№ 3217
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504103 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4103/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ц. Л. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. **** срещу срещу решение №770 от 14.01.2024 г
постановено по гр.д.№606/2023 г на СРС , 145 състав ; в частта , с която е признато за
установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Д. дължи сумата от 648,94 лв.,
представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. ****, аб. № 48308 и сумата от 14,96 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 21004/2022г. на СРС, 26 състав ; както и Ц.
Л. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 31,14 лв разноски за заповедното производство и сумата от
49,01 лв., разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. По
делото не е доказано , че въззивникът е вещен ползвател на процесния имот . Трябва да се
приложи чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ . Липсва основание да се присъждат на ищеца суми за дялово
1
разпределение . Ищецът не е представил доказателства за ред и начин за заплащане на
услугата дялово разпределение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.01.2024 г,
поради което въззивната жалба от 07.02.2024 г е подадена в срок .Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая
ответникът е оспорил размера на дължимата /присъдената/ главница поради извършени
плащания .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът-въззивник е потребител на топлинна енергия
за процесния имот . Същият е собственик на ½ идеална част от имота според договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.08.1995 г. Данни за учредено
на трето лице право на ползване липсват по делото , поради което потребители на топлинна
енергия са съответните съсобственици .
Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим по делото , защото няма данни топлинната енергия в случая
да е доставяна въз основа на писмен договор с доставчик . Последният е лице различно от
ищеца и би се явило „посредник“ , който закупува топлинна енергия от ищеца и я продава на
крайни потребители .
Ищецът принципно е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от
ответника съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ . Услугата „Дялово разпределение“ е
поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно
разпоредбата на чл.139 ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице,
включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
2
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.). Отделно , за процесния период
дяловото разпределение е извършвано не от трето лице , а от ищеца т.е. доводът във
въззивната жалба за липса на легитимация на ищеца по отношение на дяловото
разпределение не е съобразен с особеностите на конкретното дело .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №770 от 14.01.2024 г постановено по гр.д.№606/2023 г на СРС ,
145 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че
Ц. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. **** дължи сумата от 648,94 лв.,
представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. ****, аб. № 48308 и сумата от 14,96 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 21004/2022г. на СРС, 26 състав ; както и Ц.
Л. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 31,14 лв разноски за заповедното производство и сумата от
49,01 лв., разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Л.Д.Й. ЕГН **** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* , гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3