ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 18.09.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Славчева ч.
гр. д. № 592 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „М.1“ ООД, ***,
подадена от пълномощника адв. Г. Ц. срещу определение
№ 3064/31.05.2019 г., постановено по гр.д. № 894/2019 г. на PC - Ботевград, с което е прекратено производството по
делото поради недопустимост на исковете. В частната жалба се сочи, че
обжалваното определение е неправилно, необосновано и немотивирано, издадено в
нарушение на процесуалните разпоредби на ГПК, с искане за неговата отмяна. Твърди,
че съдът е следвало да даде възможност на ответника да отстрани констатираната
нередовност – да представи доказателства за представителна власт на адв. Ц. за подаване на възражение срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.06.2017 год. по ч.гр.д. №
271/2017 год. на РС-Етрополе или да потвърди действията по подаване на
възражението, извършени без представителна власт, като едва в случай на
неизпълнение на указанията да прецени подадено ли е действително възражение
срещу заповедта и допустимо ли е производството по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Представя декларация от законния представител на дружеството – длъжник М. Ц., с която потвърждава действията на адв. Ц. по подаване на възражение срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 271/2017 год. на ЕтРС. Счита, че
потвърждаването валидира извършените от страна на неовластения процесуален представител действия, поради
което същите следва да се считат за редовно извършени.
Ответникът по жалбата Р.А.
оспорва същата. Сочи, че възражението на адв. Ц. от
името на дружеството в заповедното производство срещу заповедта за изпълнение е
подадено без представителна власт, като съдът не е следвало да дава указания до
длъжника да отстрани констатираната нередовност, тъй като съгласно ТР № 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност
на заявлението съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 от ГПК да дава указания на заявителя за поправянето му, следователно по аналогия
съдът не следва да дава и указания до длъжника. С оглед това счита, че не са
налице подадени в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражения, поради което
издадената по ч.гр.д. № 271/2017 год. на РС-Етрополе заповед за незабавно
изпълнение е влязла в сила и не е налице правен интерес от установяване на
вземането чрез предявяване на иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, респ. предявеният такъв се
явява недопустим. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
Производството по гр.д. № 894/2019 г. на
Ботевградския районен съд е образувано по предявени от Р.Б.А. *** срещу „М.1“
ООД, *** и М. Х. Ц.искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземания на ищеца солидарно срещу ответниците
за сумата 13 086,20 лв. – част от дължима сума по запис на заповед от
16.02.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2016 год. до
окончателното изплащане по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
23.06.2017 год. по ч.гр.д. № 271/2017 год. на РС-Етрополе. Видно от приложеното ч.гр.д. № 271/2017 г. на
Етрополски PC, същото е образувано по заявление
на ищеца по чл. 417 от ГПК солидарно срещу ответниците
за посочената по-горе сума, дължима на основание запис на заповед от 16.02.2017
год. Заявлението е изцяло уважено, като на 23.06.2017 год. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
горепосочените суми.
Поканата за доброволно изпълнение на задължението
по заповедта за изпълнение е получена от „М.1“ ООД на 15.11.2017 год. /липсва
отбелязване кое лице е получило поканата от името на дружеството/. В
предоставения от съда двуседмичен срок – на 29.11.2017 год. е постъпило
възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника „М.1“ ООД чрез адв. Г. Ц., с което се оспорва вземането на заявителя Р.Б.А.
срещу дружеството. Липсват доказателства за това изпратена ли е покана за
доброволно изпълнение и връчена ли е заповедта за изпълнение на другия
солидарен длъжник – М. Х. Ц.. По делото не е подадено възражение от този
длъжник.
С разпореждане от 07.12.2017 г. съдът е приел, че длъжниците са подадали в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу заповедта и е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането е получено от заявителя на 18.12.2017 г. С молба от 10.01.2018
г. по заповедното производство заявителят е представил искова молба, заведена в
Етрополски PC на същата дата, с която са
предявени искове срещу длъжниците по издадената
заповед за изпълнение.
С обжалваното определение първоинстанционният
съд е прекратил производството по така предявените от Р.Б.А. *** срещу „М.1“
ООД, *** и М. Х. Ц.искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради тяхната
недопустимост. Изводът за недопустимост на исковете съдът е основал на
обстоятелството, че ответникът – физическо лице не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, а възражението от името на дружеството е подадено от
лице без представителна власт. Съдът е приел, че е налице хипотезата на
неподадено в срок възражение, поради което липсва правен интерес от предявяване
на установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По настоящото дело е представена декларация от
ответника „М.1“ ООД, *** чрез управителя М.
Ц. от 14.06.2019 год., с която същият декларира, че потвърждава действията
на адв. Ц. по подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 271/2017 год. на ЕтРС.
Частната жалба е допустима като
подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Допустимостта на установителния
иск по чл. 422, ал.1 от ГПК е наличието па подадено в срок възражение по чл.
414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение /арг.
от чл. 415, ал. 1 от ГПК/. В рамките на заповедното производство заявителят не
може да се защитава срещу преценката на съда за наличие на редовно подадено
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, тъй разпореждането на съда с
указанието
по чл. 415, ал.1 от ГПК, обективиращо тази
преценка, не подлежи на обжалване. От друга страна, доколкото подаденото в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение има за последица възникване на интерес
от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК, на общо основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за
допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника,
без да е обвързан от преценката на заповедния съд / TP № 4/2014 г. по тълк. дело№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. Съдът следи служебно за наличието на предпоставките, обуславящи
допустимостта на иска /съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск/ в хода на цялото производство, поради което този въпрос може да бъде
повдигнат от страните и съда по всяко време.
Установява се от представените в
заповедното производство доказателства, че поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника „М.1“ ООД на 15.11.2017 год. Възражението по чл. 414, ал. 1
от ГПК е подадено от този длъжник на 29.11.2017 г. - в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Във възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК на дружеството-длъжник е посочено, че същото е подадено от пълномощник – адв. Г. Ц., поради което заповедният съд е следвало на основание чл. 101 от ГПК да укаже на длъжника да представи доказателства за представителна власт на лицето, подало възражението. Съдът не споделя аргумента на ответника по частната жалба, извлечен от т. 1 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като разясненията в него касаят случаите на нередовност на заявлението съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 от ГПК, при които съдът не следва да дава указания на заявителя за поправянето.
·
По отношение редовността
на възражението и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава
указания и да събира и други доказателства, посочени от страните, като е
приложима и общата разпоредба на чл. 101 от ГПК. В
случай, че възражението е подадено от лице без представителна власт, съдът е
следвало да даде указания за поправяне на този недостатък. Липсата на
представителна власт е поправима. За да се запазят действията, извършени без
представителна власт, законът допуска те да бъдат потвърдени. Потвърждаването
на действията може да бъде направено от представлявания или от овластен от него представител, като същото може да бъде
извършено писмено или с конклудентни действия. В
случая, действията по подаване на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК от
името на дружеството - длъжник са потвърдени от неговия законен представител с
приложената по делото декларация. Фактът, че депозираното по делото възражение
не е подписано от представителя на длъжника - търговско дружество, сам по себе
си не води до извод за липса на подадено в срок възражение, след като
подаването му като процесуално действие е потвърдено от длъжника.
Потвърждаването валидира така извършените действия от
неовластено лице и същите следва да се считат за
редовно извършени.
С оглед наличието на подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК възражение от длъжника „М.1“
ООД, *** срещу издадената заповед за изпълнение, предявените от заявителя
искове по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването на вземанията по
заповедта срещу този ответник, са процесуално допустими.
По делото не е подадена частна жалба от другия солидарен длъжник – М. Ц. срещу определението в частта, с която производството по отношение на него е прекратено, поради което в тази част определението е влязло в сила. Това не препятства възможността същият да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в случай, че същата не му е била надлежно връчена от съдебния изпълнител с поканата за доброволно изпълнение, което би обусловило правен интерес за заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника – физическо лице в друго производство.
Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да
бъде отменено в обжалваната част, а делото - върнато за продължаване на
процесуалните действия по предявения иск срещу ответника – юридическо лице.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3064/31.05.2019 г.
по гр.д. № 894/2019 г. на PC – Ботевград в ЧАСТТА, с която е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявения от Р.Б.А. *** иск срещу „М.1“ ООД,
*** по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца
срещу ответника за сумата 13 086,20 лв. – част от дължима сума по запис на
заповед от 16.02.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2016
год. до окончателното изплащане по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
23.06.2017 год. по ч.гр.д. № 271/2017 год. на РС-Етрополе, на основание чл. 422
от ГПК.
ВРЪЩА делото на Етрополския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявения от Р.Б.А. *** иск срещу „М.1“ ООД, ***.
В останалата част определението
не е обжалвано и е влязло в сила.
|
В останалата част определението не е обжалвано и 2. |
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.