Решение по дело №3865/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260316
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110203865
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

НОМЕР    260316/28.10.2020г.                             ГОДИНА 2020                        ГРАД ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                   ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ

На двадесет и осми октомври                                                            2020 година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН КАРАНИКОЛОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕТРАНКА ПЕТРОВА

ПРОКУРОР: ПЕТКО ПОПОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 3865 по описа за 2020 година

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ОБВ. К.Т.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

На 01.06.2018 г. в гр. Варна, потвърдил неистина – че е изгубил свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 27.06.2013 г. от МВР – Варна, в писмена декларация с вх.№ 662 от 01.06.2018 г., която по силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и по чл. 160 ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – Светослава Иванова Ченакова – системен оператор в сектор „ПП“ при ОД МВР – гр. Варна, за удостоверяване на истинността на това обстоятелство (че действително е загубил издаденото на негово име СУМПС № **********, изд. на 27.06.2013 г. МВР Варна), престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78 А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лв.

 

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обв. К.Т.Д. да заплати направените разноски по делото в размер на 106,12 (сто и шест лева и 12 ст.) лева в полза на ОД на МВР - Варна.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И     към решение  по  НАХД  № 3865  по описа  за 2020 год. на  Варненския  районен  съд  ХХХVІІ  наказателен  състав.

 

 

 

По отношение на обвиняемия К.Т.Д., роден на *** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние по чл. 313, ал.1 от НК: за това че на 01.06.2018 г. в гр. Варна, потвърдил неистина – че е изгубил свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 27.06.2013 г. от МВР – Варна, в писмена декларация с вх.№ 662 от 01.06.2018 г., която по силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и по чл. 160 ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – С.И.Ч.– системен оператор в сектор „ПП“ при ОД МВР – гр. Варна, за удостоверяване на истинността на това обстоятелство (че действително е загубил издаденото на негово име СУМПС № **********, изд. на 27.06.2013 г. МВР Варна).

 

         Предлага се Д. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.

         В съдебното заседание  ВРП се представлява от прокурор П.П.. В пледоарията си по същество счита, че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.313 ал.1 от НК. Моли съда да му наложи  административно наказание – глоба.

 

         В съдебно заседание обвиняемия Д. не се явява лично. Процесуалният му представител, адв.Д., ВАК моли съда да постанови решение, с което делото да бъде прекратено, тъй като счита, че липсва субективния елемент на посоченото деяние. Алтернативно моли съда за наказание в минимален размер.

 

 

   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

          Обвиняемият  К.Т.Д. е роден на *** ***. Той е български гражданин, със средно образование, не е осъждан и притежава ЕГН **********. През последните години Д. живее преимуществено във Федерална Република Германия, гр.Бад Заулгау, като работи като водач на товарен автомобил към фирма „Грийс Хабър“. Той е правоспособен водач, имал издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № *********/27.06.2013 г. валидно до 27.06.2018 г.Всяка година Д. се прибирал в България за няколко дни и се връщал обратно в Германия.

 

        Съгласно чл.11 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., когато притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава-членка, установи обичайното си пребиваване в друга държава-членка, той може да поиска замяна на неговото свидетелство за управление на МПС с еквивалентно свидетелство. Според чл.12 от същата директива е дадено легално определение на понятието „обичайно пребиваване“, а именна означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Обвиняемият Д. изпълнявал изискванията за понятието „обичайно пребиваване“, поради което решил да подмени издаденото му от ОД МВР – Варна, свидетелство за управление на МПС с еквивалентно немско свидетелство за управление на МПС. На 03.05.2018 год. обвиняемия Д. посетил общинските власти в окръг – Зигмаринген, Федерална провинция –Вюртенберг, Германия, където подал заявление за подмяна на българското си свидетелство за управление на МПС, с немско. Същият ден Д. предал на служител на немските власти в гр.Зигмаринген българското си свидетелство за управление на МПС за подмяната му с немско такова. Предаденото българско свидетелство за управление на МПС било изпратено на Федералната служба за моторен транспорт с цел връщането му в държавата издала документа. Немските власти издали на Д. ново свидетелство за управление на МПС и същото му било предоставено на – 29.05.2018 год.

 

 

       Въпреки, че обв. Д. притежавал немско  СУМПС, на 01.06.2018 г. той посетил сградата на Сектор „ПП" при ОД МВР – Варна. Там пред служител при Сектор „ПП КАТ" ОД МВР - Варна - св.С.Ч.подал Декларация по чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД и по чл. 160 от ЗДВП, заведена в последствие с peг. № 662/01.06.2018 г., в която декларирал, че е изгубил документа си за самоличност СУМПС № *********/27.06.2013 г. Впоследствие Д. подал заявление вх. № б/8755 за експресна услуга по издаване на документ за самоличност на български гражданин /СУМПС/.

       На 11.06.2018 г. на обв. К.Т.Д. било издадено СУМПС с № *********, връчено на 13.01.2017 г.

 

      В Главна дирекция „Национална полиция“ било получено писмо с приложени 51 бр. национални свидетелства за управление на МПС, подменени в държави – членки в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент, като оттам  в Сектор „ПП" ОД МВР - Варна било получено писмо от ГД „Национална полиция" при МВР - София, ведно с приложено СУМПС-БГ № *********/27.06.2013 г., издадено на К.Т.Д., в което се сочело, че СУМПС на Д. било подменено с немско такова.

 

      В хода на ДП била изготвена графическа експертиза /л.77`- 83, т.ІІ от ДП/. Видно от заключението на която подписите в оригинали на Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи с вх.№ 662/01.06.2018 г. и в Заявление-Декларация – приложение №3, към чл.25, ал.3 от Наредба І 159/2002 г. и на осн. Чл.160 от ЗДвП и двата документа от името на К.Т.Д., срещу графи „Декларатор“ – са положени от лицето К.Т.Д., ЕГН **********.

 

      Ръкописните и цифрови текстове  в оригинали на Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи с вх.№ 662/01.06.2018 г. и в Заявление-Декларация, приложение № 3, към чл.25, ал.3 от Наредба І 159/2002 г. и на осн. чл.160 от ЗДвП и двата документа на името на К.Т.Д., срещу графи – „Декларатор“, са положени от лицето К.Т.Д., ЕГН **********.

 

 

       По делото е приобщена справката съдимост за обв. К.Д., от която е видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

 

      Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката С.Ч., тъй като същите са логични, кореспондират с гласните и писмени доказателства, кредитирани от съда и съответстват на установената фактическа обстановка.

 

      Съдът не кредитира обясненията на обв.Д., депозирани в ДП, тъй като те не са в унисон с останалите гласни и писмени доказателства и не кореспондират със заключението на изготвената и кредитирана от съда графическа експертиза.

 

     Като компетентна и безпристрастно дадена съдът кредитира и заключението по назначената и изготвена по делото графическа експертиза. 

   

     Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.

 

     Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно –  от показанията на свидетеля С.Ч., кредитирани от съда, обясненията на обвиняемия депозирани в хода на досъдебното и съдебното производство, в които същия добросъвестно признава вината си, също кредитирани от съда, писмените доказателства – протоколи за изготвени графически експертизи, заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБДС и чл. 160 от ЗДП, СУМПС № *********, издадено на името на обвиняемия, писмо адресирано до Директора на ОД на МВР Варна, копия от съдебни актове на немските власти, ведно с превод на български език, справка за нарушител/водач в региона, справка за съдимост,  които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемия.

 

       След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обв. К.Т.Д., роден на *** ***,  ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, тъй като на 01.06.2018 г. в гр. Варна, потвърдил неистина – че е изгубил свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 27.06.2013 г. от МВР – Варна, в писмена декларация с вх.№ 662 от 01.06.2018 г., която по силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и по чл. 160 ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта – С.И.Ч.– системен оператор в сектор „ПП“ при ОД МВР – гр. Варна, за удостоверяване на истинността на това обстоятелство (че действително е загубил издаденото на негово име СУМПС № **********, изд. на 27.06.2013 г. МВР Варна).

 

    За съставомерността на деянието по чл.313, ал.1 от НК е необходимо деецът да е извършил лъжливо документиране в частен документ в своя полза, а именно чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.

  Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.

 

  От обективна страна деянието по чл.313, ал.1 от НК е осъществено от обв.Д. при форма на изпълнителното деяние-действие и се състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, че СУМПС е изгубено. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл. 160, ал.1 от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й към инкриминираната дата, дубликат на СУМПС или на контролен талон към него се издава когато СУМПС или КТ е изгубен, откраднат, повреден или унищожен за което притежателят подписва декларация. Такова задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с вписването на обстоятелството "изгубено", обв. е декларирал, че документът, се намира на неизвестно за него място, съзнавайки, че това му изявление не съответства на обективната истина. Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт – служител на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. В конкретната хипотеза с подаване на процесната декларация, чието авторство не се оспорва от обв., същата се явява депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба "орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава пред орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като безспорно по делото е установено, че обвиняемият не е изгубил свидетелството си за правоуправление, а напротив същото е било иззети от органите на ФРГ с оглед извършено нарушение на територията на тази страна. В горната насока са всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни.

 

       От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен начин от неговите действия – след като е получил СУМПС  на ФРГ той отишъл в ОД МВР – Варна, Сектор „ПП“  и подал заявлението за издаване на ново СУМПС като посочил, че предходното такова е изгубил.

 

    При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. К.Д. за извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обв. констатира следното:

 

   Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.

 

     Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК - обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.313, ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева, обв. Д. не осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК, от деянието му не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв. К.Д. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание  - “Глоба”.

 

    Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отчете, възрастта на обвиняемия, обстоятелството, че престира труд като водач на МПС в транспортна фирма, отсъствието на каквито и да било данни за други противообществени прояви на територията на Р България, прецени, че следва да му наложи наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а. от НК. Затова  му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв. 

 

 

    С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция - ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления.

 

   

    На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на обв. К.Д. направените по делото разноски в размер на 106.12 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР -  Варна.

 

 

 

   По гореизложените съображения, съдът постанови решението  си.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ :