Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 43
гр. ВРАЦА,14.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 31.01.2018г. в
състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
в присъствието на:
прокурора П.КРЪСТЕВА секретар М.КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
гр.
дело N` 568 по описа за 2017 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по обективно съединени искове на С.Б.С. *** против ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 150 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500
лв./деноминирани/, причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.282, ал.3 вр.с ал.2,вр.с ал.1,вр.с чл.20,ал.2,вр.чл.26, ал.1
/стар/ НК извършено от 21.05.1993г. до 16.07.1993г. в гр. Козлодуй като *** на
"ТС-Банк" АД,клон Козлодуй, с причинени вреди от 147 000 000/неденоминирани/
лв.,което наказателно производство е прекратено с Постановление на Врачанска
окръжна прокуратура от дата 01.08.2007г. на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. с
чл.24,ал.1, т.1 и т.4 НПК,за което обстоятелство тя узнала на 16.10.2012г.,ведно
със законните лихви върху посочените суми, считано от 16.10.2012г. до
окончателното им изплащане,както и всички разноски по делото.
Ищцата С.Б.С.
твърди,че по трудов договор № 50/12.02.1992г. сключен между нея и "Туристспортбанк"
АД /ТС-БАНК АД/ й е било възложено да работи като *** на клона на банката в
гр.Козлодуй.Със заповед № Р-23/15.10.1993г. е била уволнена от работодателя за
грубо нарушаване от нейна страна на вътрешно-нормативни документи на банката и
преви-шаване на правата на заеманата длъжност,считано от 18.10.1993г.
Посочва,че с
Постановление на ВрОП на 27.06.1994г. е обра-зувано предварително следствие
срещу нея и В.Ц.И.-кредитен инспектор в ТС-БАНК АД,за извършено
престъп-ление,затова,че при условията на продължавано престъпление за времето
от 21.05.1993г. до 16.07.1993г. в гр.Козлодуй,като длъжностно лице,в съучастие,
е нарушила служебните си задълже-ния,с цел да набави за други лица облага и са
настъпили зна-чителни вредни последици за банката 147 000 000 лв. /неденоми-рани
лева/,като случаят е особено тежък-престъпление по чл.282, ал.3,вр. с ал.2,вр.
с чл.20,ал.2,вр. с чл.26,ал.1 НК,в действа-щата към онзи момент
редакция.Впоследствие ,с постановление за прекратяване на обвиняем и вземане
мярка за неотклонение от дата 20.12.1997г. на следовател от НСлС София й е било
повдиг-нато същото обвинение в разширен състав, й е била определена мярка за
неотклонение "парична гаранция от 50 000 лв. /недено-мирани лева/
През м.юли
1998г. РП-Козлодуй е внесла обвинителен акт по сл.д.№ 130/1998г. по описа на
същата прокуратура,а въз основа на него е било образувано НОХ д № 76/1998г. по
описа на КРС.
Посочва,че в
проведеното на 20.09.1999г.,по искане на защи-тата й в наказателното
производство и по нейна молба от 27.04.1999г., районният съд е прекратил
съдебното производство на основание чл.287,ал.1,т.1 вр. с чл.236,ал.1,т.4,5,7 НК/отм./ и е върнал делото на прокуратурата за допълнително разследване за
отстраняване на допуснатите груби съществени нарушения на процесуалните норми и
пропуски,с които е било нарушено правото й на защита.
Твърди,че
както по време на предварителната проверка,така и по време на водене
следствените действия,включително и при пов-дигане на обвинението срещу
нея,през което време й е била взета мярка за неотклонение парична гаранция и
наложена администра-тивна мярка на процесуална принуда-ненапускане пределите на
РБългария до приключване на наказателното производство,тя е поддържала
неизменна,последователна и ясна позиция,че е не-винна, не се признава за
виновна,тъй като не е извършила пре-стъплението,за което се провежда
наказателното производство. Твърди,че от събраните в наказателното производство
материали не можело да се извлече,че е извършила престъплението,за което е
обвинена,но въпреки това спрямо нея наказателното преследване е продължило,
необосновано и упорито.
Сочи,че с
Постановление от 01.08.2007г. на зам.прокурор при ВрОП,на основание
чл.243,ал.1,т.1вр. с чл.24,ал.1,т.1 и т.4 НПК,наказателното производство по
повдигнатото й обвинение спрямо нея е било прекратено и й била снета мярката за
неоткло-нение.По-късно установила,че в наказателното производство е налично и
заключително постановление от 05.07.2007г. на сле-довател от
ОСлС-Враца,съобразно което е прието,че деянието й е несъставомерно по
повдигнатото обвинение ,като е предложено на ВрОП прекратяването му.В тази
връзка ищцата заключава,че още към момента на повдигане на обвинението спрямо
нея е било ясно, че деянието й несъставомерно като с оглед на това не е следвало
въобще да й се повдига обвинение.
Твърди,че за
прекратителното постановление на ВрОП от 01.08.2007г. е узнала едва на
16.10.2012г.,когато е била уведо-мена.В тази връзка твърди,че за нея и нейното
семейство, на-зателното преследване е продължило над 13 години,но фактически за
нея ,с оглед момента на уведомяването за прекратяване на на-казателното
производство/ 16.10.2012г./,то е продължило над 18 години,което надминавало
всякакви разумни срокове за започване и приключване на наказателно
производство,както по българското законодателство,така и по но ЕКЗПЧ.
Посочва,че
едновременно с това тя е търпяла за горния период и наложената й
ПАМ-"временно ограничение за напускане на страната и неиздаване на
паспорти по силата на ЗПП" до прик-лючване на наказателното производство,тъй
като с прекратител-ното постановление си ВрОП е пропуснала да отмени тази адми-нистративна
мярка.
Посочва,че
по време на разследването в редица вестници са били публикувани статии,в които
било посочвано,че е осъщест-вявала "престъпна" дейност,като по
отношение на нея се съоб-щавали неверни данни за облагодетелстване на нейни
роднини и близки,което се отразило негативно на доброто й име.
Твърди,че в
резултат на предприетото без основание срещу нея наказателно преследване тя е
била постоянно в стресово състояние,била изнервена,нарушен е бил сънят
й,изолирала се е от обществото,затворила се е в себе си,изпитвала чувство на
срам, унижение,често е била отчаяна,защото винаги се е смятала за невинна,а не
е срещнала справедливо разследване.Хората са се отдръпнали от нея,защото я
разглеждали като престъпник,а нейният личен и професионален авторитет били
сринати.Не е могла да си намери работа,въпреки направените няколко опита. Съще-временно
разследването се е отразило зле и в семейството й, както по отношение на нейния
съпруг,така и върху двете й деца. Имала финансови затруднения,при което била
принудена да ползва §9,ал.3 от ПЗР на
КСО за недостигащ до 5 години осигурителен стаж и е взела кредит за внасяне на
осигурителни вноски за фонд "Пенсия" в размер на 2553.66 лв.
Отчитайки
изложеното на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2,алт.3 ЗОДОВ,ищцата,претендира
обезщетение за причинените й неимущест-вени вреди в размер на 150 000 лв. и 500
лв./деномирани/ имуществени вреди за незаконно воденото срещу нея наказателно
преследване,прекратено поради несъставомерност на деянието,в което е била
обвинена.
В срока по
чл.131 ГПК,ответната прокуратура чрез пред-ставляваща я такава -Врачанска
окръжна прокуратура,дава писмен отговор,с който оспорва исковите претенции по
основание и размер.Прави възражение за наличие на изтекла погасителна дав-ност
за предявяване на исковете и иска отхвърлянето им,като погасени по давност.В
тази връзка прави възражение по отношение на датата посочена от ищцата,на която
тя е узнала за прек-ратяване на наказателното производство срещу нея,като се
по-зовава на данните от водената кореспонденция между ОСлС,ВрОП и Дирекция
"Български документи за самоличност" София,по повод наложената на
ищцата принудителна административна мярка за ненапускане на страната.Липсвали
данни за влизане в сила на прекратителното постановление на ВрОП от
01.08.2007г.Посочва,че в тежест на ищцата е да установи наличието на причинна
връзка между нейните преживявяния и воденото срещу наказателно произ-водство.Нямало
данни в исковата молба за интензитета на воде-ното срещу нея производство,като
не било отчетено,че обвине-нието е повдигнато в съучастие с други лица.Липсвали
данни,че правата й са били ограничени,а прокуратура не носела отговор-ност за
публикациите в пресата.Посочва се,че уволнението на ищцата е осем месеца преди
започване на наказателното производ-ство срещу нея,при което не може да се
приеме, като негова последица.Нямало доказателства за отражението на
наказателното производство върху душевното състояние на ищцата,а освен това тя
се била дезинтересирала от воденото срещу нея производство. Освен това
поведението й е било основание за образуване на наказателното производство
срещу нея.С допълнителна молба са направени доказателствени искания.
При така
изложените становища на страните,следва да се заключи,че между тях не се спори
относно изложените в исковата молба твърдения за образувано наказателно
производство, привли-чането на ищцата като обвиняем и внасянето на обвинителен
акт в съда,образуването на наказателно дело и прекратяването му с връщане на
прокуратура за допълнително разследване,както и по наличието на постановление
от 01.08.2007г. за прекратяване на наказателното производство.
Спори се
относно настъпването на описаните в исковата молба неимуществени е имуществени
вреди,относно техния размер,както е наличието на причинна връзка между
евентуалните вреди и дейст-вията на органите на ответника.Спори се по влизането
в сила на прекратителното постановление от 01.08.2007г.,както и момента към
който то е било съобщено на ищцата.
По
делото са приложени освен писмените
доказателства пред-ставени от ищцата ведно с исковата молба,така и воденото
срещу нея НОХ д № 76/1998г. на КРС,както и всички материали и томове приложени
към прокурорски преписки № 1020/2003.г и № 1021/ 2003г. на ВрОП,със съответните
образувани досъдебно производ-ство и обединени следствени дела.Изслушан е
разпита на ангажи-раните от ищцата и допуснати от съда свидетели.Приложена е
преписката водена между ВрОП и Дирекция "Български документи за самоличност"-София.
От събраните в производството писмени и гласни доказа-телства,съдът намира за
установена следната фактическа обста-новка:
Ищцата е
работила по трудов договор № 50/12.02.1992г. на длъжност "***" на
клона на "ТС-Банк"в гр.Козлодуй,който е бил прекратен на основание
чл.192,ал.1 и чл.190,т.6 във вр. с чл.188,т.3,чл.187,т.7,9 и 10 КТ въз основа
на заповед № Р-23/15 от 15.10.1993г. и акт № Р-19/21/15.10.1993г./вж. л.73-74
от т.1-ви на НОХ д № 76/1998г. на КРС/,който факт се установява и от представените
в тази връзка писмени документи с исковата молба.
С
постановление за образуване на предварително следствие от 27.06.1994 год. на
Окръжна прокуратура гр.Враца е образувано следствено дело №177/1994 год. по
описа на ОСлС гр.Враца, като спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за
престъпление за това, че през периода от 21.05.1993 год. до 16.07.1993 год. в
гр.Козлодуй, като длъжностно лице, в съучастие с В.Ц.И. - кредитен инспектор на
"ТС-Банк" АД, Клон гр. Козлодуй,като съизвършители е нарушила
служебните си задъл-жения,за да набави за други лица облага и са настъпили
значи-телни вредни последици за банката от 147 000 000 /неденомини-рани/,като
случаят е особено тежък и е квалифициран като прес-тъпление по
чл.282,ал.3,вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26, ал.1 от НК, в действащата му
тогава редакция.
В представените
от ВрОП сл.д.№ 178/95г. на НСлС и сл.д.№ 529/94г. на ОСлС-Враца са налични:
протокол за разпит на ищцата като свидетел от 22.11.1995г./л.28 от т.16/,
протокол за разпит на ищцата като обвиняем от 20.05.1996г. по сл.д.№ 178/1995г.
на НСлС/т.16/,както и протокол за разпит
на ищцата като обвиняем от 23.12.1997г. по същото дело /т.18,л.17/.
Привлечена е
като обвиняема на 20.12.1997 год. по сл.д. №178/1995 год. по описа на НСлС,
като й е взета мярка за неот-клонение "Парична гаранция" в размер на
50 000 лв./л.14-16 от т.18-ти/
От
представените от прокуратурата материали по изисканите следствени дела се
установява,че сл.д. №529/1994 год. по описа на ОСлС гр.Враца се движило заедно
със сл.д.№ 178/1995г. на НСлС,като и двете дела фигурират в предоставените на
съда документи.Действия по разследване са извършвали както длъжност-ни лица от
ОСлС-Враца,така и от НСлС-София.
Въз основа
на действията извършени по сл.д.№130/1998 год. по описа на РП гр.Козлодуй,тази
прокуратура е внесла обвините-лен акт на 04.08.1998 год. в РС гр.Козлодуй, по
който е обра-зувано НОХД №76/1998 год. по описа на този съд. Престъплението, в
което е обвинена ищцата е по текстовете, посочени по-горе. Така образуваното
наказателно дело, въз основа на подадена мол-ба от страна на ищцата и подсъдима
по делото и изразена защитна позиция на наетия адвокат за допуснати съществени
процесуални нарушения при извършване на следствените действия, е било
прекратено с определение на РС гр.Козлодуй от 20.09.1999 год. на основание
чл.287, ал.1 т.1, вр.чл.236, ал.1, т.т.4,5 и 7 от НПК.Делото е върнато на РП
гр.Козлодуй, с дадени задължителни указания на досъдебните органи.
С
постановление от 25.11.1999 год. на РП гр.Козлодуй, сл.дело №130/1998 год. е
върнато на следствените органи, с ука-зания за извършване на допълнително
разследване. Междувременно са подавани молби от страна на ищцата Стефка С. за
извършване на допълнителни следствени действия.
С
постановление от 21.08.2001 год. и въз основа на ука-зания, дадени от ОП
гр.Враца, районният прокурор на РП гр.Коз-лодуй е обединил материалите по
предварително производство №177/1994 год. по описа на ОП гр.Враца, по 178/1995
год. по описа на НСлС гр.София, по 529/1994 год. на ОСлС гр.Враца и
предварително производство №130/1998 год. на РП гр.Козлодуй, като
производствата са продължили да се движат под №130/1998 год. по описа на РП
гр.Козлодуй.
Спрямо
ищцата, освен взетата мярка за неотклонение "Парична гаранция", е
била взета и принудителна административна мярка по чл.7, б."б" и чл.8
от ЗЗП /отм./, респективно чл.75, т.3 от ЗБДС, която е била наложена по сл.д.
№529/1994 год. по описа на ОСлС гр.Враца.
Видно от
водената кореспонденция между ОП гр.Враца и Дирек-ция "Български документи
за самоличност" гр.София, след уведо-мяването на дирекцията,
принудителната административна мярка е била отменена със заповед №
**********/06.02.2012 год. на ди-ректора на Дирекция "Български документи
за самоличност". Междувременно, по
сл.д. №529/1994 год. по описа на ОСлС гр.Враца от 05.07.2007 год. е налично
заключително постанов-ление, от което се установява, че поради несъставомерност
на повдигнатото спрямо ищцата обвинение по чл.282 и сл. от НК, е дадено мнение
досъдебното производство, водено срещу нея, да бъде прекратено от страна на ОП
гр.Враца.
С
постановление от 01.08.2007 год. на ОП гр.Враца, преписка вх.№1021/2003 год., в
която са се съдържали материалите по сл.д.№169/2003 год. по описа на ВрОП и
сл.д. №529/1994 год. по описа на ОСлС гр.Враца, наказателното производство
спрямо ищ-цата, както и срещу останалите други три лица, за които се е водило,
е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,ал.1, т.1 и т.4 от НПК. Това прекратително постановление е било връчено на ищцата на 16.10.2012
год., видно от съдържа-щата се на л.64 от делото разписка.
Против
ищцата е била образувана и преписка № 1020/2003г. на ОП-Враца от
21.10.2003г.,образувана въз основа на прекратено пред ТСл.С при РП-Козлодуй
сл.д.№ 325/98г.,образувано с пос-тановление от 25.06.1998г. на РП-Козлодуй само
срещу нея в самостоятелното й качество на извършител на престъпление по
чл.282,ал.2,вр. с ал.1,вр. с чл.26,ал.1/изм./ НК,затова,че за периода от
25.11.1992г. до 1603.1993г. е нарушила служебните си задължения относно
отпускане и обезпечаване на банкови кредити на изброена група лица/физически и
търговци/,с цел да набави за себе си и за кредотополучателите облага и от това
са настъпили значителни вредни последици в размер на 2 078 000 лв. на ТС
Банк,клон Козлодуй./том № 4-л.1-ви,л.2-ри,л.13,отразяващи данни за образуваното
следствено дело пред РП-Козлодуй,прекратено и изпратено на ОП-Враца,където е
образувано сл.д.№ 32/1998г.на ОСлС -Враца и сл.д.№ 175/2003г.на ОП-Враца/
Преписката с
№ 1020/2003г. по опис на ОП-Враца,съдържаща материали по сл.д.№ 175/2003г. на
ОП-Враца и сл.д.№ 32/1998г. ОСлС-Враца ,по която е била е разследвана по
образувано на 25.06.1998г. срещу нея досъдебно производство за престъпление по чл.282,ал.2,вр. с ал.1,вр.
с чл.26 НК е била прекратена с постановление от 15.11.2007г. на зам.окръжен
прокурор К.Т.,ОП-Враца,на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. с чл.24,ал.1,т.1 НПК,с
изрично посочване,че в случая липсвали доказателства, со-чещи за извършено от
страна на ищцата по разследването за посо-ченото по-горе
престъпление,включително и такова по чл.219 НК. Преписката е водена само спрямо
ищцата за извършено престъп-ление при квалификацията посочената по-горе.
Това
постановление й е било връчено на 23.11.2007г./л.163-ти от делото на ВрОС/
По делото
ведно с НОХ д № 76/98 г. на КРС са приложени още 18 тома присъединени
материали,от прегледа на които се уста-нови,че голама част от тях съдържат
договори,писма,фактури и други банкови документи,свързани с различни фирми на
търговци и физически лица,представляващи техни кредитни досиета/вж. т.т.3, 4,5,6,7,8,част
от т.9-ти,т.10/
В т.14 се
съдържат графични експертизи,а в т.15-ти разпит на свидетели.
От
представените данни от Национален осигурителен институт, Териториално поделение
гр.Враца, се установява, че на основание параграф 9, ал.4, т.2 от ПЗР на КСО,
ищцата е внасяла месечни вноски за осигуряване на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като не й е достигало осигурителен стаж. Видно е от представените
от нейна страна молби, че тя е кандидатствала за работа след извършеното
уволнение от "ТС-Банк", Клон гр.Коз-лодуй, за различни длъжности,
като за гл.счетоводител в ДСК Клон гр.Козлодуй, за длъжност в Общински съвет
гр.Козлодуй, за длъжност "ръководител на център за приватизация", на
които длъжности тя не е била класирана, като част от отказите са били, че срещу
нея има образувано и водещо се следствено произ-водство.
От
показанията на разпитаните свидетели се установяват следните факти:
Свидетелката
Д.С., *** на ищцата, установява, че за
периода от 1997 год. до края на 2002 год. е живяла съвместно с нея във фамилна
къща, като знае, че ищцата е работила като *** на "ТС-Банк", Клон
гр.Козлодуй,тъй като от по-ранен момент /1990г./имала връзка с нейния син.
Установява, че при извършена ревизия на банката, е била направена констатация,
че ищцата не я е управлявала добре и трудовото правоотношение с нея е било
прекратено. Установява, че от 1994 год. спрямо нея е било започнало
предварително следствие за извършено престъп-ление - присвояване на голяма сума
пари от банката, вследствие на раздаване на кредити без достатъчно обезпечение.Установява,
че тя многократно е ходила на разпити в
следствените служби в гр.Козлодуй,гр.Враца и гр.София в НСлС. Имала е наложена
заб-рана да не напуска страната, както и й е била определена парична гаранция.Установява,
че в периода, в който се е водило наказателното производство срещу нея, това
обстоятелство й се е отразило особено болезнено. Изпитвала е гняв от тази
несправед-ливост, тъй като е смятала, че не е виновна в нищо. Посочва, че
авторитетът й е бил сринат, като тя има проблеми и в здра-вословен план. Била е
в непрекъснато стресово състояние, като са я водили на прегледи на ендокринолог
и кардиолог, тъй като е започнала да вдига кръвно. Събуждала се е с кръвоизлив
от носа. Вземала е антидепресанти. Имала е проблем с щитовидната жлеза, като
през целия период от 1994 год. до 1998 год., натрупаният стрес е дал отражение
на здравословното й състояние. Установя-ва, че гр.Козлодуй е малък град, хората
се познават, а лошите новини се разпространяват бързо. Включително се било
разпрост-ранило и че ищцата се намира в Сливенския затвор. Негативни публикации
са излезли срещу нея във в."Конкурент" и във в."Земя". През
целия този период, ищцата се е била изолирала и затворила в себе си.Установява,
че за прекратяване на производ-ството спрямо нея, тя и семейството й разбрали
едва през 2012 год. Казва, че през целия този период, воденото срещу ищцата
наказателно производство се отразило тежко и на членовете на семейството й.Посочва,
че воденото срещу нея наказателно произ-водство й е попречило да си намери
работа, въпреки че е била в трудоспособна възраст, а и се е считала невиновна.
Всички евен-туални работодатели са знаели, че спрямо нея има наказателно
производство, тъй като гр.Козлодуй е малък град.
Свидетелят В.Н.,***,
също установява, че ищцата е работила като *** на "ТС-Банк", Клон
гр.Козлодуй. От баща си знаел, че клонът се ръководи добре и са били постигнати
добри финансови резултати. Две години след като е била открита банката в
гр.Козлодуй, пак бащата на свиде-теля му съобщил, че имало кредити, които не са
обслужвани, а ищцата е била уволнена. В гр.Козлодуй е започнало да се говори,
че е обвиняема, тъй като е присвоила пари. Посочва, че след повдигане на
обвинението срещу нея, ищцата се е затворила в себе си, станала е необщителна,
избягвала е срещи с други хора, като най-големи притеснения е изпитвала от
това, че не може да си намери работа. Твърди, че повдигнатото обвинение е
повлияло на авторитета й и това е попречило да бъде приета на работа на
местата, където е търсила такава.Установява,че в края на 90-те години е ходила
на разпит в гр.София, като съобщава, че в сред-ствата за масова информация е
имало публикувани сведения, че е била в следствения арест. Пуснали се слухове,
че синът на ищцата е построил къщата си с присвоените от нея пари.
Свидетелката
Т.З., в приятелски отношения с ищ-цата, установява, че тя е започнала работа в
клона на "ТС-Банк" гр.Козлодуй, след неговото откриване. След това
била прочела във вестниците, че тя се намира в Сливенския затвор, а всъщност си
е била в дома в гр.Козлодуй. Посочва, че в обществото се го-ворило, че има
проблеми с банката и се хвърля вина върху ищца-та.След уволнението от банката,
си е търсила работа, но не е могла да си намери, тъй като спрямо нея се води
следствие-то.Посочва,че след започване на следствените действия, ищцата се е
изолирала и не е идвала в приятелския кръг, в който е била заедно със
свидетелката, като го е избягвала, поради стрес и неудобство.
Свидетелят Г.Ц.,***,
и без родствена връзка с ищцата, установява факта от това, че тя е била *** на
"ТС-Банк" гр.Козлодуй.Била останала без ра-бота.През 1998 год. е
кандидатствала за свободно място за сче-товодител в Клон в гр.Козлодуй на
Дирекция "Съобщения", Клон гр.Козлодуй, като за целта е подала молба.
Молбата й е била препратена в Окръжната управление в гр.Враца с дадено негово
мнение да бъде назначена, защото свидетелят я познавал като добър икономист.Впоследствие,
той получил отговор от директора на управлението в гр.Враца, с който той е
казал, че е бил под-веден, тъй като ищцата е следствена. В крайна сметка, не е
била назначена на длъжността за която е кандидатствала.
Към исковата
молба са приложени заверени копия от в."Земя", бр.123/25.06.1996 год.
и в."Конкурент", бр.9/01-07.1996 год., в които са поместени статии,отразяващи
повдигнатите спрямо ищцата обвинения, като е посочено, че тя е раздавала
несъбираеми кредити, от което обстоятелство се е била облагодетелствала.
От
представеният договор, съдържащ се в НОХД №76/1998 год. на КРС за правна защита
и съдействие, се установява, че по това производство, ищцата е ползвала
адвокатска защита, за което е заплатила 500 000 /неденоминирани/ лева, или
500,00 лв., в ка-къвто размер се претендират имуществените вреди.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Изложените в
исковата молба обстоятелства и претендираните от ищцата права, дават основание
на окръжния съд да квалифицира
предявените осъдителни искове по чл.2,ал.1,т.3,пр.2,вр. алт.2 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Според чл.2, ал. 1, т.3,пр.2,вр.
с алт.2 ЗОДОВ, държа-вата отговаря за вредите,причинени на граждани, от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното нака-зателно
производство бъде прекратено,поради това,че деянието не съставлява
престъпление.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказа-телно
производство, то е било привлечено в качеството му на об-виняем,като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъп-ление по НК,но наказателното
производство е прекратено поради липса на престъпление. Това е достатъчно
основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно ,независимо, дали
отдел-ните процесуално-следствени действия са били извършени в съот-ветствие
със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство.
Отговорността на държавата е обективна и
безвиновна./вж. чл.4 ЗОДОВ/ Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– за-конен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3,пр.2,алт.2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо,
повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с
това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, впоследствие - съдебната фаза на
производството,прекратяване на производството от съдебна фаза и връщането му на
органите на досъдебното производство,нови действия по разследване и последвало
прекратяване на наказател-ното производство.
От тези
факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение след-ва да се предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и дей-ствия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието раз-пореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала и проверявала всички материали по де-лото, давала е указания
по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт
срещу ищеца, като обви-нението е поддържано до приключване на съдебната фаза на
процеса.
В контекста на гореизложеното,няма
основание,в случая да намери приложение разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и
ответната прокуратура да бъде освободена от отговорност,тъй като не се
установи,нито увреждането да е причинено по изключителна вина на
пострадалия,нито пък пострадалият виновно да е причинил увреждането.
В случая,ищцата е била
уволнена преди започване на досъдебното производство и наказателното
преследване,като е понесла отговорност по реда на трудовото законодателство,която
отговорност не е обвързана,нито представлява основание за започване спрямо нея
на действия на разследващите органи за извършеното престъпление по чл.282 НК.Но
дори да се приеме,че тя с поведението си и дала повод за образуване на
наказателното преследване спрямо нея,производството и по двете образувани
прокурорски преписки е било прекратено поради това,че това деянието не
съставлява престъпление,като по тази с № 1020/ 2003г., образувана по
прокурорско постановление само спрямо нея е прието,че предприетото спрямо нея
наказателно преследване не е доказано./Вж. мотивите към постановление за
прекратяване на преписка № 1020/2003г. от 15.11.2007г.-л.151-162 от делото на
ВрОС/
Колкото до факта на причинените на ищеца неимуществени вреди /като отделен
елемент от фактическия състав на отговор-ността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно,
че висящото и безре-зултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото,
злепоставяне пред близки и познати. В този смисъл, събраните свидетелски показания
са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на
вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че
в подобни случаи, негативните преживявания се презумират от закона с оглед
презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права,
като например чест и достойнство на личността, право на свободно придвижване,
на лична свобода и неприкосновеност.
Фактическият
състав на посочената разпоредба предвижда отговорност на държавата за вреди,
причинени на гражданите от органите на прокуратурата в резултат на обвинение в
извършване на престъпление, ако наказателното производство спрямо лицето бъде
прекратено.
Между
страните не се спори относно обстоятелствата, че спрямо ищцата С.С. е водено
разследване, повдигнато й е обвинение по чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК в действащата тогава редакция през м.юни 1994 год., взета
й е мярка за неотклонение "Парична гаранция", както и ПАМ:
"Временно ограничение за напускане на страната и неиздаване на
паспорти" по силата на ЗПП до приключване на наказателното производство,която
е била отменена едва през м.февруари 2012г., внасян е обвинителен акт срещу
нея, като е образувано съответно наказателно дело №76/1998г., а водената срещу нея преписка №1021/2003 год. на
ОП гр.Враца,по която е било образувано сл.д.№ 529/94г. на ОСлС-Враца, с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.08.2007г. на
ОП-Враца, е била прекратена.
Ищцата
основава исковата си претенция на действията на органите на досъдебното
производство именно по тази преписка,за чието прекратяване тя е узнала на
16.10.2012г.
Отделно от
това, с постановление от 15.11.2007 год. за прекратяване на ОП-Враца е била
прекратена и на наказателна преписка №1020/2003г., по която е било образувано
следствено дело 175/2003 год.по описа на ОП-Враца,като между страните не е
спорно,че то й е връчено на 23.11.2007г.
Спорни са
въпросите относно настъпването на описаните в исковата молба неимуществени и имуществени
вреди, относно тех-ния размер,както и наличието на причинна връзка между претен-дираните
вреди и действията на органите на ответника.
Спорен е и
въпросът относно направеното възражение от ст-рана на ответната прокуратура за
погасяване на исковата претен-ция поради изтекла давност.
След анализ
на събраните доказателства, поотделно и в тях-ната съвкупност, настоящият
съдебен състав намира, че като пря-ка и непосредствена последица от посочените
действия на органите на прокуратурата, ищцата С.С. е претърпяла неимуществени
вреди, при което фактическият състав на чл.2, ал.1,т.3,пр.2,вр.с алт.2 Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ е налице, и тези вреди
подлежат на репариране.
Разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД изисква за справедливо определяне на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като то е свързано с преценката на
конкретните и обективни съ-ществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
свързани с вида,характера, интензитета и продължителността на увреждане-то,съпоставени
със състоянието на ищцата преди него. В трайната съдебна практика на ВКС, в
т.ч. и формирана такава по реда на чл.290 - например Решение №317/09.12.2010
год. по гр.д. №4620/2008 год., Решение № 532/24.06.2010 год. по гр.д.
№1650/2009 год. и др., са конкретизирани някои от релевантните обстоятелства за
определяне размера на обезщетението при иско-вете по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, а
именно - тежестта на повдиг-натото обвинение; продължителността на
наказателното производ-ство, включващо разследването, досъдебната фаза и
поддържането на обвинение в съдебната; вида на взетата мярка за неотклонение и
други,наложени на ищеца ограничения във връзка с наказател-ното производство;личността
на увредения, включително притежа-вания служебен и обществен авторитет; настъпили
промени в отношенията в семейството; допълнително настъпили обстоятел-ства,
които са се отразили на репутацията на лицето; всички не-гативни отражения в
резултат на воденото наказателно производ-ство, включително върху душевното и здравословно
състояние на лицето, извън неизбежно следващите по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство.
В конкретния
случай, спрямо ищцата С. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
по чл.282 от НК, наложена й е втората по тежест мярка за неотклонение -
"Парична гаранция", но същевременно е взета и принудителна администра-тивна
мярка -"Ограничаване на правото й за напускане на стра-ната и неиздаване
на паспорти" по силата на ЗПП до приключване на наказателното
производство. Наказателното преследване срещу нея е продължило, като се отчете
датата на неговото образуване /27.06.1994 год./ до 01.08.2007 год. по една от
водените срещу нея наказателни преписки и до 15.11.2007 год. по друга водена
срещу нея наказателна преписка образувана срещу нея за престъп-ление по чл.282 НК,но с друга квалификация от образуваната под № 1021/2003г., което е повече от
13 години, но като се има предвид момента на уведомяването й за прекратяване на
една от преписките под №1021/2003 год. с постановлението на ВрОП от 01.08.2007
год., а именно 16.10.2012 год., то наказателното преследване спрямо нея на
практика е с продължителност около 18 години. Това в никакъв случай не е
разумен срок по отношение на развилата се спрямо ищцата досъдебна фаза на
воденото наказа-телно преследване.В случая, съдебната фаза е протекла в разумни
срокове, с оглед постановеното прекратително определение по НОХД №76/1998 год.
на КРС, но воденото спрямо нея досъдебно производство,както се посочи, е продължило
със съответните процесуално-следствени действия по преписка № 1021/2003г.,дала
основание за завеждане на настоящите искове- до 01.08.2007г.
Срещу нея е
имало образувани поредица от следствени дела, включително и на НСлС,които в даден
момент са били обединени, съответно по едната и другата прокурорски преписки.
От събраните
гласни доказателства безпротиворечиво се уста-новява, че ищцата се е ползвала с
добро име и добър авторитет в обществото.Била е общителна и е поддържала в определен
кръг обществени отношения.Воденото срещу нея наказателно производ-ство й се е
отразило негативно, като тя е изпаднала в хронично стресово състояние,което е
довело до нежелани емоционални проя-ви като вътрешно напрежение, отчужденост,
затваряне в себе си, несигурност. Емоционално е била срината от необосновано
дългото наказателно преследване като това се е отразило негативно и върху
нейното семейство. Имала е отклонения в здравословното й състояние /св.Д.С./.
От
показанията на свидетелите Д.С. и Т.З. се установява, че във връзка с
повдигнатото спрямо ищцата нака-зателно преследване е имало в местна медия и
централна медия целенасочени публикации, от които е бил сринат авторитетът й.
Установено е
от показанията на разпитаните свидетели и това, че в резултат на воденото срещу
нея наказателно преслед-ване, независимо, че уволнението й е било преди
започването му, тя не е могла да си намери подходяща за образованието й работа,
като причина за това е било именно воденото срещу нея наказа-телно преследване.
В тази насока свидетелстват всички разпитани по делото свидетели.
По делото не
са поискани и не са допуснати специализирани медицински експертизи във връзка
със здравословното състояние на ищцата. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява,че воденото срещу нея наказателно преследване,което е
продължило необосновано дълго, й се е отразило негативно, тя е преживяла стрес,
получила е определени отклонения в здравос-ловното си състояние.Не се доказа
обаче наличие на причинно-следствена връзка между навежданите отклонения в
здравето на ищцата и воденото наказателно производство,поради което съдът
приема,че получените отклонения в здравето са обичайните психо-емоционални
преживявания като резултат от воденото срещу нея наказателно преследване.
Още
повече,че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки
права,като напр. чест и достойство на личността,право на лична свобода.
В случая,безспорно
при отчитане на негативните последици от предприетото наказателно преследване
следва да се вземе предвид безспорно установения неразумен срок,в който то е
продължило-облизо 13- години,в които разследващите органи са извършвали
определени действия до момента на прекратяването му,като край-ният срок за
ищцата,предвид датата на връчване на прекратител-ното постановление от
01.08.2007г. е продължил до 16.10.2012г.
Горното
безспорно е от значение,като при отчитането на това обстоятелство,съдът съобразява
и съдебната практика на ВКС, според която
неспазването на разумен срок в наказателното про-изводство,с привлечен
обвиняем увеличава вредните последици в степен,която е предмет на конкретна
преценка ,която степен не следва да намира изражение чрез увеличение
на размера на обез-щетението в геометрична прогресия,без да се изследва и
отчита прякото значение,което продължителността има за конкретно пре-тендираната
вреда,с оглед нейното естество и личността на увредения.Безспорно,както се
посочи, неимуществените вреди са настъпили още с повдигане на обвинението и
ищцата ги търпи през цялата висящност на наказателното производство,и когато не
са осъществени допълнителни обстоятелства,увеличаващи тяхната ин-тензивност или
видоизменящи ги към по-тежки,както е в случая, сама по себе си неразумната
продължителност на наказателния процес като количествен критерий не може да
обуслови по-висок размер на обезщетението.В този смисъл е решение № 532/ 24.06.2010г.
по гр.д.№ 1650/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС,както и решение № 186/21.12.2017г. по
гр.д.№ 1780/2017г. на ІІІ г.о. на ВКс,постановени по чл.290 ГПК.
При така
изложените съображения относно вида, характера и тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство и естеството на претърпените
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че по справедливост, на
основание чл.52 ЗЗД, следва да се определи обезщетение в размер на 20 000 лв.
Тази сума следва да бъде присъдена, ведно със за-конната лихва, считано от
датата на влизане в сила на прек-ратителното постановление на ОП гр.Враца от
01.08.2007 год. като се съобрази датата на връчването му на ищцата- 16.10.
2012г.,т.е.от 23.10.2012г.,тъй като е подлежало на обжалване,но в представените
доказателства относими към него,не се съдържат данни за извършено такова.
При
определяне размера на неимуществените вреди по справед-ливост,съдът, освен
посочените по-горе обстоятелства, отчете и взе предвид причините за
прекратяването на наказателното прес-ледване-несъставомерност, т.е. деянието не
представлява прес-тъпление-чл.24,ал.1,т.1 НПК .
В останалата
част, до пълният претендиран размер от 150 000 лв.,предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуще-ствени вреди, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настоящият съдебен състав намира
същата изцяло основателна.
От
представените писмени доказателства в рамките на обра-зуваното срещу ищцата С.
наказателно дело на КРС, се установява, че тя е направила разходи за адвокатско
възнаграж-дение на договорния си защитник в размер на 500,00 лв. Дейст-вително,в
НПК не е предвидена възможност лицето, срещу нака-зателното производство е
прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното
преследване. Липсата обаче на такава процесуална възможност обуславя на извод,
че направените от него разходи в хода на наказателното преслед-ване,приключило
с прокурорско прекратително постановление, представляват имуществена вреда, за
която държавата дължи обез-щетение съгласно чл.4 от ЗОДОВ. В този смисъл е и
формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика на ВКС - решение
№126/10.05.2010 год. по гр.д. №55/2009 год., решение № 355/03.08.2010 год. по
гр.д. №1651/2009 год. на ІІІ-то ГО, ГК, и др.Законовата лихва върху тази
сума,също следва да се присъди считано от 23.10.2012г.,към която дата с оглед връчването на прекратителното
постановление на прокуратурата,то е влязло в сила по отношение на нея.
Окръжният
съд не зачита направеното възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на исковите претенции, тъй като такава не е изтекла.Исковите
претенции се основават на наличността на прекратителното постановление на ОП
гр.Враца от 01.08.2007 год., относимо към преписка № 1021/2003г. заведена срещу
ищцата,което й е било връчено с обратна разписка на 16.10.2012 год.
Исковете са предявени в ОС гр.Враца с
искова молба с вх.№ 8193/16.10.2017 год.Във връзка със становището на ответната
прокуратура,че с оглед личащата в обратната разписка за връчване поправка на
датата за връчване от 15-ти на 16-ти,съдът приема,че за връчване следва да се
приеме последната личаща дата, а именно 16-ти октомври 2012г.,която е
отбелязана, още повече,че не се установи по надлежен ред подправяне на
до-кумента,на който се позовава ищцата за извършеното й връчване на
горепосоченото прекратително постановление.
Неоснователно
е и твърдението на ответната прокуратура за наличие на изтекла погасителна
давност,с оглед датата на връч-ване на прекратителното постановление на
ОП-Враца от 15.11.2007г.,което станало към дата 23.11.2007г.В тази връзка
прокуратурата изразява становище,че още към тази дата ,ищцата е разбрала за
прекратяване на наказателното производство срещу нея,при което предявените на
16.10.2017г.искови претенции са погасени по давност.
Съдът,след
преценка на доказателствата по делото,не счита това твърдение за
основателно.Това е така,защото обект
поста-новлението от 15.11.2007г. са били материалите по прокурорска
преписка № 1020/2003г.,както и сл.д.№ 175/2003г. на ОП-Враца и сл.д.№ 32/1998г.
на ОСлС-Враца,които са образувани за нака-зателно преследване само на ищцата в
качеството й на *** на банков клон на ТС Банк в гр.Козлодуй за раздадени необез-печени
кредити на търговци и физически лица за периода от 25.11.1992г. до 16.03.1993г.
и за вреди в размер на 2 078 000 /неденомирани /лева,като то е било
относимо само към повдиг-натите
обвинения срещу нея в самостоятелното й качество. Докато обект на прекратителното
постановление от 01.08.2007г. са били материалите по прокурорска преписка №
1021/2003г., включваща в себе си сл.д.№ 169/2003г. на ОП-Враца и сл.д.№
529/1994г. на ОСлС-Враца,по които отделно са се извършвали разледващи дей0-ствия,както
срещу ищцата,така и срещу други три лица.Освен това по преписка № 1021/2003г.
обект на разследване е друг период от време/ 21.05.1993г. до
16.07.1993г./,други необезпечени разда-дени кредити,на други лица,по други
кредитни досиета,при дадена друга квалификация на престъплението по чл.282 НК
по отношение на ищцата,като обвинението й е било при наличие на съучастие.
Или,в заключение,срещу ищцата са водени
парарелно две разследвания,за две различни по своята правна квалификация престъпления,които са били
прекратени по различно време,при което са подлежали и на съответно връчване на
засегнатите от тях лица,едно от които е била и ищцата.
При горните
констатации,с оглед дата на предявяване на ис-ковата молба/16.10.2017г./ и
датата на връчване на постанов-лението от 01.08.2007г.,дало основание за
предявяването й, мо-мента на влизането му в сила по отношение на ищцата,
5-годишната давност за погасяване на вземането не е била изтекла.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищцата С. следва да
бъдат присъдени и деловодни разноски в размер на 10,00 лв. за внесена държавна
такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно с отхвърле-ната
част на исковата претенция за неимуществени вреди,или общо 130 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.С., ЕГН **********
***, сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата 500,00 /петстотин/ лева, представляваща
имуществени вреди - направени разноски за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, причинени при повдигане и поддържане на обвинение
за извършено престъпление по чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1/стар/от НК, извършено от 21.05.1993 год. до
16.07.1993 год., в гр.Козлодуй, като *** на "ТС-Банк",Клон Козлодуй,
с причинени вреди 147 000 000 /неденоми-нирани/ лева, което наказателно
производство е прекратено с постановление на ВрОП на 01.08.2007 год. по преписка
№1021/2003 год. на ВрОП, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 и
т.4 от НПК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.10.2012г.
до окончателното им изплащане, както и сумата 130 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди в останалата част над размера на 20 000 лв. до пълния му предявен размер
от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: