№ 90
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900178 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. СВ. М. с ЕГН
********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.Б. С. с ЕГН **********
ВАК, съд. Адрес гр.Варна, ул.Райко Жинзифов 52 ет.1 ап.2, с която срещу
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр.
София, жк Дианабад, бул.Г.М.Д. 1, в условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца
1. Сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 18.11.2018г. по път 9004 между
гр.Варна и гр.Белослав, обл.Варна по вина на М.С.С. с ЕГН ********** като
водач на л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по договор с полица BG/30/118002485762,
валидна от 21.08.2018г. до 21.08.2019г., и изразяващи се в счупване в
областта на вътрешния кондил на дясна бедрена кост, ожулвания на дясно
бедро, контузия на дясна раменна става, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясна раменна става, ожулвания на лицето, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. (датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред застрахователя) до окончателното изплащане
на сумата, и
2. Сумата от 156 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa имуществени вреди – разходи за медицинско удостоверение за 40 лева
по фискален бон от 19.11.2018г. и за медицинско изделие – полимерен гипс за
1
116 лева по фактура № ********** от 21.11.2018г., ведно със законна лихва
от 17.12.2018г. до окончателното й плащане
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че на 18.11.2018г. по път 9004 между
гр.Варна и гр.Белослав, обл.Варна, при управление на МПС л.а. Фолксваген
Пасат рег. № ***, М.С.С. нарушил правилата за движение по чл.6, т.1 и чл.42,
ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.1 от ППЗДвП, като при изпреварване
не съобразил своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл
единична непрекъсната линия и навлязъл в пътна лента, предназначена за
насрещно движение, при което създал опасност за насрещно движещото се
превозно средство лек автомобил Ауди А4 с ДК № ***, управляван от Д. СВ.
М. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, сред които и ищеца, както следва : счупване в областта на вътрешния
кондил на дясна бедрена кост, ожулвания на дясно бедро, контузия на дясна
раменна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясна
раменна става, ожулвания на лицето.
Със споразумение по н.о.х.д.№ 3110/2020г. М.С.С. е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.343, ал.З, пр.2, б."а", пр.1, вр. ал.1,
б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, поради което и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца с изпитателен срок от три
години и лишаване от право да управлява МПС. Твърди се, че наличието на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно
установени.
Сочи се, че пострадалият М. търпял интензивни физически болки и
страдания в дълъг период от време; не можел да се придвижва самостоятелно
тъй като бил имобилизиран с гипс на дясна бедрена кост, поради счупване на
вътрешния кондил, не можел да си служи с десния крак за продължителен
период от време. Бил в невъзможност да се обслужва самостоятелно, което
наложило да получава помощ от своите близки ежедневно. Всичко това
довело до нарушаване на обичайния му ритъм на живот; не можел да ходи на
работа и да се грижи за домакинството си. Наред с това същият претърпял
силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания,
свързани с нарушен сън - често сънувал кошмари; изпитвал страх да пътува в
превозни средства.
Твърди се, че с покана вх. № 3329 от 17.12.2018г. пред ответното
дружество ищецът заявил искане за плащане на застрахователно обезщетение,
като към настощия момент липсва произнасяне от ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********.
Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач е налице
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, поради което насочват прекия иск срещу застрахователя.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
2
разноски.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва се твърдението за
продължителността на лечебния и възстановителен период на ищеца, както и
интензитета на търпените болки и страдания. Оспорва исковете за
имуществени и неимуществени вреди по размер, както и акцесорните искове
за лихва досежно началния момент, от който същата се претендира.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в ПТП
като се твърди, че при управление на МПС, пострадалият е нарушил
правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 21 от ЗДвП (установяващ
забрана за скорост на движение с над 90 км/ч), чл. 24, ал. 1 от ЗДвП; както и
че не е спазил лекарските предписания и не е осъществявал навременни
прегледи и консултации, с които да се установи, че има налични
здравословни усложнения и определяне на лечение, което ще му помогне за
ефективното и своевременно оздравяване.
Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените
в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в
исковата молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен,
поради което се явява дължимо претендираното застрахователно обезщетение
за всеки един от ищците. Намира, че предявения размер на исковите
претенции е адекватен на вида, характера и интензитета на претърпените
болки и страдания, в резултат на причинените вреди.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника, в който се поддържат направените възражения в
отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
заявените искови претенции. Ответното дружество настоява за тяхното
отхвърляне.
Правната квалификация на предявените от ищците искове : чл.432, ал.1,
вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищците е възложено да проведат пълно и пряко доказване
на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане -
виновно противоправно действие, извършено от М.С.С.; настъпили вреди –
телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка
между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента;
вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на
3
имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до
доказване на противното.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже
изпълнението си по договора за застраховка, както и твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, а именно, че всеки
един от тях е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
На осн.чл. чл.383, ал.1 от НК споразумението за решаване на делото и
прекратяване на наказателното производство е приравнено по значение на
влязла в сила присъда. Влязлата в сила присъда се ползва със сила на
присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК
обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това
: дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на САТМЕ, СМЕ и СПЕ приема за
установено от фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от М.С.С. с ЕГН ********** от гр.Варна, чиято
персонална отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От приложения по делото протокол от открито съдебно заседание по
нохд № 3110 по описа на Районен съд Варна за 2020г., проведено на
20.10.2020г., се установява, че е одобрено споразумение, по силата на което е
признато, че М.С.С. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по по чл.343, ал.З, пр.2, б."а",
пр.1, вр. ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, за това че: На 18.11.2018 г., по
път „9004" между гр. Варна и гр. Белослав, обл. Варна, при управление на
моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген Пасат", рег.№***, нарушил
правилата за движение по чл.6, т.1 и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, вр.
ал.1 ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил своето поведение с
надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и
навлязъл пътна летна, предназначена за насрещно движение, при което
създал опасност за насрещно движещо се превозно средство и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
както следва: на Т.П.П., изразяваща се в счупване на десен голям пищял в
областта на колянната става, обусловило трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период по-голям от един месец; на С.И.Г.,
изразяваща се в: 1) травматичен шок, който е обусловил разстройство на
здравето, временно опасно за живота; 2) счупване на костите на лявата
4
подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период не по-малък от три месеца; 3) разкъсно - контузна рана в
областта на главата с оформяне на белег, който е видимо отчетлив, загрозява
лицето, създава асиметрия в нормалния човешки облик, и представлява
обезобразяване на лицето; на Д. СВ. М., изразяваща се в счупване на
вътрешния кондил на дясната бедрена кост, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период не по-малък от три месеца,
поради което и на основание чл.343, ал.З, пр.2, б."а", пр.1, вр. ал.1, б."б",
пр.2, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.66, ал.1, вр. чл.59, ал.4 НК,
вр. чл.384, ал.1, вр. чл.381, ал.4 НПК, му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява мпс за срок
пет месеца, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред.
Не се спори от страните, както и се установява при извършена служебна
справка в електронната база данни на Гаранционен фонд, че към момента на
извършване на деянието МПС марка Фолксваген с ДК № *** има активна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за което е издадена
застрахователна полица № BG/30/118002485762.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и приета без
оспорване САТЕ разрешената скорост за района на ПТП е била 50 км/ч за л.а.
Фолксваген Пасат и 40 км/ч за л.а. Ауди. По делото липсват достатъчно
данни, за да се направи коректно изследване на скоростта на движение на
двата автомобила, съотв. на база на които да се оцени технически, че
поведението на ищеца като водач е допринесло за настъпване на ПТП.
Ударът е бил челен с пълно припокриване на предните части на
автомобилите, като същият е настъпил в лентата за движение на л.а. Ауди.
Вещото лице по СМЕ докладва, че в резултат на ПТП ищецът е получил
Счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за около три месеца;
Ожулвания в областта на дясно бедро, контузия на дясната раменна става,
ожулвания по лицето обусловили по своята съвкупност временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според експерта описаните
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Не са били поставяни медицински изделия в областта на травматичните
увреждания. Съгласно амбулаторен лист № 8125/18.11.2018г., изд. от Спешно
отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД гр.Варна, след направени
рентгенови изследвания и консулти на Д.М. е поставена гипсова
имобилизация за 30 дни. В съдебно заседание поясняване, че обездвиждането
се прави от ингвиналната гънка до глезена. По делото липсват медицинска
документация за проведена рехабилитация.
Към момента на извършване на експертизата – 29.11.2021г. вещото лице
5
установява, че ищецът е с нормална походка без помощно средство.
Нормална конфигурация на дясното коляно. В областта на дясно коляно по
вътрешната му страна се вижда белег с неправилна форма и площ 3-4см.
Прищракване под колянното капаче при свиване и изправяне в ставата.
Движенията в ставата са в пълен обем. Дясната раменна става с нормална
конфигурация, движенията и са в норма слабо болезнени в крайните степени.
Оздравителният процес е завършил в обичайния срок.
Според травматолога поради вътреставната фрактура на дясната
бедрена кост е възможно поява на болки при промяна на времето и след по-
големи физически натоварвания. Към настоящия момент ищецът не се нуждае
от чужда помощ и използване на помощни средства. В настоящия момент
походката е нормална, но поради това, че фрактурна линия минава през
ставата, тя е изложена на по-бързо настъпване на артрозни промени. Не се
препоръчва да се претоварва.
Твърди се, че освен физическите болки в резултат на телесните
увреждания, ищецът получава и психическа травма.
Вещото лице - психиатър докладва, че в резултат на получените травми
Д.М. е бил с гипсова имобилизация на десния крак и със затруднени
движения на дясна ръка. Това е обусловило дискомфорт поради
невъзможността за самообслужване и зависимостта от околните. По негови
данни бил тревожен, с нарушен сън, имал главоболие. Не се установяват
данни за психично разстройство.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената и приета
съдебно-психиатрична експертиза към момента на интервюто ищецът е
психомоторно спокоен. Контактен. Добър очен и информативен слвесен
контакт. Цялостно ориентиран. ВПД без сензопатии. Мисловният процес
протича с нормален темп, правилен, апсихотичен. Емоционално - съответен.
Волево - нормобуличен. Памет и интелект - в норма при обикновено
клинично изследване. Понастоящем ищецът е психично здрав. Пред вещото
лице споделил, че шофира и продължава да работи, макар да се е
преквалифицирал по отношение на вида работа, която извършва.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
ищцовия свидетел – Г.Й.К., съжителстваща на семейни начала с ищеца.
Св. Кателиева изнася, че е пътувала заедно с ищеца и малката им
дъщеря в автомобила, управляван от Д.М., когато в тяхното платно навлиза
друг автомобил и последва удар. Ищецът помогнал на всички пътници да
излязат от колата, след което паднал на земята в несвяст. Бил откаран с
линейка в болницата, където след извършените прегледи било установена
счупена бедрена кост и натъртена ръка. Счупеният крайник бил гипсиран за
около 45 дни. Лечението се осъществявало в домашни условия, където
свидетелката помагала изцяло в обгрижването на ищеца, вкл. ходенето до
тоалетна и др.хигиенни нужди. Сочи, че след свалянето на гипса било
извършвано раздвижване на крайника, отново в дома. Споделя, че през
6
периода на лечение ищецът ползвал силни болкоуспокояващи; имал кошмари
по време на сън; бълнувал. Твърди, че ищецът понастоящем работи в
Германия; не шофира.
По делото е приета фактура № **********/21.11.2018г., ведно с касов
бон за закупен от Д.М. полимерен гипс Tomatoast 12.5. В съответствие със
заключението на вещото лице закупения консуматив е относим към
лечението и оздравителния процес на травматичните увреждания на ищеца.
Прието по делото е медицинско удостоверение № 1168/2018г., издадено на
ищеца след извършен преглед от лекар в отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Св.Анна-Варна“, придружено с касов бон за 40 лева от 19.11.2018г.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни
заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Както се посочи по-горе споразумението за решаване на делото и
прекратяване на наказателното производство е приравнено по значение на
влязла в сила присъда (арг.чл.383, ал.1 от НК). С оглед разпоредбата на
чл.300 от ГПК от постановения по нохд № 3110/2020г. по описа на РС Варна
съдебен акт се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата
молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към
датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
7
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ищецът Д.М. е е млад човек, към момента на ПТП – на 33 години;
работоспособен; липсват данни за трудов договор; липсват данни за наличие
на хронични или други заболявания; живее на семейни начала, с деца.
Установява се, че ищецът е възпрепятстван да обгрижва себе си и
домакинството си в продължение на около два месеца, през които е бил
подпомаган от трети лица при ежедневните битови и хигиенни нужди. В
продължение на повече от месец (при липса на данни за края на периода) е с
имобилизиран десен крайник; изпитвал болки и поради травмата в дясното
рамо. По делото не са представени доказателства, които да сочат в
конкретика и в каква степен уврежданията са повлияли на трудовата му
ангажираност. Доказа се наличието на травми на психиката, доколкото след
инцидента ищецът е преживял стрес, нощният му сън се нарушил, бълнувал.
Чувствал се в тежест на семейството си.
Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват данни
оздравителния процес да е продължил по-дълго от обичайното, както и да са
настъпили усложнения по отношение на увредения крайник. Движенията в
дясната раменна става са в норма, слабо болезнени в крайните степени.
По делото се твърди, но не са ангажирани годни доказателства за
провеждане на рехабилитация. Общото състояние на ищеца е добро.
Показанията на свидетеля Кателиява не кореспондират с доклада на вещото
лице по СПЕ, според когото ищецът продължава да управлява МПС.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 50 000 лева.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за принос в причиняването на увредата поради управление на
МПС с несъобразена скорост и неспазване на лекарските предписания, което
е предизвикало бавно оздравяване.
8
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
Както се установи от доклада на вещото лице по САТЕ скоростта на
движение на л.а. Ауди е била ограничена на 40 км/ч. За л.а. Ауди лентите за
движение са били две срещуположни, с единична бяла непрекъсната линия.
Автомобилът се е движил по дъга на десен завой. Според вещото лице няма
конкретни данни на база, на които да се оцени технически, че поведението на
ищеца е допринесло за настъпване на вредите, но доколкото е успял да запази
сцепление с пътното платно, за разлика от л.а. Фолкваген Пасат, то следва да
се приеме, че скоростта му на движение е била близка, по-ниска от
критичната или близка до нея, която вещото определя на 55 км/ч. От изводите
на вещото лице по проведената СМЕ се установява, че проведеното лечение е
адекватно и в съответствие с предписанията на специалистите. По
изложените съображения приносът на ищеца за причиняване на резултата -
настъпилите травматични увреждания - остава недоказан. Като основателен и
доказан искът следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лева, като за
разликата от 50 000 лева по първоначално предявения размер от 60 000 лева,
като неоснователен и недоказан - отхвърлен.
Основателен и доказан се явява иска за присъждане на разходите за
понесените имуществени вреди в размер на 156 лева, съгласно представените
писмени доказателства.
По отношение на лихвата за забава : С оглед основателността на
претенцията за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди,
съдът намира за основателна и акцесорната претенция за мораторни лихви,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице на 15.09.2020г. до окончателното изплащане на
9
задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ
(в тази насока Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о. ).
По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР
6/2012г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 2006.24 лева – държавна такса и 291.81лева
общо – за СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски, които се свеждат до определяне на
възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената част на исковите
претенции и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 1946.56 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за вещи лица по
САТЕ и СМЕ в общ размер от 74.81 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 49.87 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********
със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Д. 1, да заплати на Д. СВ. М.
с ЕГН ********** с адрес *** следните суми, на осн.чл.432, ал.1, вр.чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД :
1. Сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 18.11.2018г. по път 9004 между
гр.Варна и гр.Белослав, обл.Варна по вина на М.С.С. с ЕГН ********** като
водач на л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по договор с полица BG/30/118002485762,
валидна от 21.08.2018г. до 21.08.2019г., и изразяващи се в счупване в
областта на вътрешния кондил на дясна бедрена кост, ожулвания на дясно
бедро, контузия на дясна раменна става, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясна раменна става, ожулвания на лицето, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. (датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред застрахователя) до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лева до
претендирания размер от 60 000 лева;
10
2. Сумата от 156 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa имуществени вреди – разходи за медицинско удостоверение за 40 лева
по фискален бон от 19.11.2018г. и за медицинско изделие – полимерен гипс за
116 лева по фактура № ********** от 21.11.2018г., ведно със законна лихва
от 17.12.2018г. до окончателното й плащане
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Д. 1 да заплати на адвокат С.Б. С.
– Адвокатска колегия Варна адвокатско възнаграждение в размер на 1946.56
лева, на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д. СВ. М. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр. София,
жк Дианабад, бул.Г.М.Д. 1 разноски за вещи лица по САТЕ и СМЕ в общ
размер от 74.81 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 49.87 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Д. 1 да заплати по сметка на
Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на 2006.24 лева – държавна такса
и 291.81лева общо – за СМЕ и СПЕ.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковите претенции е IBAN
BG41RZBB91551006182080 с титуляр адв.С.С. ВАК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11