№ 620
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502845 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична община (СО) чрез юрк. К. против
решение 3663 от 19.06.2024 г. по гр.д. 1522/2024 г. на СГС, с което общината е осъдена да
заплати на Т. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. София сумата от 30 000 лв. частично от 80000
лв., обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 26.08.2023 г. в гр. София, на бул.
„Сливница“, спирка Оряхово увреждане, ведно със законната лихва от 26.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1439 лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главница от 1386 лв., считано от
30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, а за останалата част от главницата -
53 лв., считано от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземаното, като е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху сумата от 53 лв. - имуществени вреди, за периода от
30.08.2023 г. до 29.10.2023 г. като неоснователна. Съдът се е произнесъл по отговорността за
разноски по чл. 78 ГПК и е определил възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата
(ЗА) в полза на процесуалния представител на ищцата.
Във въззивната жалба са налице оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради неточно приложение на материалния закон – чл. 52
ЗЗД. Акцентира се върху несправедливостта на присъденото обезщетение за болки и
страдания досежно това, че същото е необосновано високо. Отделно от изложеното счита, че
неправилно не е уважено възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а е следвало,
1
същото да се зачете като доказано. Затова се иска от САС отхвърляне на исковете в цялост
или, в условията на алтернативност - намаляване на обезщетението за неимуществени вреди
като размер. Претендира разноски.
С писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, процесуален представител на ищцата С.
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в атакуваната му част. Претендира за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Пред САС нови доказателства не са събирани, а съгласно чл. 269 ГПК за
валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният съд следи служебно.
Относно останалото, той е обвързан от оплакванията в жалбата.
В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е изцяло валидно и
допустимо според изискванията на гражданскопроцесуалната теория, а именно –
произнесено в писмена форма, от лице, заемащо съдийска длъжност, от родово и местно
компетентен съд, по допустими и редовно предявени искови претенции, от и срещу
процесуално легитимирани страни в производството. Не се спори по фактите, възприети от
първостепенния съд, а само по правото и по-конкретно относно това дали е спазен
материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По спорните пред въззивната инстанция въпроси съобразно жалбата, настоящият съдебен
състав намери следното:
Първото оплакване в жалбата е по приложението на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде
съобразено задължителното за прилагане ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 ГПК редица решения на ВКС като № 749/05.12.2008 г. по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г. по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. и други, се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и
2
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия.
В конкретния случай, С. е получила следните увреждания от инцидента съгласно
заключението по назначената по делото в СГС съдебно-медицинска експертиза - фрактура
на дясната бедрена шийка, представляващо тежко увреждане на опорно-двигателния апарат
засягащ горната част на бедрото и тазобедрената става. Медико-биологичната
характеристика реализира признака трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок по-голям от 30 дни. Поради спецификата на анатомичното разположение на
фрактурата на бедрената шийка е налице трудно и продължително зарастване. В тази
хипотеза се предприема щадяща оперативна интервенция свързана с кръвното наместване на
фрактурата и фиксирането й с имплант, в случая три винта. Към момента на
дехоспитализацията на ищцата от УМБАЛСМ „Пирогов“ не са отбелязани усложнения от
проведеното оперативно лечение. Ищцата е изписана с подобрение, със спокойна
оперативна рана, с дадена рецепта за антикоагулантна терапия и мнение да проведе
рехабилитационна програма, както и два контролни прегледа, за които няма данни да са
проведени. За в бъдеще остатъчните явления се свеждат до възможно незарастване на
фрактурата и до разхлабване на поставените винтове водещо до необходимостта от
заменянето им с нови, имащи по-голям диаметър. Походката след добра рехабилитация би
могла да достигне до самостоятелна, но тежките натоварвания на десния долен крайник са
забранени, а ползването на помощни средства (бастун или олекотени патерици) при
придвижване за в бъдеще остава постоянно. Oперацията е оставила белег от около 10-12 см.
При добре проведена рехабилитационна програма обикновено се стига до самостоятелно
придвижване без помощни средства.
Данните от СМЕ сочат на едно счупване, довело до необходимост от оперативна
интервенция, а от гласните показания на свид. И. Х. се констатира, че в началото ищцата
имала затруднения в битов план при самообслужването и изпитвала силни болки. Предвид
характера на увредата и липса на медицински данни за усложнения след извършване на
оперативната интервенция, както и с оглед възрастта на ищцата и годината на претърпяното
увреждане, сумата от 30 000 лв. е адекватна да репарира претърпените болки и страдания.
Докато обаче преценката по чл. 52 ЗЗД е била правилна на първостепенния съд, то
неправилно се явява становището му, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. Съображенията на СГС са били свързани с недоказването на възражението от страна
3
на направилата го страна.
Следва да се посочи, че това не е така, доколкото е заявен принос поради
неполагане на нужната грижа от пострадалата за придвижването й. А неполагането на
такава грижа е очевидно. Съгласно твърденията в исковата молба, тя е пострадала, след като
слезнала на автобусна спирка „Оряхово” на бул. „Сливница” от автобус 83 и се спънала в
отрязани тръби, които стърчали над земята (в този смисъл са и показанията на свид. Ц.,
разпитана пред СГС за механизма на непозволеното увреждане).
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (напр. Решение
147/05.12.2017 г. по т.д. 60341/2016 г., преобразувано по описа на ГК, първо г.о. и др.)
Върховният касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди.
За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на
законовата разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с
което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпване н конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването респ. за прилагане от съда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. В случая, нормалната грижа, която следва да положи всеки пътник след слизането
си от автобус, е да заобиколи стърчащите от земята на тротоара на спирката кабели или
тръби, щом има такива и което препятствие е повече от видимо. Следователно, пострадалата
не е положила нужната грижа, за да заобиколи видимо по естеството си препятствие, което е
в пряка връзка с вредоносния резултат. Към това нейно поведение следва да се подходи
укорително само в известна степен предвид възрастта й към датата на инцидента-65 години,
която предполага по-забавени реакции и по-малка проява на съобразителност в сравнение с
по-младите пътници, слизащи от автобуса. Поради тези причини, следва да се определи
съпричинителна квота от 20%. Тя следва да се приложи, както по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв., така и по отношение на
обезщетението за имуществени вреди в размер от 1 439 лв., като същите стават съответно
24 000 лв. и 1 151.20 лв.
Ето защо, въззивната жалба е частично основателна. Решението на СГС следва да се
отмени за сумата от 6 000 лв. обезщетение за болки и страдания ведно с мораторната лихва
за забава, считано от 26.08.2023 г. и за тази сума исковата претенция да се отхвърли като
неоснователна. Ще следва да се намали и сумата за обезщетяване на имуществените вреди –
до 1 151.20 лв., а за разликата до 1 439 лв. исковата претенция е неоснователна. В останалата
обжалвана част решението е правилно и ще следва да се потвърди.
При изводите за размерите на обезщетенията, направени от САС, разноските за
първите две инстанции възлизат, както следва: а/ за Софийски градски съд – на ищцата
1 158.05 лв., а на ответника – 58 лв. б/ за апелативния съд – на СО се дължат 145.76 лв., като
4
и за двете инстанции юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК е взето предвид
при изчисленията в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Що се отнася до исканото възнаграждение по чл. 38 ЗА от процесуалния
представител на ищцата С. за първите две инстанции, то съобразно практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК, първо т.о.,
съдът при определяне размерите на възнагражденията по чл. 38 ЗА не е обвързан от
размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС с оглед Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Вместо това, съдът следва да
направи преценка за правната и фактическа сложност на делото, брой на заседанията, вкл. и
за целия труд и усилия, положени от съответния адвокат при определяне на неговото
възнаграждение по реда на посочената законова норма. В конкретния случай не се касае за
дело, което е правно и фактически сложно, не са събирани голям по обем доказателства, а за
решаването на спора са били необходими по едно открито съдебно заседание в двете
инстанции. Поради което, не са били необходими и големи усилия от страна на
процесуалния представител за осъществяване на правната защита на доверителя му /косвено
доказателство за това е, че при изготвянето на исковата молба е ползван софтуерен продукт
за изкуствен интелект, видно от отбелязването му на всяка една от страниците/. Ето защо,
възнаграждението по чл. 38 ЗА следва да се определи на 360 лв. с ДДС за първата инстанция
и 240 лв. с ДДС за втората инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 3663 от 19.06.2024 г. по гр.д. 1522/2024 г. на СГС, в частта, в която е
уважена исковата претенция по чл. 49 ЗЗД, предявена от Т. Х. С. с ЕГН: ********** от гр.
София против Столична община за сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с непозволено увреждане, настъпило на
26.08.2023 г. в гр. София ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.08.2023 г. до
окончателното изплащане, в частта, в която е уважена исковата претенция по чл. 49 ЗЗД,
предявена от Т. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. София против Столична община за сумата от
287.80 лева (двеста осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди във връзка с непозволено увреждане, настъпило на
26.08.2023 г. в гр. София ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. върху главница от 277.20
лв. и от 30.10.2023 г. върху главница от 10.60 лв. до окончателното изплащане, в частта, в
която е определено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Н. Д.
от ШАК за сумата от 1 080 лв. (разликата над 360 лв. до 1 440 лв.), както и в частта, в която
Столична община е осъдена да заплати на от Т. Х. С. съдебно-деловодни разноски в размер
на 289.51 лв. (разликата между 1158.05 лв. и 1447.56 лв.) и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенция по чл. 49 ЗЗД,
предявена от Т. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. София против Столична община за
5
заплащане на сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с непозволено увреждане, настъпило на 26.08.2023 г. в гр.
София ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.08.2023 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която е уважена исковата претенция по чл. 49 ЗЗД, предявена
от Т. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. София против Столична община за сумата от 287.80
лева (двеста осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди във връзка с непозволено увреждане, настъпило на 26.08.2023 г. в гр.
София ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. върху главница от 277.20 лв. и от
30.10.2023 г. върху главница от 10.60 лв. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение 3663 от 19.06.2024 г. по гр.д. 1522/2024 г. на СГС в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска” 33, ЕИК: ********* да
заплати на адв. Н. Д. от ШАК на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата от 240
лв. с ДДС възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА Т. Х. С. с ЕГН: ********** да заплати на Столична община с ЕИК: ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 203.76 лв. разноски за две инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6