия са съществували към момента
на сключването на представения договор за мобилни услуги, доколкото към
договора е приложена декларация от абоната Г. К. К., че е получила
екземпляр от общите условия, подписан от представител на БТК, и е съгласна
с тях, а и самият заявител се позовава на приложимите към сключения
договор общи условия и на конкретни разпоредби от същите.
При това положение представянето на общите условия е задължително
по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, с оглед преценката, която заповедният съд
следва да извърши по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Въззивният съд счита за неоснователен довода в частната жалба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД относно тълкуването на общите
условия като общоизвестен на съда и неподлежащ на доказване факт, по
съображения, че същите са поместени на интернет страницата на търговеца и
са общодостъпни. По силата на императивната разпоредба на чл. 410, ал. 3
ГПК заявителят е длъжен на представи тези общи условия, които са били
действащи към момента на сключването на потребителския договор и се
явяват неразделна част от него, като непредставянето на същите се явява
достатъчно основание да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение.
В този смисъл, дори да се приеме, че останалите указания на
заповедния съд – за представяне на договора за цесия и посочените в
заявлението фактури са неправилни и тяхното неизпълнение е ирелевантно,
то това не променя решаващия извод, че искането за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на отхвърляне.
С оглед на тези съображения, въззивният съд приема, че частната жалба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, подадена чрез пълномощника юрк.
М. Г., срещу разпореждане № 607 от 01.10.2021 г. на Районен съд –
Никопол, постановено по ч.гр.д. № 456/2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4