№ 761
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502299 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 738 от 14.02.2020г., постановено по гр. д. № 193/2019г.,
Окръжен съд-Благоевград, ГО, 4 състав е осъдил Прокуратура на Република
България да заплати на С. Г. К. сумата от 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение по чл.123, ал.1, пр.2 НК по ДП
№969/10г. по описана 01 РУП-Благоевград, за което е оправдан по нохд
№343/16г. по описа на БОС, впоследствие потвърдено с решение по внохд
№784/18г. по описа на САС, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.09.19г. до окончателното изплащане на
цялата сума, като е отхвърлил иска в останалата му част над уважения размер
като неоснователен. С решението Окръжен съд-Благоевград, ГО, 4 състав е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. К. сумата от
1 538,89лв., представляваща мораторна лихва върху претенцията за
неимуществени вреди за периода 02.12.18г. - 04.09.19г., като е отхвърлил иска
в останалата му част над уважения размер като неоснователен. С решението
Окръжен съд-Благоевград е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на С. Г. К. общо сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца
разноски за адвокат в хода на образуваното срещу него наказателно
производство, по което е оправдан, както следва: по 1500лв. за адвокатски
1
хонорар по ДП №969/10г. по описа на 01 РУП и нохд №343/16г. по описа на
БОС и 1 000лв. адвокатско възнаграждение по внохд №784/18г. по описа на
САС, като е отхвърлил иска над уважените суми до размера на предявените
като неоснователен. С решението Окръжен съд-Благоевград е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. К. сумата от
337,79лв., представляващи направени пред първата инстанция разноски,
съобразно уважените части на исковете.
Срещу постановеното решение в частта, в която исковете са
отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство – С. Г. К., чрез пълномощника му, с релевирани доводи за
неправилност и необоснованост. В жалбата се излага, че неправилно съдът е
приел в решението си, че ищецът е водил сравнително нормален всекидневен
живот, макар и повлиян от наказателния процес. В тази връзка се сочи, че при
преценка на свидетелските показания съдът превратно ги е тълкувал. На
следващо място, се поддържа, че противно на приетото в
първоинстанционното решение, по делото по убедителен начин е било
установено, че смяната на работното място на ищеца е във връзка с
действията на ответната страна. Изразява се несъгласие с приетото от
първоинстанционния съд, че по делото не било установено дали
преустановяването на практиката по алопатична медицина от страна на ищеца
е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията на
ответника. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал
показанията на св. К. и св. Х.. В жалбата се поддържа, че по делото е било
установено по убедителен начин, че смяната на работното място на ищеца,
както и преустановяването на практиката му, свързана с упражняване на
алопатична медицина, са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото
и поддържано незаконно обвинение от страна на ПРБ, като по този начин С.К.
е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер. Изразява се
становище, че воденото наказателно производство срещу ищеца е намерило
широк обществен отзвук, било е предмет на разгласяване в медиите, било е
доведено до знанието на неограничен кръг от хора, засягайки по този начин
името и авторитета му. Допълва се, че незаконното обвинение спрямо ищеца
е хвърлило сянка върху професионалните му качества, като е довело до отлив
и недоверие на пациенти към него. В жалбата се изразява несъгласие с
редуцирания от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
имуществени вреди, като се поддържа, че това е недопустимо. Прави се
искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части и да
постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните
заявени размери, ведно със законната лихва и разноски.
Срещу постановеното решение в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство –
Прокуратура на Република България /наричан по-долу за краткост ПРБ/.
Въззивникът-ответник релевира оплаквания, че постановеното решение, в
2
обжалваната му част, е неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че
всички действия от страна на прокуратурата са били законосъобразни и не са
довели до претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
тъй като са били извършени за разкриване на обективната истина при
спазване изискванията на НПК. Релевира се възражение, че разпитаните
свидетели не са доказали твърдените от ищеца факти, че именно от
действията на прокуратурата на същия са причинени неимуществени вреди.
Поддържа се твърдение, че освен трагичния инцидент д-р К. е имал и
сериозни здравословни проблеми, които са довели до освидетелстването му в
ТЕЛК. Прави се извод, че това обстоятелство няма как да не е оказало
влияние върху социалните му контакти, върху психическото му здраве, върху
периодите на потиснатост и депресивност, като се сочи, че прокуратурата не
може да носи отговорност за тези негови състояния. В жалбата се поддържа
възражение, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че
повдигнатото обвинение по наказателното дело е повлияло на частната му
практика и това е довело да намаляване на пациентите му. Сочи се, че от
разпита и на тримата свидетели се е установило, че в нито един период от
време д-р К. не е загубил работата си или пациенти във връзка с действия на
прокуратурата. Твърди се, че напротив през цялото време същият е имал
трудови договори с различни болници и частна практика. В жалбата се
излага, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че
преместването на ищеца в частната болница в Пазарджик е вследствие на
воденото наказателно дело, а не поради други обстоятелства, като например
предложено по - добро заплащане. Поддържа се твърдение, че от разпита на
свидетелката - колежка анестезиолог от болницата в Пазарджик се е
установило, че д-р К. не е имал проблеми с работата си, с колегите си, с
пациентите си от 2014 г. до момента и тяхното отношение не се е променило
дори и след като са разбрали за съдебното дело. Релевира се довод, че ищецът
през цялото време е имал упълномощени адвокати и защитници, които са
защитавали напълно интересите и правата му, поради това след
оправдаването му на първа инстанция от Окръжен съд- Благоевград на
21.02.2018г. и неподаването на протест от прокуратурата, на адвокатите и на
д-р К. им е било ясно, че положението му не може да се влоши нито в
наказателната част, нито в гражданската част на присъдата. Твърди се, че по
делото не е била установена причинно-следствената връзка между
влошаването на психическото състояние на ищеца и воденото срещу него
наказателно производство. Поддържа се, че от амбулаторния лист, който е с
дата от 22.08.2019г., ставало ясно, че оплакванията на ищеца са били от
лятото на 2019г., като се прави извод, че този момент е отдалечен от времето
на издаване на оправдателната присъда от Окръжен съд Благоевград, която е
от 21.02.2018г. Излага се твърдение, че тъй като Окръжна прокуратура-
Благоевград не е подавала протест срещу присъдата, то не може да носи
отговорност за продължаване на процеса след тази дата. В жалбата се
поддържа, че воденото срещу ищеца наказателно преследване не е било
3
придружено с унижаващо и оскърбително отношение, респективно не е
формирало отрицателно общественото мнение срещу ищеца по вина на
прокуратурата - не са били правени пресконференции и не е била подавана
информация от прокуратурата в медиите. С оглед изложените съображения се
релевира възражение, че определеното от Окръжен съд- Благоевград
обезщетение от 20 000 лева е силно завишено и не съответства на твърдените
вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. В жалбата се
оспорва и претенцията за заплащане на лихви преди подаване на исковата
молба, като се поддържа, че прокуратурата не е била уведомена за искане за
обезщетение преди тази дата. Оспорва се и иска за обезщетяване на
имуществените вреди. Прави се искане въззивният съд да постанови решение,
с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което
да отхвърли предявените искове, ведно със законните лихви.
В о.с.з. пред въззивния състав всяка от страните поддържа подадената
въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2
от ГПК, намира следното:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения
срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предмет на разглеждане са предявени при условията на обективно
съединяване искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в
неговата цялост.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства, се установява,
4
че с постановление от 08.05.2014г. ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 969/10г. по описа на РУП - Благоевград за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Впоследствие на 23.06.2016г. е бил
внесен обвинителен акт в ОС - Благоевград, с който С.К. е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на
03.08.2010г. за времето от 12,30ч. до 13,30 ч. в гр. Благоевград, в МБАЛ
Благоевград АД, като лекар-анестезиолог в „Отделение по анестезиология,
реанимация и интензивно лечение“ при МБАЛ Благоевград АД, причинил
смъртта на Н. С. Т. на 30 години от гр. ***, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност - медицинска професия /по смисъла на чл.
183, ал. 1 от Закона за здравето/, изразяващо се в нарушение на подробно
посочени разпоредби, като извършил неправилна интубация на пациентката и
поставил интубационната тръба в хранопровода й, вместо в трахеята,
вследствие на което командното дишане не е започнало, не е извършвал пряк
и непрекъснат клиничен контрол, не е осъществил правилно монтиране на
жизнените показатели на пациентката и не е проследил нейната дихателна
функция, като предприетите от него реанимационни мерки са се изразили в
сърдечен масаж и ръчно обдишване и пострадалата не е реинтубирана
незабавно. От данните по делото се установява, че по така внесения
обвинителен акт е образувано НОХД № 343/16г. по описа на ОС -
Благоевград, което е приключило с присъда №918/21.02.2018г., с която С.К. е
признат за невиновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 123,
ал. 1, пр. 2 от НК. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна
жалба от гражданските ищци. Първоинстанционната присъда е била
потвърдена с решение № 413/29.10.2018г. по ВНОХД № 784/2018г. по описа
на САС и влязла в законна сила на 01.12.2018г.
Спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Във връзка с установяване на претърпените неимуществени вреди, пред
първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима
свидетели. От показанията на свидетелката К. /съпруга на ищеца/ и свидетеля
Х. /близък семеен приятел/ се установи, че след смъртта на пациентката
ищецът бил в тежко общо състояние, тревожен и изплашен от случилото се,
изпитвал страх от осъждане, за нещо, което според него не бил извършил.
Свидетелката К. сочи, че този трагичен инцидент е преобърнал живота на
цялото семейство. Според показанията и на двамата свидетели, ищецът често
бил неспокоен и даже депресивен, което наложило консултация с психиатър и
5
прием на леки антидепресанти. От разпита и на двамата свидетели се
установи, че ищецът имал безсънни нощи, ограничил контактите си с близки
и приятели, изолирал се, бил притеснен. От показанията им се установи, че
след инцидента ищецът бил отстранен за два месеца от работа, но
впоследствие го върнали и продължил да работи, вкл. и след повдигане на
обвинението не е оставал без работа. От показанията на двамата свидетели се
установи, че след началото на наказателния процес ищецът ходил с
нежелание на работа, защото усещал недоверието от страна на колегите си.
От разпита им се установи, че това негативно отношение след повдигане на
обвинението подтикнало ищеца да се премести в пазарджишка болница,
където от лятото на 2014г. до настоящия момент работи като анестезиолог. От
показанията на свидетеля Х. се установи, че от веселяк, човек, който обичал
да се шегува и бил душата на компанията, след повдигане на обвинението
неговият приятел станал мълчалив, потиснат, притеснен, започнал да се
затваря в себе си. От показанията на този свидетел се установи, че ищецът
бил уважаван лекар в града, ползвал се с име на честен човек, но след
наказателното производство, което получило широк медиен отзвук, хората в
града започнали да го сочат с пръст, което било много неприятно, защото в
малкия град, в който живеели, всички се познавали.
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели в описаната
част, тъй като същите пресъздават преките и непосредствени впечатления на
разпитаните лица. И двамата свидетели установяват събитията в тяхната
логическа последователност, показанията им взаимно се допълват. Въпреки
че свидетелката К. е съпруга на ищеца, съдът не намира основания да не
кредитира нейните показания, тъй като безспорно най-близките на
пострадалия ищец, каквато е неговата съпруга, имат най-преки и пълни
впечатления от неговите морални страдания.
В останалата им част, относно установените от тях данни, свързани с
друг вид медицинска дейност, с която ищецът се е занимавал в кабинет -
алопатична медицина, както и извършените от него операции за смяна на
двете тазобедрени стави, съдът не ги обсъжда, тъй като в исковата молба
липсват изложени твърдения за тези обстоятелства, поради това показанията
в тези части се явяват неотносими.
От показанията на свидетелката Х., анестезиолог в пазарджишката
болница, се установи, че когато д-р К. постъпил през 2014г. в болницата
първоначално не споделял за проблемите си, странял от всички и не
посещавал организираните мероприятия. Впоследствие причината се
изяснила, като пред свидетелката ищецът споделил притесненията си от
наказателното производство и че се страхува, както и че не бил сигурен дали
ще може да работи като анестезиолог. От показанията на свидетелката се
установи, че всички в болницата са приели д-р К. много добре, като той се
ползвал с добро име на професионалист, отговорен и компетентен лекар.
6
Въззивният състав кредитира показанията на свидетелката, тъй като
същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления и не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно амбулаторен лист №570/22.08.19г. ищецът е бил
диагностициран с „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод -
умерено тежък“, въз основа на анамнестичните му данни, според които от
средата на юни 2019г. е бил с оплаквания от потиснато настроение, силна
тревожност, безразличие, песимистични мисли и пр., като е съобщил, че юни
2014г. получил първия депресивен епизод. Въззивният състав намира, че при
определяне на размера на претърпените от ищеца вреди не следва да взема
предвид данните, съдържащи се в посочения документ, тъй като
наказателното производство е приключило на 01.12.2018г., докато
посещението при психиатър е почти 9 месеца след това, който факт не би
могъл да обоснове пряка причинна връзка между воденото наказателно
производство и посочената диагноза.
Видно от представеното удостоверение и справка от НАП – д-р С.К. до
01.07.2014г. е работил в МБАЛ-Благоевград АД, а считано от 02.07.2014г. е
започнал работа в МБАЛ-Пазарджик АД и от 16.01.2017г. - в МБАЛ-Разлог
ЕООД.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие от
07.05.14г. /вж фактура от същата дата/ и този от 30.09.16г. /вж фактура от
същата дата/ ищецът е платил в брой по 3 600лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществена защита, съответно по ДП №969/10г. и в
първоинстанционното производство пред Окръжен съд-Благоевград. За
въззивното производство пред САС на 31.08.18г. е платил 3 600лв. за
адвокатско възнаграждение, договорено в договора за правна защита и
съдействие №864/24.08.18г. (вж. и фактура).
По делото са приложени публикации от различни информационни
източници, отразяващи наказателното производство, водено срещу С.К..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното: Отговорността на държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. В доказателствена
тежест на ищеца, по така предявен иск, е да установи вредите, причинно-
следствената връзка между тях и незаконното обвинение. Искът за
обезщетение, съгласно чл.7 ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи,
от чиито незаконни актове са последвали вредите.
Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства
мотивира съда да приеме за доказано наличието на предпоставките на чл.2,
7
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Същата
произтича от обстоятелството, че образуваното наказателно производство е
приключило с оправдателна присъда. С оглед оправдаването на ищеца по
обвинението, то всички предприети спрямо него действия от разследващите
органи и прокуратурата се явяват незаконни. Поради това повдигнатото
обвинение следва да бъде преценено като незаконно, дори и на определени
етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да
са били основани на убеждението му за виновност на лицето, предвид
събраните доказателства. В този смисъл е неоснователно възражението на
жалбоподателя – ответник, че действията на ПРБ следва да бъдат приети за
законосъобразни.
Анализът на събраните пред първата инстанция доказателства
обосновава извод, че ищецът е претърпял вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника - ПРБ, на основание чл. 2, ал.1, т. 3, вр. с чл. 4 от
ЗОДОВ.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав следва да вземе предвид всички установени по
делото правнорелевантни факти, както и да приложи обществения критерий
за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, както и константната
съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз в т.
11 (раздел ІІ от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по
приложението на чл. 52 ЗЗД практика на ВКС. Съгласно тази трайно
установена практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; дали е взета, както и вида на взетата
мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения на правата и
свободите му в рамките на наказателното производство; по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - професия, професионална
реализация, обществен отзвук, семейство, приятели и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди по ЗОДОВ се определя глобално - за всички
претърпени неимуществени вреди от това увреждане.
8
Предвид така изложените принципни постановки, въззивният състав,
като прецени следните конкретно установени обстоятелства, приема
следното: ищецът е бил обвинен в извършването на едно тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание - лишаване
от свобода от една до шест години. Наложената на ищеца мярка за
неотклонение – „подписка“ обаче е най-леката и безспорно не ограничава
неговата възможност за реализация в личен и обществен план. Съдът
съобрази и обстоятелството, че спрямо ищеца не са били наложени
административни мерки, ограничаващи свободата му на предвижване. Взе
предвид, че воденото спрямо К. наказателно дело обхваща продължителен, но
не неразумен срок от време (4 години, 6 месеца и 23 дни), при съобразяване
вида на деянието, за което е повдигнато обвинението, доказателствата, които
е следвало да се събират (разпити на свидетели, пет отделни експертни
заключения и др.), фактическата и правна сложност на делото, както и че
разглеждането на делото е преминало в две съдебни инстанции. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението
на жалбоподателя-ищец за продължителност на наказателния процес „извън
всякакъв разумен срок“. Съдът съобрази и установеното обстоятелство, че
още на първа инстанция ищецът е бил оправдан, което неминуемо е довело до
намаляване на неговите притеснения. Действително ищецът е бил обвинен в
проявени непрофесионализъм, професионална небрежност, немарливост при
упражняване на лекарската професия и това безспорно се е отразило върху
неговото психо-емоционално състояние. Въпреки това по делото не се
установи трудовото правоотношение на ищеца с благоевградската болница да
е било прекратено именно поради повдигнатото обвинение /липсват писмени
доказателства /заповед за дисциплинарно уволнение и др./. В тази връзка
следва да се посочи, че гласните доказателствени средства не могат да
послужат като годно доказателство. На следващо място, от събраните и
обсъдени писмени и гласни доказателства се установи, че през целия период
на наказателното производство ищецът е работил и е практикувал лекарската
си професия. Следователно не е бил нарушен ритъма му на работа. Съдът
съобрази, че действително наказателно производство е станало обществено
достояние, тъй като е имало редица публикации както в пресата, така и в
интернет пространството, но от друга страна, в нито една от тези статии
ищецът не е бил подложен на унижаващо и оскърбително отношение. Не се
установи по делото твърдението на ищеца, че името му е било опетнено, нито,
че са били поставени под съмнение качествата му и способностите му на
лекар. Напротив в пазарджишката болница, в която той е постъпил през
2014г., неговите нови колеги, въпреки че са разбрали за наказателния процес
не са формирали отрицателно отношение към него, приели са го много добре
и са се доверили на неговия професионализъм и компетентност.
Следователно няма данни обвинението да е дискредитирало професионалния
му авторитет и компетентност - липсват доказателства за преки негативни
последици, свързани със загуба на доверие от страна на колегите му и
9
влошени отношения с тях. Съдът не обсъжда показанията на свидетелите,
установяващи „отлив на пациенти от частния кабинет на д-р К.“, тъй като в
исковата молба липсват изложени твърдения в посочения смисъл. Съдът
съобрази и обстоятелството, че макар обвинението да е било широко
разгласено, то липсват данни приятели на ищеца да са се отдръпнали от
срещи с него. Показанията на свидетелите са в друг смисъл, че ищецът се е
самоизолирал и той е странял от приятелския си кръг. Що се отнася до
установеното от свидетелите, че след наказателното производство, хората
започнали да сочат с пръст ищеца, то в тази част показанията са твърде общи
и декларативни. В заключение: съдът отчита, че по делото липсват
необратими по характер вреди в личен и здравословен план. Всички тези
обстоятелства мотивират настоящата инстанция да приеме за частично
основателни възраженията на жалбоподателя - ответник за прекомерност на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
От друга страна, съдът взе предвид и промяната в поведението на
ищеца, който преди наказателното производство е бил „веселяк“, „душата на
компанията“, а след това станал затворен, избягвал срещи с други хора,
изолирал се. Съдът съобрази и тежкото психо-емоционално състояние, в
което е изпаднал ищецът – станал тревожен, имал много безсънни нощи,
потърсил психиатрична помощ, с нежелание ходил на работа, изпитвал страх
да не бъде осъден. На следващо място, въззивният състав взе предвид
притесненията на ищеца, тъй като обвинението е станало обществено
достояние, свързано е било с извършване на престъпление в област, в която е
професионалната му реализация, което обуславя по-висока степен на засягане
на личната му и емоционална сфера. Именно посочените обстоятелства
мотивират настоящата инстанция да определи по-висок размер на
обезщетението в сравнение с други аналогични случаи. С оглед на тези
конкретно установени данни и като съобрази социално-икономическата
обстановка в страната към процесния период, определяща обществения
критерий за справедливост на този етап от нейното развитие, намира че
сумата от 10 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните
неимуществени вреди, като съдът разграничи в две групи обстоятелствата,
които го мотивират да определи именно този размер. Релевираните от
жалбоподателя-ищец възражения за присъждане на обезщетение в по-висок
размер са неоснователни, тъй като това би довело до противоречие с
нормативното изискване за определянето на същия по справедливост, както и
до несъобразяване с доказаните в дадения казус конкретни обстоятелства.
По отношение на размера на претенцията за имуществени вреди и
релевираните във връзка със същата доводи за неправилност, въззивната
инстанция приема следното: Съдебната практика е единна, че заплатеното от
обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и
подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Неоснователно е възражението
10
на жалбоподателя – ищец, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът не може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Съществуващите противоречия по този въпрос са преодолени с приетото
Тълкувателно решение №1 от 01.12.2018г., по т.д. №1 от 2017г. на ОСГК на
ВКС, с което е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Мотивите, за да се приеме това разрешение са свързани с обстоятелството, че
когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в наказателния процес, той
не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по
предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на
причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази релевираните в жалбите на
страните доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част, намира
същите за неоснователни, поради следните съображения: Съобразявайки
платените от ищеца в наказателното производство адвокатски
възнаграждения с разпоредбата на чл. 12, чл.13 и чл. 14 от Наредба №1/2004г.
в редакциите действали към релевантните моменти и след като съобрази
фактическата и правна същност на делото, проведените съдебни заседания,
извършените процесуални действия, приема, че платените адвокатски
възнаграждения са в прекомерен размер и надвишават разумния такъв.
Поради това съдът следва да ги намали, както следва: в размер на 1500лв. за
досъдебното производство /при минимален 800лв./, в размер на 1500лв. за
съдебното производство пред първа инстанция и в размер на 1000 лв. за
съдебното производство пред въззивна инстанция. За тези суми исковата
претенция следва да бъде уважена, като до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на дължимостта на законната лихва върху присъденото
обезщетение: Практиката е безпротиворечива, че началният момент на
забавата и дължимостта на законните лихви върху вземането по чл. 2, ал. 1, т.
3, ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление (т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. ОСГК на
ВКС). В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя-
ответник, че Прокуратурата не дължи лихви за забава преди подаване на
исковата молба, тъй като не е била уведомявана за искане за обезщетение
преди тази дата. На следващо място, в практиката на Върховния касационен
съд се приема, че при предявяване на претенция за законната лихва върху
обезщетението не се изисква ищецът да сочи размер до завеждане на исковата
молба и да внесе държавна такса. Не следва тези лихви да се присъждат с
отделен диспозитив, независимо че така са поискани с исковата молба.
11
Поради това решението на първата инстанция следва да бъде отменено в
частта по уважения на основание чл. 86 ЗЗД иск за размера от 1 538.89лв. и да
бъде постановено по същество решение, с което лихвата като законна
последица се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното плащане на определеното от настоящата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният по делото иск за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 10 000 лв. до
сумата 20 000 лв., като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска за
тази разлика от 10 000лв. и лихвата върху нея. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която ответникът-Прокуратура на РБ е осъден да
заплати, на основание чл. 10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, на ищеца
направените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 195.79лв.,
съобразно уважената част /предявени искове за 80 800лв. – дължимо
възнаграждение в размер на 1130лв. /след уважено възражение за
прекомерност/, уважени искове в размер на 14 000лв./
По отношение на разноските пред САС, с оглед изхода на делото: по
въззивната жалба на ищеца ответникът не дължи разноски, тъй като същата е
изцяло неоснователна. По въззивната жалба на ответника, с оглед частичната
й неоснователност, ответникът дължи на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част. Пред настоящата инстанция са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2400лв. с ДДС. На основание чл. 78, ал.5 ГПК ответникът е релевирал
възражение за прекомерност. Въззивната инстанция приема същото за
основателно, при съобразяване правната и фактическа сложност на делото
пред втора инстанция и извършените процесуални действия от
пълномощника. Ето защо, го намалява до 1000лв. с ДДС. Предвид липсата на
доказателства, какъв размер от адвокатското възнаграждение се отнася за
защитата на ищеца по жалбата на ответника и какъв размер - по неговата
жалба, въззивният съд приема, че това е по равно. Следователно 500лв. е
адвокатското възнаграждение за оказана защита по жалбата на
Прокуратурата. С оглед отхвърлената част от същата, дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение възлизат на 250лв., на основание чл. 10, ал.3, изр.
второ от ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 738 от 14.02.2020г., постановено по гр. д. №
193/2019г. от Окръжен съд-Благоевград, ГО, 4 състав, в частта, в която е
осъдил Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
12
„Витоша“ № 2 да заплати на С. Г. К., съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***,
ет.1, офис 4-адв. К., разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение по чл.123, ал.1, пр.2 НК по
ДП №969/10г. по описана 01 РУП-Благоевград, за което е оправдан по нохд
№343/16г. по описа на БОС, впоследствие потвърдено с решение по внохд
№784/18г. по описа на САС, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.09.19г. до окончателното изплащане, както
и в частта, в която е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на С. Г. К. сумата от 1 538,89лв., представляваща мораторна лихва
върху претенцията за неимуществени вреди за периода 02.12.18г. - 04.09.19г.
по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и в частта, в
която Прокуратура на Република България е осъдена, на основание чл. 10,
ал.3 ЗЗД, да заплати на С. Г. К. сумата над 195.79 лв. /с ДДС/, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. К. против Прокуратура на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 10
000лв., /представляваща разликата между присъдените от СГС 20 000лв. и
присъдените от САС 10 000лв./, ведно със законната лихва, считано от
02.12.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на С. Г. К.
законна лихва върху сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 02.12.2018г. до окончателното плащане,
както и да заплати сумата от 250 лв. /с ДДС/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред САС, на основание чл. 10, ал.3, изр. второ от
ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок, считано от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13