Присъда по дело №732/2013 на Окръжен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А

 

№ 81

гр. Пловдив,  09.07.2013 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА

ЧЛЕН-СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЖЕЛЯЗКО ГРИГОРОВ

 ДАНКО АРСОВ

 НЕВЕНА КАРАМФИЛОВА

                

при участието на секретаря E.К. и в присъствието на окръжния прокурор РУМЕН ПОПОВ, като разгледа НОХД № 732 по описа на съда за 2013 година, докладвано от председателя, след тайно съвещание                                                

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  М.Ю.К., роден на *** в ***, живущ в **, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 06.11.2011г. в с. Р.К., обл.Пловдив е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст  - В. Г.А. ЕГН ********** чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1 вр. с чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

      На 06.11.2011г. в с.Р.К., обл.Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - В. Г.А. ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1 т.2 вр. с чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На 06.11.2011г. в с. Р.К., обл.Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 110 /сто и десет/ лева от владението на В. Г.А. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр. с чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На 06.11.2011г. в с. Р.К., обл.Пловдив повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1110 на стойност 30 лева от владението на Г. И. Ч. ЕГН ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. с чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. Пловдив с цел да бъде прикрито друго престъпление – кражба, умишлено е умъртвил другиго – Г. И. Ч., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 вр. чл.58а ал.3 вр. с ал.2 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАВА за невинен убийството да е извършено по начин, особено мъчителен за убития, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение по пр.2 на чл.116, ал.1, т.6 от НК.

      На основание чл.23 ал.1 от НК определя на подсъдимия М.Ю.К. едно общо най-тежко наказание измежду определените по настоящото дело наказания, а именно ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

      На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М.Ю.К. общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

      На основание чл.68 ал.1 от НК определя подсъдимият М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му с настоящата присъда общо най-тежко наказание в размер на двадесет и три години лишаване от свобода  наказанието лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА, наложено му с определение по НОХД № 3520/2009г. по описа на Пловдивски районен съд.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение на подсъдимия М.Ю.К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ МЕСЕЦА в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК КУМУЛИРА наложените на осъдения М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ наказания по НОХД № 5041/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, 12 н.с., по НОХД № 1632/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, 14 н.с. и наказанията, наложени му по настоящото дело, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

       На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА подсъдимият М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ да изтърпи така определеното общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

   На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното на подсъдимия М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ общо най-тежко наказание двадесет и три години лишаване от свобода с ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като същият следва да изтърпи общо най-тежко и увеличено наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА подсъдимият М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ да изтърпи така определеното общо най-тежко и увеличено наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

            На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА от наложеното на подсъдимия М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ общо най-тежко и увеличено наказание в размер на двадесет и пет години лишаване от свобода периода на задържане, както и изтърпяното до момента по цитираните кумулирани съдебни актове, считано от 08.11.2011г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

         ОСЪЖДА подсъдимия М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ да заплати на гражданския ищец и частен обвинител З.Г.Ч., ЕГН ********** – дъщеря на починалия Г. И. Ч. обезщетение за  причинените й вследствие от престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.8, пр.2, вр. чл.115 от НК неимуществени вреди в размер на  сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата - 06.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 250 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен и недоказан.

        

         ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото - мобилен телефон марка „Нокия”  с ИМЕИ № ******* с батерия – да се върне на наследницата на Г. И. Ч.  - З.Г.Ч. след влизане на присъдата в законна сила.

         ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 8 броя банкноти с номинал десет лева номера *****  – на съхранение в „Сибанк” – да се върнат на В. Г.А. след влизане на присъдата в законна сила.

         ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА -  изрязани нокти от лява и дясна ръка на М.Ю.К., находящи се в запечатан плик, парче срязано от дреха – зелено, 1 бр. мъжки боксери, плетен елек без ръкави, риза с дълъг ръкав със светлосини райета, домашно плетена бежова блуза, плетена кафява жилетка с копчета, находящи се в запечатан черен чувал,  1 чифт мъжки кафяви обувки,  плетена оранжева мъжка блуза с дълъг ръкав, мъжка фланела с дълъг ръкав на сиви ромбове, черно мъжко яке с дълъг ръкав, долнище на анцуг с бели кантове – мъжко; един брой бяла носна кърпа с червени шарки и един брой синьо на цвят парче от вълнен плат с неправилна форма, находящи се в джоба на черно мъжко яке с дълъг ръкав и един брой секретен ключ – ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в законна сила.

         На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пловдивски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1725 /хиляда седемстотин двадесет и пет/ лева – разноски по делото, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.Пловдив.                                              

                       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                     ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

 

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                 2.

 

                                                                 3.

 

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 732 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2013г.

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо М.Ю.К. и той е предаден на съд за извършени престъпления, както следва:

        1. по чл.150, ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. П.ска е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- В. Г.А., ЕГН ********** чрез употреба на сила и заплашване.

        2. по чл.152, ал.1, т.2 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. П.ска се е съвкупил с лице от женски пол- В. Г.А., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване.

       3. по чл.198, ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. П.ска е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 110 лева /сто и десет лева/ от владението на В. Г.А., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

        4. по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал. 1 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. П.ска, повторно в немаловажен случай след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужда движима вещ- мобилен телефон марка Нокия, модел 1110 на стойност 30 лв. от владението на Г. И. Ч., ЕГН ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

       5.  по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. П.ска с цел да бъде прикрито друго престъпление- кражба, умишлено е умъртвил другиго- Г. И. Ч., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост и по начин особено мъчителен за убития.

В съдебно заседание, проведено на 09.07.13 год. подсъдимият направи волеизявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане производството по делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл.371 т.2 и сл. от НПК.

Като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени, веществени и гласни доказателства, съдът постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл.371, т.2 и сл. от НПК, като на основание чл.372, ал.4 НПК с нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив заяви, че поддържа повдигнатите обвинения и счита, че те са доказани по несъмнен начин. Поиска подсъдимият да бъде признат за виновен и по петте обвинения, като изрази становище, че наказанията за всяко едно от тях следва да бъдат определени при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Преди началото на съдебното следствие беше депозирано искане от страна на наследницата на Г. И. Ч., починал на 06.11.2011г. в резултат от процесното инкриминирано деяние, З.Г.Ч. –дъщеря на Г. Ч., с която предявява граждански иск в размер на 250 000 лева срещу подс. М.К. за причинените й в резултат от процесното престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

   Беше поискано също така З.Ч. да бъдат конституирана като граждански ищец и частен обвинител.

  Съдът прие за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от З.Ч. граждански иск и конституира молителката в желаните процесуални качества, а именно като граждански ищец и частен обвинител по делото.

  При пренията повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. И.З. се присъедини към изложеното от прокурора относно наказателната отговорност на подсъдимия. Моли съдът да уважи в пълен размер претенциите на гражданския ищец за обезвреда на причинените на Ч. в резултат от процесното престъпление неимуществени вреди.  Частният обвинител и граждански ищец З.Ч. се солидаризира изцяло с изложеното от нейния повереник.

   Защитата на подсъдимия не посочва изрично при какви обстоятелства да бъдат определени наказанията на подсъдимия, както и в какъв размер да бъде уважен гражданският иск, като моли съдът да извърши индивидуализация на наказателната санкция, внимателно отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на К. обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства защитата изтъкна: съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина, младата му възраст, фактът, че същият е социално ангажиран и „допринася за развитието на обществото с труда си като пастир на съответното стадо в населеното място”. Релевира се и обстоятелството, че подс.К. издържа голям брой деца, което според защитата е индиция за положително отношение към обществото.

Подс.К. се призна за виновен по така предявените обвинения, направи пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, във връзка с което бе проведено предварително изслушване без участие на свидетелите и вещите лица. В хода на съдебните прения се присъедини изцяло към изложеното от неговия защитник, заяви, че съжалява за стореното и моли съда за определяне на по-леко наказание.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият М.Ю.К. е роден на *** *** К., обл. П.. Той е българин, български гражданин. Той е без образование, неграмотен е. Не работи по трудово правоотношение, но полага труд като пастир в селото. Не е женен. Има три деца, които живеят с майка си в с.Д., обл.Пловдив. Осъждан е преди и след извършване на инкриминираното деяние. Единният му граждански номер е **********.

Подс. М.К. е осъждан трикратно за умишлени престъпления от общ характер, както следва:

 1. С Определение по НОХД №3520/2009г. по описа на Районен съд - Пловдив е било одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, реализирано на 01/02.04.2009г., за което на подс. К. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/ години. Определението е влязло в законна сила на 08.09.2009г.

2. С Определение по НОХД №5041/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив е било одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, реализирано за времето от 01.01.2011г. - до 18.02.2011г., за което на подс. М.К. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца. С протокол от 22.02.2012г. Районен съд - Пловдив е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието, наложено на подс. М.К. с определение по НОХД №3520/2009г. по описа на Районен съд гр. Пловдив в размер на 3/три/ месеца лишаване от свобода, да бъде изтърпяно изцяло и отделно. Определението е влязло в законна сила на 09.03.2012г.

3. С присъда по НОХД №1632/2011г. по описа на Районен съд -Пловдив, влязла в законна сила на 14.03.2012г., подс.М.К. бил признат за виновен за извършено  престъпление по  чл.195, ал.1, т.5, т.7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода 17/18.09.2010г. - до 24/25.09.2010г., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е определил подс. М.К. да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му по тази присъда наказание „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година наказанието „лишаване от свобода” в размер на 3/три/ месеца, наложено му с определение по НОХД №3520/2009г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

С протоколно определение от 14.06.2012г. по ЧНД №2358/2012г., влязло в законна сила на 30.06.2012г., Районен съд - Пловдив е кумулирал на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК наложените на подс. М.К. наказания по НОХД №5041/2011г. по описа на Районен съд- Пловдив и по НОХД №1632/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година с 1/един/ месец „лишаване от свобода”.

Видно от приложената по делото справка, към 09.06.2013г. подс.К. е изтърпял приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода” в размер на три месеца, наложено по НОХД№3520/2009г. по описа на ПРС, както и определеното увеличено общо най-тежко наказание в размер на 1 година и един месец „лишаване от свобода”, определено с протоколно определение от 14.06.2012г. по ЧНД №2358/2012г. на Районен съд - Пловдив, с което са групирани наказанията „лишаване от свобода”, наложени на подс.К. по НОХД №5041/2011г. и по НОХД №1632/2011г., и двете по описа на Районен съд - Пловдив.

 

         Подс. М.К. живеел с майка си, баща си и брат си в село Р.К., обл.Пловдив.

През деня на 06.11.2011г. той бил на работа, като *** на кравите на свой познат от селото, известен като „*****”.

Вечерта, когато се прибрал в дома си, подс. М.К. изпил около 200 гр. мастика. После изпратил брат си А. К. да му купи още 200 гр. от барчето в селото, които изпил веднага след като му били донесени. Понеже нямал пари, с които да си купи още алкохол, подс.К. решил да отиде в дома на свид. В. А. /родена на ***г***, откъдето да вземе необходимите му финансови средства. Подс.К. не познавал лично възрастната жена, но му било известно, че същата живеела сама. Взел един нож, който възнамерявал да използва при извършване на намисленото престъпление, сложил го в пояса си и тръгнал към дома на свид.А..

Около 22:00 ч. на същата дата подс.К. стигнал до пътната врата на двора и се опитал да я отвори, но тя била заключена. Тогава подсъдимият видял, че отгоре на кирпичената ограда имало една желязна пръчка,  хванал се за нея и прескочил оградата. По описания начин К. се озовал в двора, след което тръгнал към входната врата на къщата, която била затворена, но не била заключена. Подс. М.К. влязъл в къщата, след което отишъл до стаята, в която се намирала свид.А. и влязъл при нея. В този момент последната гледала телевизия, като била седнала от едната страна на намиращо се в стаята легло с гръб към вратата.

С влизането в стаята подс. К. извадил ножа от пояса си и прерязал кабела на стационарния телефон. В този момент възрастната жена чула шум и помислила, че е дошла да я посети дъщеря й св. Р.А.. Обърнала се и вместо дъщеря си, видяла срещу себе си в стаята да стои подс. М.К., който бил облечен с плетена оранжева блуза с надпис, трикотажна блуза с дълъг ръкав с по-тъмно и по-светлосиви ромбове и черно анцугово долнище с бели кантове.

Насочвайки ножа си към пострадалата, която била силно уплашена, подс. К. се приближил и седнал до нея на леглото, като й казал: „Слушай, събличай си дрехите и ще правя с тебе работата.”, „Ако не ми дадеш, ще те убия.”. През цялото време, докато говорел, той насочвал острието на ножа си към гърдите и към шията на свид. В. А., която към онзи момент била на около 85 години. След това подсъдимият си смъкнал панталона, оголвайки половия си член и повторил на пострадалата, че ще прави „работата”.

Свид. В. А. молила подсъдимият да не изпълнява намеренията си, изтъквайки очевидния факт, че е възрастна жена, но това обстоятелство не представлявало достатъчен възпиращ мотив за К., който стиснал ръката на А., насочвайки я към половия си член и я принудил да го хване, като й наредил: „Т.го в у..”. Свид. А. отвърнала,  че никога не е правила подобни неща и не желае да изпълнява желанието му, но подсъдимият я предупредил да не издава глас, иначе щял да я убие. Тогава, въпреки нежеланието си, възрастната жена, която била силно уплашена от случващото се, лапнала половия член на К., който бил във възбудено състояние. Подсъдимият започнал да движи половия си член, но на свид.А. започнало да й се повдига, поради което К. преустановил блудствените си действия.

Младият мъж обаче не се отказал от сексуалните си намерения спрямо уплашената възрастна жена, поради което накарал свид. В. А. да се съблече. Тя свалила полата си, както и якето, което носила, като останала по блуза и комбинезон. След това свалила и долното си бельо. Подс. М.К. насочил половия си член срещу пострадалата, а тя крещяла уплашено: ”Какво стана с мене!?”. Младият мъж легнал на леглото и наредил на пострадалата да хване половия му член и да го вмъкне сама във влагалището си, като искал тя да е върху него. Свид. В. А. отказала, но подсъдимият за пореден път я заплашил, че ще я убие, ако не изпълни желанието му. Тогава възрастната жена застанала на колене над подс. М.К. и той проникнал грубо с члена си /който все още бил във възбудено състояние/ във влагалището й, съвкупявайки се с нея, като започнал да извършва постъпателно-възвратни движения, в резултат от което свид.В. А. изпитала силна болка. През цялото време подсъдимият държал в ръка ножа си.

 След като задоволил сексуалните си потребности, подс. М.К. станал, облякъл се и наредил на свид. В. А. да му даде парите си, като я заплашил, че в противен случай ще я заколи. Възрастната жена, която била останала по блуза, набързо облякла долното си бельо и обяснила на подсъдимия, че има в шкафчето на чешмата само 11 лева. Подс. М.К. отвърнал, че не вярва на думите й и настоявал да получи всичките й пари. Тогава свид.А. се насочила към избеното помещение на къщата, където била скрила всичките си спестявания, които заделяла от скромната си пенсия. Подс. К. вървял след възрастната жена, държейки ножа си в ръка.

След като слезли по стълбите и влезли в избеното помещение, младият мъж наредил на свидетелката да му даде парите си, след което я блъснал и я повалил на замята между намиращият се в мазето дървен сандък и едно корито. За да подсили ефекта на силния страх, който изпитвала възрастната жена, подсъдимият започнал да реже с ножа си ябълки и стръкове праз, които били наредени в находяща се в избеното помещение касетка и заплашил пострадалата, че и нея ще я нареже така, ако не му даде парите си. След това опрял ножа до врата й, а после и в областта на гърдите й. Пострадалата  В. А. се опитала да стане, но подс. М.К. й ударил шамар по дясната буза. Докато пострадалата била още на земята, подсъдимият отрязал с ножа част от яката на блузата й, като продължавал да настоява да получи парите й. След това й нанесъл удар с ножа по лявата ръка и я порязал, в резултат от което потекла кръв. Тогава пострадалата  В. А. се изправила, отворила капака на дървения сандък до нея и подала на подс. М.К. намиращото се в него портмоне, съдържащо 110 лв. в банкноти от по 10лв.

След като взел парите, подсъдимият излязъл от дома на свид.А., а тя останала сама в избеното помещение. Прескочил оградата на същото място, от където бил влязъл преди това, след което хвърлил ножа си напосоки към някой от дворовете на разположените от двете страни на улицата къщи.

След като вече разполагал с пари за алкохол, подсъдимият посетил заведение, наречено „При Адема”, находящо се в същото село, където негови приятели - свидетелите А.К., известен с прякора „***”; Й.К., известен с прякора „***”, А.М. и брат му Д. М. празнували „Байрям” на маса във вътрешната част на барчето. Подс. М.К. седнал сам на една маса, която се намирала във външната част на барчето, поръчал си уиски с кола и след като платил сметката с една банкнота от 10 лева, помолил сервитьорката свид. В.Г. да извика при него св. А.К.. Кратко време след като последният отишъл при подсъдимия, двамата се преместили на другата маса при общите им приятели. Там М.К. отново си поръчал уиски, а всички останали почерпил с водка. Подсъдимият заплатил сметката с две банкноти от по 10 лева, общо 20 лева, след което оставил приятелите си в барчето и си тръгнал сам.

        Вървейки по пътя около 23,30 часа на същия ден 06.11.2011г., подсъдимият се сетил за своя съселянин Г. Ч. /роден на ***г./- възрастен мъж, който познавал лично и за когото също мислел, че живее сам в с. Р.К.. Решил да посети къщата му, находяща се на ул. „***” №***, и да вземе нещо и от него. След като стигнал до дома на Г. Ч., подсъдимият прескочил оградата на двора в близост до пътната врата и тръгнал към къщата. Отишъл до прозореца на стаята, в която светело и видял, че Г. Ч.  лежи на леглото си със спуснати надолу крака. Подс. М.К. знаел, че възрастният мъж имал здравословни проблеми с краката и се придвижвал с патерици. Влязъл през незаключената входна врата на къщата и се насочил към стаята, в която се намирал Г. Ч.. Веднага видял, че на масата до леглото бил оставен мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1110, с ИМЕИ *****, собственост на св. З.Ч., дъщеря на Г. Ч.. Незабелязано от възрастния мъж, подсъдимият взел мобилния телефон от масата в стаята и го сложил в джоба си.

В момента, в който тръгнал да напуска стаята, К. се обърнал и видял, че  Г. Ч. го е забелязал и се опитвал да замахне с патерицата си към него. Подс. М.К. се отдръпнал и успял да избегне удара, но се уплашил, че Г. Ч., който също го познавал, може да го издаде на полицията за извършената кражба, поради което взел решение да убие възрастния мъж. Приближил се до леглото, където седял Г. Ч.. Последният се  опитал да се изправи, ставайки от леглото, но подсъдимият го блъснал силно назад, при което възрастният мъж се ударил в стената и паднал на пода в седнало положение. При това блъскане К. одраскал с ноктите си Г. Ч. в областта на лицето и го ударил силно по брадичката. От устата на последния потекла кръв, а подсъдимият започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето. Възрастният мъж опитвал безуспешно да се предпази от значително по-младия си нападател /подсъдимият към този момент бил на 23 години, а Г. Ч.-83г./, закривайки с ръце лицето си, следствие от което получил наранявания върху гръбната повърхност на двете си длани.

В резултат от нанасяните удари Г. Ч. паднал по гръб на пода. Подс. М.К. застанал над него, докато той все още бил в съзнание и започнал да му нанася множество удари с юмруци в областта на гърдите, вследствие на което били счупени гръдната кост и ребрата на възрастния мъж. Междувременно подсъдимият К. запушвал носа и устата на Г. Ч., притискайки ги силно с ръцете си.  Подс. К. продължил да нанася удари основно в областта на гръдния кош на Г. Ч., до момента, в който същият починал. След това подс. К. вдигнал от пода безжизненото му тяло и го поставил в легнало положение, разположен по гръб на леглото и го покрил  с одеяло, оставяйки главата му открита, след което напуснал дома му, носейки в джоба си мобилния телефон, който бил взел от масата преди да извърши убийството на възрастния мъж.

В това състояние бил заварен на следващия ден починалия Г. Ч. от дъщеря си З.Ч., която гостувала на своя син в гр.Пловдив. 

След убийството на възрастния мъж, подс.К. се прибрал у дома и легнал да спи, а сутринта скрил по поречието на река Стряма, в землището на с. Р.К. под смачкана пластмасова бутилка, покрита с прясно откъсната зелена трева, останалата част от парите, които бил взел от свид. В. А. -  осем банкноти от по 10 лева, общо 80 лева, и мобилния телефон, който бил откраднал от дома на починалия Г. Ч.. 

След като се прибрал в дома си на 07.11.2011г., подсъдимият разбрал от семейството си, че са го търсили полицаи. Уплашил се да не разберат какво е направил и веднага съблякъл дрехите си- плетена оранжева блуза с надпис “COR72Z”, трикотажна блуза с дълъг ръкав с по-тъмно и по-светлосиви ромбове и черно анцугово долнище с бели кантове и ги изхвърлил в двора на къщата. В близост до тях, в изкопна яма, пълна с различни боклуци, изхвърлил кафявите кожени обувки, с които бил обут на инкриминираната дата. Малко по-късно бил задържан от полицейските органи.

Междувременно свид.В. А., която била силно уплашена от случилото се с нея вечерта на 06.11.2011г., изчакала да се съмне и отишла при съседа си П.К., с който споделила, че е била бита предната вечер. Последният незабавно отишъл при дъщерята на В. А.-свид.Р.А.,*** съобщил за инцидента с майка й. Свид.Р.А. веднага отишла в дома на майка си и я заварила в силно разстроено състояние. Възрастната жена плачела непрекъснато и  повтаряла, че мъжът щял да я убие, но не споделила с дъщеря си за извършените спрямо нея сексуални посегателства през инкриминираната вечер, тъй като се срамувала да не научат хората от селото.

Едва на 10.11.2011г. сутринта свид.В. А. споделила с дъщеря си, а впоследствие разказала и на полицейските служители свидетелите С.Т. и М.Д. за извършените с нея блудствени действия и престъпно съвкупление, като през цялото време била силно разстроена и повтаряла, че ще умре, защото не можела да понесе този срам.

В хода на разследването било извършено разпознаване на лица, документирано с протокол от 08.11.2011г., при което свид. В. А. категорично разпознала М.К. като мъжа, който я нападнал на инкриминираната дата.

Междувременно, Г. Ч. бил погребан, тъй като дъщеря му първоначално не преценила правилно травматичните увреждания по трупа му, като  индиции за насилствена смърт. Впоследствие, след събиране на достатъчно данни за процесното убийство на Г. Ч., се наложила ексхумация на тялото му.

        При извършен на 07.11.2011г. оглед на местопроизшествие-къща, находяща се в с. Р.К., обл. П. на ул. „***” №***, обитавана от свид. В. А., били иззети дактилоскопни следи, имащи отношение към разследването, както следва: от външна входна врата на къщата, от дървена входна врата на стаята на къщата, от телефонна слушалка, от чекмедже в стаята под мивката; както и парче плетен зелен плат с кафяв кант с червено-кафяви  зацапвания по него.

При извършен на 07.11.2011г. оглед на местопроизшествие- дворно място, находящо се  в с. Р.К., обл. П. на ул. „***” №***, обитавано от подс. М.К. и семейството му, били иззети следните вещи, имащи отношение към разследването, а именно: сива трикотажна блуза с дълъг ръкав с по-тъмно и по-светлосиви ромбове и етикет с надпис на джоба отпред в ляво  “POLO”; плетена оранжева блуза с надпис “COR72Z” и  черно анцугово долнище с бели кантове.

          При извършен на 08.11.2011г. оглед на местопроизшествие- коритото по поречието на река Стряма в землището на с. Р.К., обл. П., били иззети следните вещи, имащи отношение към разследването, а именно: мобилен апарат марка „Нокия”, модел 1110, с ИМЕИ *** и осем банкноти с номинал 10 лева.

При извършения на 24.11.2011г. оглед на местопроизшествие на къща, находяща се в с. Р.К., обл. П., на ул „***” №**, обитавана от починалия Г. Ч., не били иззети вещи, имащи отношение към разследването.

При извършено на 24.11.2011г. претърсване и изземване в къща и прилежащия към нея двор, находящи се в с. Р.К., обл. П., на ул. „***” №*, обитавана от подс. М.К. и семейството му, били открити и иззети чифт кафяви кожени обувки с връзки, силно замърсени и мокри.

При извършен на 30.11.2011г. оглед на местопроизшествие- ексхумация в гробищен парк, находящ се в с. Р.К., обл. П., били иззети следните вещи, имащи отношение към разследването: светлосин плетен елек без ръкави; риза с дълъг ръкав, със светлосини карета и етикет отзад на яката с надпис “HIGHWAY MAN”; домашно плетена бежова блуза и плетена кафява жилетка с две копчета.

С протокол за доброволно предаване от 08.11.2011г. А. К.- брат на подс. М.К., предал следните вещи, имащи отношение към разследването: черно яке от дънков плат и намиращи се в десния му външен джоб бяла носна кърпа с червени шарки и синьо на цвят парче от вълнен плат с неправилна форма, наподобяващ част от детски чорапогащник или клин, принадлежащи на подс. М.К..

Поради нуждата от специални знания относно фактите от предмета на доказване в хода на наказателното производство са били назначавани експертизи:

        От заключението на назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза на следа, иззета при оглед на местопроизшествие- къща, находяща се в с. Р.К., обл. П. на ул. „***” №**, обитавана от свид. В. А. /л.7-8, том 2/, се установява, че иззетата от дървена входна врата на стаята на къщата дактилоскопна следа е оставена от палеца на дясната ръка на М.К..

       Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза на следа, иззета при оглед на местопроизшествие-  коритото по поречието на река Стряма, в землището на с. Р.К., обл. П. /л.11-12, том 2/, е видно, че иззетата дактилоскопна следа от мобилен апарат марка „Нокия”, модел 1110, с ИМЕИ ***, собственост на З.Ч., дъщеря на починалия Г. Ч., е оставена от палеца на лявата  ръка на М.К..

       От заключението на назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза /л.103, том 2/ се установява, че общата стойност по среднопазарни цени на мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1110 възлиза на 30 /тридесет/ лева.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №86/2011г. /л.17-21, том 2/ е установено, че по обект №2- парче плетен зелен плат с кафяв кант с червено-кафяви  зацапвания по него има наличие на човешка кръв, при която се доказват “A” аглутиноГ. и бета /ß/ аглутинини. Според експертизата кръвната група на човешката кръв по обект №2 е А/ß/ и може да произхожда от всяко лице с тази кръвна група. По обектите №3,4,5,6 и 7 не се е установило наличието на кръв. По представените за изследване веществени доказателства не са се установили  човешки косми. В хода на експертизата обект №1- изрязани нокти от лява и дясна ръка  на М.К. не са били изследвани с традиционните серологични методи за установяване на кръв, тъй като е преценено, че това ще затрудни или направи невъзможно изследването за установяване, изолиране и профилиране на ДНК от предоставения за изследване обект.

      В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №87/2011г. /л.24-27, том 2/. Според експертното заключение по изследваните чифт кафяви кожени обувки с връзки, не се установява наличие на кръв,  не се установява наличие на човешки косми.

  В хода на досъдебното производство е била назначена съдебномедицинска експертиза №97/2011г. /л.30-34, том 2/ на веществени доказателства- обекти, иззети при оглед на местопроизшествие- ексхумация в гробищен парк, находящ се в с. Р.К., обл. П.: №1- светлосин плетен елек без ръкави; №2- риза с дълъг ръкав със светлосини карета и етикет отзад на яката с надпис “HIGHWAY MAN”; №3- домашно плетена бежова блуза; №4- плетена кафява жилетка с две копчета. Изследвана е и мускулна тъкан от част на бедрена кост на починалия Г. Ч.. От експертното заключение е видно, че по обектите № 1, 2, 3, 4, както и в мускулната тъкан на частта от бедрената кост на починалия Г. Ч., се установява наличие на човешка кръв, при която се доказват “В” аглутиноГ. и алфа /α / и аглутинини, като кръвната група на Г. Ч. се определя като В/α/. Според експертното заключение кръвната група на човешката кръв по обекти №1, 2, 3 и 4 е В /α/ и може да произхожда от починалия Г. Ч., както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице №1590/2011г. /л.2-3, том 2/, се установява, че на свид. В. Г.А. са причинени редица телесни увреждания: разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на лявата длан, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, лек оток и кръвонасядане по дясната скула, кръвонасядания по дясната и лява мишница, кръвонасядания по дясната седалищна област и лявото бедро. Според експертното заключение описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени, както съобщава пострадалата в предварителните сведения. На пострадалата В. А. е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/. Според експертното заключение предвид анатомичното устройство на половите органи на пострадалата е възможно осъществяването на полов акт, без да останат следи от травматични увреждания по тях.

        В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза на ексхумиран труп на пострадалия Г. Ч. №420/2011г. /л.39-53, том 2/, от чието заключение се установява напреднало трупно разложение, счупване на гръдната кост и множество ребра двустранно по различни линии, кръвонасядания от вътре на меките черепни обвивки в дясно теменно-тилно, на гръдната мускулатура около счупените ребра, по гръбната повърхност на лявата и дясната длан, както и по лявата гривнена става и дясното коляно, дегенеративни (болестни) промени на костите в двете коленни стави (гоноартроза). Според експертното заключение смъртта на починалия Г. Ч. се дължи на остра дихателна и сърдечносъдова слабост /недостатъчност/ в резултат на тежка гръдна травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно по една и две линии с оформянето на подвижен гръден капак. При гръдния травматизъм много често настъпват счупвания на няколко последователни ребра. При тежки фрактури броят на счупените ребра може да достигне 5-6, дори 9. Експертите посочват, че, когато са налице две или повече фрактурни линии на няколко последователни ребра и заключените между тях фрагменти заедно с прилежащите меки тъкани /както е в конкретния случай/ получават автономност при участието си в дихателните движения на иначе цялостната гръдна стена, се получава феноменът на т. нар. „подвижен гръден капак”. При „подвижен гръден капак” поради споменатата вече автономност движенията му вземат патологичен характер - т. нар. парадоксално дишане, което според експертното заключение се изразява в следното:

        При вдишване разширяването на гръдния кош води до понижаване на интраторакалното /в гръдната кухина/ налягане. Съответно на него се понижава интрапулмоналното /в белия дроб/. В областта на капака не може да създаде съответно на него понижаване на интраплевралното налягане и тя не се подчинява на общите закони на дихателната механика. Съпротивлението, което среща вдишаният въздух в горните дихателни пътища, е по-голямо от това, което среща намиращият се в белия дроб въздух в областта на капака и капакът хлътва към гръдната кухина. Част от въздуха на тази област на белия дроб преминава в противоположния бял дроб. Преминаването на този обменен въздух продължава, докато налягането на белите дробове се изравни с това на дихателни пътища. Тогава вече започва да навлиза пресен въздух, който допълва навлезлия въздух в областта на капака.

По време на експириума /издишването/ става обратното. Гръдната кухина се свива и интрапулмоналното налягане се повишава от тежестта на отпускащите се ребра с изключение на областта на капака. И тук съпротивлението на горните дихателни пътища се оказва по-голямо, отколкото в бронхите в областта на капака и част от въздуха на здравите части и от противоположния бял дроб преминава в белодробния участък в областта на капака. Това преминаване продължава, докато наляганията се изравнят и въздухът от белите дробове започне да излиза навън. Така обусловената автономност в движенията на капака се изразява в хлътването му при инспириума /вдишване/ и изпъкването му при експириума /издишване/ - парадоксални дихателни движения. Описаните придвижвания на участвалия вече в газообмена въздух повлияват неблагоприятно белодробната  вентилация.  Алвеоларният въздух остава с по-ниско парциално налягане на кислород и по-високо на въглероден двуокис от нормалното.

       Експертите посочват, че тежестта на клиничната картина при гръдните капаци се определя от тяхното разположение. Най-тежко е клиничното протичане на предните стерно-костални капаци /какъвто е конкретният случай/, които могат да доведат до фатален край, преди още пострадалият да е достигнал до болничното заведение, т.е. сравнително бързо. Вероятно по такъв механизъм, т.е. бързо при пострадалия Ч. са настъпили тежките патологични промени в дишането и е настъпила смъртта.

       Според експертното заключение механизмът на счупване на ребрата принципно може да бъде директен-под пряко въздействие на травмата, като най-напред се чупи вътрешната ребрена повърхност, или индиректен- фрактурната линия е отдалечена от директното приложение на травматичния натиск и най-напред се чупят външните ребрени повърхности.

      Счупването на гръдната кост и на множество ребра двустранно по няколко линии с наличие на кръвонасядания по гръдната мускулатура около счупените ребра, означава според експертите, че същите са прижизнени, т.е. били са причинени докато пострадалият Ч. е бил жив.

       Симетричността на счупванията на ребрата, серийността, липсата на размествания на счупените ребра, както и фактът, че счупванията им са основно

по средна ключична и предна и задна мишнична линия двустранно означава според експертите, че най-вероятният механизъм на счупване на същите е при притискане с умерена до значителна сила в предно задна посока на гръдния кош на широка площ и фиксирано положение по гръб на пострадалия.

        Кръвонасяданията в гръбната повърхност на лявата и дясната длан и по лявата гривнена става по тяхното анатомично разположение експертите определят като защитни наранявания, които са получени най-вероятно при борба с нападателя или имобилизация на пострадалия.

        Дегенеративните (болестни) промени на костите в двете коленни стави според експертите говорят, че най-вероятно пострадалият Ч. е имал силно затруднени, ограничени и болезнени движения в областта на коленните стави при придвижване. От което е направен извод, че същият не е могъл да оказва активна съпротива при нападение. Предвид послесмъртните изменения, съобразени с условията на съхранение на трупа на пострадалия, експертите заключават, че трупът отговаря на смърт от около 25-30 дни.

       В хода на разследването е била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни №201/2012г. /л.60-79, том 2/. Според експертното заключение смъртта на пострадалия Г. Ч. най-вероятно се дължи на остра дихателна и сърдечно съдова слабост /недостатъчност/ в резултат на тежка гръдна травма, изразяваща се в счупвания на множество ребра двустранно по една и две линии с оформянето на „подвижен гръден капак”. Поради дегенеративните (болестни) промени на костите в двете коленни стави на починалия, експертите приемат, че той най-вероятно е имал силно затруднени, ограничени и болезнени движения в областта на коленните стави при придвижване. От което е направен изводът, че същият не е могъл да оказва активна съпротива при нападение. По същите съображения експертите считат, че за причиняване на установените травматични увреждания на пострадалия са били необходими значителни, но не свръхмерни усилия за причиняване на травмите и съответно за причиняване смъртта на Г. Ч.. За причиняване на основните увреждания на костите на гръдния кош на починалия експертите сочат, че същият е бил фиксиран по гръб на сравнително твърда подложка, която би могла да бъде под или легло. Според експертното заключение причинените по горната повърхност на дланите на починалия Ч. „защитни наранявания” най-вероятно са получени при закриване лицето на пострадалия с ръце с цел да се защити от ударите. Според експертите несъмнено от установените травматични увреждания може да се направи извод, че те са довели до изпитване на болка, при положение, че пострадалият е бил в съзнание при причиняването им.

   От заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /л.89-95, том 2/ се установява, че изследваният М.К. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ - гр. Пловдив. Към датата на деянието 06.11.2011г. подс. М.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е могъл към датата на деянието правилно да възприема факти и обстоятелства от значение за производството, да ги възпроизвежда и да дава обяснения за тях впоследствие. Според експертното заключение е налице ниско ниво на интелектуално развитие и очертани асоциални тенденции на личността на М.К.. Не се наблюдават поведенчески отклонения, влияещи върху способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според експертното заключение, подекспертният си спомня всички значими факти относно извършеното, същият е бил в състояние да планира и съвсем краткосрочно в динамика действията си, като на всеки етап е преценял кое е безопасно за него самия, бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване. Вещите лица приемат, че М.К. разбира добре обстоятелствата около извършваните с негово участие процесуални действия и медицинско изследване.

Съдът възприе заключенията на назначените по делото дактилоскопни експертизи, стоковооценъчна експертиза, съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, съдебномедицинска експертиза на живо лице, съдебномедицинска експертиза на ексхумиран труп, съдебномедицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни.

 

*

На основание чл.373 ал.3 НПК, съдът приема изложената фактическа обстановка такава, каквато е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на действително случилото се по отношение на събитията на процесните престъпления, извършени от подсъдимия М.К..

В основата на този си извод съдът поставя направеното самопризнание от страна на подсъдимия и подкрепящите го доказателствени материали, събрани и проверени в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите В. А. /том 1, л.111-112, 114-115, 118-119/, Р.А. /том 1, л.120-122/, С.М. /том 1, л.123-124/, Д. М. /том 1, л.125-126/, А.К. /том 1, л.127-128/, А.М. /том 1, л.129-130/, Й.К. /том 1, л.131-132/, В.Г. /том 1, л.133-134/, К. Н. /том 1, л.135-137/, М.Ц.Д. /том 1, л.138-139/, С.Т. /том 1, л.140-141/, П.К. /том 1, л.142-143/, З.Ч. /том 1, л.144-146/, В.Ш. /том 1, л.147-149/, Г.М. /том 1, л.150-152/, Н. Р. /том 1, л.153-154/, М.Д. /том 1, л.155-157/, К.Н. /том 1, л.158-160/, С.Т. /том 1, л.161-163/, Т.З. /том 1, л.165/ и М. Р.Д. /том 1, л.166/ , заключенията на изготвените и приобщени експертизи – дактилоскопни експертизи /том 2, л.7-8, 11-12/, стоковооценъчна експертиза /том 2, л.103/, съдебномедицински експертизи на веществени доказателства /том 2, л.17-21, 24-27, 30-34/, съдебномедицинска експертиза на живо лице /том 2, л.2-3/, съдебномедицинска експертиза на ексхумиран труп /том 2, л.39-53/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /том 2, л.60-79/ и комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /том 2, л.89-96/; протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми /том 1, л.16-42, л.47-58/, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум /том 1, л.43-46/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /том 1, л.59/, протокол за доброволно предаване на вещи /том 1, л.60/, протокол за претърсване и изземване и фотоалбум /том 1, л.63-69/, фотоалбум за посетено местопроизшествие: ексхумация /том 1, л.75-80/, справки от мобилни оператори /том 3, л.4-5, л.10/, удостоверение за наследници, издадено от Община Калояново /том 3, л.14/, справка съдимост и бюлетин за съдимост /л.32-37 от материалите от съдебното производство, том 3, л.153-155/, характеристична справка /том 3, л.168/, веществените доказателства, събрани на досъдебното производство и предявени на страните в съдебно заседание.

Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуалната икономия, без да се противопоставя последната на основната цел на наказателния процес – разкриване на обективната истина.

В процедурата по чл.371, т.2 НПК, законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът винаги следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение намира нормативна опора във формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.

В рамките на компетентността си съдът, разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, извършва преценка на отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.

Въпреки това, съдът намира за необходимо да коментира, че не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в разпита му от 25.11.2011г. /том 1, л.102-103/ в частта им, в която се навеждат твърдения, че само е блъснал Г. Ч. в стената, след което го е одраскал и ударил един път в областта на брадата. Последните се опровергават по категоричен начин от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни, според която не е възможно всички установени травматични увреждания да са причинени по начина, описан от извършителя М.К. в разпита му от 25.11.2011г., тъй като в този протокол не се обяснява как са причинени тежките травматични увреждания на гръдния кош. Според експертите счупването на гръдната кост и множество ребра, двустранно по различни линии са причинени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп предмет, като за причиняване на травмите са били необходими значителни, но не свръхмерни усилия.

 Независимо от последно изложеното обаче, с направеното пълно самопризнание пред съда за извършените престъпления, подсъдимият ясно и категорично заяви, че приема повдигнатите му обвинения, вкл. и това против неприкосновеността на човешкия живот и признава достоверността на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

1. Подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл.Пловдив е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст  - В. Г.А., ЕГН: ********** чрез употреба на сила и заплашване.

От обективна страна налице е изпълнителното деяние - принудително осъществяване на физически контакт с лице над 14 години, който обаче не е бил насочен към съвкупление, а е бил осъществен чрез орален контакт. В конкретния случай блудството е извършено чрез употреба на принуда в двете й форми- сила и заплашване. В този случай изпълнителното деяние съдържа два акта, единият от които /самият физически контакт/ сам по себе си не е престъпен, като отношението на двата акта е като средство към цел. Престъпен е само първият от тези два акта, а именно принудата, която сама по себе си осъществява състава на престъплението по чл.143 от НК. Подсъдимият е насочил към гърдите и шията на пострадалата нож, непрекъснато крещейки й, че ще я убие, ако не изпълнява нарежданията му, стиснал е ръката й. Последното, предвид напредналата възраст на пострадалата и изключително влошеното й здравословно състояние е представлявало достатъчно агресивен неблагоприятен физически контакт с нея, който наред с непрестанните заплахи е успял да сломи упоритата съпротива на В. А..

Настъпил е и престъпният резултат, който се изчерпва с осъществения физически контакт с пострадалата.

От субективна страна е налице пряк умисъл /деецът е желаел настъпването именно на този престъпен резултат/, налице са кумулативно и специалните съставомерни цели на престъплението по чл.150, ал.1 от НК /деецът да възбуди и удовлетвори полово желание/. Понеже става дума за субективен признак, достатъчно е, че целите са били поставени, не е нужно те да са били и постигнати - деецът да е успял да възбуди и/ или удовлетвори полово желание. Видно от материалите по делото, в конкретния случай първата цел /да възбуди полово желание/ е била постигната, предвид обстоятелството, че половият член на подсъдимия е бил във възбудено състояние по време на оралния контакт, но същият не е успял да осъществи втората съставомерна цел, а именно да удовлетвори половото си желание /поради прилошаването на пострадалата/, поради което е и пристъпил към следващото брутално престъпление против половата неприкосновеност на възрастната жена, а именно престъпното съвкупление.

 

2. Подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл.152, ал.1 т.2 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с.Р.К., обл.Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - В. Г.А., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване.

 Твърдо решен да задоволи нагона си, удовлетворявайки половото си желание на процесната дата, подс.К. е пристъпил и към престъпно съвкупление с пострадалата А. против волята й, използвайки горевизираната /досежно престъплението по чл.150 от НК/ принуда. И това престъпление, както и престъплението по чл.150, ал.1 от НК е нетипично двуактно престъпление, чийто първи акт /принудата/ само е престъпен, взет отделно. По този начин подсъдимият е реализирал изпълнителното деяние, изразяващо се в съвкупяване с лице от женски пол - пострадалата В. А., извършено против нейната воля, принуждавайки я към това с използване на сила и заплашване, описани подробно по отношение на предходната правна квалификация, тъй като второто престъпно посегателства против половата неприкосновеност на възрастната жена на практика е реализирано непосредствено след първото, като един „естествен” етап, следващ принудителното блудство.

От обективна страна е реализиран и престъпният резултат, заключаващ се в половия акт между дееца и пострадалата, а от субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като деецът е целял именно настъпването на този резултат.

 

3. Подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, тъй като на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл.Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 110 /сто и десет/ лева от владението на В. Г.А., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.

От обективна страна, изпълнителното деяние на типичния състав на грабежа, очертан от разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, разкрива наличието на едно съставно престъпление. То включва в себе си два функционално свързани акта, които поотделно също са престъпни: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява принуда по чл.143 от НК и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. Принудата при грабежа насочва пострадалия владелец на движимата вещ, предмет на престъплението, към  фактически значимо поведение - той занижава физическата защита на вещта и не оказва нужната съпротива при отнемането й от дееца. Следователно важен е не видът на принудата, а само нейната насоченост.

В контекста на възприетата от настоящия състав фактология, се установява, че е използвана изключително брутална физическа и психическа принуда /сила и заплашване/ от подс.К. по отношение на пострадалата А. /чрез многократните заплахи за живота й, чийто ефект е подсилен с насочването на ножа към тялото й, отрязването на част от дрехата й, рязането на селскостопански продукти с намек за аналогия с тялото й, блъскането на земята, неколкократните удари, порязването на ръката й/. Установи се и насочеността на използваната спрямо пострадалата принуда, а именно към занижаване физическата защита на процесната парична сума в размер на 110 лева. Установи се, че физическата принуда спрямо пострадалата А. е улеснявала реализирането на основния акт от процесното престъпление по чл.198, ал.1 от НК, който основен акт, а именно отнемането на парична сума, е бил осъществен от подс.К..

По описания начин е реализиран и престъпният резултат, заключаващ се в завладяването на инкриминираната парична сума.

Налице са и характерните за престъплението по чл.198, ал.1 от НК субективни елементи, а именно прекият умисъл /деецът е желаел настъпването именно на горевизирания престъпен резултат/, както и предвиденият от законодателя специален субективен признак - намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Въпросното намерение напълно отчетливо е индицирано и от последващото поведение на дееца, който непосредствено след деянието е започнал щедро да потребява отнетата парична сума, поръчвайки си алкохол и черпейки свои приятели.

 

4. На следващо място подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1  от НК, тъй като на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл.Пловдив повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1110 на стойност 30 лева от владението на Г. И. Ч., ЕГН ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Предвид, че за съставомерността на едно престъпление по съответния квалифициран състав е необходимо на първо място да са налице всички обективни и субективни елементи от основния състав, съдът извърши преценка, доколко по делото са налице безспорни и категорични доказателства относно реализирането от обективна и субективна страна на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Предвид безспорно приетата по делото фактическа установеност,  подс.К. е реализирал от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „кражба”, отнемайки чуждата движима вещ - мобилния телефон от владението на другиго - Г. Ч., без неговото съгласие. Прибирайки в джоба си, находящия се на масата в дома на Ч. мобилен телефон, подс. К. е прекъснал, от една страна, досегашното владение върху вещта, а от друга, е установил свое владение върху нея. Безспорно е и че отнемането на вещта е станало без съгласието на нейния владелец, тъй като Г. Ч. не е дал съгласието си за отнемането й /не е направил изрично волеизявление, че е съгласен субектът да установи фактическа власт върху предмета/, а впоследствие е изразил и изрично несъгласието си, опитвайки се безуспешно да удари подсъдимия с патерицата си.

Кражбата е типично резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат се заключава в завладяването на движимата вещ. Според правната доктрина, завладяването на вещта се смята за „юридическото довършване” на престъплението - след него отговорността е за довършена кражба. В конкретния случай, прибирайки инкриминирания мобилен телефон в джоба си, подс.К. е завладял вещта, реализирайки престъпния резултат. Отново в правната доктрина се среща и понятието „фактическо довършване”, което настъпва по-късно от юридическото, а именно, когато деецът успее да избяга и пострадалият или трето лице не може вече да реагира на място, за да възстанови първоначалното владение. Този термин няма практическо значение в конкретния случай, тъй като същият се използва най-вече за отграничаване момента на преустановяване състоянието на неизбежна отбрана по чл.12 от НК от хипотезата на задържането на престъпник, предвидена в чл.12а от НК.

В конкретния случай не може да бъде приложено становището, съществуващо в правната доктрина /напр. Г., А., Наказателно право на РБългария Обща част, София, Софи-Р, 2002г., стр.188/, че, когато кражбата е в магазин или къща, резултатът настъпва, когато деецът излезе на улицата. Предвид преклонната възраст на пострадалия, неговите тежки двигателни проблеми, известната отдалеченост от дееца, младата възраст на извършителя, доброто му физическо състояние, липсата на други хора в къщата, на практика е било невъзможно да бъде прекъснато установеното от подс.К. трайно фактическо владение върху вещта, независимо, че същият все още не е бил напуснал къщата.  

Налице са и характерните за престъплението по чл.194, ал.1 от НК субективни елементи, а именно прекият умисъл /деецът е желаел настъпването именно на горевизирания престъпен резултат/, както и предвиденият от законодателя специален субективен признак - намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Присъщото на кражбата намерение за своене на отнеманата вещ е преди всичко противозаконно, тъй като отнемането и своенето се отразяват в съзнанието на дееца като безвъзмездни /незаслужени/, а не срещу заплащане. Наличието на въпросното намерение в конкретния случай се доказва с категоричност, както от самопризнанията на подс.К. и неговите последващи действия /същият е укрил мобилния телефон/, така и от твърдението на дееца пред полицейските служители /свид.К.Н./, че е собственик на отнетата вещ /която бил закупил от непознато лице с уговорка за отложено плащане/.

На следващо място, налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1  от НК, тъй като подс. К. е извършил престъплението в условията на повторност, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

Видно от свидетелството за съдимост и бюлетина за съдимост на подсъдимия К., с определение по НОХД №3520/2009г. по описа на Районен съд-Пловдив е било одобрено споразумение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което на подс. М.К. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/ години. Определението е влязло в законна сила на 08.09.2009г.

Кражбата може да се квалифицира като повторно извършена само в немаловажни случаи. В конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като и престъплението, за което деецът е осъждан, и това, което е извършил след осъждането, не са маловажни случаи по смисъла на чл.93, т.9 от НК /Пост. 2-70-Пл., т.2; Р 303-94-ІІ/. Видно от бюлетина за съдимост на подс.К., предходното му осъждане, обуславящо квалификацията на настоящото престъпление против собствеността, не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Същото е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК - квалифицирана кражба, извършена след предварителен сговор на две лица, чийто квалифициращ елемент също изисква случаят да е немаловажен. За това престъпление на подс.К. е било наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено, като настоящата „кражба” е била извършена в определения от съда изпитателен срок. В този срок подс. К. е реализирал и две други квалифицирани престъпления против собствеността, предхождащи настоящото, едното от които продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, но съдебните актове за същите са влезли в законна сила след инкриминираната дата. Всички тези обстоятелства, характеризиращи дееца като лице с изключително лоши характеристични данни, както и обстоятелствата, свързани с реализирането на процесното престъпление „кражба”, а именно чрез проникване късно вечерта в дома на самотен възрастен човек с влошено здравословно състояние, обуславят липсата на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.  

 

5. Подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК, за това, че на 06.11.2011г. в с. Р.К., обл. П. с цел да бъде прикрито друго престъпление – кражба, умишлено е умъртвил другиго – Г. И. Ч., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост.

От обективна страна подс.К. е осъществил деянието, чрез нанасяне на силни удари в областта на гръдния кош на пострадалия Г. Ч., като по този начин му е причинил тежка гръдна травма, изразяваща се в счупвания на множество ребра двустранно по една и две линии с оформянето на „подвижен гръден капак”, довела до остра дихателна и сърдечносъдова слабост /недостатъчност/.

От обективна страна е безспорна пряката причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия на инкриминираната дата и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Г. Ч..

Безспорно и несъмнено е и авторството на осъщественото престъпно деяние, като в този смисъл са, както пълните самопризнания на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, така и събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл и с особена жестокост, както и с цел да бъде прикрито друго престъпление – извършената непосредствено преди това кражба.

За да реши въпроса за съдържанието на умисъла, съдът отчете съвкупността от всички обстоятелства, свързани с престъплението – способа и начина на неговото извършване, вида и характера на причинените увреждания, нанесени в жизненоважна част от тялото на човека.

В конкретния случай, прекият умисъл за убийство се обективира от данните по делото, свързани с нанасянето на удари в жизненоважна част от човешкото тяло, по начин и със средство, годно да причини смърт. Фаталните удари, макар и нанесени с ръка, са били с такава сила, че са предизвикали тежка гръдна травма, изразяваща се в счупвания на множество ребра двустранно по една и две линии с оформянето на „подвижен гръден капак” и която гръдна травма е довела до остра дихателна и сърдечносъдова слабост /недостатъчност/.

В този аспект подсъдимият е съзнавал, че при нанасянето на толкова силни удари, макар и с ръка, но в уязвима част от тялото на пострадалия, ще последва неговата смърт, т.е. действал е при ясното съзнание за общественоопасните последици от деянието и е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, който е и целял, като след деянието е опитал да заличи следите си.

Цялото поведение на подс.К. сочи, че той е целял не само да причини увреждания на пострадалия, но и да го лиши от живот. След събарянето на възрастния мъж на земята, подсъдимият е започнал да му нанася силни удари в областта на гръдния кош до момента, в който пострадалият не е показвал вече признаци на живот, след което го е положил в леглото му и го е завил, опитвайки по този начин да заличи следите си. След реализиране на това, последно за инкриминираната дата, пето по ред престъпление, подс.К. спокойно се е прибрал в дома си, като продължително време поддържал лъжлива версия за придобиването на отнетия от владението на Г. Ч. мобилен телефон, открит от полицейските служители.

По този начин, липсата на конкретна възможност за ограничаване на последиците до един по-леко наказуем съставомерен резултат налага извода, че К. е съзнавал неизбежността на смъртния резултат и въпреки това е предприел осъществяване на деянието, целейки по този начин да прикрие извършеното от него друго престъпление - кражба на мобилен телефон на стойност 30лева. Ако той не е желаел смъртта на пострадалия Ч., то и не би му нанесъл такива жестоки удари в жизненоважна област от човешкото тяло.  

В настоящия случай не се касае само до допускане на крайния резултат като възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпването на последиците. Допускането означава също, че макар и възможен, допълнителният резултат не е непременно неизбежен. В случая обаче М.К. напълно е съзнавал, че в резултат от деянието му ще настъпи с положителност умъртвяването на жертвата и затова съдът прие, че убийството е извършено при пряк, а не при евентуален умисъл.

Винаги, когато деецът съзнава, че в резултат от действията му, с положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия, е налице убийство, извършено при пряк умисъл (в този смисъл е ППВС № 2/1957 г., т.3).

На следващо място, за да приеме наличие на особена жестокост в действията на подсъдимия, съдът взе предвид начина на извършване на деянието - свирепо - имайки предвид, както видът на нараняванията, респективно наличието на защитни такива, така и обстоятелството, че след привеждане на пострадалия в беззащитно състояние, подсъдимият е продължил да нанася удари със значителна сила в жизненоважна част от човешкото тяло, упорито - подс.К. не е преустановил ударите си до момента, в който пострадалият вече не е показвал признаци на живот.

При преценката на този квалифициращ съставомерен елемент от престъпния състав съдът взе предвид и обстоятелството, че пострадалият е бил болен, трудноподвижен възрастен мъж, чиято възраст многократно е надхвърляла тази на подсъдимия.

За особената жестокост на дееца, наред с начина, по който е осъществил изпълнителното деяние следва да се вземе предвид и последващото поведение на дееца.

Особената жестокост в случая е била проявена, както приживе на жертвата, като деецът е проявил при нанасянето на фаталните удари изключителна ярост, ожесточение, злоба и садизъм, след като е успял да причини на пострадалия такава тежка гръдна травма, така и след причиняването на съставомерния престъпен резултат. Видно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, включително и тези, съдържащи се в протокола от 25.11.2011г. за разпит на подс.М.К. в хода на досъдебното производство /том 1, л.102-103/, след приключване на разнородната престъпна дейност на процесната дата, чиято кулминация е било убийството на Г. Ч., подсъдимият, спокойно и хладнокръвно се прибрал в дома си, а на следващия ден пристъпил към ежедневните си занимания.

Убийството е извършено с особена жестокост, не само защото фаталните удари и получените въз основа на тях наранявания на пострадалия са били тежки и жестоки, но и защото цялостното поведение на М.К. характеризира дееца като особено жесток.

Според Указанията по прилагането на т.6 предл. 3 на чл.116 НК съдържащи се в т.15 на Постановление № 2/1957 год. на Пл.ВС на РБ, “особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира в характеризиращите личността му негови конкретни действия, свързани от една страна с начина на изпълнение на посегателството и използваните средства за осъществяването му и от друга страна, с отношението към жертвата и страданията й”.

В конкретният случай, макар и фаталните удари да са нанесени с ръка, те са причинили тежки увреждания на пострадалия. Съзнавайки страданието на възрастния мъж, индицирано от цялостното му беззащитно състояние, а също и от опитите му да се предпази, прикривайки лицето си с длани, подс.К. е демонстрирал отсъствие на състрадание и коравосърдечност, изразени чрез безразличие към състоянието му и отказ за оказване на помощ. Нещо повече, той е продължил действията си, докато се е убедил, че деянието му е довършено – настъпила е смъртта на възрастния мъж.

Подсъдимият е съзнавал характера на своите действия като особено жестоки и съзнателно е желаел така да причини смъртта на пострадалия. За това говори неговата безчовечност при нанасянето на множество удари на паднало на земята лице, което по принцип е било трудноподвижно и на възраст, повече от три пъти по-голяма от тази на подсъдимия.

Налице е и вторият квалифициращ признак на престъплението „убийство” с оглед субективната страна на престъплението, а именно специалната съставомерна цел да бъде прикрито друго престъпление. В конкретния случай подс.К. вече е бил извършил друго престъпление, а именно кражба на мобилен телефон, отнемайки от владението на пострадалия Ч. въпросната вещ. Престъплението против собствеността е било довършено в момента, в който подс.К. е прибрал мобилния телефон в джоба си и същият е могъл безпрепятствено да си тръгне. Обстоятелството, че възрастният мъж е забелязал извършителя, с който са се познавали лично и съществуващата възможност първият да съобщи на органите на реда за реализираното от К. престъпление против собствеността, са мотивирали подсъдимия да умъртви Г. Ч..

В конкретния случай не е налице престъпление по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.198, ал.3 от НК- т.нар. „грабежоподобна кражба”, придружена с убийство, тъй като видно от доказателствата по делото, подкрепени и от направеното от подс.К. самопризнание по реда на чл.371 ,т.2 от НПК, упражнената спрямо пострадалия сила не е послужила за запазване резултата от кражбата, респективно деецът не е целял да запази владението върху откраднатата вещ, а е целял именно да затрудни разкриването на вече извършеното престъпление. Както другите съставомерни цели, така и въпросната, не е нужно да е била постигната, достатъчно е тя да е била поставена при извършване на убийството, за да се приеме, че е налице въпросният квалифициран случай. 

Съобразявайки всичко посочено по-горе, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК.

 

Съдът не сподели обвинителната теза относно наличието на квалифициращото обстоятелство, визирано в пр.2 на чл.116, ал.1, т.6 от НК, а именно убийството да е извършено по начин, особено мъчителен за убития.

В съдебната практика се приема, че е налице „особено мъчителен начин” на убийството, когато пострадалият е преживял извънредни мъки по обем и качество, които са обективно констатирани, както и когато се изживяват тежки предсмъртни мъки, които са прижизнении, а от субективна страна подсъдимият е съзнавал това.

В конкретния случай съдът отчете, че по делото липсват доказателства, които да обосноват категоричния извод, че пострадалият преди да умре е изпитал силни страдания, неприсъщи за обикновеното настъпване на смърт. Видно от изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ на ексхумиран труп, вероятно тежките патологични промени в дишането са настъпили бързо при пострадалия Ч. и е настъпила смъртта. Според заключението на СМЕ по писмени данни, несъмнено установените травматични увреждания на Г. Ч. са довели до изпитване на болка, при положение, че пострадалият е бил в съзнание при причиняването им, но по наличните данни трудно може да се прецени силата и интензитета на евентуално изпитваната болка. В тази връзка експертите са отчели и обстоятелството, че в конкретния случай са налице различни хипотези за развитието на танатогенезата и за етапите, през които е преминал пострадалият до настъпването на смъртта.

Ето защо и на основание чл.304 от НПК беше произнесен оправдателен диспозитив по обвинението, убийството да е извършено по начин, особено мъчителен за убития, с което да е реализирана и хипотезата на пр.2 на чл.116, ал.1, т.6 от НК.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

 

При индивидуализация на наказанията на подсъдимия съдът изходи от общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответните специални разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

 

1. За престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.

Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, като подс.К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи самопризнания.

Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.

В случая съдът отчете като отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства: обремененото му съдебно минало, съгласно справката му за съдимост /предишното му осъждане за престъпление от общ характер/; лошите характеристични данни /реализирането на множество престъпни прояви от същия за относително кратък период от време, пет от които, разнородни според непосредствения обект на посегателство, са осъществени през инкриминираната вечер, данните за злоупотреба с алкохол/, характерът и интензитета на употребената принуда, обстоятелството, че пострадалата е много възрастна жена в изключително тежко здравословно състояние, като извършеното спрямо половата й неприкосновеност посегателство е оказало изключително негативно отражение върху психиката й /видно, както от собствените й показания, така и от тези на нейната дъщеря и полицейските служители, разговаряли с нея/, обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол, поведението на подс.К. след извършване на престъплението /същият реализира още едно престъпление против половата неприкосновеност на пострадалата, след което посяга и на нейното имущество, извършвайки престъпление против собствеността, отново чрез използване на принуда, след което отива в кръчмата, за да си допие и черпи свои приятели, като поведението му по никакъв начин не е издавало наличието на разкаяние, съжаление или друга необичайна за него реакция/.

Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани.

Съдът не третира направеното самопризнание на подс.К. като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което наказание следва да бъде „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ ГОДИНИ.  С оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с 1/3, като окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се счита в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

 

2. За престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.

Предвид обстоятелството, че съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.

В случая съдът отчете като отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства: обремененото му съдебно минало, съгласно справката му за съдимост /предишното му осъждане за престъпление от общ характер/; лошите характеристични данни /реализирането на множество престъпни прояви от същия за относително кратък период от време, пет от които, разнородни според непосредствения обект на посегателство, са осъществени през инкриминираната вечер, данните за злоупотреба с алкохол/, характерът и интензитета на употребената принуда, обстоятелството, че пострадалата е много възрастна жена в изключително тежко здравословно състояние, като извършеното спрямо половата й неприкосновеност посегателство е оказало изключително негативно отражение върху психиката й /видно, както от собствените й показания, така и от тези на нейната дъщеря и полицейските служители, разговаряли с нея/, обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол, поведението на подс.К. след извършване на престъплението /същият след извършване на две престъпления против половата неприкосновеност на пострадалата- едното, предхождащо престъпното съвкупление, посяга и на нейното имущество, извършвайки престъпление против собствеността, отново чрез използване на принуда, след което отива в кръчмата, за да си допие и черпи свои приятели, като поведението му по никакъв начин не е издавало наличието на разкаяние, съжаление или друга необичайна за него реакция/.

Смекчаващи отговорността обстоятелства отново не бяха констатирани.

Съдът не третира направеното самопризнание на подс.К. като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което наказание следва да бъде „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ ГОДИНИ.  С оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с 1/3, като окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се счита в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

 

3. За престъплението по чл.198, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Предвид обстоятелството, че съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.

В случая съдът отчете като отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства: обремененото му съдебно минало, съгласно справката му за съдимост /предишното му осъждане за престъпление от общ характер/; лошите характеристични данни /реализирането на множество престъпни прояви от същия за относително кратък период от време, пет от които, разнородни според непосредствения обект на посегателство, са осъществени през инкриминираната вечер, данните за злоупотреба с алкохол/, характерът и интензитета на употребената принуда, обстоятелството, че пострадалата е много възрастна жена в изключително тежко здравословно състояние, която е спестявала много трудно отнетата й парична сума, обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол, поведението на подс.К. преди и след извършване на престъплението /същият след извършване на две престъпления против половата неприкосновеност на пострадалата посяга и на нейното имущество, извършвайки престъпление против собствеността, отново чрез използване на принуда, след което отива в кръчмата, за да си допие и черпи свои приятели, като поведението му по никакъв начин не е издавало наличието на разкаяние, съжаление или друга необичайна за него реакция/.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете тежкото материално състояние на подсъдимия и самопризнанието му, направено на досъдебното производство, непосредствено след разкриването на това престъпление.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което наказание следва да бъде „лишаване от свобода“ в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ.  С оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с 1/3, като окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се счита в размер на ШЕСТ ГОДИНИ. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

 

4. За престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

Предвид обстоятелството, че съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.

В случая съдът отчете като отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства: лошите му характеристични данни /реализирането на множество престъпни прояви от същия за относително кратък период от време, пет от които, разнородни според непосредствения обект на посегателство, са осъществени през инкриминираната вечер, данните за злоупотреба с алкохол, обстоятелството, че за кратък период от време, предхождащ инкриминираната дата, подсъдимият е реализирал и други престъпления против собствеността, осъдителните актове по които са били постановени впоследствие/, обстоятелствата, при които е извършено престъплението /при проникване в дома на много възрастен, трудноподвижен човек, нощно време, след употреба на голямо количество алкохол/.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете тежкото материално състояние на подсъдимия, възстановяването на инкриминираната вещ, както и невисоката стойност на същата.

Съдът не третира направеното самопризнание на подс.К. като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което наказание следва да бъде „лишаване от свобода“ в размер на ТРИ ГОДИНИ.  С оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с 1/3, като окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се счита в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

 

5.Разпоредбата на чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК, предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

Предвид начина, по който протече съдебното производство и задължителната за приложение разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, при която съдът при постановяване на осъдителна присъда е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, /ред. Д.в. бр. 26/2010г./ като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, съдът определи наказанието на подсъдимия за това престъпление, прилагайки разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 от НК. С разпоредбата на чл.58а, ал.2 от НК законодателят е създал специална юридическа техника за определяне на наказанието в случаи като настоящия, при които за извършеното престъпление законът предвижда в условие на алтернативност налагането на две или повече като вид наказания /в случая доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода/. В тези случаи, съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.57 от НК, съдът следва да определи най-подходящото по вид и размер наказание като се ръководи от общите разпоредби на НК /чл.54 и сл. НК/. Когато при тази хипотеза съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор, съгласно чл.58а, ал.2 от НК, същото се заменя с наказание лишаване от свобода от 20 до 30 години. А съгласно ал.3 на чл.58а от НК, съдът следва да определи размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал.2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на НК.

Изхождайки от горепосочените разпоредби на закона при определяне вида на наказанието на подсъдимия К. съдът прецени като най-подходящо наказанието „доживотен затвор”. При определянето на това наказание съдът взе предвид следните обстоятелства:

-изключително високата обществена опасност на конкретното деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид, предвид посочените квалифициращи обстоятелства; броят на квалифициращите обстоятелства; обстоятелството, че деянието е извършено в състояние на алкохолно опиянение; и че жертвата е бил трудноподвижен възрастен мъж, чиято възраст  многократно е надхвърляла тази на подсъдимия; изключително незначителния повод за причиняване на смъртта - а именно с цел да се прикрие кражба на употребяван мобилен телефон на стойност 30 лева.

-високата лична обществена опасност на подсъдимия, намерила израз в начина на извършване на деянието и най- вече в проявения садизъм, изключително лошите му характеристични данни, предвид неговото съдебно минало, реализирането на множество престъпни прояви от същия за относително кратък период от време, пет от които, разнородни според непосредствения обект на посегателство, са осъществени през инкриминираната вечер, данните за злоупотреба с алкохол.

Поради изложеното съдът счете, че най-подходящото по вид наказание по отношение на подс.К. за извършеното от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК е именно „доживотен затвор”.

С оглед императивните разпоредби на закона - чл.58а, ал.2 и 3 от НК, съдът, след като определи на подс. К. като най-подходящо по вид наказание доживотен затвор, замени същото с наказание лишаване от свобода, което определи съгласно ал.3 на чл.58а в границите между 15 години /най-ниския размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в Особената част на този кодекс в чл.116 от НК/ и 30 години /най- високия размер лишаване от свобода, определен при условията на ал.2 на чл.58а от НК/. При определяне размера на наказанието съдът изходи от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства и определи същото при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: обремененото съдебно минало на подсъдимия, съгласно справката му за съдимост /предишното му осъждане за престъпление от общ характер/; лошите характеристични данни /реализирането на множество престъпни прояви от същия за относително кратък период от време, пет от които, разнородни според непосредствения обект на посегателство, са осъществени през инкриминираната вечер, данните за злоупотреба с алкохол/, изключително незначителния повод за причиняване на смъртта - а именно с цел да се прикрие кражба на употребяван мобилен телефон на стойност 30 лева, което индицира тоталното незачитане на човешкия живот от страна на подсъдимия, обстоятелството, че жертвата е бил трудноподвижен възрастен мъж, чиято възраст  многократно е надхвърляла тази на подсъдимия. 

Съдът прецени, че в случая са налице само две смекчаващи отговорността обстоятелства – тежкото материално положение и изразеното пред съда съжаление за стореното на инкриминираната дата.

Съдът не третира направеното самопризнание на подс.К. като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство.

С оглед на тези обстоятелства и като взе предвид голямата обществена опасност, както на деянието, така и на дееца /намерила проява в описаната характеристика на деянието/, подбудите за извършване на деянието, както и малобройните смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени, че с оглед специалната превенция наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, и то при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства - в размер на 23 /двадесет и три/ години лишаване от свобода. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

 

Налице са законовите предпоставки, посочени в чл. 23 ал.1 от НК, тъй като са налице пет престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, като съдът следва да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените по-горе.

Предвид на това съдът счете, че следва на подс.К. да му бъде определено и наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените по настоящото дело наказания, а именно ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеното и наложено на подсъдимия М.Ю.К. общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът определи на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

 

       Налице са законовите предпоставки, посочени в чл. 68 ал.1 от НК, тъй като разностранната умишлена престъпна дейност на подс.К. /санкционирана с настоящия съдебен акт с наказание „лишаване от свобода”/, предмет на настоящото производство е реализирана в определения по НОХД № 3520/2009г. по описа на Пловдивски районен съд изпитателен срок, поради което и съдът определи подсъдимият М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му с настоящата присъда общо най-тежко наказание в размер на двадесет и три години лишаване от свобода  наказанието лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА, наложено му с определение по НОХД № 3520/2009г. по описа на Пловдивски районен съд.

На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение на подсъдимия М.Ю.К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ МЕСЕЦА в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

 

Съдът отчете, че са налице и законовите предпоставки, посочени в чл. чл.25, ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК, тъй като са налице общо седем престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, пет, от които са предмет на настоящата присъда, а за другите две лицето е било осъдено с отделни влезли в сила съдебни актове /по НОХД № 5041/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, 12 н.с. и по НОХД № 1632/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, 14 н.с./,  като съдът следва да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания.

Предвид на това съдът счете, че следва на подс.К. да му бъде определено и наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения М.Ю.К. наказания по НОХД № 5041/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, 12 н.с., по НОХД № 1632/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, 14 н.с. и наказанията, наложени му по настоящото дело, като определи едно общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеното и наложено на подсъдимия М.Ю.К. общо най-тежко наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът определи на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

 

След групиране на кумулируемите наказания на подс.К., съдът отчете броят на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на деянията и дееца, еднородността на наказанията, разнородния характер на непосредствения обект на посегателство, поради което и съобразявайки съдебната практика относно определяне на наказанието при съвкупност от престъпления /Постановления № 6/1961 г. и 7/1964 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по н.д. № 2/1965 г., ОСНК на ВС/, съдът на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧИ така определеното на подсъдимия М.Ю.К. общо най-тежко наказание двадесет и три години лишаване от свобода с ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като определи същият да изтърпи общо най-тежко и увеличено наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеното и наложено на подсъдимия М.Ю.К. общо най-тежко и увеличено наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът определи на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.

 

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 и чл.25 ал.2 от НК, съдът постанови при изпълнение на наложеното на подсъдимия М.Ю.К. общо най-тежко и увеличено наказание в размер на двадесет и пет години лишаване от свобода да бъде приспаднат периодът на задържане, както и изтърпяното до момента по цитираните кумулирани съдебни актове, считано от 08.11.2011г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК от дъщерята на починалия Г. Ч.  против подсъдимия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане. 

След като съдът призна подс. М.К.  за виновен в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, т.8, пр.2 вр. чл.115 от НК и се съобрази със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, прие, че предявеният по делото граждански иск е доказан по основание. Този вид вреди са без паричен или друг имуществен еквивалент, поради което законодателят е поставил  определянето на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от степента на страданието. Гражданският ищец- З.Ч. е претърпяла и ще продължава да търпят болка и страдание от загубата на своя ближен, поради което същата има право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на пострадалия при непозволено увреждане. Понесените от дъщерята на починалия болки и страдания в резултат от смъртта на нейния ближен, представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане, допуснато от подсъдимия. Последният, като деликвент, дължи на гражданската ищца обезщетение за претърпените от деликта неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията, които тя е понесла от настъпилата на 06.11.2011г. смърт на Г. Ч..

В резултат от увреждащите действия на подс. К. пострадалата З.Ч. е лишена от емоционалната подкрепа на своя баща, с който е живеела преимуществено, бидейки разведена. В резултат на извършеното от подсъдимия, пострадалата е претърпяла в значителна степен душевни страдания.

При индивидуализация размера на обезщетението за пострадалата Ч., съдът взе предвид, както от една страна, обстоятелството, че същата е живеела към инкриминирания период преимуществено със своя баща, така и обстоятелството, че същата е пълнолетна, макар и разведена,  има син, от който среща подкрепа и при който е гостувала по време на процесните събития.

В този смисъл съдът счете, че гражданският ищец Ч. ще бъде овъзмездена за причинените  й неимуществени вреди със сума  от 40 000лв., поради което прие, че гражданският й иск е доказан  по  размер до тази сума. За разликата над 40 000лв. до пълния предявен размер от 250 000 лева гражданският иск бе приет за завишен и отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан.

Съдът присъди и законната лихва върху присъдения граждански иск, считано от 06.11.2011г. /датата на увредата - настъпването на смъртта на Г. Ч./ до окончателното изплащане на сумата.

Разноски не бяха присъдени в полза на гражданския ищец и частен обвинител, тъй като не бяха поискани, а и не бяха представени доказателства такива да са били направени от З.  Ч..

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

            Представените като веществени доказателства по делото - изрязани нокти от лява и дясна ръка на М.Ю.К., находящи се в запечатан плик; парче срязано от дреха – зелено; 1 бр. мъжки боксери; плетен елек без ръкави, риза с дълъг ръкав със светлосини райета, домашно плетена бежова блуза, плетена кафява жилетка с копчета- находящи се в запечатан черен чувал;  1 чифт мъжки кафяви обувки;  плетена оранжева мъжка блуза с дълъг ръкав; мъжка фланела с дълъг ръкав на сиви ромбове; черно мъжко яке с дълъг ръкав; долнище на анцуг с бели кантове – мъжко; един брой бяла носна кърпа с червени шарки и един брой синьо на цвят парче от вълнен плат с неправилна форма- находящи се в джоба на черно мъжко яке с дълъг ръкав и един брой секретен ключ, съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени като вещи без стойност, а веществените доказателства по делото: мобилен телефон марка „Нокия”  с ИМЕИ № *** с батерия- съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да се върне на наследницата на Г. И. Ч.  - З.Г.Ч.,  а относно веществените доказателства- 8 броя банкноти с номинал десет лева номера АР 6499878, АЯ 4908042, АЦ 8770132, ЮВ 6995251, АХ 9374826, АЧ 0888130, ЮА 09028222 АЯ 7631356 – на съхранение в „Сибанк” – съдът постанови да се върнат на В. Г.А. след влизане на присъдата в законна сила.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

            На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия М.Ю.К. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1725 /хиляда седемстотин двадесет и пет/ лева – разноски по делото, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.

 

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕН-СЪДИЯ: