Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2002 по
описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 305600/18.12.2019г. по гр.д. № 35494 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 40-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. №
2016249/20.06.2019г. искове на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******с адрес: *** срещу „С.“ЕООД,
ЕИК *******с адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Л.И.,***, пл. *******положителни
установителни искове с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че „С.“ЕООД, ЕИК *******дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******заплащане на сумата от
75,51лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
16.04.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 29 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от 11,65лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 75,51лв. за
периода от 01.12.2016г. до 20.03.2019г.; сумата
от 31,97лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
16.04.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищеца от извършено дялово разпределение на енергията в
имота за периода от 01.05.2016г-. до 30.04.2018г.; сумата от 6,18лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 31,97лв. за периода от 30.06.2016г. до
20.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 21679/2019г. на
Софийски районен съд, като т.С.“ЕАД е осъдена да заплати на „С.“ЕООД съдебни разноски от 400лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5217582/31.12.2019г. по
регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******в частта, в която исковете са
отхвърлен. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че огледът на вещото лице бил
направен след процесния период и не можело да установи, че имотът не е
топлоснабден. Отделно сградна инсталация се дължи независимо от наличието на
тръбна система от щрангове Ответникът не бил подал заявление до ищеца за
прекратяване на топлоснабдяване от абонатна станция. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за съдебни разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете –„С.“ЕООД, ЕИК *******в предоставения срок за отговор е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част било правилно. Посочило е, че не било установено да е
обитавал имота, а същото било необходимо при искове по чл. 59 от ЗЗД, не бил
ползвал имота и доставена в него топлинна енрегия, дялово разпределение. Този
имот бил негоден за обитаване от 24.07.2017г. , след това бил ремонтиран и
отдаден под наем на 3-то лице и до момента, поради окето и въззиваемият не се
бил обогатил от ползването на магазина. Уреди за дялово разпределение не било
отчитани реално, защото захранващ щранг бил прекъснат и за имота такава енергия
не е начислявана. През имота не
преминавали вертикални или хоризонтални щрангове, свързани с топлопреносна
мрежа, тръбите в плочата били затапени, поради което и не дължал и сградна
инсталация. Наредбата № 16-334/2007г. била приложима само за договорни отношения,
а процесното не било такова. Отделно дялово разпределение на енергията не било
извършено от въззивника и не бил обеднял със стойността на възнаграждението за
същото Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Претендирало е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2016249/20.06.2019г. искове на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу
„С.“ЕООД, ЕИК *******с адрес на
управление:***,4 с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че „С.“ЕООД,
ЕИК *******дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане
на сумата от 75,51лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 16.04.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване
на ответника за сметка на обедняването
на ищеца от потребена топлинна енергия в
магазин № 29 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 11,65лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 75,51лв. за периода от 01.12.2016г. до 20.03.2019г.; сумата от 31,97лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 16.04.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване
на ответника за сметка на обедняването на
ищеца от извършено дялово разпределение
на енергията в имота за периода от 01.05.2016г-. до 30.04.2018г.; сумата от 6,18лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 31,97лв. за периода от 30.06.2016г. до
20.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 21679/2019г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ищецът е
собственик на имота, този имот се ползвал за стопански нужди, но ответникът не предприел необходимите действия за
сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия в него, въпреки
това потребил такава в количества и на стойност, за които е предявен иска ,
направено било и дялово разпределение на енергията, така ответникът се обогатил да сметка на
обедняването на ищеца, ответникът изпаднал в забава на плащането на сумата.
Ответникът „С.“ЕООД, ЕИК *******е оспорило
исковете. Посочило е, че е собственик на
имота, не бил сключил с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в него,
такава не се доставяла в имота, а и ответникът не ползвал имота, поради което
не се бил обогатил с процесните суми. Този имот изобщо не бил свързан с
топлопреносната мрежа на ищеца , не бил
заявявал такова желание нито той, нито праводателя му – с.А.Г.“ООД и видно от
списъка на потребителите на топлинна енергия, представен от ищеца, ответникът
не бил такъв. Имотът бил със самостоятелен вход, през него не преминавали
хоризонтални и вертикални щрангове и тръби, нямало отоплителни тела. Не се
отоплявали общите части на сградата До 24.04.2017г. имотът не бил годен за
обитаване, след това се ползвал от 3-то лице по договор за наем. С влязло в сила решение по дело между
страните било установено, че ответникът не дължи плащане на ищеца на суми за
топлинна енергия за имота за периода до 31.07.2014г., отхвърлен бил насрещния
иск на т.С.“ЕАД за неоснователно обогатяване. Не бил изпаднал в забава на
плащането на сумите. Претендирало е разноски.
По
делото е приложено заповедно дело № 21679/2019г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. № 3027780/16.04.2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено„С.“ЕООД,
ЕИК *******да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******сумата от 75,51лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 16.04.2019г., до изплащането й, представляващи потребена топлинна
енергия в магазин № 29 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от 11,65лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 75,51лв. за
периода от 01.12.2016г. до 20.03.2019г.; сумата
от 31,97лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
16.04.2019г., до изплащането й, представляващи
стойност на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 6,18лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 31,97лв. за периода от 30.06.2016г. до
20.03.2019г., както и съдебни разноски от 75лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 08.05.2019г., на 13.05.2019г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 13.06.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 20.06.2019г.
Приет е
договор от 10.05.2012г. с нотариално заверени
подписи, съгласно който С.А.Г.ООД е продало на С.“ЕООД търговското си предприятие
№ 2, включващо и правото на собственост върху магазин № 29 в гр. София, ж.к. „*******бивша секция Г, който магазин е с
0,149 % ич. От общите части на сградата.
Прието е
писмо от ГИС-София, съгласно което имот в гр. София, ж.к. „*******и Б и идентичен със жилищна
сграда – блок „Г“ в УПИ 2-62, кв. 104А, м.“Овча купел“ на ул. „Промишлена“.
Прието е
разрешение за ползване издадено от ДНСК, съгласно което топлозахранването и
абонатните станции на жилищни сграда и в
УПИ 2-62 и УПИ 1-589, кв. 104А, м.“Овча купел“
са с разрешено ползване от 10.07.2011г.
Приет е
договор № 14/10.10.2011г., съгласно който собствениците на имоти гр. София, ж.к. „*******и вх.Б са възложили на т.С.“ЕАД да присъедини
сградата към топлопреносната си мрежа.
Приет е
протокол от 18.05.2011г. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „*******е избрало Т.С.“ЕАД да извършва
дялово разпределение на енергията в сградата.
Приети са
списъци на потребители на енергията в сградата, като ответникът е посочен като такъв за отделни
апартаменти в сградата, както и за магазини, един от които е магазин № 29, обем
на същия е 83 куб.м., няма заявени отоплителни тела.
По делото е
приета покана, съгласно която на 31.08.2018г.
ищецът е съставил покана до ответника за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия за магазин
№ 29 в гр. София , *******.
Прието е
извлечение от сметки на ищеца сочещо задължения на ответника за имота в размер
на процесните суми.
По делото е
приета покана, съгласно която на 29.03.2019г.
ищецът е съставил покана до ответника за плащане на процесните суми.
Прието е влязло
в сила на 05.10.2015г. Решение от
06.11.2014г. по дело № 44828/2014г. на СРС, 62-ри състав, постановено в
о.с.з. от 06.11.2014г., с което е признато за установено, че С.“ЕООД не дължи
на Т.С.“ЕАД заплащане на 2953лв. за топлинна енергия и за дялово разпределение
на същата за имоти гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 429 и 430за периода
от 10.05.2012г. до 31.07.2014г. породи липса на договор между страните за
същото, отхвърлен е като неоснователен
иска по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД на Т.С.“ЕАД срещу С.“ЕООД за заплащането
на 2953лв. представляваща обогатяване на
ответника за сметка на обедвянатео на ищеца чрез потребяване от ответника на
топлинна енергия и дялово разпределение на същата за имоти
в гр. София, ж.к. „*******за периода
от 10.05.2012г. до 31.07.2014г. и за лихва за забава на плащането й в размер от
679,61лв. , поради неустановено ползване
на имотите от ответника за този период от 10.05.2012г. до 31.07.2014г.
Прието е
писмо от 03.09.2018г., възражение, съгласно които ответникът е поискал от ищеца
да закрие партидите за имотите, защото решението на СРс, 62-ри състав сочело че
няма основание за откриване на такива.
Приет е
договор за наем от 24.07.2017г. носещ подписи за страните по него, съгласно
който ответникът е отдал под наем
процесният магазин № 29 на С.Е.М.за
срок от 1 година считано от 01.08.2017г.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че в имота през процесния период не е имало
отоплителни тела, не е потребявана е енергия за горещо битово водоснабдяване,
ищецът начислил суми само за сградна инсталация за отоплителния сезон октомври
2016г. – април 2017г. и октомври 2017г.-април 2018г., дължимата такава определена
съобразно обем на имота от 83 куб.м. и Наредбата за топлоснабдяване била
74,58лв. за отоплителните сезони съответно от 42,60лв. и от 31,98лв. Посочило
е, че захранващия щранг е бил прекъснат и не е начислявана енергия за отопление,
не е потребявана енергия за БГВ, независимо че имало възможност за същото,
показанията на водомерите не установявали потребление на такава. В имота не
преминавали хоризонтални и вертикални
щрангове, които да са свързани с
топлопреносна мрежа на Т.С.“ЕАД, в плочата имало тръби, краищата на които в
колекторната кутия били затапени. Магазинът бил със самостоятелен вход, но бил
част от сградата, като към момента на оглед на вещото лице през 2019г. бил
обитаем. Магазинът имал самостоятелен вход и затова по проект отопляемата му кубатура
не влизали прилежащите му общи части
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че при ищеца
са начислени като дължими процесните суми, няма данни за плащането им.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, чл.
415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59
вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването
на ищеца, ползвайки без основание топлинна енергия в имота за периода и
дяловото й разпределение, както и за обезщетение за забава, за които е издадена
заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
При този иск
в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия в имота за
стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че той е
носител и на вещни права върху имота, че не е имало годно правно основание
ответникът да потребява тази енергия,
стойността и количеството на потребената енергия и на възнаграждението
за дялово разпределение на същата, че е поканил ответника да плати сумите.
При така
депозирания отговор ответникът следва да
докаже, че от 24.07.2017г. 3-т лице ползва имота, преди това бил необитаем,
че с влязло в сила съдебно решение между страните за същия имот за предходен
период е прието, че ответникът не дължи плащане на суми на ищеца
При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се
по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между
обедняването и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са последица
от други общи за двете факти, без да е
нужно да произтичат едно от друго. Размера на обедняването и обогатяването се
решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е
пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е
налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца. Вземането
на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило
разместването на благата, и от този момент тече погасителната давност. Забавата
за плащане на същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след
покана и то за вече възникнало вземане. (В този смисъл Решение № 4/23.01.2009г. по гр.д.№ 5382/2007г. на
ВКС, ІІ-ро Г.О.; т.4 и т. 5 от Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на
ВС; ТР № 82/28.02.1975г. по гр.д.№
74/1974г. на ОСГК на ВС; Решение №
131/18.02.2009г. по гр.д.№ 6346/2007г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
По делото се
установи, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и същото е уважено за
процесните суми и периоди, че длъжникът е депозирал в срок възражението по чл.
414 от ГПК, както и че заявителят е предявил установителния иск в срока по чл.
415 от ГПК.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
По делото не
се спори, а и от приетия по делото договор за продажба на търговско предприятие
от 10.05.2012г., писма от ГИС - София, разрешение за ползване, протоколи от ОС
на ЕС, договор от 2011г., се установява, че ответникът за процесия период е бил
собственик на магазин № 29 в гр. София, ж.к. „*******, сградата е топлофицирана, дяловото
разпределение на енергията е избрано от ОС на ЕС да се извършва от т.С.“ЕАД в процесния магазин няма
отоплителни тела.
По делото не се спори, че между страните
писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
сключван, такъв не е и представен по делото за процесния период, поради което и
съдът приема, че за потребена от ответника в процесния имот топлинна енергия
доставена от ищеца не могат да
намерят приложение разпоредбите на договора
за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди на ЗЕ, включително и в частта за определението на „потребител на топлинна
енергия“. Това е така, защото за доставка на топлинна енергия за небитови нужди,
какъвто е случая, форма за валидност на договора за доставка на топлинна
енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е
писмен договор. В случая, доколкото ответника е юридическо лице - търговец,
то единствената възможност за същия да се обвърже с договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца е писмен
договор за доставка на енергия за стопански
нужди. Това е така, защото юридическо лице може да е потребител само на енергия
за стопански нужди. Този извод се налага по аргумент от разпоредбата на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ и по аргумент от обратното на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ в
редакцията й към процесния период. Писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е сключен между страните, поради което и
разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна енергия на основание на договор са
неприложими.
Релевантно
за делото с оглед правната характер на предявените искове е дали ответникът е
ползвал имота. Това така, защото само
ползвайки го би могъл да се обогати със стойността на топлинната енрегия
потребена в него, съответно със стойността на възнаграждението за дяловото й
разпределение.
По делото не е установено през процесния период
ответникът да е ползвал имота. Силата на пресъдено нещо на решението по дело№
44828/2014г. на СРС, 62-ри състав обвързва страните и съда и установява, че
този имот не е ползван от ответника в
периода от май 2012г. до юли 2014г. Ищецът не е ангажирал доказателства в последствие, включително и през процесния
период ответникът е ползвал имота, а в негова тежест е било да го направи по
несъмнен начин по делото. В случая събраните по делото доказателства не
позволяват такъв извод, а напротив – същите са в подкрепа на твърденията на
ответника, че не е ползвал имота. Това е така, защото от заключението по съдебно-техническата експертиза
се установява, че показанията на водомера в имота сочат липса на потребление на енергия за подгряване на вода. Приетият
по делото неоспорен от страните договор за наем, сочи че от 01.08.2017г. за
имота е сключен договор за наем, съгласно който ползването му за срок от 1
година ответникът се е задължил да предостави на 3-то лице. Така установените обстоятелства са в подкрепа на твърденията на ответника, че не
е ползвал имота през процесния период. Доказателства за обратното ищецът не е
ангажирал по делото.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че от прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неопровергано от останалите събрани доказателства по делото, неоспорено от
страните, се установява, че ищецът е начислявал в тежест на ответника само суми
за сградна инсталация за
отоплителните периоди през двата
отчетни периода, не е начислявал такава за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, защото потребление за отопление с отоплителни тела и за горещо
битово водоснабдяване в имота нямало. От заключението се установява и че захранващия за имота щранг е бил прекъснат и не е начислявана енергия за
отопление с отоплителни тела в имота, в имота не преминавали хоризонтални и
вертикални щрангове, които да са
свързани с топлопреносна мрежа на Т.С.“ЕАД, в плочата имало тръби, краищата на
които в колекторната кутия били затапени.
Действително, тези констатации на вещото лице са от 2019г., но приети списъци
на потребители с данни за имоти, показанията на уредите за процесния период,
обосновават извод, че така установените обстоятелства са били осъществени през
процесния период. При така установените обстоятелства в тежест на ищеца е било
да ангажира по делото доказателства, че отоплителната инсталация на сградата е
преминавала през процесния имот и е съществувало основание в тежест на
ответника да се начисли задължение за плащане на стойността на припадащата се
за имота сградна инсталация през отоплителния сезон. Такива доказателства не са
ангажирани по делото поради което и на това допълнително основание съдът
приема, че исковете са неоснователни.
Исковете за
неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото разпределение на
енергия са обусловени от изхода на делото по исковете за обогатяване в размер
на стойността на потребена топлинна
енергия, поради което и доколкото последните дсъдът пире за несонователни, то
неоснователни са и исковете за неоснователно обогатяване в размер на стойността
на дяловото разпределение на енергия
С оглед
изхода на делото по исковете за главниците неоснователни са акцесорните искове
за лихва за забава.
При така възприето решението на районния съд в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски
С оглед
изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за
адвокат в производство пред СГС в размер на 300лв. същото е минималното по Наредба №1/2004г. и възражението на
въззивника за прекомерността му е неоснователно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305600/18.12.2019г. по гр.д. № 35494 по
описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 40-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на „С.“ЕООД,
ЕИК *******с адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Л.И.,***, пл. *******на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 300лв. /триста лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.