РЕШЕНИЕ
№ 22628
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20211110158870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД.
Ищецът .твърди, че между .и ответника е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 17.06.2017 г. за
ползване на мобилна услуга за номер . с месечна абонаментна такса 19,99 лв. с ДДС,
като срокът на договора е бил 24 месеца, съответно до 17.06.2019 г. Въз основа на
сключения договор били издадени фактури за период на потребление от 22.08.2017 г.
до 21.10.2017 г. на стойност 58,57 лева. Твърди се, че посочените сметки не били
заплатени от ответника и поради това за. възникнало правото едностранно да прекрати
договора, от което същият се възползвал и издал една крайна фактура №**********,
като в същата била начислена неустойка в размер на 196,98 лв. Като дата на
деактивация на абонамента ищецът твърди дата 25.11.2017 г. Дължимите вземания,
предмет на договора за мобилни услуги, били прехвърлени първоначално в полза на .
по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., а впоследствие в полза на ищеца. по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., поради което и последният се явява
кредитор на вземанията. Ето защо, от посочената по – горе сума като неустойка,
ищецът претендира установяване дължимост на сумата от 49,95 лв., като посочва, че
начислената неустойка е в размер на трикратния размер на месечните такси, съобразно
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез своя особен
представител – адв. Д. е подал отговор на исковата молба, в който е изложил
съображения относно недопустимост на подадената искова молба, тъй като не са
приложени доказателства за наличието на представителна власт. Отделно от това, се
излагат съображения относно липсата на валидно облигационно отношение, тъй като
1
приложеният по делото договор не е подписан от ответника, както и приложените
общи условия и фактури не били подписани от ответника. Изложени са съображения,
че е налице липса на покана да бъдат изпълнени задълженията и не е даден подходящ
срок за изпълнението им. Направено е възражение за изтекла давност. Също така се
излагат доводи, че услугата, за която е сключен договорът, не е предоставяна на
ответника, а също така, че договорът е бланков такъв и няма индивидуализация на
предмета и страните по него. Ответникът посочва, че не е бил уведомяван за
прехвърляне на вземането, а също така, че претендираната неустойка е прекомерна и в
този смисъл е налице неравноправна клауза. Също така излага съображения, че част от
претендираната сума е платена и поради това не се дължи, а също така, че не е бил
уведомяван за прекратяването на договора. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да докаже, че е било налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги, по силата на който мобилният
оператор е доставял на ответника твърдяните услуги, като последният не е изпълнил
задължението си за плащане на цената, поради което здоговорът е прекратен
едностранно от оператора по вина на ответника; че е била уговорена валидна
неустоечна клауза при прекратяване на договора по вина на ответника, както и какъв е
нейният размер; прехвърляне на вземането за неустойка по силата на валидно
сключени договори за цесия, за които ответникът е надлежно уведомен.
При установяване на горните предпоставки в доказателствена тежест на
ответника е да докаже погасяване на задълженията.
С оглед релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи
факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че на 17.06.2017 г. е бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за ползване на
мобилна услуга за номер ********** с месечна абонаментна такса 19,99 лв. с ДДС. В
договора е уговорено, че ако същият бъде прекратен преди изтичане на уговорения
срок по искане или вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на ... неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, вкл. за допълнителни услуги по техния стандартен размер
без отстъпка.
По отношение на направеното от ответника възражение, че положените подписи
на сключения договор не са негови, съдът намира същото за неоснователно. От
изготвените и приложени по делото заключения на съдебно техническа експертиза и
съдебно-почеркова експертиза се установява датата на подписване на документа и
обстоятелството, че съдържанието на същия след неговото първоначално подписване
не е променяно. Отделно от това, от изготвеното заключение от съдебно-почеркова
експертиза се установява, че подписите на приложените по делото декларация и
заявление/договор за мобилна услуга са изображения на подписи, положени именно от
ответника. В този смисъл направеното от особения предствител на ответника в
подадения отговор на искова молба възражение, че подписите са манипулирани и
същите са пренесени от един документ върху друг, е неоснователно такова, доколкото
2
заключението на вещото лице е категорично, че двата подписа са два отделно
положени подписа, между които няма идентичност, както и че няма признаци за
пренасяне на подписите от друг документ. Съдът намира, че двете заключения се
явяват изцяло обективни, отговарящи в пълнота на поставените им въпроси и
компетентно изготвени от лица разполагащи с необходимите знания и умения в
областта, поради което ги кредитира изцяло с доверие. Предвид изложеното, съдът
приема, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че е било налице
валидно облигационно отношение между ответника Т. Д. и дружество ... по силата на
което страните дължат изпълнение на поетите с договора задължения.
На следващо място, съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че
процесният договор е бил прекратен едностранно от дружеството, поради
неизпълнение на задълженията на ответника по него. По отношение на направеното от
ответника възражение за недаване на подходящ срок на изпълнение и неуведомяване
за прекратяването на договора, съдът намира същото за неоснователно такова,
доколкото съгласно разпоредбата на чл.84 ЗЗД при уговорен между страните срок на
изпълнение длъжникът изпада в забава при изтичането на този срок. Съгласно Общите
условия на договора заплащането на услугата става 15 дни след издаването на
фактурата. В този смисъл след изтичането на този срок ответникът изпада в забава, а
за дружеството, предоставящо далекосъобщителните услуги, е възникнало правото
едностранно да прекрати договора, без да дава на лицето срок за изпълнение на
задължението му. При наличието на уговорен между страните срок за изпълнение на
задължението не е необходимо и да бъде уведомяван изрично ответника, че договорът
ще бъде прекратен при неизпълнение на задължението. Страната по договора е
длъжна да изпълнява добросъвестно поетите от нея задължения, като при тяхното
неизпълнение не е необходимо да и бъде даван допълнителен срок за тяхното
изпълнение.
С оглед едностранното прекратяване на договора по вина на абоната, за мобилния
оператор е възникнало правото да претендира уговорената в същия неустойка.
При наличието на задължение за съда за извършване на проверка за наличието на
неравноправни клаузи по договора, съдът намира, че не са налице такива в сключения
договор. Страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях, на основание чл. 9 от ЗЗД. Допустимо е също
така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване
на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В противен случай, клаузата за неустойка би
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга.
При извършване на преценка за наличие на нищожност на така цитираните
уговорки, съдът намира, че в конкретния случай уговорената неустойка не излиза
извън присъщите на неустойката функции и не нарушава принципа за справедливост,
доколкото се претендира неустойка в размер на единствено 3 стандартни месечни
3
такси без ДДС. Ето защо, така уговорената неустойка не е нищожна. Същата е в
размер на 3 х 16,65 лева за тарифен план без ДДС, тоест 49,95 лева с ДДС.
По отношение на направеното възражение, че в посочения договор няма
индивидуализация нито на предмета, нито на страните, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от приложения по делото договор, в него са посочени както
страните, а именно . и Т. Д., така и предмета на същия- предоставяне на мобилна
услуга.
По отношение на сключените договори за цесия съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има
действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде
извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да
бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може да
бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника и следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай, както беше посочено по-горе, в договорите за цесия
изрично е предвидено цесионерът сам да извърши съобщаването от името на цедента
и за своя сметка, като за целта . изрично е упълномощило .да уведомява длъжниците
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с правото да подписва изпращаните до тях
уведомителни писма.
Договорите за цесия, заедно с писменото пълномощно и извлечението от стария
кредитор, установяващи прехвърлянето на процесното вземане и правото на цесионера
– ищец по делото да съобщи за него на длъжника, са връчени на Т. Д., като
приложения към исковата молба в настоящото производство, поради което последният
е бил уведомен надлежно в рамките на настоящото производство за цедирането на
вземанията срещу него. Ето защо, сключените договори за цесия имат действие
спрямо длъжника и надлежен кредитор на вземанията по процесния договор за
мобилни услуги към настоящия момент е ищцовото дружество.
При така установените факти съдът намира, че искът предявен от дружество
.следва да бъде изцяло уважен, като се признае за установено съществуването на
претендираното вземане.
По отношение на направеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за плащане на част от претендираната сума по делото не бяха представени
такива доказателства, поради което същото остана голословно такова.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът
намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
4
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. " Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично,
като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на доставчика на комуникационни услуги съдържат изброените признаци
на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните далекосъобщителни услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време,
а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер. Ето защо вземанията на "., прехвърлени
на ищеца, се погасяват с тригодишен давностен срок. Същият в настоящия случай е
бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 09.12.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен –
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
В конкретния случай договорът е бил прекратен на 25.11.2017 г. на посочената от
ищеца дата за деактивация на процесния абонамент, като на дата 22.12.2017 г. е
издадена и фактура № **********, с която са начислени и процесните неустойки. Ето
защо, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изтекли три
години от настъпване на изискуемостта на начислените неустойки по договора.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият претендира разноски в размер на общо 710 лв. за адвокатско
възнаграждение, държавни такси и депозит за особен представител, платими от
ответника (включително направените в заповедното производство такива).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати нв полза на Софийски районен съд сумата от 635 лв. – изплатените
от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното производство, нито за
настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, че Т. М.
Д., ЕГН **********, дължи на., ЕИК ., сумата от 49,95 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с клиентски
номер . от дата 17.06.2017 г., обективирана във фактура № **********/22.12.2017 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 61689/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. М. Д., ЕГН **********, да заплати
5
на ., ЕИК., сумата от 710 лв. – разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Т. М. Д., ЕГН **********, да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 635 лв., представляващи платени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6