РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20222100501397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на С. Ж. М.,
К. Д. М. и С. Д. М., тримата от ***, чрез адв. Детелина Потерова, против Решение №
260002/12.05.2022 г. по гр.д.622/2020 г. на Районен съд – Средец, с което съдът е разпределил на
основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването на свободната от застрояване част от дворно място,
находящо се в ***, представляващ УПИ III -1115 /три – хиляда сто и петнадесет/ в кв.112 /сто и
дванадесет/ по плана на гр. Средец, одобрен със заповед № РД-09-166 от 24.09.1986г. на Кмета на
Община Средец, с площ 690 /шестстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: УПИ XXXI; УПИ IV;
улица; УПИ II и улица, съобразно Приложение № 4.1 към Допълнително заключение № 2 към
Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Димитрина Стоянова, за който е съставена скица,
неразделна част от обжалваното решение, като на въззивниците е предоставил ползването Дял
Първи с площ 273 кв.м., в горната част от дворното място, прилежаща към УПИ II, а на
въззиваемата В. Г. З. – ползването на Дял Втори с площ 282 кв.м., в долната част от дворното
място, прилежаща към УПИ XXXI; УПИ IV.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно и е постановено
при нарушение на материалния закон. Оспорва се като неправилен извода на съда, че варианта
предложен от вещото лице с Приложение № 4.1. към Допълнително заключение № 2 на СТЕ най-
добре отчита съотношението в съсобствеността на общата вещ, относителната равностойност на
дяловете, фактическото положение на изградените жилищни сгради, собственост на страните,
необходимостта от достъп до тях за обслужване и ползване по предназначение, в това число
фактическия пряк достъп до улица, доколкото не предвижда недопустими изменения и
преустройства в имота. Твърди се, че въпреки, че основния мотив на съда да възприеме именно
този вариант за ползване е предвидения за двете страни достъп до второстепенната постройка с
размер 38.45 кв.м., означена с “мс”, чрез осигуряване на 8 кв.м. общо място, при обсъждане на
приложението на варианта изчертан в Приложение 1.3. към Допълнително заключение № 3, съдът
не е отчел обстоятелството, че в дял втори се намира още една допълваща постройка, очертана от
вещото лице, да която достъп нямало от дял първи. Следователно, след като съдът приемал, че при
наличие на застрояване, макар и незаконно и наличие на самосрутващи се неизползваеми сгради
1
следва да се осигури достъп до всеки обект, то е следвало да осигури достъп на въззивниците до
другата постройка, оставаща в дела на въззиваемата. Релевира се оплакване, че възприетият от
съда вариант за разпределение осигурява удобство единствено на ответницата, която получава по-
голяма и непрекъсната част от имота, докато техния дял е разпокъсан на три части и в същото
време трябва да търпят достъпа й до една самосрутваща се и неизползваема сграда. Навеждат се
доводи, че варианта на вещото лице, обективиран в Приложение 1.3. в Допълнително заключение
№ 3 на СТЕ е най-целесъобразен и осигурява възможност за всеки от собствениците да ползва
вещта, съобразно правата си като се избягват в максимална степен конфликтните точки на общ
достъп.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че достъп до самосрутващата се сграда
следва да имат и двете страни, въззивниците считат, че следва да се възприеме варианта в
Приложение 1 към основната СТЕ. Претендира се отмяна на обжалваното решение като се отправя
искане ползването на имота да бъде разпределено съобразно Приложение 1.3. в Допълнително
заключение № 3 от Съдебнотехническата експертиза, а при условията на евентуалност, съобразно
варианта в Приложение 1 от основното заключение. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, против въззивната жалба е постъпил писмен отговор, подаден от
въззиваемата В. Г. З., чрез адв. Марина Стоева, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Застъпва се становище, че първоинстанционното решение е правилно, постановено
при съобразяване на установената фактическа обстановка и правилно прилагане на закона, като
съдът е обсъдил всички предложени варианти, дадени от вещото лице в основното и
допълнителните заключения досежно тяхната целесъобразност, съответствието им с квотите на
страните в съсобствеността и с достъпа до изградените в имота сгради.Изразява се несъгласие с
варианта, предложен от въззивницата съобразно Приложение № 1.3 към допълнително заключение
3, като се излага аргумент, че ползването не може да бъде разпределено съобразно същият, тъй
като предвижда бъдеща промяна на общата вещ. В тази връзка намира, че съдът правилно се е
позовал на практиката на ВКС, съгласно която съдът следва да се съобрази с фактическото
състояние и няма право да предписва и взема предвид бъдещи преустройства. По отношение на
твърдяната от въззивниците “допълваща постройка”, въззиваемата сочи, че същата е отразена за
първи път в Приложение 1.3. на СТЕ, като представлява външна тоалетна, която обслужва изцяло
нейното жилище, което няма вътрешен санитарен възел. Нещо повече, въззивницата М. сама
заявила в съдебно заседание, че има още една тоалетна в двора и тя била в навеса. Изразява се
несъгласие и с предложеният от въззивниците втори вариант, обективиран в Приложение 1 от
основното заключение, като се застъпва становище, че пространството пред и около жилищната
сграда и стопанската постройка, което е предвидено за общо ползване ще породи нови конфликти
между страните и не би било удачно, при положение, че съществува вариант, при който частите за
общо ползване да бъдат сведени до минумум.Твърди се, че решението е правилно, като
въззивниците не получават по-малък дял от имота, тъй като във варианта даден от вещото лице е
съобразено, че те имат по-голям дял от жилищната сграда, поради което незастроената площ която
ползват следва да бъде по-малка. От друга страна нямало “разпокъсване”, а имало двор пред и зад
къщата. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззивниците, чрез своя процесуален представител адв. Потерова
поддържат жалбата като молят съдът да я уважи като извърши разпределението по вариант 1.3. в
допълнително заключение 3, а при условията на евентуалност – съгласно варианта в приложение 1
към основното заключение.
В съдебно заседание, въззиваемата В. З., както лично, така и чрез своя процесуален
представител адв. Стоева оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Бургаският окръжен съд, след като провери обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл.12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни
материалноправни норми.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС от С. М., К. М. и
2
С. М. срещу В. Г. З., всички в качеството си на съсобственици на УПИ III – 115 в кв. 112 по плана
на град Средец, с площ 690 кв.м. при граници: УПИ XXXI; УПИ IV; улица; УПИ II и улица.
От фактическа страна няма спор и се установява от представените документи за
собственост, че всяка от страните притежава по ½ ид.ч. от поземления имот и по един етаж в
построената в него масивна жилищна сграда. Не е спорно, че в поземления имот страните
притежават в съсобственост и са разположени стопанска постройка - навес с площ от 38.45 кв. м.,
където се помещава тоалетна, както и втора тоалетна. Страните не спорят по отношение на
качеството си на съсобственици, размера на квотите и характеристиката на имота.
В първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключения,
изготвени от вещо лице Димитрина Стоянова с които са предложени различни варианти за
разпределение на реалното ползване на процесния поземлен имот. Видно от скица проект,
обективирана в Приложение 1 на основното заключение са обособени два дяла, всеки един от
които в размер на 210 кв.м., а останалата част от двора, е предвидена за обща част, като , в т.ч. и
пространството около постройките, означени като ‘мс’ и “2мж”. Изготвено е било и допълнително
заключение, с който е предложен вариант за разделяне на ползването, което съответства на
дяловете на съсобствениците . В предложената към него скица – проект, вещото лице е обособило
два дяла, всеки от който по 202 кв.м., като на скицата са означени и входовете за масивната
жилищна сграда. Изготвено е било и второ допълнително заключение, с което са предложени два
варианта на разпределение – Приложение 3 и 4, в които площта на сградата и свободното дворно
място е разпределена между страните като е изготвен и по още един вариант към всеки от двата
варианта – Приложение 3.1. и 4.1. Видно от представените Приложение 3, 3.1., 4 и 4.1. са
предложени варианти за разпределение ползването на имота – обособени са отново два дяла – дял
първи в горната част от дворното място, прилежаща към УПИ II и дял втори в долната част от
дворното място, прилежаща към УПИ XXXI; УПИ IV. Съобразени са входовете със собствеността
на страните по делото и в нея и съответно прилежащото място от двора към тези входове е
поставено в съответен дял първи и дял втори, като единственото пространство, което е обща част
са 8 кв.м. до постройката “мс” с площ от 38, 45 кв.м. С приложение № 3 е определен Дял първи от
278 кв.м. и Дял втори от 278 кв.м., с Приложение 3.1 е определен Дял първи от 273 кв.м. и Дял
втори от 278 кв.м. и с Приложение № 4.1. е определен Дял първи от 273 кв.м. и Дял втори от 282
кв.м. При изготвянето на третото допълнително заключение, вещото лице е предложил вариант, в
който площта на жилищната сграда е изведена от площта на УПИ и свободното дворно място е
разпределено поравно между страните. От скица – проект Приложение 1.3 е видно, че Дял първи е
с площ 301 кв.м., като в него е включена и постройката, обозначена като “мс” и съответно Дял
втори с площ от 301 кв.м. няма достъп до същата. В този вариант също са съобразени входовете на
масивната сграда, осигуряващи достъп на собствениците й, така че всеки един дял да има
съответен достъп до тях.
С обжалваното решение РС е възприел като най-целесъобразен предложения от вещото
лице вариант, обективиран в Приложение № 4.1. от Допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза и е разпредил ползването на незастроеното място съобразно него.
Изложил е съображения, че при този вариант е отчетено установеното съотношение в
съсобствеността на общата вещ, като дяловете са относително равностойни, фактическото
положение на изградените жилищни сгради, собственост на страните, необходимостта от достъп
до тях за обслужване и ползване по предназначение, в това число и съществуващия фактически
пряк достъп и лице към улица, доколкото не предвижда недопустими изменения и преустройства в
имота. Приел е, че този вариант осигурява възможност и за двата дяла да имат достъп до първи и
втори етаж на масивната жилищна сграда, като около нея се е допуснато да има общо
пространство, както и до второстепенната постройка с размер 38, 45 кв.м., означена с “мс”, за
което е осигурено 8 кв.м. общо място.
Съдът е изложил мотиви, че предложения от вещото лице вариант, обективиран в
Приложение 1 към основното заключение, и Приложение 1 към първото допълнително заключение
не са подходящи, тъй като при тях се предвижда твърде голямо пространство около постройките в
дворното място за общо ползване от съсобствениците, което би представлявало предмет на нов
спор между тях. Приел е, че разпределението не следва да бъде извършвано и съобразно варианта,
обективиран в Приложение 1.3., предложено с Допълнително заключение № 3 от СТЕ, тъй като
същият не предоставя възможност на дял втори да има достъп до съсобствената на страните
постройка – навес с площ от 38.45 кв.м. и тъй като същата понастоящем съществува,
разпределението следва да бъде съобразено с фактическото положение и съдът няма право да
предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства.
Предвид на това, съдът е разпределил ползването като на ищците С. Ж. М., К. Д. М. и С. Д.
М. е предоставил дял първи с площ 273 кв.м., в горната част от дворното място, прилежаща щъм
УПИ II към Приложение № 4.1 от Допълнителното заключение на съдебно-техническата
3
експертиза, а на ответниците В. З. – дял втори с площ 282 кв.м., в долната част от дворното място,
прилежаща към УПИ XXXI; УПИ IV, съгласно Приложение 4..1 към Допълнително заключение
№ 3 към СТЕ.
Въззивният съд намира решението за правилно.
При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а
замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното
ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова
мнозинство не може да се формира, като в тази насока е налице и задължителна съдебна практика
отразена в ТР № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС. В задължителните разяснения на посоченото ТР е
прието, че реалното ползване следва да се разпредели, като се вземат предвид правата на страните
в съсобствеността и по начин за най-целесъобразното използване на вещта.
По делото се установява, че искането за разпределяне на ползването на процесния
недвижим имот е допустимо и основателно.
Извършеното разпределение от РС се оспорва от въззивниците с довода, че
при разпределяне на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, съдът
не е осигурил достъп до втора допълнителна постройка, попадаща в дела на ответницата.
Настояват за извършване на разпределението по вариант 1.3. към допълнително заключение № 3
към СТЕ, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че достъп до втората
постройка следва да имат и двете страни - съгласно приложение 1 към основното заключение на
СТЕ.
Настоящия състав намира оплакването за неоснователно.
Неоснователно е искането за разпределение на ползването съгласно Приложение № 3.1.,
обективиран в допълнително заключение № 3 на съдебно-техническата експертиза, тъй като при
него се предвижда премахване на стопанската постройка с площ от 38.45 кв.м., чрез разрушаване и
поставянето на тази част от имота в дял на ищците. В настоящето производство съдът е този, който
следва да определи по-подходящият от вариантите да ползване на имота, предвид максимално
удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху имота, така и с оглед преценката за
целесъобразност. В процесния случай, правилно съдът е възприел, че този вариант не е
целесъобразен, предвид съществуващото фактическо положение, както и че е недопустимо да
бъдат извършвани преустройства, чрез премахване на съоражения, сгради и т.в. /в същия смисъл
Решение № 748 от 24.11.2009г. на ВКС по гр.д. № 2082/2008г./
Оплакването, че при разпределяне ползването на дворното място съдът не е съобразил
наличието на друга допълваща постройка, попадаща във дял Втори /дела на ответницата/, също е
несъстоятелно, доколкото посредством атакуваното разпределение, на ищците е предоставена
възможността да ползват друга допълваща постройка, находяща се в навеса и изпълняваща същото
предназначение - на тоалетна. Липсата на осигурен достъп до втора обслужваща постройка не
рефлектира върху възможността на ищците да ползват незастроената част от дворното място,
попадаща в дял първи, респ. върху целесъобразността на извършеното разпределение на
ползването. Като допълнителен аргумент за съответствието на изводите на първата инстанция с
материалния закон, следва да се спомене и факта, че в съдебно заседание на 14.03.2022г., ищците
са дали съгласието си тази допълваща постройка да остане за ползване на ответницата и да бъде
поставена в неин дял, а от тях да се ползва тоалетната намираща се в навеса. Вярно е, че когато
съсобственото място има сгради /постройки/, които са съсобствени на всички съсобственици на
мястото, с решението на съда по чл.33, ал.2 ЗС, тези постройки следва да бъдат оставени за общо
ползване от всички съсобственици, като площта им бъде изключена от площта, която се
разпределя за ползване между отделните съсобственици на мястото. Ако обаче съсобствениците са
постигнали съгласие такава съсобствена постройка да остане за ползване само от един от тях,
съдът може да разпредели за ползване тази постройка само на този съсобственик, като включи
нейната площ към площта от дворното място, която се разпределя за ползване от този
съсобственик. В настоящия случай, решението на съда е съобразено и с изразеното от ищците
съгласие, тъй като при възприетото разпределение на ползването, обективирано в графичната част
на Приложение № 4.1. към допълнително заключение № 3 на СТЕ, втората допълваща постройка е
останала изцяло в дела на ответницата.
Настоящия състав не споделя доводите на въззивниците, че разпределението на
ползването следва да бъде осъществено посредством Приложение вариант № 1 и № 1.3. на
основното заключение към съдебно-техническата експертиза. Това е така, понеже при
изработването им и изчислението на незастроената част от имота, вещото лице не е съобразило
застроената площ от сградата, която всеки един от съсобствениците има право да ползва съобразно
дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на
съда. /в същия смисъл решение № 301 от 11.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 4920/2013г./ Напротив,
при изчисление на незастроената част в Приложение № 4.1. към допълнително заключение 2 на
4
СТЕ, подлежаща на разпределение между страните, вещото лице е приспаднало застроената част
от сградата, притежавана от всяка една от страните, както и ползваните от тях постройки в
дворното място, съобразно техните квоти в съсобствеността. Именно на това се дължи и
разминаването в площта на разпределената за ползване незастроена част от дворното място за
всяка една от страните по делото.
Събраните доказателства с пълнота са правилно анализирани от първоинстанционния съд и
не следва да бъдат преповтаряни от БОС. След преценка на експертните заключения по
извършената СТЕ, съдът е възприел като най-удачно разпределението на ползването да бъде
извършено съобразно варианта, даден с Приложение № 4.1.
Така определеният начин на ползване е правилен и решението следва да се потвърди.
Предоставените части за реално ползване държат сметка за квотите на страните в съсобствения
имот като почти се изравняват с тях. Съобразено е извършеното строителство и притежаваните и
ползвани от съсобствениците второстепенни постройки и жилищна сграда. Взети са предвид и
четирите входа на жилищната сграда, три за първия и един за втория етаж, както и разположението
на двата входа за имота, откъм източната част на имота, ползвани от всяка от страните за достъп до
жилищата им. Отчетено е обстоятелството, че предоставената за ползване площ е с различно
местоположение, но тя пък е най-голяма по площ, а площта за общо ползване между страните най-
малка.
В тази връзка въззивният съд намира за правилни мотивите на първостепенния съд, поради
което на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и така същите стават част от съжденията в
настоящия съдебен акт.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
Предвид изхода от спора на ответниците следва да им се присъдят сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260002 от 12.05.2022г. по гр.д. № 622/2020г. на РС –
Средец.
ОСЪЖДА С. Ж. М., ЕГН **********, с адрес ***, К. Д. М., ЕГН: **********, с адрес ***
и С. Д. М., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплатят на В. Г. З., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 400 лв., представляваща съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5