№ 11380
гр. София, 05.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110115426 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ищца по реда на чл. 190 ГПК да представи по
делото щатно (длъжностно) разписание, утвърдено от изпълнителния директор на ответника
и действащо към 19.11.2019 г. следва да се уважи.
Страните са поискали да бъде допуснато изслушването на съдебно – счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от тях задачи, по което искане съдът ще се
произнесе след изслушване становището на ищеца по повод твърденията за заплатеното
обезщетение по чл. 220 , ал. 1 КТ от страна на ответника и по повод получаваното трудово
възнаграждение от ищеца при новия работодател.
В писмения отговор ответникът е направил възражение за прихващане със сумата,
заплатена на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение като обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Искането е допустимо - заявено е своевременно
в срока за отговор по чл. 131 ГПК и е за насрещно облигационно вземане за пари, но не е
надлежно индивидуализирано, предвид липсата на конкретен размер. Ответника следва да се
даде възможност в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
да посочи размера на вземането, с което в случай на уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 ,т. 3
вр. чл. 225 КТ желае да се направи прихващане.
След извършена проверка на редовността на исковата молба съдът намира, че ищецът
не е посочил банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК,
поради което следва да му бъда дадена възможност да отстрани констатираната
нередовност.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи размера на вземането, с което в случай на уважаване на иска по чл.
344, ал. 1 ,т. 3 вр. чл. 225 КТ желае да се направи прихващане като го ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че в противен случай възражението за прихващане няма да бъде прието за съвместно
разглеждане.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
посочи по делото банкова сметка или друг начин за плащане на основание чл. 127, ал. 4
ГПК.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото в срок до
първото открито съдебно заседание щатно (длъжностно) разписание, утвърдено от
изпълнителния директор на „....“ ЕАД и действащо към 19.11.2019 г. като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да приложи разпоредбата на чл.161
ГПК, т.е. да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по поисканата от страните съдебно – счетоводна експертиза
след изслушване на ищеца.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 27.05.2022 г.от
09.15 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД на делото както следва:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на
незаконно на уволнението, извършено със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 г. на
изпълнителния директор на „....“ ЕАД и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Специалист
„Компютърни мрежи и системи“ в „IT звено“ в Централно управление на „....“ ЕАД и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 5700.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 03.02.2022 г. до 03.08.2022 г. ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага твърдени, че по силата на трудов договор №РД-13-38/19.11.2019 г. е
заемал длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „IT звено“ при
ответника с място на работа в Централно управление на „....“ ЕАД с основано месечно
трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева. За заеманата длъжност му е връчена и
длъжностна характеристика на 19.11.2019 г., утвърдена от изпълнителния директор на
30.05.2018 г. Поддържа, че при ответника действа Браншов колективен трудов договор от
03.12.2020 г., към който се е присъединил, считано от 01.08.2020 г., поради което към
основната му заплата се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 1.3% за всяка година трудов стаж, възлизащо на 19.50 лева.
Твърди, че със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 г. на изпълнителния директор, връчена на му
03.02.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
поради липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното
разписание. Счита, че уволнението е извършено незаконосъобразно, тъй като липсата на
висше образование следва да бъде установена по повод включените в утвърдената
длъжностна характеристика изисквания за съответната длъжност. Отделно от това посочва,
че в уволнителната заповед липсва посочване на утвърденото и действащото към монета на
прекратяване на трудовото правоотношение длъжностно разписание, на чиито изисквания
служителят не отговаря, както и органът, който го е утвърдил съгласно устава на
дружеството. Поддържа, че още във връчената на ищеца на 19.11.2020 г. длъжностна
характеристика е въведено изискването за висше образование, каквото ищецът към датата на
сключване на трудовия договор не е притежавал, поради което той изначално не е отговарял
на изискванията за заемане на длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в
2
„IT звено“, в който случай това не може да бъде основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, каквото е разрешението дадено с ТР №4/2017 г. на ОСГК на ВКС. При
тези твърдения претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно и
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност при ответника. Посочва, че за
периода след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без работа до 01.03.2022
г., след което е започнал по – ниско платена работа, поради което претендира обезщетение
по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода 03.02.2022 г. до 01.03.2022 г. в общ размер на 5700.00
лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез своя процесуален представител е депозирал
отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищеца, въз основа на което последния е заемал длъжността „Специалист „Компютърни
мрежи и системи“ в „IT звено“ при ответника с място на работа в Централно управление на
„....“ ЕАД, както и че същото е прекратено със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 г. на
изпълнителния директор, връчена на 03.02.2022 г. на ищеца. Поддържа, че изискването за
висше образование е въведено още с утвърдената през 2018 г. длъжностна характеристика,
поради което при сключването на трудовия договор А.А. е следвало да е бил запознат с това.
Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно.
Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ от ищеца. Прави
възражение за прихващане със заплатено на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие
при прекратяването на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят
разноски.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно че изискванията за заемане на длъжността са се променени
след сключване на договора и преди прекратяването му; промяната е направена с акт на
работодателя, както и че служителят не отговаря на новите изисквания. В тежест на ищеца
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след надлежно
упражнено преобразувателно право по същата норма е налице съвпадение между
длъжността, от която е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и че срокът
на договора не е изтекъл.
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт - че
е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението, а по чл. 225, ал. 2 КТ, че е започнал по – ниско
платена работа, както и размера на брутното трудово възнаграждение, уговорено при новия
работодател.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата, за което
не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор
№РД-13-38/19.11.2019 г. въз основа на който АСП. КР. АСП. е заемал длъжността
„Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „IT звено“ при ответника с място на работа
в Централно управление на „....“ ЕАД с основано месечно трудово възнаграждение в размер
на 1500.00 лева, че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №РД-11-
47/31.01.2022 г. на изпълнителния директор на „....“ ЕАД, връчена на 03.02.2022 г. на ищеца,
както и че изискването за висше образование за длъжността е въведено с утвърдената на
30.05.2018 г. длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 19.11.2019 г.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, както и
за размера на получаваното брутно трудово възнаграждение при новия работодател.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
3
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София,
бул. „Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото , не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, съдът може да прекрати делото или да постанови неприсъствено решение срещу
него по искане на ответника
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4