№ 3570
гр. Варна, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Н.а
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело №
20223110103407 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД да бъде осъден ответникът „ВИВА
КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. "Джафахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет.
2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова Димитрова да заплати на ищеца
Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата в размер на 1019,20 лв. /хиляда и
деветнадесет лева и 20 ст./, представляваща сбор от платени без основание недължими
вноски за периода 30.09.2019 г. - 14.09.2020 г., за такса за експресно разглеждане на
заявката, предвидена в чл. 1, ал.3 от Договор за паричен заем Viva Standard 14 №
5550670 - 13.09.2019, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, тъй като клаузата такса за
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, противоречи на добрите нрави и е
в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на
закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна
на.осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.09.2019 г. между ищцата Ж. Т. Р., ЕГН ********** и
„ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище ц адрес на управление
гр.София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. ''Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ
„Силвър център", ет. 2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова Димитрова
бил сключен Договор за паричен заем Viva Standard 14 № 5550670 - 13.09.2019. По
силата на договора, ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 1700
1
лв. /хиляда и седемстотин лева/ на Ж. Р., която се задължила да върне предоставената
сума в срок до 14.09.2020 г. на 26 двуседмични вноски, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40,32 % и годишен процент на разходите 49,37 %.
В Договор за паричен заем Viva Standard 14 № 5550670 -13.09.2019 било
предвидено заплащане на такса за допълнителна услуга, а именно „експресно
разглеждане на заявката за паричен заем" в размер на 1019,20 лв. /хиляда и
деветнадесет лева и 20 ст./, която била дължима през периода на кредита като се
разделя на равни части и се включва във всяка една погасителна вноска от
погасителния план, като размерът на цялото задължение ставал 3097,90 лв., а на
общата вноска - 119,15 лв.
Съгласно погасителния план, посочен в чл.2, т.4 от Договора, всяка вноска по
заема била в размер на 119,15 лв., в която били включени част от дължимите главница,
лихва и такса за „експресно разглеждане," като падежът им бил както следва:
30.09.2019 г.; 14.10.2019 г.; 28.10.2019 г.; 11.11.2019 г.; 25.11.2019 г.; 09.12.2019 г.;
23.12.2019 г.; 06.01.2020 г.; 20.01.2019 г.; 03.02.2020 г.; 17.02.2020 г.; 02.03.2020 г.;
16.03.2020 г.; 30.03.2020 г.; 13.04.2020 г.; 27.04.2020 г.; 11.05.2020 г.; 25.05.2020 г.;
08.06.2020 г.; 22.06.2020 г.; 06.07.2020 г.; 20.07.2020 г.; 03.08.2020 г.; 17.08.2020 г.;
31.08.2020 г.; 14.09.2020 г.
Излага, че към датата на подаване на исковата молба в съда Ж. Т. Р., ЕГН
********** е изплатила изцяло задължението си по Договор за паричен заем Viva
Standard 14 № 5550670 -13.09.2019г., като на 28.09.2019 г. е заплатила сума в размер на
145,29 лв.; на 11.10.2019 г. - 146 лв.; на 27.10.2019 г. - 145,29 лв.; на 12.11.2019 г. -
164,81 лв.; на 12.11.2019 г. - 145,29 лв.; на 26.11.2019 г. - 145,30 лв.; на 13.12i2019 г. -
155,29 лв.; 24.12.2019 г. - 145,29 лв.; на 17.01.2020 г. - 160,29 лв.; на 25.01.2019 г. -
155,29 лв.; на 18.02.2020 г. - 200 лв. ; на 19.02.2020 г. - 115 лв.; на 28.02.2020 г. - 145,29
лв.; на 06.03.2020 г. Ж. Р. сключва Договор за паричен заем Standard 14 № 5596392 от
06.03;2020 г., с който рефинансирала Договор за паричен заем Viva Standard 14
№5550670 - 13.09.2019. В чл.2 от Договор за паричен заем Standard 14 №5596392 от
06.03.2020 г. се посочва, че с подписването на настоящия договор страните се
съгласяват да се рефинансира текущият заем на Заемателя, като същият заявява, че
желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем Viva Standard 14
№ 5550670 - 13.09.2019, което към датата на подписване на този Договор е в размер на
1376,27 лв. В обобщение към датата на подаване на исковата молба Ж. Р. е заплатила
на ответното дружество сума в общ размер на 3344,70 лв.
Ищецът излага, че клаузата в договора, по силата на която от ищцата се дължи и
е начислена сумата от 1019,20 лв. за експресно разглеждане на заявката за договора за
кредит е нищожна поради накърняване на добрите нрави, противоречаща на закона
(чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, във вр. с чл. 21, ал.2 от ЗПК) и нищожна поради
2
заобикаляне на закона (ЗПК), като се позовава на разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.
първо, второ и трето от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Вива Кредит“ ООД, в
който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като излага следното:
На 16.09.2019 г. ищецът е сключил с ответното дружество (в качеството му на
заемодател) Договор за предоставяне на паричен заем "Standard 14" № 5550670
(„Договора") и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1700 лв. С
подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 26 равни
двуседмични вноски, всяка в размер на 119.15 лв., в която са включени част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с
изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по
експресно разглеждане на заявката. Преди сключването на договора на ищеца е
представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по
договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се
възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От
друга страна искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя
допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на
допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на
предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на
документите - и поради това той е свободен да определи, какъв да е нейният размер. И
в този случай приложение намира свободата на договаряне между страните,
прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Определя като неоснователни твърденията на ищеца за липса на еквивалентност
между размера на таксата и извършената услуга, както и за противоречие със
задължението за договаряне, съобразно принципа за спазване на добрите нрави,
каквото в случая твърди, че не е налице
Не споделя становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на
документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като го предхожда времево. Действително експресното разглеждане на
документи представлява една услуга, предхождаща одобряването на отпускане на
кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен характер. Лицето, което
кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга, като
ищецът доброволно и информирано е избрал да се възползва от тази услуга.
Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не е обусловено от експресното
разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес
на заемополучателите.
3
Навежда твърдения, че въпреки осъществяването на услугата по експресно
разглеждане на документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и
съответно заемното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не
възникне по желание, на която и да е от страните. Сочи, че липсата на законова
регламентация на цената на тази услуга не е случайна, тъй като единствено
финансовата институция може да остойности цената на всички ресурси, необходими за
предоставяне на тази услуга.
Като неоснователни определя твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочената разпоредба
изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.
Сочи, че видно от чл. 2 т. 5 от договора е посочен и фиксирания годишен лихвен
процент, а в т. 8 на същия член е посочено ГПР в размер на 49,37 %, а в т. 7 - общия
размер на всички плащания по договора/главница, възнаградителна лихва и такса
експресно разглеждане/ и тъй като таксата експресно е допълнително избрана услуга
преди сключване на договора за заем, е ясно от договора, че единственият компонент,
който определя ГПР е възнаградителната лихва, посочени са в т. 8 и допусканията при
които това ГПР се изчислява. Обстоятелството дали таксата експресно разглеждане
следва да се включи в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не
на целия договор.
Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата
допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на
разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени
както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и
по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят
на две групи. Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива
2008/48 и т. 3 букви „а" и „б" Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания
/чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е", „ж", „з", „и", „к", „л",
„м" към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове
креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок,
чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на Приложение № 1 къмчл. 19, ал. 2
ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи
един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят
допускания за бъдещето, като счита, че в настоящия случай е приложимо единствено
4
първото базово допускане по т. 3, буква „а" на Приложение №1, а именно да се
допусне, че договорът ще е валиден за срока и потребителят ще изпълнява своите
задължения по договора, което е посочено в чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че са били в договорни отношения, съгласно сключен между тях Договор за паричен
заем Viva Standard 14 № 5550670 - 13.09.2019, че на ищеца е начислена процесната
сума в размер на 1019,20 лв. /хиляда и деветнадесет лева и 20 ст./, представляваща
такса за експресно разглеждане на документи за кредит, че ищецът е заплатил
процесната сума на вноски в периода 30.09.2019 г. - 14.09.2020 г. В тази връзка е
представен договор за паричен заем Standard 14 №5596392-06.03.2020 г., сключен
между ищеца и ответното дружество, съгласно чл. 2, ал.1 страните се съгласяват да се
рефинансира Договор за паричен заем с КИД 5550670 от 13.09.2019 г., което към
датата на подписване на договора е 1376,27 лв. и копия от разписки №
0500009709950329 от 28.09.2019 г. на стойност 148.91 лева, № 0500009783606060 от
11.10.2019 г. на стойност 147.62 лева, № 0500009859917334 от 27.10.2019 г. на
стойност 146.91 лева, № 0400009943820693 от 12.11.2019 г. на стойност 166.01 лева, №
0500009943808408 от 12.11.2019 г. на стойност 146.91 лева, № 0500010019056716 от
26.11.2019 г. на стойност 146.92 лева, № 0500010179134436 от 24.12.2019 г. на
стойност 146.91 лева, № 0500010306534524 от 17.01.2020 г. на стойност 162.16 лева, №
0180 от 18.01.2020 г. на стойност 10.00 лева, № 0500010350933341 от 25.01.2020 г. на
стойност 157.05 лева от 18.02.2020 г. на стойност 202.17 лева, № 0400010493096874 от
19.02.2020 г. на стойност 60.98 лева, № 0500010493090199 от 19.02.2020 г. на стойност
116.27 лева, № 0500010543502128 от 28.02.2020 г. на стойност 146.91 лева.
С исковата молба по делото е представен Договор за паричен заем „Viva
Standard 14 №5550670-13.09.2019 г. (л.6-10), сключен на 16.09.2019 г. между „Вива
кредит” ООД и Ж. Т. Р., ЕГН ***********, съгласно който се предоставя на заем в
размер на 1700 лв., който трябва да се погаси чрез 26 погасителни вноски, всяка в
размер на 119,15 лв. Съгласно чл.2, т.5 от договора фиксираният годишен лихвен
процент по заема в размер на 40,32%, годишният процент на разходите за заема е
49,37% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 3097,90 лв., включена
с такса експресно разглеждане, уговорена в чл. 1, ал.3 от договора срещу такса в
размер на 1019,20 лв. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от договора заемателят
заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
5
паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е декларирано в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, или чрез средство за
комуникация от разстояние. Според разпоредбата на чл. 1, ал.3 от договора за
извършената услуга по експресно разглеждане на заявката за заем кредитополучателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи. Съгласно чл.5 от договора
заемателят се задължава в срок до 3 дни от усвояване на сумата да предостави
подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това
задължение дължи неустойка в размер на 679,64 лв., която ще се заплаща разсрочено с
всяка погасителна вноска, като месечната вноска става в размер на 145,29 лв., а общата
дължима сума по кредита 3777,54 лв. В чл. 2, ал.1, т.4 от договора са посочени и
датите, на които се дължат погасителните вноски, без да е посочено как се формира
размерът на всяка една от погасителните вноски – или какъв е размерът на главницата
и какъв на лихвата.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне.
В настоящия случай ищецът твърди нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 и ал.3
от сключения между страните Договор за паричен заем „Viva Standard 14 №5550670-
13.09.2019 г., с която е уговорена такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на кредита.
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита,
съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не е имало правото да
претендира заплащане от страна на кредитополучателя – Ж. Р. такса за експресното
разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от
Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че заплатената
такса в размер на 1019,20 лева е заплатена при начална липса на основание.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.8 от договора ГПР се равнява
на 49,37% като са взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точна и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. Видно обаче от
6
размера на законната лихва размерът на годишния процент на разходите е определен
на база допускането, че бъде заплатена уговорената между страните лихва в посочения
размер, но не е предвидено заплащането на таксата за експресно разглеждане на
кредита, която добавена към годишния процент на разходите, ще доведе до неговото
стойностно покачване над максимално определения в чл. 19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за
потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В случая събраната такса за експресно разглеждане
на документи представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед на изложеното клаузата на чл. 1, ал.3 от Договора се явява нищожна в
частност и на основание разпоредбата на чл. 21, ал.1 от Закона за потребителския
кредит.
С оглед на изложеното съдът намира, че платената без основание такса за
експресно разглеждане на документи при отпускане на кредита в размер на 1019,20 лв.
следва да бъде върната на ищеца кредитополучател от ответника керидитодател.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати, направените от него разноски в производството.
По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 50,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. "Джафахарлал Неру"
№ 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73Г, представлявано от Десислава
Страхилова Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. В. сумата от 1019,20 лв. /хиляда и деветнадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за периода
30.09.2019 г. - 14.09.2020 г., за такса за експресно разглеждане на заявката, предвидена
в чл. 1, ал.3 от Договор за паричен заем Viva Standard 14 № 5550670 - 13.09.2019, ведно
7
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал.2 от ЗПК,
във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. "Джафахарлал Неру" № 28, бл.
АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., сумата
от 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8