М О Т И В И към решение по НАХД
№ 3865 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд ХХХVІІ
наказателен състав.
По отношение на обвиняемия К.Т.Д., роден
на *** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, начално образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по
реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние по чл. 313, ал.1 от НК: за
това че на 01.06.2018
г. в гр. Варна, потвърдил неистина – че е изгубил свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено на 27.06.2013 г. от МВР – Варна, в писмена декларация
с вх.№ 662 от 01.06.2018 г., която по силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за
българските лични документи и по чл. 160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата, се дава пред орган на властта – С.И.Ч.– системен оператор в сектор
„ПП“ при ОД МВР – гр. Варна, за удостоверяване на истинността на това
обстоятелство (че действително е загубил издаденото на негово име СУМПС №
**********, изд. на 27.06.2013 г. МВР Варна).
Предлага
се Д. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК
и да му бъде наложено административно наказание.
В
съдебното заседание ВРП се представлява
от прокурор П.П.. В пледоарията си по същество счита,
че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.313
ал.1 от НК. Моли съда да му наложи
административно наказание – глоба.
В
съдебно заседание обвиняемия Д. не се явява лично. Процесуалният му
представител, адв.Д., ВАК моли съда да постанови решение, с което делото да
бъде прекратено, тъй като счита, че липсва субективния елемент на посоченото
деяние. Алтернативно моли съда за наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият К.Т.Д. е роден на ***
***. Той е български гражданин, със средно образование, не е осъждан и
притежава ЕГН **********. През последните години Д. живее преимуществено във
Федерална Република Германия, гр.Бад Заулгау, като работи като водач на товарен автомобил към
фирма „Грийс Хабър“. Той е
правоспособен водач, имал издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №
*********/27.06.2013 г. валидно до 27.06.2018 г.Всяка година Д. се прибирал в
България за няколко дни и се връщал обратно в Германия.
Съгласно чл.11 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2006 г., когато притежател на валидно национално свидетелство
за управление, издадено от държава-членка, установи обичайното си пребиваване в
друга държава-членка, той може да поиска замяна на неговото свидетелство за
управление на МПС с еквивалентно свидетелство. Според чл.12 от същата директива
е дадено легално определение на понятието „обичайно пребиваване“, а именна
означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е повече от 185 дни
през календарната година, поради лични или трудови връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където живее. Обвиняемият Д. изпълнявал
изискванията за понятието „обичайно пребиваване“, поради което решил да подмени
издаденото му от ОД МВР – Варна, свидетелство за управление на МПС с
еквивалентно немско свидетелство за управление на МПС. На 03.05.2018
год. обвиняемия Д. посетил общинските власти в окръг – Зигмаринген,
Федерална провинция –Вюртенберг, Германия, където
подал заявление за подмяна на българското си свидетелство за управление на МПС,
с немско. Същият ден Д. предал на служител на немските власти в гр.Зигмаринген българското си свидетелство за управление на
МПС за подмяната му с немско такова. Предаденото българско свидетелство за
управление на МПС било изпратено на Федералната служба за моторен транспорт с
цел връщането му в държавата издала документа. Немските власти издали на Д.
ново свидетелство за управление на МПС и същото му било предоставено на –
29.05.2018 год.
Въпреки, че обв. Д. притежавал
немско СУМПС, на 01.06.2018 г. той
посетил сградата на Сектор „ПП" при ОД МВР – Варна. Там пред служител при
Сектор „ПП КАТ" ОД МВР - Варна - св.С.Ч.подал Декларация по чл. 8, ал. 2
от ЗБЛД и по чл. 160 от ЗДВП, заведена в последствие с peг.
№ 662/01.06.2018 г., в която декларирал, че е изгубил документа си за
самоличност СУМПС № *********/27.06.2013 г. Впоследствие Д. подал заявление вх.
№ б/8755 за експресна услуга по издаване на документ за самоличност на
български гражданин /СУМПС/.
На 11.06.2018 г. на обв. К.Т.Д. било издадено
СУМПС с № *********, връчено на 13.01.2017 г.
В
Главна дирекция „Национална полиция“ било получено писмо с приложени 51 бр.
национални свидетелства за управление на МПС, подменени в държави – членки в
съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент, като оттам в Сектор „ПП" ОД МВР - Варна било
получено писмо от ГД „Национална полиция" при МВР - София, ведно с
приложено СУМПС-БГ № *********/27.06.2013 г., издадено на К.Т.Д., в което се
сочело, че СУМПС на Д. било подменено с немско такова.
В хода
на ДП била изготвена графическа експертиза /л.77`- 83, т.ІІ от ДП/. Видно от
заключението на която подписите в оригинали на Декларация по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи с вх.№ 662/01.06.2018 г. и
в Заявление-Декларация – приложение №3, към чл.25, ал.3 от Наредба І 159/2002
г. и на осн. Чл.160 от ЗДвП и двата документа от името на К.Т.Д., срещу графи
„Декларатор“ – са положени от лицето К.Т.Д., ЕГН **********.
Ръкописните
и цифрови текстове в оригинали на
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи с вх.№ 662/01.06.2018 г. и в Заявление-Декларация, приложение № 3,
към чл.25, ал.3 от Наредба І 159/2002 г. и на осн. чл.160 от ЗДвП и двата
документа на името на К.Т.Д., срещу графи – „Декларатор“, са положени от лицето
К.Т.Д., ЕГН **********.
По делото е приобщена справката съдимост за
обв. К.Д., от която е видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелката С.Ч., тъй като същите са логични,
кореспондират с гласните и писмени доказателства, кредитирани от съда и
съответстват на установената фактическа обстановка.
Съдът не кредитира обясненията на обв.Д.,
депозирани в ДП, тъй като те не са в унисон с останалите гласни и писмени
доказателства и не кореспондират със заключението на изготвената и кредитирана
от съда графическа експертиза.
Като
компетентна и безпристрастно дадена съдът кредитира и заключението по
назначената и изготвена по делото графическа експертиза.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по
делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията
на свидетеля С.Ч., кредитирани от съда, обясненията на обвиняемия депозирани в
хода на досъдебното и съдебното производство, в които същия добросъвестно
признава вината си, също кредитирани от съда, писмените доказателства –
протоколи за изготвени графически експертизи, заявление за издаване на документ
за самоличност на български гражданин, декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБДС и чл.
160 от ЗДП, СУМПС № *********, издадено на името на обвиняемия, писмо адресирано
до Директора на ОД на МВР Варна, копия от съдебни актове на немските власти,
ведно с превод на български език, справка за нарушител/водач в региона, справка
за съдимост, които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и че негов автор е обвиняемия.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обв. К.Т.Д., роден на *** ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК,
тъй като на 01.06.2018
г. в гр. Варна, потвърдил неистина – че е изгубил свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено на 27.06.2013 г. от МВР – Варна, в писмена декларация
с вх.№ 662 от 01.06.2018 г., която по силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за
българските лични документи и по чл. 160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата, се дава пред орган на властта – С.И.Ч.– системен оператор в сектор
„ПП“ при ОД МВР – гр. Варна, за удостоверяване на истинността на това
обстоятелство (че действително е загубил издаденото на негово име СУМПС №
**********, изд. на 27.06.2013 г. МВР Варна).
За съставомерността на деянието по чл.313, ал.1 от НК е необходимо деецът
да е извършил лъжливо документиране в частен документ в своя полза, а именно
чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация,
която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава
пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
лице.
От обективна
страна деянието по чл.313, ал.1 от НК е осъществено от обв.Д. при форма на изпълнителното деяние-действие и се
състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, че СУМПС е
изгубено. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство обвиняемият е
бил длъжен да даде по силата на чл. 160, ал.1 от ЗДП. Съгласно цитираната
разпоредба, в редакцията й към инкриминираната дата, дубликат на СУМПС или на
контролен талон към него се издава когато СУМПС или КТ е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен за което притежателят подписва декларация. Такова
задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма на чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи. Следва да се приеме, че
деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал.
1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с
вписването на обстоятелството "изгубено", обв. е декларирал, че
документът, се намира на неизвестно за него място, съзнавайки, че това му
изявление не съответства на обективната истина. Декларацията е депозирана пред
надлежен орган на власт – служител на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. В конкретната хипотеза с
подаване на процесната декларация, чието авторство не се оспорва от обв.,
същата се явява депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба "орган на власт" са органите на
държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт,
както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически
функции, а според чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават
от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този
закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка
за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава
пред орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като
безспорно по делото е установено, че обвиняемият не е изгубил свидетелството си
за правоуправление, а напротив същото е било иззети от органите на ФРГ с оглед
извършено нарушение на територията на тази страна. В горната насока са всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни.
От субективна страна
горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен начин
от неговите действия – след като е получил СУМПС на ФРГ той отишъл в ОД МВР – Варна, Сектор „ПП“
и подал заявлението за издаване на ново
СУМПС като посочил, че предходното такова е изгубил.
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на обв. К.Д. за извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и
данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на деянието и като
взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение
за отговорността на обв. констатира следното:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчита чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха.
Като съобрази гореизложеното,
съдът намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване
на обвиняемия Д. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК - обвиняемият е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.313, ал.1 от НК
законова санкция е „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до
триста лева, обв. Д. не осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК, от деянието му не са причинени
имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв. К.Д. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание - “Глоба”.
Съдът,
съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отчете, възрастта на обвиняемия, обстоятелството, че престира труд като водач на МПС в транспортна фирма,
отсъствието на каквито и да било данни за други противообществени прояви на територията
на Р България, прецени, че следва да му наложи наказание в минималния размер на
предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а. от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лв.
С така определеният размер на
наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително
спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция - ще се
въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други
престъпления.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на обв. К.Д. направените по делото разноски в размер
на 106.12 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР - Варна.
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :