№ 45160
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20241110100436 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.02.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Л. Л. и длъжникът В. Ц. Х. да заплатят на
заявителя [фирма] - при условията на разделна отговорност помежду си – всеки по 1/2 част
от следните суми: 1 658,78 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.12.2023 г. до изплащане на
вземането, 276,48 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
12.20.2023 г., държавна такса в размер на 38,71 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева - разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани писмени
възражения от длъжниците от 05.04.-2024 г. с твърдения за недължимост на вземанията по
заповедта.
Срещу разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение от 18.02.2024 г.,
инкорпорирано в последната, е подадена частна жалба от 21.03.2024 г. от длъжника Л. Л. К.
с искане за отмяната му като нищожно или издадено по недопустим иск, алтернативно като
неправилно.
С разпореждане на съда от 28.03.2024 г. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1,
вр. чл. 261, т. 4 ГПК така подадената частна жалба е оставена без движение с указания до
жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с
указанията да представи доказателство за внесена по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на сумата от 15 лева, в противен случай
същата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен на адресата на 16.10.2024 г.
Във връзка с така дадените указания, по делото е депозирана молба от 23.10.2024 г. Л.
Л. К., с която представя декларация по чл. 83 ГПК за материално и гражданско състояние за
освобождаване от държавна такса и разноски по делото, посочвайки, че тенденцията е
социалният му статус да се влошава с напредване на възрастта му и ос оглед инфлацията,
предвид и оскъдните му доходи.
В приложена към молбата декларация за материално и гражданско състояние от
22.10.2024 г.q под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за
1
деклариране на неверни обстоятелства, жалбоподателят Л. Л. К. е удостоверил с подписа си,
че разполага с месечен доход в размер от 524,39 лева от пенсия, която сума представлява
остатък от 1261,12 лева след приспадане на удръжки от Банка ДСК по жилищен и
потребителски кредит и на разходи за лекарства. Отразено е, че деклараторът не се намира в
граждански брак, като е декларирано притежаването на МПС с година на производство 2000
г. в лошо техническо състояние и запориранf, както и на следните недвижими имоти:
жилище-апартамент с площ от 45 кв. м. в гр. София, дворно място и необитаема паянтова
къща в село Бяла река, обл. Велико Търново – без купувачи и наематели, както и 4,3 дка
земеделска земя – изоставена нива и 30 дка изсечена гора, без пазарна стойност. В
декларацията е посочено, че лицето няма парични влогове, както и, че страда от
заболявания, налагащи допълнителни периодични разходи в размер на 300-350
лева/месечно. Вписано е, че се изплаща кредити, в т.ч. ипотечен за закупуване на жилище,
от което лицето е изведено.
От представениje към молбата писмени материали се установява, че с Решение № III-
90-102/4.05.2013 г. по гр. дело № 26172/2012 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
90-ти състав е прекратен гражданският брак на молителя Л. Л. К. със съпругата му, като
семейното жилище, находящо се в град София, ж.к. Дружба 2, бл. 269, вх. 1, ап. 19, е
предоставено за ползване на съпругата. Изяснява се, че в хода на проведено изпълнително
производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по това дело, е извършен въвод в
семейното жилище, предоставено за ползване на съпругата с доброволно предаване от
длъжника на ключовете от последното. Представено е също заверено копие от разпореждане
от 30.06.2024 г. на ТП на НОИ – София град, съгласно което считано от 01.07.2024 г. за
лицето Л. Л. К. е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от
1261,12 лева. Представени са и договор за жилищен кредит от 09.12.20214 г. с
кредитополучател Л. К. за отпускане на кредит за покупка на жилище със срок за
издължаване от 360 месеца и договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2014 г. с
кредитополучател Л. К. за отпускане за кредит за текущо потребление със срок за
издължаване от 120 месеца. Към молбата си жалбоподателят е представил документи
относно проведени медицински прегледи и изследвания, сочещи за заболявания на
молителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски
в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на
неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след
подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция,
произнася се администриращият жалбата съд.
В настоящия случай, от декларираните от ответника обстоятелства, както и от данните,
следващи от представените писмени доказателства се налага извод за невъзможност на
същия да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 15
лева, съответно за посрещане на евентуално други разноски в хода на въззивното
производство. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки данните за постоянен
2
източник на доход за молителя от получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст, то с
оглед размера на последната, предвид посочената стойност на разходи за лечение, както и на
разходи за погасяване на кредитни задължения, при отчитане възрастта на молителя, като и
на данните за фактическо неизползване на декларираното основно жилище – апартамент, то
еднократното заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване би създало за
него затруднения.
Предвид изложеното и доколкото институтът на освобождаване от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски в производството е нормативно предвиден, за да не
бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита, то искането на молителя следва да
бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Л. Л. К., с ЕГН: **********, в
качеството на длъжник по настоящото производство, от задължението за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване и от разноски във въззивното производството, във
връзка с депозираната от него частна жалба срещу постановеното по настоящото дело
разпореждане, инкорпорирано в издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на длъжника и молител Л. К. – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3