Решение по дело №2780/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             9.12.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на втори декември                                                 две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2780 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Б.И.Д. срещу Х.Г.Б., с която се иска на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното на страните дете, при когото да бъде и неговото местоживеене, да бъде определен режим на лични отношения с майката и последната да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето.

Ищецът твърди, че от съвместното си съжителство с ответницата имат едно дете – малолетният И. Б.Д., както и че от 23.7.2019 г. родителите на живеят заедно. Заявява, че от раздялата му с ответницата последната не виждала детето и не се е интересувала от него, като същата е отговорила отрицателно на предложението му да уредят доброволно режима на отношения с детето.

Назначеният особен представител на ответницата изразява становище за допустимост на предявения иск, но сочи, че не представени доказателства за твърдяните от ищеца обстоятелства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Заявява, че от така събраните доказателства твърденията в исковата молба са установени по безспорен начин, като твърди, че от раздялата на родителите в края на м. юли 2019 г. ответницата не е търсила детето, въпреки отправените поканите от служителите на Дирекция закрила на детето. Сочи, че в дома на ищеца има създадена подходяща семейна обстановка за отглеждане на детето, като между него и бащата е създадена силна емоционална връзка, която ще се затвърждава с течение на времето.

Особеният представител на ответницата заявява, че доколкото бащата е родителят, който се грижи за детето, е логично именно той да упражнява  родителските права по отношение на него. Изразява становище, че най–вероятната причина за раздялата на родителите е обстановката в дома на ищеца, като изказва съмнение в това, че е налице абсолютна незаинтересованост на майката към детето.  

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните по делото са родители на малолетния И. Б.Д..

От показанията на разпитаните свидетели и от данните по изготвения социален доклад се установява, че родителите на детето не живеят заедно от лятото на 2019 г., когато майката е напуснала съвместно обитаваното от тях жилище, като от този момент грижите за детето са поети от бащата, който е подкрепян в същите от своите родители.

Според изложеното в социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, от раждането на детето за него са полагани адекватни грижи. Посочено е, че след раздялата на родителите майката е изразила желанието си да поеме грижите за сина си, но впоследствие не се е отзовавала на договаряните от Отдел „Закрила на детето” срещи за запазване на емоционалната връзка между нея и детето, като многократните опити за провеждане на разговори с ответницата и нейната майка са останали безуспешни. В доклада е отразено, че понастоящем грижите за детето са поети изцяло от бащата, подпомагат от своите родителите, както и че в обитаваното от тях жилище са налице добри битови условия. Посочено е, че между бащата и детето е налице емоционална връзка, което и че ищецът е силно заинтересован от развитието на сина си.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.

От представени социален доклад и от показанията на разпитаните свидетели несъмнено се установява, че от лятото на 2019 г. грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговия баща, както и че след раздялата на родителите майката е прекъснала всякаква връзка със сина си. Предвид на това, съдът приема, че е налице трайно неполагане на грижи за детето от страна на майката, което сочи на нейно противоправно поведение, създаващо риск за отглеждането и възпитанието му. По делото не бяха ангажирани доказателства, че майката се е интересувала от това как се отглежда малолетния и какви нужди има, макар в социалния доклад да е посочено, че от страна на Отдел „Закрила на детето” са договаряни срещи по този повод. Не се ангажираха и доказателства за наличието на основателна причина, поради която ответницата не е изпълнявала родителските си задължения спрямо малолетното си дете. От друга страна, в този период бащата е бил родителят, поел изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на сина си, като в този си ангажимент същият е активно подпомаган от своите родители. С оглед гореизложеното, съдът намира, че интересите на детето биха били пълноценно защитени от бащата, който и понастоящем полага грижите по отглеждането и възпитанието на сина си.

Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана и необходимостта от контакти с майката с цел недопускане синдрома на родителското отчуждение. Затова предвид извода за основателност на претенцията за предоставяне упражняването на родителските права на бащата, на майката следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето. Ето защо, като съобрази възрастта на детето, значителния период, в който контактите с майката са преустановени, обстоятелството, че към момента малолетният живее с бащата в гр. Велико Търново, а по данни на социалните работници майката живее в с. Куцина, съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, който режим за срок от една година да бъде изпълняван в присъствието на бащата. Съдът намира посочения режим на лични контакти за адекватен към момента, доколкото данните по делото сочат, че срещи между майката и детето не са били провеждани в един значителен период от време, което неминуемо е довело до известно отчуждение, а това налага плавен преход в отношенията между двамата и провеждане на срещите в присъствието на бащата. След необходимия период на адаптация в отношенията майка-дете може да бъде поискано изменение на така определения режим. 

Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Относно дължимата издръжка, съдът следва да съобрази още и установения в чл. 142 СК минимален размер на същата.

Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за храна, облекло, здравеопазване, както и такива, свързани със създаването на нормални условия за живот и възпитание. От друга страна, по делото няма данни майката да е трудово ангажирана, но няма и такива същата да е възпрепятствана да полага труд, от който да реализира доходи, част от които да отделя за нуждите на сина си. 

Горните обстоятелства, отнесени към законовото и морално задължение на родителите да осигуряват съответната част от необходимата издръжка за децата си, мотивира съдът да приеме за основателна претенцията за издръжка в минималния законоустановен размер за страна към момента на приключване на устните състезания, а именно – в размер на 140.00 лева на месец.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 430.00 лева, представляващи направените разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответницата следва да заплати държавна такса в размер от 201.60 лева по сметка на Районен съд - Велико Търново, дължима върху размера на определената издръжка.

Така мотивиран, съдът

 

        Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на И. Б.Д., ЕГН ********** на бащата Б.И.Д., ЕГН **********, при когото да бъде и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Х.Г.Б., ЕГН ********** и детето И. Б.Д., ЕГН **********, както следва:

- всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, който режим за срок от една година да бъде изпълняван в присъствието на бащата.

ОСЪЖДА Х.Г.Б., ЕГН ********** да заплаща на сина си И. Б.Д., ЕГН **********, чрез неговия бащата и законен представител Б.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която иска за издръжка е уважен.

ОСЪЖДА Х.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на Б.И.Д., ЕГН ********** сумата от 430.00 (четиристотин и тридесет) лева, представляваща направените разноски по делото.

ОСЪЖДА Х.Г.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 201.60 лева (двеста и един лева и шестдесет ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: