РЕШЕНИЕ
№ 1681
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110110559 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.-П.П.и“ против О. И. Ш., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 224.03 лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия по
партида с абонатен № ***********, за обект, находящ се на адрес: гр. *******, **, по
фактури с № ФП0283266929/13.08.2019 г., № ФП0284472585/13.09.2019 г. и №
ФП**********/14.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 34.27
лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 02.09.2019 г. до
15.04.2021 г.
Претендират се и разноски.
В исковата молбата ищецът твърди, че ответникът се води клиент на „Е.-П.П.“ АД с
клиентски номер *******4, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен номер ***********, гр. *******, **. Облигационните отношения между
дружеството и ответника са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.Б.П.“ АД (ОУДПЕЕ), които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката от Управителния съвет на „Е.Б.П.“ АД и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране.
Като такъв той е длъжен да заплаща изразходваната в обекта електроенергия
съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ищеца в срока, посочен във всяка една фактура. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ в случай на
неизпълнение на задълженията в срок, клиентът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Към момента на подаване на исковата молба ответникът дължи заплащане на
ел.енергия, потребена за периода 22.06.2019 г. - 21.09.2019 г., съгласно 3 бр. неплатени
фактури. Същият дължи и мораторната лихва върху всяко вземане, считано от падежа на
всяка една от фактурите до 15.04.2021 г.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответната страна. В отговора се оспорват исковете като неоснователни.
Твърди се, че в процесния период между ищеца „Е.-П.П.и“ АД, от една страна, и
О.И.Ш.., родена на 30.10.2961 г., гражданин на Р.Ф., от друга страна, не е имало договорни
отношения за доставка на електрическа енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
№ *********** в гр.***********. О.И.Ш.. не е собственик или ползвател на имота, за който
се твърди да е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД. Съгласно
чл. 4 ал. 1 от ОУДПЕЕ потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице -собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „Е.П.М.“ АД, което ползва електроенергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от „Е.-П.П.и“ АД. С исковата молба не са наведени твърдения във връзка
със собствеността и/или ползването на процесния обект, както и липсват доказателства в
тази насока. Претендираното количество електрическа енергия не е реално доставено и
потребено от ответницата, както и не е отчетено посредством техническо средство, което е
изправно и сертифицирано. Поради това за нея не е възникнало задължението да заплаща
стойността на процесиите суми.
Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани.
С молба с вх. № 30973/10.05.2022 г. ищецът признава, че в течение на производството
ответната страна е извършила плащане, с което изцяло е погасила претендираните вземания.
В съдебно особеният представител на ответника моли извършеното в течение на
процеса плащане да бъде взето предвид при постановяване на решението на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел. енергия, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно
облигационно отношение между страните, по силата на която ответникът се явява
потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление; 2) че ищцовото дружество е
доставило на ответника начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена
по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.-П.П.и” АД ред.
По делото не се установява наличието на горепосочените материалноправни
предпоставки. Въпреки изричните указания на съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът,
който носи доказателствената тежест за установяване на тези факти, не е ангажирал
доказателства О.И.Ш.. да се явява потребител на ел. енергия в качеството на собственик или
ползвател на процесния обект на потребление. Недоказано е и твърдението на ищеца, че
претендираното количество ел. енергия е действително потребено.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск неоснователна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава, която също следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В случая ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Тъй като причина за отхвърляне на исковете за главница и лихви е недоказаност на
същите, а не извършено в хода на процеса плащане, на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.-П.П.и” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. ***********, срещу О.И.Ш.., родена на 30.10.1961 г., искове за
заплащане на сумата от 224.03 лева /двеста двадесет и четири лева и три стотинки/,
представляваща главница за консумирана ел.енергия по партида с абонатен № ***********,
за обект, находящ се на адрес: гр. *******, **, по фактури с № ФП0283266929/13.08.2019 г.,
№ ФП0284472585/13.09.2019 г. и № ФП**********/14.10.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 34.27 лева /тридесет и четири лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 02.09.2019 г.
до 15.04.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3