Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 103
30.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №420 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2584/07.02.2020г., подадена
от адв. Георги Михов - БАК, с която се обжалва
Решение №25 от 02.01.2020г., постановено по гр.д. №1214/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил иска
на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сграда 15, ет.4, ап.8, за осъждане на
ответника „Съединение-02“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Българово, ул.“Първи май“, трети стопански двор, представлявано от Иван
Динев Генчев, да й заплати сумата от 14 377 лева, представляваща неплатени
трудови възнаграждения в периода 01.11.2016 г. – 15.09.2018 г. и сумата от
1082,17 лева, представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск от 38 дни
общо за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска до окончателното им плащане.
Осъдена е Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
сграда 15, ет.4, ап.8, да заплати на „Съединение-02“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Българово, ул.“Първи май“, трети стопански
двор, представлявано от Иван Динев Генчев, сумата от 1380,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а в производството
са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като неправилен
изводът на първоинстанционния съд за приравняване на непредставения по делото
трудов договор на цялостната му липса. Изложени са съображения, че по делото са
представени множество писмени доказателства, които доказват възникването на
трудово правоотношение между страните. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло
предявеният иск. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред двете съдебни инстанции. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Съединение 02“ ООД, чрез
пълномощника адв. Миглена Христова - БАК, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Излагат се доводи в
подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно,
законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивникът Д.Д.Г.,
не се явява, за нея се явява адв. Михов, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна
„Съединение 02“ ООД, не изпраща представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.128, т.2, вр. чл. 124, ал.1, вр. чл. 270 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, уточнена с молба от 18.02.2019г., подадена от Д.Д.Г.
срещу „Съединение-02“ ООД, с която се претендира осъждане на ответното дружество
да заплати на ищцата сумата от 14377 лв., представляваща неплатени трудови
възнаграждения за периода от 01.11.2016г. до 15.09.2018г., както и сумата от 1082,17
лв., представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за периода
01.11.2016г. до 15.09.2018г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е
била в трудови правоотношения с ответното дружество, като е заемала длъжността
„склададжия“ от 02.06.2014г. С управителя на дружеството били съпрузи, поради
което ищцата не се е снабдявала с екземпляри от трудов договор, както и
останалите документи, с които би следвало да разполага работника. През периода
ищцата е ползвала и отпуск по майчинство, като се върнала на работа на
01.11.2016г. Поради влошените отношения със съпруга си не била допускана до
работа и престанала да се явява, в резултат, на което получила от работодателя
искане за даване на обяснения. Това сложило началото на процедура по
дисциплинарно уволнение. Твърди се, че ищцата не разполага и със заповед за
прекратяване на трудовото си правоотношение. През периода, в който е била на
работа при ответника, той е внасял дължимите социални и здравни осигуровки.
Сочи се, че ищцата не е получавала трудовото си възнаграждение, поради което
претендира заплащането му, както и обезщетение за неползван годишен отпуск за
целия период на трудовия договор. Ангажирани са доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на исковата молба от „Съединение 02“ ООД, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. На първо място се твърди, че трудовият договор е нищожен,
сключен е фиктивен трудов договор, поради започналата бременност на ищцата, с
цел получаване на обезщетение. Сочи се, че след приключване на майчинството
ищцата изобщо не е започвала работа. Оспорва се твърдението, че не е била
допускана до работа, като се твърди, че тя изобщо не е посещавала работното си
място. Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено с налагане на
дисциплинарно наказание – „уволнение“, поради извършено дисциплинарно нарушение
– неявяване на работа повече от три дни. В случай, че съдът приеме, че има
сключен трудов договор, се твърди, че трудовите възнаграждения са изцяло
заплатени. Изложени са съображения, че няма неизпълнени задължения за заплащане
на заплати и обезщетения, не само за процесния период, а въобще. Претендира се
отхвърляне на иска. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени и приети
следните писмени доказателства: копие от трудовата книжка на ищцата; експертно
решение на ТЕЛК; разпореждане №О-02-999-53-00105311/16-12-2015г. от НОИ;
обяснение от Д.Д.Г. по искане за представяне на обяснения във връзка с нарушения
на трудовата дисциплина; справка за актуално състояние на трудовите договори
към 24.04.2019г., издадена от НАП, ведомости за заплати за периода месец
ноември 2016г. – месец септември 2018г., издадени от „Съединение 02“ ООД.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, която дава отговор на въпросите колко
дни отпуск по болест е ползвала ищцата за процесния период, както и какви
трудови възнаграждения са ѝ начислявани. В съдебно заседание вещото лице
дава уточнения, според които не може да посочи дали заплатата реално е била
получена, но такава е начислявана. Сумите, които били нанесени по ведомостта
съвпадали с данните в персоналния регистър. Вещото лице не се е запознавало със
заповеди за отпуск, тъй като не е имала такава задача и не са ѝ били
представени.
Пред първата инстанция е изготвена и
съдебно-графическа експертиза, която да отговори на въпросите дали положените
срещу името на ищцата подписи във ведомостите за заплати са изпълнени от нея,
дали подписите, положени срещу нейното име са изпълнени от ответника.
Заключението е дало отговор, че в документите, описани в т.1, т.2 и т.25 няма
положен подпис; в т.21 е възможно подписът да е положен, както от ищцата, така
и от всяко едно лице; подписите, посочени като обекти на експертизата в
т.3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,22,23,24,26 не са положени от Д.Д.Г.,
а са положени от лицето Иван Динев Генчев – управител на фирма „Съединение 02“
ООД.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Х.Д.К.и Г.Е.С.. От показанията на свидетелката Костова се
установява, че ищцата е работила в ответното дружество от 2013г. до 2018г., на
длъжност склададжия, като задачите ѝ били сезонни, основно на кантар.
Докато била бременна ищцата, свидетелката ѝ помагала да разнася
продукцията на стопанството. Ищцата ѝ споделила, че не е получавала
трудово възнаграждение.
От показанията на свидетеля С. се
установява, че познава ищцата като съпруга на управителя на ответното
дружество, не я е виждал да работи във фирмата, не я е виждал да посещава
работното място. Посочва, че не е виждал съпругата на управителя ежедневно,
знае, че дружеството има мандра, но няма наблюдения. Твърди, че във фирмата има
кантар, на който работи С.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.
128 от КТ, в тежест на работника е да докаже, че през процесния период е бил в
трудово правоотношение с ответника и е изпълнявал произтичащите от сключения
между страните трудов договор задължения, като е престирал работната си сила.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест и предвид това, че
неизплащането на трудовото възнаграждение е отрицателен факт, то в тежест на
работодателя ответник е да докаже, че е изпълнил произтичащите от сключения с
ищеца трудов договор задължения и е заплатил на работника, в установените
срокове, уговореното между тях трудово възнаграждение и дължимите обезщетения,
които са нормативно установени.
В настоящия случай писмен трудов договор,
сключен между страните по делото не е представен. От събраните по делото
доказателства обаче, може да се направи извод за наличието на такъв. На първо
място трудовият договор е заявен в НАП. Видно от трудовата книжка на ищцата, в
нея е отразено наличие на трудово правоотношение с ответника. Следва да се
отбележи, че са противоречиви и твърденията на ответника в тази връзка. В
отговора на исковата молба се твърди, че е сключен фиктивен трудов договор, а в
съдебно заседание се поддържа тезата, че такъв изобщо липсва. Настоящият състав
намира, че наличието на трудови правоотношения се установява от събраните по
делото доказателства.
Следващият спорен между страните въпрос е
този за реалното полагане на труд от страна на работника. Доколкото в случая ответникът оспорва твърдението на ищцата, че е полагала труд, в нейна тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е престирала работната си сила. Наличието
само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за
работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или
служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова
функция. От свидетелските показания се установява престирането на работна сила
от страна на ищцата. Действително свидетелката, от чиито показания се
установява престирането на работната сила на ищцата е нейна сестра и
показанията ѝ следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК, но по
същия начин следва да бъдат преценявани и показанията на свидетеля С., който се
намира в трудови правоотношения с ответника. Доказателство за полагането на
труд от страна на ищцата е представеното по делото обяснение за неявяване на
работа, от което може да се направи извод, че ищцата е полагала труд в
ответното дружество и в един момент е спряла да се явява на работа, поради
което и са ѝ поискани обяснения.
Гореизложеното води до извод, че в рамките
на процесния период между страните е имало валидно трудово правоотношение, по
силата, на което ищцата е полагала труд в ответното дружество, за което ѝ
се е дължало трудово възнаграждение.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ, изплащане на трудовото възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице. В случая се
установи от
заключението на вещото лице, че за процесния период, във ведомостите за заплати липсва подпис на ищцата /или липсва
подпис изобщо или подписът е положен от управителя на ответното дружество/, с който да се удостовери изплащане на дължимото
трудово възнаграждение. Само
в един от документите, вещото лице посочва, че подписът може да е както на
ищцата, така и на всяко друго лице, от което не може да се направи извод, че
ищцата е положила подписа си. Няма данни Д.Г. да е посочила друго лице, което
да получи възнаграждението вместо нея. При липсата на писмени доказателства за изплащане на положения труд,
съдът не може да отхвърли предявения иск с предположението, че не се търси
защита и съдействие на действително накърнени права, а вероятно се иска
извличане на средства от бившия
съпруг на ищцата. В този смисъл е
Решение № 233/09.11.2018г., постановено по гр.д.1088/2018г. по описа на ВКС,
четвърто г.о.
По изложените съображения предявеният иск
е основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1
от КТ:
Според чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Платеният годишен отпуск е елемент от
съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави
възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила. Видно от
разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен
годишен отпуск. В конкретния случай е безспорна първата предпоставка –
прекратяване на трудовото правоотношение, а и се установява от доказателствата
по делото.
По делото липсват данни за отправено до
работодателя искане от работника или служителя за използване на платения
годишен отпуск, за неговото разрешаване, както и за изплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. В тежест на ответника е било да докаже, че е
изплатил това обезщетение, което не е направено, а и не се твърди. При това
положение искът по чл. 224, ал.1 от КТ следва да бъде изцяло уважен за пълния
предявен размер от 1082,17 лв. Като законна последица от това ответникът следва
да бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него
да се постанови ново, в горепосочения смисъл.
При този изход на спора, право на
присъждане на разноски има въззивника Д.Г.. Претендират се разноските,
направени в производството пред двете съдебни инстанции. Не са ангажирани
доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
Ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно
уважената част от исковете в общ размер от 937,62 лв., от които: 625,08 лв. за
производството пред първата инстанция и 312,54 лв. за производството пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №25 от 02.01.2020г.,
постановено по гр.д. №1214/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Съединение-02“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Българово, ул. „Първи май“, трети
стопански двор, представлявано от Иван Динев Генчев, да заплати на Д.Д.Г., ЕГН:
**********, с адрес ***, сграда 15, ет.4, ап.8, сумата от 14 377 лева,
представляваща неплатени трудови възнаграждения в периода 01.11.2016г. –
15.09.2018г. и сумата от 1082,17 лева, представляваща обезщетение за неползван
годишен отпуск от 38 дни общо за 2016г., 2017г. и 2018г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА „Съединение-02“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Българово, ул. „Първи май“,
трети стопански двор, представлявано от Иван Динев Генчев, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 937,62лв., представляваща дължимата
държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: