Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 25.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Роза Ризова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00838 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Софрониева,
срещу Г.К.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 846,96 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки/ - представляваща главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, *****, за
месеците май 2017 г., юли 2017 г., август 2017 г. и октомври 2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата
187,56 лв. /сто осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 18.11.2019 г., за които
вземания е издадена Заповед № 5598 от 09.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
07894 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се в гр. Перник, *****, за процесния период при действието на публично
известни общи условия, които обвързват ответника в качеството на собственик на
топлофицирания имот. Тъй като стойността на месечните задължения не била
заплатена в предвидения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, е начислена и лихва за забава върху главницата по
всяка фактура за периода от 09.07.2017 г. до 18.11.2019 г. Моли да се приеме за
установено, че ответникът му дължи процесните суми, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да има
качеството потребител на топлинна енергия. Възразява, че общите условия за
продажба на топлинна енергия на топлопреносното дружество са публикувани в един
централен и един местен ежедневник. Оспорва ищецът да е доставил топлинна
енергия на твърдяната стойност, както и че счетоводните книги са водени
редовно. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 5598 от 09.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07894/2019 г. по описа на Районен съд – Перник срещу Г.К.Р.,
ЕГН **********, за сумата 846,96
лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ -
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. Перник, *****, за месеците май 2017 г., юли 2017 г.,
август 2017 г. и октомври 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 187,56 лв. /сто осемдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г.
до 18.11.2019 г., и са присъдени разноски в полза на заявителя.
От приложеното ч.гр.д.№ 07894 по описа за 2019 г. на РС –
Перник е видно, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК.
По делото е представен заверен прпис на общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на
29.04.2008 г., а на съда е служебно известно, че същите са публикувани и във в.
„Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.
От Нотариален акт № 94, том IV, рег. № 3476, дело № 496 от
2016 г. се установява, че на 30.12.2016 г. „Банка Приесо България“ АД е продала
на Г.К.Р. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
55871.506.39.1.84 по КККРТ на гр. Перник, с адрес: гр. Перник, *****.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда,
по отношение на която е сключен Договор №
237/18.10.2001 г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за
услугата „дялово разпределение“, от който момент според вещото лице е въведена
системата за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че между ищцовото
дружество и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за
услугата „дялово разпределение“ и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“
ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът
за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в
абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка
вещото лице пояснява, че ответникът е заплатил месечните задължения за
достаавена топлинна енергия, но не е заплатил сумите по изравнителните сметки,
предмет на исковата молба, като стойността на топлоенергията по тях е в размер
на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот за месеците май 2017 г., юли 2017
г., август 2017 г. и октомври 2017 г. е в размер на 846,96 лв., а за законна
лихва за периода 09.07.2017 г. – 18.11.2019 г. е в размер на 187,56 лв., като
към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от
ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е
водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения
на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по делото заверен препис на нотариален акт се установява, че по силата на договор за покупко-продажба,
сключен на 30.12.2016 г., ответникът е придобил сосбтвеността върху имот,
находящ се на адрес: гр. Перник, *****, поради което съдът приема за доказано,
че ответникът е едноличен собственик на процения имот.
С оглед изложеното, следва,
че за процесния период, а именно: месеците май 2017 г., юли 2017 г., август
2017 г. и октомври 2017 г. страните по делото са се намирали в договорни отношения за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че доставената топлинна енергия за месеците май 2017 г., юли
2017 г., август 2017 г. и октомври 2017 г. е на стойност 846,96 лв., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената
съдебно-икономическа експертиза.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ищеца е възниканло вземане за главница спрямо ответника в претендирания размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 06.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, както и
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че
обезщетението за забава е в размер на 187,56 лв. за периода от 09.07.2017
г. до 18.11.2019 г.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетнеие за забава в размер на законната лихва спрямо ответника в
претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В
случая изискуемостта на най-старото задължение за главница за потребена
топлинна енергия за м.05.2017 г. настъпва на 01.07.2017 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.12.2019 г., преди изтичане
на давностния срок за вземането, с което давността е прекъсната на
основание чл. 116 б “б“ от ЗЗД. С оглед
изложеното, възражението за погасяване на вземанията по давност е
неоснователно.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е сторило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. –
депозити за вещи лица по назначените експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т. е. в общ размер 375,00 лв. В заповедното производство ищцовото
дружество е направило разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното
производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 846,96 лв.
/осемстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ -
представляваща главница за доставена топлинна енергия за за месеците май 2017
г., юли 2017 г., август 2017 г. и октомври 2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. Перник, *****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 187,56 лв. /сто осемдесет и седем
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г.
до 18.11.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 5598 от 09.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07894 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.К.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет лева/ - разноски в
настоящото исково производство, и сумата
75,00 лв. /седемдесет и пет лева/
- разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07894
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.