Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Габрово, 09.10.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от дванадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар – Радина церовска, като разгледа материалите по
адм. дело № 326 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2278 от 31.12.2021 г., подадена от „**** –
Ганчев, Ганчева“ СД, със седалище – гр. Габрово, ЕИК: *********, против
Ревизионен акт /РА/ № Р- 04000421001337-091-001 от 15.09.2021 г., издаден от
началник сектор „Ревизии“ и възложител на ревизията – Н.С. И. и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, ръководител на ревизията–
Геновева Личева Генова, поправен с РАПРА № П-04000721167840-003-001 от 23.09.2021
г. и потвърден с Решение № 139 от 06.12.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново.
С обжалвания РА са установени задължения по ЗДДС
и ЗКПО на дружеството - жалбоподател, по-конкретно: За данъчни периоди: м
12.2014 г.; м. 02 – м.12 /без м. август/, 2015 г., са установени общо
задължения за внасяне в размер на 71
712.46 лв., в което число– главници от 49 005.90 лв. и лихви – 22 706.56
лв. Задълженията произтичат от ДДС – 12 137.54 лв., която сума включва
допълнително начислен данък от 2 643.23 лв. и отказано възстановяване на
данъчен кредит от 9 854.04 лв., както и лихви за просрочие – 7 751.20 лв. С РА
са определени и задължения за внасяне с произход - корпоративен данък от 36
868.36 лв. и лихви – 14 955.36 лв., в което число е установен такъв данък за
2014 г. – 4 047.98 лв. и лихви– 2 654.59 лв.; допълнително установен такъв
данък за 2015 г. в размер на 4 714.72 лв. и лихви – 2 611.77 лв.; допълнително
установен такъв данък за 2016 г. – 8 252.09 лв. и лихви – 3 734.37 лв.;
корпоративен данък за 2017 г. – 9 826.27 лв. /от който допълнително установен –
9 601.92 лв. и деклариран, но невнесен – 224.35 лв./ и лихви – 3 450.39 лв.;
корпоративен данък за 2018 г. в размер на 10 027.30 лв. /в което число –
установен – 9 892.77 лв. и остатък за довнасяне при деклариране – 134.53 лв./ и
лихви – 2 504.24 лв. РА е обжалван изцяло по административен ред.
С Решението си директор Дирекция ОДОП е отхвърлил
възраженията на жалбоподателя по следните съображения:
Не са налице твърдяните от жалбоподателя
процесуални нарушения. РД е част от РА на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК и
подробно съдържа описание на релевантните факти и обстоятелства, както и мотиви
за направата на съответните изводи, поради което мотивите от доклада са част от
мотивите на обжалвания РА.
Не е налице и изтекла погасителна давност за
задълженията, вкл. за 2014 г. и 2015 г., съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като
решаващият орган развива подробни съображения в тази насока.
Относно възраженията по същество директор
Дирекция ОДОП излага следните доводи:
Дружеството е събирателно, с двама съдружници –
Росица Г. и Г.Г.. Основната му дейност е производство и продажба на хляб и
сладкарски изделия, както и търговия с дървесина и други хранителни и
нехранителни стоки. През ревизирания период 2014 г. – 2018 г. дейността му е
била реализирана в три обекта: 1. Производствено помещение; 2.Работилница за
закуски и 3.Павилион за продажба на закуски. Трите се намират в гр. Габрово на
посочени адреси. През периода търговецът е имал една разплащателна и три
депозитни банкови сметки, както и осем лица, назначени на трудови договори.
Дружеството не притежава недвижими имоти, разполага с два броя МПС – лек и
товарен автомобил. По време на ревизията са извършени и насрещни проверки.
Изискани и приложени са множество документи, подробно описани в РД и Решението.
Направен е извод, че в случая са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4
от ДОПК за прилагане на специални правила в производството по установяване на
задълженията: налице са данни за укрити доходи/приходи, липсва и/или не е
представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч, воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата на данъчно облагане, както и
документите, необходими за това установяване, са унищожени или не са съставени по
установения ред. Подробно е обяснено по какъв начин е водено счетоводството на
дружеството, в тази връзка. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и е следвало да
води счетоводна отчетност по съответните правила, достатъчна за установяване на
задълженията му от органите по приходите, вкл. воденето на двустранно
счетоводство, което обаче не е организирано от търговеца.
Установените задължения са следните:
1. По ЗКПО
Данъчните основи за 2014 – 2018 г. са определени, като финансовият резултат на
жалбоподателя е преобразуван в допълнително увеличаване със сумата на
допълнително установените неотчетени приходи, по аналог на чл. 78 от ЗКПО, и в
намаление /за 2015 г. – 2018 г./ със сумата на непризнатите разходи, по аналог
на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон. За ревизирания период СД е отчело продажбите си основно по касов
път. При анализа на предоставените кочани от фактури за продажби са установени
малък брой фактури с отразено плащане по банков път, които са взети предвид при
определяне на приходите за съответната година. За ревизирания период търговецът
е отчитал продажбите от дейността си чрез ЕКАФП и ФП, функционирал в обекта
„работилница за закуски“. В обект павилион не е имало такъв апарат и не са
отчитани обороти от продажби, т.к. обектът е ползван само като производствено
помещение, без да са извършвани продажби. След 18.04.2018 г. във втория обект
също е регистриран касов апарат с ФП, като до края на 2018 г. продажбите на
дружеството са отчитани чрез двата вече налични апарата.
За 2014 г. дружеството е декларирало с ГДД печалба от 580.60 лв. и
приходи – 130 388.55 лв. По данни от годишен фискален отчет оборотът от касовия
апарат е 170 868.38 лв. без ДДС. При ревизията не са установени издадени сторно
касови бележки, както обяснява и жалбоподателят по време на ревизията.
Установените недекларирани приходи за периода са 40 479.83 лв. и с тях е
увеличен финансовият резултат и недеклариран и невнесен данък от 4 047.98 лв.,
лихвата върху който е 2 654.59 лв.
За 2015 г. аналогично на предходната година с касовия апарат са
отчетени по-големи от декларираните обороти, съответно – печалба. Установени са
и неотчетени приходи по фактури. Общата стойност на неотчетените приходи за
периода е 10 227.02 лв. Освен това са отчетени и пет дублирани фактури в
дневниците за покупки по ДДС на стойност 2 506.08 лв., които неправилно са били
отчетени двукратно като разход за дружеството. Така общото задължение на същото
за периода по ЗКПО е 4 714.72 лв. и лихви – 2 611.77 лв.
За 2016 г. аналогично на предходните два периода отчетените от
ЕКАФП продажби надхвърлят отчетените от дружеството приходи, като са установени
недекларирани приходи от продажби на стойност 21 282.16 лв., както и
недекларирани приходи от продажби, заплатени по банков път 1 825.12 лв. или
общо недекларирани приходи - 23 107.28 лв. Също така дружеството е
наддекларирало направени разходи, които не са оправдани с нужните документи,
като документално необоснованите разходи се равняват на 59 413.63 лв. Така за
периода е изчислен допълнително дължим недеклариран корпоративен данък от 8
252.09 лв. и лихви – 3 734.37 лв.
За 2017 г. по подобие на предходните периоди са отчетени
недекларирани приходи /разлика между декларирани и отчетени от касовия апарат,
както и по неотчетени 12 фактури/, както и необосновани разходи, с оглед на
което допълнително дължимият корпоративен данък е 9 601.92 лв. и лихви – 3
450.39 лв.
За 2018 г. са установени недекларирани приходи, отчетени по касов
апарат /2 броя/ от 14 430.69 лв., както и недекларирани приходи от продажби,
заплатени по банков път на стойност 11 822.00 лв. или общо недекларирани 26
252.69 лв., както и наддекларирани разходи на стойност 72 675.00 лв. с който е
преобразуван финансовият резултат на дружеството и, съответно е изчислен
допълнително дължим корпоративен данък от 9 892.77 лв. и лихви – 2 504.24 лв.
По ЗДДС:
За данъчни периоди м. 10, 11 и 12, 2015 г. е начислен допълнителен ДДС от 119.32 лв.
по посочени три броя фактури от Община Габрово на м.10 за транспорт и за дадени
закуски на ученици от ОУ за месеците м.11 и м.12. Те не са отразени в отчетните
регистри по ЗДДС – дневници за продажби за съответните периоди. Начинът на
разплащане по тях е по банков път и не е открито плащане по каса за тях. За
доставките е издаден данъчен документ с вписан на отделен ред ДДС, но дължимият
данък не е включен при определяне на резултата за съответните данъчни периоди
на търговеца в нарушение чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1, чл. 9,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 от същия закон. По констатацията не са постъпили конкретни
възражения при подаването на жалбата против РА.
За данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05 и 06, 2015 г. е начислен допълнителен ДДС в общ
размер от 2 523.71 лв. по съставени 11 броя актове за брак /АБ/ на нереализирани закуски и върнати непродадени
закуски от магазините. Три от актовете за брак са без номера, останалите са с
цитирани номера. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което е
приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от
него стоки, при унищожаването им, установяването на липси или при бракуването
им, се начислява и се дължи ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните
обстоятелства чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяването
му в дневника за продажбите и справка-декларация за този период. При обща
стойност на отчетения брак от 15 142.40 лв. е определена данъчна основа в
размер та 12 618.69 лв. и дължим ДДС – 2 523.73 лв. В жалбата против
констатацията е посочено, че в случая ставало въпрос за технологичен брак,
наложен поради изтичане срока на годност на бракуваните продукти /стоки/, но
решаващият орган не споделя това възражение, т.к. жалбоподателят не разполага с
документи за фирмени стандарти на нормите на технологичния брак, няма данни
бракуването на стоки да е станало поради изтекъл срок на годност, не са
представени документи, удостоверяващи какъв е този срок и че той е изтекъл,
поради което не се признава характеристиката на технологичен брак в случая.
С РА е отказано право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 9 854.04 лв. по
36 документа, от които 27 фактури и 8 други, отразени в дневниците за продажби
на жалбоподателя, подробно изброени с реквизитите им в таблица. Установено е,
че в тези дневници са отразени редица документи за покупки на жалбоподателя,
които не са налични в счетоводството, а други са отразени повторно /дублирани
са/ и/или са отразени в по-късен данъчен период след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но с различни дати. По описаните
фактури дружеството е ползвало данъчен кредит, но в последствие повторно ги е
отразило – за втори, а някои дори и за трети път в дневниците си за покупки,
като те, освен че са дублирани, са отразени при последващите пъти и след
законовия срок. В Решението е посочено основанието за приспадане на ДК по всеки
отделен документ в табличен вид. Някои от отчетените фактури не са в
счетоводството на дружеството, поради което по тях също правилно е отказано
правото на данъчен кредит.
В резултат РА е потвърден изцяло.
Решението е връчено електронно на дружеството на
7.12.2021 г., видно разписката на л. 6 от делото.
Жалбата против РА е подадена чрез
административния орган на 17.12.2021 г. – в рамките на законния срок. Като
подадена от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно оспорване пред
административен съд ИАА жалбата се явява допустима, поради което следва да се
разгледа по същество с оглед нейната основателност.
Мотивите на жалбоподателя, въз основа на които
той иска отмяна на РА, са следните:
РА не е правно и фактически обоснован
Препращането към мотивите на РД не може да преодолее липсата на фактически
констатации, поради което той е негоден да породи правни последици. Също така
констатациите, съдържащи се в РА и РД, не са подплатени с доказателства, а
почиват на предположения и хипотези.
Конкретните възражения на търговеца са свързани с
това, че в РА не са посочени дублираните фактури, по които се отказва
признаване правото на данъчен кредит, фактурите за доставка на електроенергия и
фактурите от доставчиците. Относно разминаването на данните по счетоводни
отчетени за продажби и отчетените чрез АКФП не е анализирано, като остава
неясно по какъв начин и на какво основание
дружеството е реализирало твърдяните в повече приходи. Липсват доказателства
за реално извършени доставки, за да може ДДС да е изискуем. По отношение на
периодите 2014 и 2015 г. относно отказан данъчен кредит по фактури, отразени в
Дневници за покупки, издадени от ЕТ „Елис Елизабета Захариева“, „*****“ ЕООД,
„Владислава Трейдинг 2016“ ЕООД, „Аниел 86“ ЕООД, „Маяк“ АД, „Сладоледена
фабрика“ ЕООД, жалбоподателят намира, че не са били изискани съответните
документи по надлежния ред – фактури от доставчиците, а предоставените такива
не са анализирани в дълбочина и прецизност. Незаконосъобразно е отказано и
правото на ДК по документ № 1 от 30.06.2015 г. за 6 020.00 лв. и ДДС – 1 024.00
лв. с предмет „материали“ – съгласно представения на ревизията протокол, на
10.06.2015 г. служител е извършил оценка на извършени разходи във фирмата във
връзка със смяна на производствено помещение, като са установени разходи за
демонтаж на пещ за пици, монтаж на нова такава, транспортни разходи и такива по
товаро-разтоварна дейност, труд и др. на тази стойност. Представен е РКО, от
който е видно, че на работниците, участвали в преместването на цеха за закуски
на фирмата е следвало да се изплати тази сума. Не е извършен и анализ относно
стойностите на покупките по месеци, декларирани в дневниците за покупки по ЗДДС
за същия период. Неправилно не е признат и като технологичен бракът, реализиран
през 2015 г. Ревизията не е следвало да се осъществява по особения ред на чл.
122 от ДОПК, като в случая липсва прилагане на конкретна аналогия за облагане.
Не са установени и доказани обстоятелствата, налагащи извършването на такава
ревизия. Направено е и възражение за изтекла давност по отношение задълженията
за 2014 г. и 2015 г.
В проведените по делото о.с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. Анелия Иванчева от АК – София, която поддържа депозираната
жалба.
Ответната страна се представлява от гл.
юрисконсулт Я.Г., която оспорва жалбата.
Съдът извърши проверка за допустимост и редовност на
жалбата, както и за нейната основателност - по отношение наличието на
посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168,
ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за
прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на същия.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Ревизионното производство е започнало въз основа
на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 08.03.2021 г. /л.90/ на началник
сектор „Ревизии“ Н.С. И., оправомощена със Заповед № 6 от 03.01.2017 г. /л.93/ на
директора на ТД на НАП – Велико Търново да издава заповеди за възлагане на
ревизии, с която на екип: 1.Геновева Личева Генова, главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията и 2. Ирина Маркова Богданова, инспектор по
приходите, е възложено извършването на ревизия на дружеството – жалбоподател за
периода 1.01.2014 г. – 31.12.2018 г. относно вид на публично задължение –
корпоративен данък и ДДС, като ревизията е следвало да се извърши за срок от 3
месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на 12.03.2021 г.
На 11.06.2021 г., преди изтичане на 3-месечния
срок, е издадена ЗИДЗВР на същия орган – началник сектор /л.87/, в която е
удължен срокът за извършване на ревизията до 12.08.2021 г. Заповедта е връчена
на адресата си на 22.06.2021 г. В нея е посочено, че в 14-дневен срок от
приключване на ревизията следва да се изготви РД, като този срок в случая е
спазен. Видовете задължения и периодите, за които се отнасят те, съответстват
на посоченото в ЗВР и ЗИДЗВР.
ЗВР и ЗИДЗВР са издадени от компетентни органи, в
рамките на предоставените от закона правомощия. Жалбоподателят не е направил
своевременно оспорване на документите, съгласно императивната норма на чл. 193,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Направеното такова на по-късен етап пък
не установява тези актове да са издадени от некомпетентни лица. Назначените
технически експертизи не установяват факти, от които да се налага различен
извод. Като електронни документи те са подписани с електронни подписи на
посочените лица, които са били валидни към момента на подписването им. Различни
други опции и съмнения остават под формата на недоказани твърдения, върху които
не могат да се изграждат правно валидни изводи. Същото важи и за подписите,
положени на РД, РА и Решението на ответника.
На 18.08.2021 г. е изготвен ревизионен доклад /РД/
от Генова и Богданова, в който подробно са описани фактическата обстановка и
правните изводи на органите по приходите, а именно:
Ревизираното лице е събирателно дружество с двама
съдружници – Г.Г. и Росица Г.. Дейността му е производство и продажба на хлебни
и сладкарски изделия, както и продажба на дървесина. Тези дейности търговецът
осъществява в три обекта: производствено помещение под наем, работилница за
закуски под наем и павилион за продажба на закуски предоставен за временно
безвъзмездно ползване, и трите – с удостоверения за регистрация на обекти.
Регистриран е по ЗДДС.
По време на ревизията са извършвани насрещни
проверки на посочените в РД лица, за резултатите от които са съставени
съответните предвидени в ДОПК актове.
На 19.05.2021 г. на дружеството е връчено
Уведомление /л.1 от папка 3/ на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК /л.5 и сл., папка 3/. Във второто е
посочено, че след връчването на искане за представяне на документи и писмени
обяснения от 17.03.2021 г. от дружеството не са представени такива. За
ревизирания период е водено едностранно счетоводство, в което липсва
хронологично отчитане на приходите и разходите. Декларираните приходи по ГДД за
ревизираните периоди са в по-малки размери от тези, отразени в отчетите на
ЕКАФП. Въз основа на така изложеното
ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи/доходи,
липса и/или непредоставена счетоводна отчетност съгл. ЗСч., счетоводство,
водено по начин, който не дава възможност за установяване на основата на
данъчното облагане, също така и документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или
определяне на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения
ред. Въз основа на така посочените фактически и правни основания компетентните
органи известяват адресата на уведомленията, че основата за облагане с двата
вида данък за ревизираните периоди и осигурителният доход ще бъде определена по
реда на чл. 122 – 124а от ДОПК.
От назначената и неоспорена от страните
съдебносчетоводна експертиза /ССЕ – л.701 и сл./ става ясно, че продажбите
си дружеството основно е отчитало по касов, а не по банков път, с оглед тяхната
стойност и естество. Счетоводството му е водено „изключително недобросъвестно,
счетоводната документация е предадена в насипно състояние и безобразен вид,
неподлежащ на преглед и проверка. В дружеството липсва хронологично отчитане на
приходите и разходите, заведено е едностранно счетоводство в противоречие със
ЗСч. Липсват първични счетоводни регистри за разходите за 2015, 2016, 2017 и
2018 години. В представената документация не са намерени ведомости за работна
заплата за периода 2014 г.– 2017 г.“ /Цитат е от заключението, но такива изводи
са направили и проверяващите органи, а от приложените по делото документи на
дружеството тези изводи се споделят и от съда./.
Приходите за 2014 г. са отразени в Книга за
приходите на един ред за цялата година, без описание по месеци, по фактури, по
месечни касови отчети. Приходите за периода 2015 г.– 2018 г. са описани в такъв
регистър по месеци, но не съвпадат с данните от месечните касови отчети. В
приложени по делото обяснения от лицето, водещо счетоводството на дружеството,
се сочи, че последното няма банкова сметка***, т.к. няма плащания по банков
път, но в посочени фактури, издавани за процесния период е вписана банкова
сметка ***, като обаче не са намерили отражение във формирането на крайния
финансов и счетоводен резултат. За 2014 г. се установява разлика от
40 482.89 лв. между отчетения в повече оборот по касов апарат и посочения
такъв в по-малко в ГДД. За 2015 г. е установена разлика между приходите,
отразени в ГДД, които отново са по-малко от тези, посочени в Книга за приходите
за същата година. Издадени са и 8 броя фактури, маркирани за плащане по банков
път. Три фактури не са включени изобщо в Дневниците за продажби по ЗДДС.
Установява се разлика /недекларирани нетни приходи от продажби/ на стойност 10 227.23 лв.
Аналогични разминавания между ГДД в приходната й част и приходите на дружеството,
съгласно съставените и налични счетоводни документи – първични, вторични и
регистри, са установени от ревизиращите органи и от вещото лице и за следващите
три години, влизащи в обхвата на проверявания период. Общите изводи на експерта
са, че отразените стойности на продажбите не съответстват на първичните
счетоводни документи. Приходите са документално обосновани. Няма съответствие
между отразените стойности по Книгата за приходи, Дневник за продажби и ГДД.
Несъответствието между отчетените обороти по ЕКАФП и декларираните приходи по
СД по ЗДДС не се дължи на издадени фискални бонове след приключване на касовия
апарат за месеца. Налице са неотчетени приходи в Дневника за продажби и ГДД. В
обясненията по чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК счетоводителят на дружеството
декларира, че са налице записи само от Дневниците по ЗДДС, но няма оборотни
ведомости, регистри и др. за целия ревизиран период. Липсата на такива регистри
води до невъзможност да се отразят правилно крайните резултати. Счетоводството
е водено „на ръка“, което обаче не е основание то да се води в разрез с
основните принципи и норми на ЗСч и данъчното законодателство.
По отношение счетоводното отразяване на разходите
вещото лице установява, че за 2015 година отразените такива в Книга за
разходите и Дневник за разходите по ЗДДС са в по-малък размер от тези, посочени
в ГДД. Налице са и пет дублирани и отчетени двойно фактури. Така с разликата в
отразените разходи и двойно отчетените фактури се установяват документално
необосновани разходи. За 2016 г. също е установено разминаване между отчетените
разходи по регистрите и ГДД, както и липсваща фактура на Енерго Про АД, чиято
обща стойност формира също документално необосновани разходи. По същия начин и
през 2017 г. и 2018 г. разходите в ГДД са посочени на по-висока стойност от
отразените в счетоводните регистри на дружеството, както и доказаните такива с
налични първични и вторични счетоводни документи, като е налице извод за
документална необоснованост на отчетени такива.
В заключение вещото лице намира, че приходите и
разходите не са отчитани коректно, а финансовото състояние на предприятието не
може да се установи, именно поради начина на водене на счетоводната му
отчетност. За целия период не са начислявани и амортизации, въпреки, че са били
закупувани ДМА. На 14.06.2017 г. са закупени такива активи, които са изписани
изцяло на разход в края на годината /фурни, хладилник, автомобил и т.н./, но
въпреки това в Оборотна ведомост за 2018 г. е налице начално салдо със
стойността на същите. Закупуваните материали са изписвани директно на разход
още при доставянето им, като не може да се обвържат същите количествено и
ценово с вложеното в конкретното производство такива. Не може да се установи
съпоставимост между приходи от продажби и разходите за производство на даден
продукт. Няма одобрена счетоводна политика на предприятието, вкл. и за
реализиран брак, а такъв е отчитан, въпреки липсата на доказателства за
необходимост от него и за реализиране на остатъка от бракуваните продукти.
В неоспорен по делото Протокол №
1552002/12.05.2021 г. е описано, че дружеството води едностранно счетоводство в
противоречие с изискванията на ЗСч., в което липсва хронологично отчитане на
приходи и разходи, поради което е невъзможно да се установи дали фактурите за
направени покупки, по които се отказва ДК в предходното ревизионно
производство, участват двустранно и в сумата на разхода по години. Не са
представени и изисканите от ревизионните органи документи. Протоколът е
подписан от управителя на дружеството без забележки и възражения.
С Протокол за насрещна проверка №
П-040007211055834/07.04.2021 г. на дружество „Скиптър“ ООД се установявана
името на жалбоподателя има регистрирани два ЕКАФП, обслужвани от същото и в
него са налице месечните отчети за целия процесен период на тези апарати. Данни
за приходите на „****“ са взети именно от тези отчети, представени по обекти
със съпроводително писмо изх. № 3336/06.04.2021 г., неоспорени по делото.
В писмено обяснение вх. № 7408/12.06.2020 г. от
лицето, водещо счетоводството на жалбоподателя /л. 170, папка 2/ е отразено, че
не са налице оборотни ведомости за периода 2014 – 2017 г.; дружеството няма
плащания по банка и затова фирмата няма банкова сметка; ***енти; налице са
рецепти за вложени материали за единица изделие, но изготвени след ревизирания
период – през 2019 г.; налице са само фактури за доставки и продажби. Въпреки
твърдението за липса на банкови сметки и разплащания по банков път по делото е
налице писмо от ОББ АД, в което банката уведомява органите на НАП, че
жалбоподателят има банкова сметка *** за целия процесен период, конкретно –
една сметка, действаща от 2504.2017 г. до 30.10.2019 г. и една- от 13.01.2015
г. до 31.08.2015 г.
Въз основа на така изложеното и по отношение
прилагането на чл. 122 от ДОПК, Съдът намира, че воденето на едностранно
счетоводство от дружеството противоречи на нормата на чл. 3 от ЗСч.
Установените различия между касовите отчети и разходите, отразени в регистрите
/Книга за приходите/ и отчетените официално приходи, начинът на водене на
счетоводната отчетност според установеното с РД и потвърдено от експертизата,
назначена от съда, навеждат на извода за нарушения на чл. 3, ал. 2 и 3 от тази
норма, на чл. 11, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6, чл. 12, ал. 1, т. 1 - т. 3, чл. 24, чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСч. Съгласно
ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице дори едно от посочените обстоятелства по т. 1 до т. 8. В РД е отразено, че са приложени
основанията по т. 2 и т. 5 - налице са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за
ползване. От гореизложеното се налага изводът за наличието и на
двете хипотези. Поради отчетената разлика в приходите между ГДД и счетоводните
регистри за ревизираните периоди, следва да се счита, че са налице именно
укрити приходи, т.к. в ГДД разликата е отчетена в посока към по-малки приходи,
което води до намаляване на годишния финансов резултат /ГФР/. От експертизата
по несъмнен начин става ясно, че начинът на водене на счетоводната отчетност
води до там, че въз основа на първични и вторични счетоводни документи не могат
да се установят крайни резултати от дейността на дружеството, част от тях
липсват, други не са подредени и не са намерили систематично място за отражение
в регистрите и декларациите. За прилагане на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е
достатъчно да са налице тези обстоятелства, за да може правоимащият орган да
избере данъчната основа, към която да приложи определената по закон ставка и по
този начин да изчисли размера на дължимия данък на ревизирания субект.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя,
че след като е възприела този начин на определяне на данъчната основа,
приходната администрация не е конкретизирала коя от хипотезите по ал. 2
прилага. Напротив, на стр. трета от РД са посочени съответните обстоятелства,
съобразно които е определена тази основа, като са коментирани приложените
хипотези на т.1 – 6, 8, 9, 15 и 16 от Кодекса. Останалите хипотези не са
приложени, т.к. ревизията не е установила релевантни обстоятелства и не е
правила такива установявания, които би могла да подведе под съответните
хипотези. Доколко правилно и обосновано ответната страна е реализирала
правомощията си при този тип ревизия е въпрос на материална законосъобразност,
но по отношение на процедурата съдът счита, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят или биха могли да доведат до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя или до затрудненото му реализиране.
По отношение на установените с РА задължения
следва да се проследи отново съдържанието на РД и РА съвместно, както и да се
анализират те в рамките на контролното решение на ответника.
Съгласно РД задълженията имат следния
произход и размер:
1. По ЗКПО:
1.1. Корпоративен данък за 2014 година:
Подадената ГДД е с отчетен годишен финансов
резултат /ГФР/ печалба от 580.60 лв., корпоративен данък от 58.06, внесен в
срок. Декларираните приходи са на стойност 130 388.55 лв., но при
ревизията е установено, че дружеството е отчело обороти по ЕКАФП за същия
годишен период от 170 868.38 лв. Не са налице сторниращи операции на
касови бележки, фактури и/или касови бонове или това е чист оборот /приходи/
според данните на устройството. Така разликата между декларирани и установени
приходи се равнява на 40 479.83 лв. с превишение на установените такива по
документи.
В ГДД дружеството е декларирало разходи на
стойност 129 807.95 лв., които съответстват на счетоводните документи и се
признават в декларирания размер от данъчните органи.
Установената печалба за 2014 година се равнява на
41 060.43 лв., върху която дължимият данък по ЗКПО е 4 106.043 лв.,
от който са внесени 58.06 лв. или оставащо за плащане задължение –
4 047.98 лв. Изчислена е
лихва за забава до съставянето на РД – 2 623.11 лв.
1.2. Корпоративен данък за 2015 година:
Подадената ГДД е с отчетен ГФР печалба от
2 279.62 лв., корпоративен данък от 227.96 лв., внесен в срок.
Декларираните приходи са на стойност 142 141.04 лв., но при ревизията е
установено, че дружеството е отчело обороти по ЕКАФП за същия годишен период от
151 414.08 лв. Не са налице сторниращи операции на касови бележки, фактури
и/или касови бонове или това е чист оборот /приходи/ според данните на
устройството. Установени са 8 фактури с отразени по тях плащания от клиенти,
направени по банков път на обща стойност 953.98 лв., като фактурите са
изчерпателно посочени с всички необходими за индивидуализирането им елементи. Установените
за 2015 година приходи на дружеството по налични документи са 152 368.78
лв. Така разликата между декларирани с ГДД и установени по документи от ревизията приходи се равнява на 10 227.02
лв. с превишение на установените по документи и с този размер следва да се
увеличи ГФР на дружеството.
В ГДД дружеството е декларирало разходи на
стойност 139 861.42 лв. Ревизията установява разходи по документи,
представени от дружеството, в по-малък размер – 105 447.31 лв. От тях се
изключват разходи по дублирани данъчни фактури в общ размер на 2 506.08
лв. или общ размер на установените разходи – 102 941.23 лв. Дублираните
документи са посочени с всички индивидуализиращи белези. Те са пет на брой и в
случая не е от значение какъв е видът на доставката, а това, че един и същ
документ е бил два пъти отразен на разход, с което неправомерно е намален ГФР,
поради което правилно е изключването от разходната част на второто отчитане,
което се явява документално обосновано – не е налице съставен счетоводен документ, който да е основание за
вписване на разход на второто задължение и/или плащане, въпреки, че то е отчетено
като такова. Размерът на документално необоснованите разходи за периода е
36 910.19 лв., с което следва да се увеличи ГФР.
Установената печалба за 2015 година се равнява на
49 426.83 лв., върху която дължимият данък по ЗКПО е 4 942.68 лв., от
който са внесени 227.96 лв. или оставащо за плащане задължение – 4 714.72
лв. Изчислена е лихва за забава
до съставянето на РД – 2 575.10 лв.
1.3. Корпоративен данък за 2016 година:
Подадената ГДД е с отчетен ГФР печалба от 2 271.80
лв., корпоративен данък от 227.18 лв., внесен след срока, за което е начислена
лихва от 0.50 лв. и тя е дължима. Декларираните приходи са на стойност 143 002.99 лв., но при ревизията е установено, че дружеството е
отчело обороти по ЕКАФП за същия годишен период от 164 285.15 лв. Не са налице сторниращи операции на касови бележки,
фактури и/или касови бонове или това е чист оборот /приходи/ според данните на
устройството. Установени са 10 фактури с отразени по тях плащания от клиенти, направени
по банков път на обща стойност 1 825.12 лв., изрично посочени в РД с всички необходими
реквизити. Установените за 2016 година приходи на дружеството по налични
документи са 166 112.27 лв. Така разликата между декларирани с ГДД и
установени по документи от ревизията приходи
се равнява на 23 107.28 лв. с превишение на установените по документи.
В ГДД дружеството е декларирало разходи на
стойност 140 731.19 лв. Ревизията установява разходи по документи,
представени от дружеството, в по-малък размер – 81 410.60 лв. От тях се
изключват разходи за ел. енергия в
размер на 93.04, за които не е налице документ за плащане лв. или общ размер на
установените разходи – 81 317.56 лв., като документално необоснованите за
периода се равняват на 59 413.63 лв.
Установената печалба за 2016 година се равнява на
84 792.71 лв., върху която дължимият данък по ЗКПО е 8 479.27 лв., от
който са внесени 227.18 лв. или оставащо за плащане задължение – 8 252.09
лв. Изчислена е лихва за забава
до съставянето на РД – 3 670.18 лв.
1.4. Корпоративен данък за 2017 година:
Подадената ГДД е с отчетен ГФР печалба от
2 243.50 лв., корпоративен данък от 224.35 лв., който не е внесен. Декларираните приходи са на
стойност 135 826.42 лв., но при ревизията е установено, че дружеството е
отчело обороти по ЕКАФП за същия годишен период от 160 144.09 лв. без ДДС. Не са налице сторниращи
операции на касови бележки, фактури и/или касови бонове или това е чист оборот
/приходи/ според данните на устройството. Установени са 12 фактури с отразени по тях плащания от клиенти,
направени по банков път на обща стойност 13 222.93 лв., като фактурите са
изрично и детайлно описани. Установените за 2017 година приходи на дружеството
по налични документи са 173 367.09 лв. Така разликата между декларирани с
ГДД и установени по документи от
ревизията приходи се равнява на 37.540.60 лв. с превишение на установените по
документи, с които следва да се коригира ГФР в посока увеличение.
В ГДД дружеството е декларирало разходи на
стойност 133582.92 лв. Ревизията установява разходи по документи, представени
от дружеството, в по-малък размер – 75 344.15 лв. От тях се изключват
разходи за ел. енергия в размер на 239.78,
за които не е налице документ за плащане лв. или общ размер на установените
разходи – 75 104.37 лв. Документално необоснованите такива са на стойност
58 478.55 лв., с които следва да се увеличи ГФР за периода.
Установената печалба за 2017 година се равнява на
98 262.65 лв., върху която дължимият данък по ЗКПО е 9 826.27 лв., което
е и оставащото плащане, т.к. за тази година не е налице внесен данък. Изчислена е лихва за забава до
съставянето на РД – 3 373.96 лв.
1.5. Корпоративен данък за 2018 година:
Подадената ГДД е с отчетен ГФР печалба от
2 845.28 лв., корпоративен данък от 284.53 лв., който е внесен частично –
150.00 лв. и от който остава сума за довнасяне на стойност – 134.53 лв.
Декларираните приходи са на стойност 144 628.47 лв., но при ревизията е
установено, че дружеството е отчело обороти по ЕКАФП за същия годишен период от
159 059.16 лв. Не са налице сторниращи операции на касови бележки, фактури
и/или касови бонове или това е чист оборот /приходи/ според данните на
устройството. Установени са 4 фактури с отразени по тях плащания от клиенти,
направени по банков път на обща стойност 11 822.00 лв. Установените за
2018 година приходи на дружеството по налични документи са 170 881.16 лв.
Така разликата между декларирани с ГДД и установени по документи от ревизията приходи се равнява на
26 252.69 лв. с превишение на установените по документи такива, с което
следва да се увеличи ГФР.
В ГДД дружеството е декларирало разходи на
стойност 141 783.19 лв. Ревизията установява разходи по документи,
представени от дружеството, в по-малък размер – 69 108.19 лв. Установен е
размер на документално необосновани, но декларирани като такива разходи на
стойност 72 675.00 лв., с които следва да се увеличи ГФР.
Установената печалба за 2018 година се равнява на
101 772.97 лв., върху която дължимият данък по ЗКПО е 10 177.30 лв., което
задължение в едно вече декларираното, но неплатено такова възлиза на общо
задължение за периода – 10 161.83 лв. Изчислена е лихва за забава до съставянето на РД – 2 426.24 лв.
2. По ЗДДС:
През ревизирания период са извършвани облагаеми
доставки на стоки по реда на чл. 6 от ЗДДС – продажби на закуски, тестени
изделия, пакетирани стоки, на орехови трупи и клони, както и облагаеми услуги
по реда на чл. 9 от същия Закон – осъществяване на транспортни услуги.
2.1. За извършените от ревизираното лице облагаеми доставки
изискуемият данък е начислен правомерно.
При проверка през 2019 година ревизията установява, съставени 8 броя актове за брак
от 2015 г. на нереализирани закуски, подписани от комисия в състав – двамата
съдружници, описани подробно в РД. В хода на ревизия, приключила с РА
Р-04000720002916-091-001 от 09.12.2020 г., са представени още три акта за брак
/АБ/ от същата година за непродадени закуски, подписани от комисия в състав –
двамата съдружници и Васил Ковачев /шофьор/. Те не са отразени в протокола от
2019 година. На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което е
приспаднало данъчен кредит /ДК/ за произведени, закупени, придобити или внесени
от него стоки, при унищожаването, установяване на липси или при бракуване на
същите, начислява и дължи данък в размер на ползвания ДК. Според ал. 4
корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните
обстоятелства, чрез съставянето на протокол за извършена корекция и
отразяването му в дневника за продажби и в справка-декларацията за същия
данъчен период. Дружеството не е спазило тези разпоредби, данъкът не е начислен,
нито платен в периода, в който са възникнали обстоятелствата. По тази причина
по отношение и на 11-те АБ от 2015 година ревизиращите органи определят размер
на дължим ДДС, като корекция на ползвания в пълен размер ДК на обща стойност
2 532.71 лв.
Издадени са три фактури от 2015 г. с отразено
плащане по банков път, които не са включени в дневниците за продажби и в СД по
ЗДДС за съответните данъчни периоди: октомври, ноември и декември, 2015 г. Ревизията
е начислила ДДС по трите фактури на обща стойност 119.52 лв.
2.2. За получени доставки и ДК /покупки/
За потребявана ел. енергия е взето предвид, че
дружеството-жалбоподател е ползвало временно и безвъзмездно помещение на друг
търговец – ЕТ „Мариян – Коста Стратев“. Същият е заплащал потребявана за обекта
ел. енергия в полза на „Енерго-Про продажби“ АД. Ревизиращите органи приемат,
че е допустимо в случай, че реален ползвател на ел. енергията да е СД „****– Г.,
Г.“, но за целта е следвало получателят по договора с доставчика на ел. енергия
да префактурира разхода към действителния потребител /наемателя и/или ползвателя
на помещението/. Такъв подход „е препоръчителен“ при оформяне на тезиотношения,
но не е задължителен за регистрираните лица. В настоящия случай не са налице
данни за такова префактуриране на потребена ел. енергия. Освен това съгл. чл.
113, ал. 9 от ЗДДС само регистрирани по този закон лица имат право да
начисляват ДДС, какъвто по данни от информационния масив на НАП ЕТ „Мариян –
Коста Стратев“ не се явява. Това е установено и с Протокол за извършване на
насрещна проверка № П-04000721095357-141-001/21.06.2021 г., неоспорен. За да се
упражни правото на приспадане на ДК реалният потребител на стоката /ел.
енергията/ следва и да притежава оригинал на фактурата по чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
В договора за ползване на обекта е предвидено, че тези разходи са за сметка на
ползвателя.
Фактура № ********* от 06.11.2015 г. е отразена
два пъти – през октомври и ноември, същата година. В табличен вид в РД са
описани 22 документа, изискани и отразени в дневниците за покупка на
жалбоподателя. Описани са фактури, които не са отразени не в периода, в която
са издадени, както и такива, които са отразени в повече от един данъчни периоди
/ф.№ **********/30.09.2015 г. отразена в три такива/. За изискани, но
непредставени фактури е извършена проверка в информационния масив на НАП, при
която се установява, че фактура № **********/01.12.2014 г. отразена в дан. период
м. 12.2014 г., като със същите данни се открива фактура, включена и в
дневниците за покупки за дан. период 06/2014 г. с дата 27.06.2014г. и фактурата не фигурира в книга за разходите
за м. 12/2014 г.; фактура №
6424/01.07.2015 г. е отразена в м. 07/2014 г., а фактура със същите стойности
на ДО и ДДС се открива отразена още в дневника за покупки за дан. период 01/2014 г. и 03/2014 г.; фактура
№ ********** е отразена в дан. периоди 08/2014 г. и 07/2015 г., както и в
период 09/2015 г., с различни дати на издаване на документа; фактура №
136231/01.10.2015 г. е отразена в дневник за покупки за дан. период 10/2015 г.,
но не е представена от задълженото лице, тя е включена в книга за разходите за
2015 г. и по отношение на нея е упражнено два пъти право на ДК. Изброени са 11
броя фактури от 2015 г., по които жалбоподателят е упражнил правото си на
приспадане на ДК по два пъти. Те са отразени неправомерно в дневниците за
покупки на дружеството с дати, които са по-късни от датите на оригиналните
документи, както и след изтичането на 12-месечния период, регламентиран в ЗДДС.
Извършеното повторно приспадане на съответните суми и ползването на такъв ДК
след изтичане на този период е незаконосъобразно, поради което се отказва
правото на такъв ДК по тях.
Ревизиращите органи вземат предвид, че съгласно
данъчното законодателство /чл. 72, ал. 1 от ЗДДС/ правото на приспадане на ДК
може да се упражни за периода, през който е възникнало или в един от следващите
го 12 месеца. Тъй като по отношение на някои от посочени в табличен вид
документи не са изпълнени тези условия или тези по чл. 71, т.1 от закона, се
отказва право на приспадане на ДК, като се извършва корекция на данъчната
основа и ползвания данъчен кредит по тях през 2014 г. и 2015 г.
Така по данъчни периоди са установени следните задължения
на ДЗЛ във връзка с ДДС:
1. За данъчен период декември, 2014 г.: Отказано
право на приспадане на ДК за 163.30 лв. по фактури №№ **********/01.12.2014 г.
и **********/01.12.2014 г., задължение на жалбоподателя за внасяне.
2. За данъчен период февруари, 2015 г.: направена
е корекция на ползван в пълен размер ДК по следните пет Акта за брак: № 1 от
01.02.2015 г. с ДДС в размер на 163.33 лв.; № 3 от 01.02.2015 г. с ДДС в размер
на 165.00 лв.; №4 от 01.02.2015 г. с ДДС в размер на 16500 лв.; № 5 от
28.02.2015 г. с ДДС в размер на 165.00 лв.; Акт за брак без отбелязан номер от
28.02.2015 г. с ДДС в размер на 136.73 лв.
Отказано е право на приспадане на ДК по четири
документа: № 5/28.02.2015 г. с ДДС в размер на 196.00 лв.; № 4/01.02.2015 г. с
ДДС в размер на 198.00 лв.; № 3/01.02.1015 г. с ДДС в размер на 198.00 лв.;
№1/01.02.2015 г. с ДДС в размер на 196.00лв.
Така за периода е начислен ДДС на стойност
2 459.12 лв., установен такъв от ревизиращите органи – 3252.52 лв. с
разлика между двете – 793.40 лв. Деклариран ДК 2 369.14 лв., установен –
1581.14 лв. с разлика – 788.00 лв. Изчислен ДДС за внасяне/възстановяване от
ревизиращите органи – 1 581.40 лв., върху която сума е налице и дължима
лихва от 1 032.23 лв.
3. За данъчен период март, 2015 г.: Направена
е корекция на ползвания в пълен размер ДК по АБ от 31.03.2015 г. с ДДС на стойност 158.43 лв.
Ревизията отказва право на приспадане на ДК в
размер на 460.51 лв. по фактура № 4221 от 01.03.2015 г.
Така установеният начислен ДДС е със 158.43 лв.
повече от декларирания; признатият за приспадане ДК е установен с 460.51 лв.
по-малко от декларирания и се констатира резултат– ДДС за внасяне – 618.94 лв.
и лихва – 398.67 лв.
4. За данъчен период април, 2015 г.: Коригира
се ползван в пълен размер ДК по АБ от 30.04.2015 г. с ДДС на стойност 136.70
лв.
Отказва се право на приспадане на ДК на стойност
625.74 лв. по фактури: № 1583 от 01.04.2015 г.; № 4324 от 01.04.2015 г.; № 3653
от 01.04.2015 г.; № 4608 от 01.04.2015 г. и № 1537 от 01.04.2015 г.
Резултат ДДС за внасяне – 762.44 лв. и лихва –
484.73 лв.
5. За данъчен период май, 2015 г.: Коригира
се ползван в пълен размер ДК по АБ № 2/01.05.2015 г. с ДДС на стойност 136.73
лв.; № 3/01.05.2015 г. с ДДС на стойност 158.43 лв. и № 4/01.05.2015 г. с ДДС
на стойност 136.70 лв.
Отказва се право на приспадане на ДК на стойност
518.24 лв. по документи: № 3/01.05.2015 г.; № 4/01.05.2015 г.; № 2/01.05.2015
г.
Резултат ДДС за внасяне – 950.11 лв. и лихва –
595.86 лв.
6. За данъчен период юни, 2015 г.: Коригира
се ползван в пълен размер ДК по АБ № 1 от 30.06.2015 г. с ДДС на стойност
1003.33 лв.
Отказва се право на приспадане на ДК на стойност
1 706.00 лв. по документи и фактури: фактура № 935/01.06.2015 г. и
документ № 1/30.06.2015 г.
Резултат ДДС за внасяне – 2 709.33 лв. и
лихва – 1 676.53 лв.
7. За данъчен период юли, 2015 г.:
Резултат ДДС за внасяне –
1 268.02 лв. и лихва – 773.71 лв.
8. За данъчен период септември, 2015 г.:
Отказва се право на приспадане на ДК на стойност 807.51 лв. по фактури: №
**********/01.09.2015 г. и № 4129/01.09.2015 г.
Резултат ДДС за внасяне – 807.51 лв. и лихва –
479.01 лв.
9. За данъчен период октомври, 2015 г.:
Ревизията начислява ДДС в размер на 21.60 лв. по фактура № 643/21.10.2015 г. на
Община Габрово.
Отказва се право на приспадане на ДК на стойност
1 071.52 лв. по фактури: № 136231/01.10.2015 г.; № 64948/01.10.2015 г.;
№**********/01.10.2015 г.; № **********/31.10.2015 г.
Резултат ДДС за внасяне – 1 093.12 лв. и
лихва – 639.00 лв.
10. За данъчен период ноември, 2015 г.:
Ревизията начислява ДДС в размер на 51.25 лв. по фактура № 654/30.11.2015 на ОУ „Цанко Дюстабанов“.
Отказва се право на приспадане на ДК на стойност
2 445.18 лв. по фактури: № **********/01.11.2015 г.; **********/01.22.2015
г.; 1461/01.11.2015 г.; **********/01.11.2015 г.; 4571/01.11.2015 г.;
4465/01.11.2015 г.; **********/01.11.2015 г.; 12/01.11.2015 г.;
**********/01.11.2015 г.
Резултат ДДС за внасяне – 2 496.43 лв. и
лихва – 1 438.49 лв.
11. За данъчен период декември, 2015 г.: Ревизията
начислява ДДС в размер на 46.67 лв. по фактура № 663/22.12.2015 г., издадена от
ОУ „Цанко Дюстабанов“
Резултат ДДС за внасяне – 46.67 лв. и лихва –
26.49 лв.
В резултат на извършената ревизия се предлага
установяване на размер на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие,
изчислени към съставянето на РД – 18.08.2021 г., като общият размер на
задълженията за внасяне е 72 964.51 лв., внесена от ДЗЛ сума е
1 275.80 лв. и остава сума за довнасяне /дължима сума/ - 71 688.71 лв. /обща стойност, като сбор от
главница и лихви/.
Срещу РД на 01.09.2021г. е подадено възражение от
ДЗЛ до ТД на НАП – Велико Търново. Към него не са представяни нови доказателства.
На 15.09.2021 г. е издаден процесният РА. В
него е даден отговор на поставените от ДЗЛ въпроси. Приемат се направените в РД
констатации и фактически и правни изводи изцяло. С него се установяват размера
на задълженията на дружеството по видове и периоди и лихвите за просрочие към
15.09.2021 г. Размерът на дължимата за довнасяне сума общо възлиза на
72 072.19 лв. С РА за поправка на РА от 23.09.2021 г. е отстранено
допуснато несъответствие, касаещо задължението на ДЗЛ за декември, 2014 г., по
ЗДДС, като е отчетено, че по предходен РА на същото лице от 09.12.2020 г. е
установено, че сума от 359.73 лв. е била
внесена от него по набирателната сметка и разпределена от публичен изпълнител,
но не е намерила отражение в таблица № 1 на процесния РА и остава надвнесена по
ДОС. В тази връзка се прави поправка, като за този период и този вид задължение
сумата 87.88 кореспондира с внесена сума от 447.61 лв. Това води до намаляване
размера на общото задължение на 71 908.89 лв. В таблица 2 на РА изискуемо
вземане за месец февруари, 2015 година е 1 581.40 лв., за декември, 2014
г. е налице сума за възстановяване - 196.43 лв., която сума е прихваната и се
приспада от дължимата такава. Окончателно дължимата сума е посочена и в
Решението и възлиза общо на 71 712.46 лв.
РД и РА не страдат от пороци, свързани с
основания за отмяна по чл. 146, т. 1 – 3 от АПК. Издадени са от компетентни
органи, притежават всички необходими реквизити и при издаването им съдът не
установи съществено нарушение на процедурата. Относно останалите две основания
от статута за законност на АА съдът ще разгледа въпроса по-долу.
Против РА е подадена жалба на 29.09.2021 г. до
директора ТД на НАП – Велико Търново – компетентния за произнасяне по жалби
против РА по административен ред орган съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК.
Въз основа на нея е издадено Решение № 139
от 06.12.2021 г. на същия административен орган, с което процесният РА е
потвърден изцяло. Решаващият орган е разгледал всички изложени в жалбата
твърдения за незаконосъобразност на акта. Решението също не страда от пороци,
свързани с основания за отмяна по чл. 146, т. 1 – 3 от АПК.
По искане на жалбоподателя съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза, която е представила заключение, неоспорено от страните по делото,
което съдът приема за пълно и аргументирано. Състоянието и начинът на водене на
счетоводната отчетност, освен че са отразени в РД, са потвърдени от
експертизата и описани по-горе, по отношение основателността за прилагане
нормата на чл. 122 от ДОПК. На стр. 21 от заключението е направен извод след цялостното
описание на начина на водене на счетоводството, че „не е възможно да се
определят данъчните основи за облагане по отделни данъчни закони.“.
Вещото лице потвърждава, че дружеството е
отчитало продажбите си основно по касов път и малък брой фактури са платени по
банков. За процесните пет години е отчитало продажбите си чрез ЕКАФП и ФП,
функционирал в обект „работилница за закуски“ в гр. Габрово, ул. „Свищовска“ №
89. Във втори обект /павилион/, който е функционирал в периода на ул. „Трети
март“ № 2 не е имало касов апарат и не са отчитани обороти от продажби, след
18.04.2018 г. и в него е регистриран ЕКАФП и ФП и до края на 2018 г. и в двата
обекта са отчитани продажби чрез тях. Посочените са приходите на търговеца,
съгласно месечните отчети от касовите апарати от ЕКАФП. Приходите за
2014 г. са отразени в Книга за приходите на един ред за цялата година, без
помесечно описание, а през останалите 4 процесни години са описани в Книга за
приходите по месеци, но не съответстват на данните от месечните касови отчети.
Съответно вещото лице изчислява недекларирани
приходи от продажба в размери и по години както следва: За 2014 г. –
40 482.89 лв. /при ревизията разликата е 40 479.83 лв., т.е. по-малко
и по-благоприятно за жалбоподателя, поради което съдът следва да вземе предвид
по-малката разлика, установено при ревизията/; За 2015 г. – 10 227.23
лв. /колкото при ревизията/; За 2016 г. – 23 107.33 лв. /колкото при
ревизията/; За 2017 г. – 37 540.60 лв. /колкото при ревизията/; За
2018 г. – 26 252.74 лв. /колкото е при ревизията/. Отразените
стойности на продажбите в ГДД не съответстват на първичните счетоводни
документи, няма съответствие между отразените стойности в Книга за приходите,
Дневник за продажбите и ГДД. Налице са неотчетени приходи както в Дневника за
продажби, така и в ГДД. Съдът намира, че правилно ревизията е взела при това
положение предвид приходите от отчетите на касовите апарати, т.к. те отчитат по
първичен начин всяка направена в търговските обекти продажба, докато дневниците
и книгите са вторични документи, респективно – регистри, в които тази информация
се нанася по вторичен път, въз основа на първичните документи, и тя следва да
отразява наличната такава в първичната счетоводна документация. Липсата на такава
кореспонденция води до документална необоснованост на вторичните счетоводни
документи и регистрите, както и на отразената информация в ГДД. Експертът
изрично сочи, че разликата в оборотите по касови апарати и отразените ГДД
приходи не се дължи на дублирани фактури, нито на фискални бонове, издадени
след приключване на касовия апарат за месеца. Отразените стойности на
продажбите не съответстват на първичните счетоводни документи, с който извод
съдът е съгласен, както бе посочено. Също така получените плащания по банков
път, които не са отразени в ГДД като приходи, представляват именно такива и е
следвало да се отчетат в приходната част на отчетите на дружеството. Вещото
лице е установило такива плащания по вид, дати и размер, каквито е установила и
ревизията.
Разходите по периоди, установени
от вещото лице, са по години както следва: За 2014 г. – 129 807.95
г. като не са установени документално необосновани такива. Те съответстват на
съставените и налични счетоводни документи на дружеството за този период.; За
2015 г. – документално необосновани, но отчетени в ГДД са на стойност
36 920.19 лв. /като отчетеното от ревизията/. Налице са разходооправдателни документи за
105 447.31 лв. Дублирани са фактури /отчитани нееднократно като разход/ за
2 506.08 лв.; За 2016 г. – документално необосновани, но отчетени в
ГДД са на стойност 59 413.63 лв. /колкото отчита и ревизията/; За 2017
г. – документално необосновани, но отчетени в ГДД са на стойност
50 233.55 лв., като ревизията е посочила такива на стойност 58 478.55
лв. Разликата между сумата на документално необоснованите разходи е разходи за
плащане на възнаграждения и осигуровки на стойност 8 244.87 лв. за
годината, които вещото лице не включва в документално необоснованите разходи. Отчетени са и три фактури, издадени от
„Енерго-Про“ АД, Варна на обща стойност 239.78 лв., които също не са
представени, което ревизията е взела предвид; За 2018 г. – документално
необосновани, но отчетени в ГДД са на стойност 49 523.79 лв. при такива разходи
в РД на стойност 72 675.00 лв., като отново разликата се явява от отчетени
в експертизата като разход платени заплати и осигуровки от 23 151.21 лв.,
които са изключени от необоснованите такива.
Документално необосновани са всички разходи,
които са отразени като направени в ГДД и с чиято стойност е намален годишният
финансов резултат, които обаче не следва да се считат за реално и доказано
направени, т.к. за тях няма съставени счетоводни документи или други
доказателства, че са извършени. Те няма как да бъдат конкретизирани с цитиране
на документ или вид на разхода имено по тази причина – за тях не е съставян или
липсва документ, който да съдържа такава информация. Въпреки това те са
намерили отражение в разходната част на ГДД. Налице са и разходи, които са
необосновани и не се признават поради това, че са налице дублирани документи,
липсва първичен счетоводен документ и/или не е представен такъв. Всички те са
конкретно посочени в РД и от вещото лице. Вещото лице също е изискало
липсващите такива, но те не са били представени, поради което е направен извод,
че такива не съществуват, който извод се споделя и от съда. В такива случаи е
налице документална необоснованост на операцията /разхода/, на основание чл. 6,
ал. 5, във вр. с чл. 3, ал. 3 от ЗСч.
За различията в разходите, счетени като
документално необосновани за 2017 г. и 2018 г. и които са
отразени в колона „№ 3 – „Разходи за изплатени възнаграждения“ на таблица № 1,
л. 11 от заключението, вещото лице сочи следното:
В предоставени от дружеството записи на предадени
Декларации Образец 1 и Образец 6 за 2017 г. е отразено, че са направени
разходи за работни заплати и осигуровки. В Дневник за разходите по ЗДДС за
12.2017 г. е отразено „разходи осиг. ДДС от месец 01 до месец 12 с РКО № 8/31.12.2017
г.“ с посочена сума 1 419.93 лв., които са включени в сума на разходите.
Съгласно подадените в НАП декларации Образец №№ 1 и 6 за годината дружеството е изплатило възнаграждения за
8 244.87 лв. и осигуровки за сметка на работодател – 1 419.93 лв.,
като общият разход за възнаграждения и осигуровки е 9 664.80 лв.
Също така за 2018 г. дружеството е подало в ТД на НАП декларации
Образец № 1 и № 6, видно от които то е изплатило възнаграждения в размер на
19 467.89 лв. и осигуровки за сметка на работодателя – 3 683.32 лв.
или общ разход за осигуровки и възнаграждения – 23 151.21 лв.
В заключението е записано, че липсват ведомости
за работни заплати за 2014 г. – 2017 г., по делото също липсват такива,
представени на по-късен етап. В Дневника за разходите за 2017 г. /л.56 и
сл., папка 3/ единствено в месец декември са изписани на разход въз основа РКО
№ 8 от 31.12.2017 г. „разходи осиг. ДДС“ за цялата година на стойност
1 419.93 лв., което не кореспондира с отчетени в справки - Обр. 1 и 6 суми
за заплати и осигуровки за сметка на работодателя, визирани от вещото лице. Освен
това заплатите се начисляват и изплащат ежемесечно, съгласно императивната
норма на чл. 107с, ал. 5, т. 1 и т. 2, чл. 270, ал. 2 от КТ. Първичен документ
за изплащането им е ведомост или разписка, съгл. чл. 270, ал. 3 от КТ, каквито
не са налице за годината. Не случайно е предвидено че това са доказващите
разхода документи, т.к. на тях ежемесечно се подписва получател /работник или
служител/, който удостоверява с подписа си получената на това основание сума. Не са налице и
доказателства за изплащане на възнаграждения за периода по банков път – такива
документи също не са представяни. Не са налице трудови договори, от които да се
установи кога и какъв персонал е бил нает за годината, на каква поне основна
заплата. В случая съдът намира,
че не е налице документална обоснованост на сумите, посочени като разход поради
изплатени заплати и осигуровки за сметка на работодател, т.к. липсват първични
и вторични счетоводни документи. Декларациите Обр. 1 и Обр. 6 не са документи,
удостоверяващи налично реално плащане /разход/, а само волеизявление от страна
на заинтересовано лице /работодателя/, че е направило такъв. Липсата на
документи, доказващи размер, дата на плащане и реално плащане на сумите ги
прави документално необосновани.
Не по същия начин стоят нещата по този въпрос за
следващия период. В Оборотна ведомост за 2018 г. /л.81, папка 3/ са
отразени разходи за заплати на стойност 19 933.14 лв. по см. 604, като
сумата е отразена и в разходи за персонал по см. 421, без да е налице отделен
ред, на който да са отразени разходите за осигуровки за сметка на работодателя,
нито сумата от 3 683.32 лв. Сметка 421 кореспондира със см. каса в левове
/501/, което означава, че заплатите са били изплащани в брой /от каса/ и за да
се докаже този разход е необходимо да се представят РКО или ведомости за
заплати. В Опис от 27.11.2019 г. /л.157, папка 4/ е посочено, че се прилагат
ведомости за работни заплати за 2018 г. Приложена е „Разчетно-платежна
ведомост“ /л. 180 и сл., папка 4/ по месеци, в която се съдържа информация за
изплатени суми /трудови възнаграждения/ на служители и осигурителни вноски за
сметка на осигурителя /работодателя/, като служителите са положили и подпис за
получател на сумите. Въз основа на така изложеното съдът намира, че неправилно
ревизията не е отчела като документално обосновани разходи направените такива
за заплати и платени осигуровки за сметка на работодателя. В случая ГФР не е
следвало да се намалява с тази сума, т.к. разходът е направен и доказан с
първични счетоводни документи – платежни ведомости по месеци за цялата 2018
година. Според неоспореното заключение на вещото лице общата сума, изплатена от
жалбоподателя в тази връзка е 23 151.21 лв. – „разходи за изплатени възнаграждения
и осигуровки“, които следва да се приспаднат от отчетените като документално
необосновани разходи за 2018 г. в РА и по този начин разходите, отчетени в ГДД,
за които не са налице разходооправдателни документи се равняват на
49 523.79 лв. Така декларираните за същата година разходи са
141 783.19 лв., от които действителните такива, за които са надлежно
съставени документи са 92 259.40 лв. Годишният финансов резултат за 2018
година е 78 621.81 лв., върху който е дължим данък по ЗКПО в размерна
10% - 7 862.18 лв., от които внесен е данък в размер на 150.00 лв. и е
налице остатък за довнасяне на стойност 7 712.18 лв. За същия се
дължи лихва в размер на 1 731.09 лв., считано от 01.07.2019 г. до
съставянето на РА.
В заключението на вещото лице се потвърждава, че
на 13.06.2017 г. са закупени ДМА, изписани на разход през същата година,
въпреки това в Оборотна ведомост за 2018 г. сч.см. 206 „Машини и оборудване“
/каквито са закупените активи/ е с начално салдо сумата, за която те са
закупени – 26 170.00 лв.
Също така съдът взе предвид, че разходите за
липси и брак се признават до обичайните размери за вида дейност при отчитане на
технологичен брак. Съгласно чл. 28 от ЗКПО, не се признават за данъчни
цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, освен когато
разходите се дължат на: 1. непреодолима сила; 2. технологичен брак или промяна
на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени
стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната
дейност размери; 3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или
фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за
съответната дейност размери; 4. при липси на стоки, произтичащи от търговска
дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите
стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на
съответния търговски обект. По отношение на бракуваните материали /стоково-материални
запаси/ през 2015 г. не са налице твърдения и доказателства за
посочените в т. 1 и т. 4 обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е било да
докаже обичайните размери на брак за дейността си, но той не се е справил с доказателствената
тежест. Липсват нормативно установени такива. Не е налице и приета от
дружеството подобна политика, фирмен стандарт или друг сходен документ. В тази
връзка дружеството не е доказало необходимостта от бракуване на процесните
материални запаси, действителното им бракуване и последиците от него. Не може да се проследи какво е станало с тях
след бракуването им. Лисва акт за ликвидация на бракувани стоки. По делото не е
налице установеност на релевантни за случая факти: не са съставяни и прилагани
документи, от които да е видно от коя партида са бракуваните продукти, кога
точно са произведени/закупени, доказателства за съхранение, предаване,
унищожаване на негодните такива. Не е установен по обективен и предварително
ясен начин кога е изтекъл срокът им на годност в същата връзка. Дружеството не
представя Книга за материалните запаси. За тях не е водена аналитична
счетоводна отчетност, за да може да се установи кога какво е закупено, с какъв
срок на годност, къде, колко време и как е съхранявано, респективно – вложено в
производството. Материалните запаси са изписвани директно на разход след
закупуването им, без да може да се установи по този начин дали са вложени в
това производство, съответно са част от произведената и реализирана готова
продукция. В съставените АБ липсва вид на бракуваната стока, размер на данъчна
основа и на ДДС. По отношение твърденията на свидетели, че това са върнати
стоки от магазините следва да се вземе предвид, че в случая това са пряко
заинтересовани от делото лица – съдружниците, които са и неограничено отговорни
за задължения на дружеството, което е по формата си събирателно, както и
липсата на издадени и приложени към фактурите за доставка на тези клиенти
кредитни известия. Не може да се установи по какъв начин е изчислено и ДДС за
тези запаси– каква е стойността на самите материали и на други разходи по
производството им – ел. енергия, заплати, осигуровки и т.н., няма установен
начин за формиране на себестойността. Не е налице и надежден начин, според
който да се определи какви са обичайните размери за бракуване на такива запаси
за дружеството. Съдът намира, че такава информация не може да се извлече и от
приложените по делото документи /технологична документация/, находящи се на л.
264 – 305, т.к. те не съдържат данни за количеството на конкретните вложени
материали в единица изделие, стойността им, съответно – със и без ДДС, както и
данни за другите разходи, пряко или косвено свързани с производството и
изчислението на себестойността на единица произведено такова.
Самите АБ са приложени по делото /папка № 4/,
като в тях са вписани единствено данни за фирмата, номер и дата на съставяне на
акта, общо наименование на бракувани материали /“тестени изделия“,
„нереализирани закуски“, „непродадени закуски“/ и обща стойност като цифра и
подписи на двамата съдружници. Съдът намира, че действително същите не
съставляват счетоводни документи, които могат да установят необходимост от
бракуване на въпросните материални запаси, реално осъществено бракуване,
количество и стойност на същите.
Въз основа на така изложеното съдът споделя становището,
че е неприложима нормата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от същия нормативен акт –
жалбоподателят е приспаднал ДК за определена стока /запас, материал за
производство/, която е бракувана и дължи ДДС в размера на този приспаднат ДК за
периода, през който е настъпило и отчетено събитието /съставянето на процесните
АБ за всеки отделен месец/. Поради така изложеното съдът е съгласен с изводите
на ревизиращите органи и вещото лице, че бракуване на стоково-материални запаси
не е доказано и че актовете за брак не могат да се вземат са счетоводни цели по
смисъла на ЗКПО, следователно със стойността на бракуваните такива не може да
се намали ГФР на дружеството. Следва да се счита, че същите са вложени в
производството и са реализирани като стока, на която, като регистрирано по ЗДДС
лице, жалбоподателят е следвало да начисли и такъв косвен данък.
В заключение вещото лице е изчислено по години ГФР
и дължимият данък печалба от 10% върху тази основа по години. Разлика с РА е
налице само по отношение разходната част за 2017 г. и 2018 г. във връзка с
декларирани като изплатени заплати на персонал и осигурителни вноски за сметка
на работодателя, от които за 2017 г. не са налице първични счетоводни документи
– разписки, ведомости и банкови платежни документи, поради което съдът приема
изводите на ревизиращите органи. За 2018 г. са налице платежни ведомости за
изплатени такива суми, които е следвало да се признаят като разход на
дружеството за годината и с които не е следвало да се увеличи ГФР, поради което
съдът споделя становището на експертизата, че за този данъчен период е налице
по-малка от дължимата сума за данък по ЗКПО, а именно – посочената в заключението
такава.
Задължението по ЗДДС, установено от
ревизиращите органи, свързано със съставените АБ, по отношение на които съдът е
изложил по-горе мотивираното си становище, с оглед на което приема изцяло
констатациите и изводите на ревизията в тази насока.
По отношение на останалите задължения по ЗДДС
жалбоподателят не излага конкретни аргументи, нито представя доказателства в
насока, че такива не са налице или са в по-нисък размер. В тази част съдът
намира РА за правилен и обоснован. По три описани подробни фактури, издадени
през месеците 10, 11 и 12, 2015 г., не е налице отражение в Дневниците за
продажби и в СД за съответните отчетни периоди. ДЗЛ е било длъжно да начисли
ДДС по тях в периода на издаването им и да отрази документа в този дневник и
СД. Жалбоподателят не оспорва, че е извършил трите въпросни доставки, които са
облагаеми, издал е тези документи, но дължимият данък не е бил включен при
определяне резултатите в трите данъчни периода за тази година.
По отношение отказано право на ползване на ДК –
такова е налице по отношение на липсващи и дублирани документи /фактури/, които
са отразени в дневниците за покупки по ЗДДС след срока по чл. 72, ал. 1 от
закона и описани подробно и на стр. 21 и 22 от Решението, въз основа
констатациите от РД и РА, като за всяка от тях е посочено дали става въпрос за
неналична фактура /друг документ/ в счетоводството на дружеството, дублирана
такава или е налице отразяване на такъв след нормативно определения срок. За
тези фактури е ползвано право на ДК, но някои са отразени след това за втори и
дори трети път, като са посочени само различни дати на издаването им, поради
което правилно се счита за неправомерно такова ползване, т.к. правото по тях
или вече е било упражнено, и/или това е направено след изтичане на срока по чл.
72, ал. 1 от ЗДДС. Отразените в счетоводството, но липсващи такива също не
могат да породят подобно право, т.к. не е налице доказателство за тяхното
издаване.
Според вещото лице разликите между оборотите на
ЕКАФП и ГДД може да се каже, че се дължат на грешки – пропуски на
счетоводителя, който оказва влияние на финансовия резултат и конкретно – по
отношение на приходната част. В случая не е налице производство по коригиране
на счетоводни грешки.
По отношение направеното възражение на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност за задълженията от 2014 г.
– 2015 г. следва да се вземе предвид следното: Нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните
вземания, каквито са изцяло процесните, вкл. вземанията за лихви,
се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 3 лихвите за публичните вземания се погасяват по
давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо
от начина на погасяване на главницата. Най-старите задължения касаят 2014 година и са по
ЗКПО. Съгласно чл. 92 от този закон, ДЗЛ, които се облагат с корпоративен
данък, подават ГДД по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък в срок до 31 март /в съответната редакция на текста/ на
следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно
задълженото лице. Според чл. 93 от закона, ДЗЛ внасят корпоративния данък за
съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на
внесените авансови вноски за съответната година, т.е. – до 31.03.2015 г., като
давностният срок за това задължение започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича
на 01.01.2021 г. За задълженията по ЗДДС, които са за процесните месеци на 2015
г., давността започва да тече от същата дата, а за месец декември, т.к.
плащането се прави до края на месец януари, 2016 г., давността започва да тече
от 01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 г.
Настоящата ревизия е повторна. Преди нея се е
развивало друго ревизионно производство със същото ДЗЛ за същите периоди и
същите задължения, приключило с РА № Р-04000720002916-091-001 от 09.12.2020 г.,
отменен с Решение № 19 от 01.03.2021 г. на директор ДОДОП – Велико Търново /л.
442 и сл. от делото/ и преписката е върната за издаване на нов РА.
Съгласно чл. 172, ал. 1 т. 1 и т. 4 от ДОПК давността
спира: т. 1. когато е започнало производство по установяване на публичното
вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т. 4. когато
актът, с който е определено задължението, се обжалва. В случая производството е
започнало на 28.05.2020 г., когато е връчена ЗВР № Р-04000720002916-020-001 от
20.05.2020 г. по предходната ревизия на същото ДЗЛ по установяване на същите по
вид вземания и същите периоди, считано от 2014 г. до 2018 г. От следващия ден –
29.05.2020 г., е налице спиране, като производството е приключило с издаване на
РА № Р-04000720002916-091-001/09.12.2020 г., като до 5-те години е оставало да
изтекат още 6 месеца и 9 дни. Този РА е обжалван на 22.12.2020 г. като
давностен срок е текъл за 13 дни, след което давностният срок отново е спрял да
тече на основание т.4, с подаването на жалбата. На 01.03.2021 г. е издадено
Решение № 19 от 01.03.2021 г. на директора на ДОДОП, с което РА е отменен и
едва от 02.03.2021 г. започва да тече нов давностен срок, който тече до
12.03.2021 г. /10 дни/ и до която дата 5-годишният давностен срок за
най-старите задължения от 2014 г. по ЗКПО и 2015 г. по ЗДДС не следва да се
счита за изтекъл. На още по-голямо основание това важи за следващите периоди.
В заключение съдът намира, че процесният РА
следва да бъде оставен в сила, респективно – подадената срещу него жалба да
бъде оставена без уважение, с изключение на задължението по ЗКПО за 2018 г.,
което следва да бъде редуцирано по размер с оглед гореизложените мотиви – 7 712.18
лв. главница и лихва – 1 731.09 лв. Като се отчете тази промяна общият
размер на задължението на ДЗЛ възлиза на стойност 68 624.19 лв. От където
оставената в сила част от РА се равнява на 95.70%, а отменената – на 4.30%.
Съответно с оглед изхода от правния спор съдът следва да присъди и в съответния
размер разноски по делото. Същите се равняват на: 4 200.00 разноски на
жалбоподателя, съответно за: внесена ДТ от 50.00 лв., договорен и заплатен
адвокатски хонорар - 2 200.00 лв. и
1 950.00 заплатени разноски за вещи лица. Разходите за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 6 387.00 лв. Разноските за
адвокат, респективно за юрисконсулт съдът не счита за прекомерни, т.к. същите
са изчислени съгласно минимално допустимите такива по ДОПК и относимата и
цитирана Наредба. Съответно В полза на жалбоподателя следва се присъдят 4.30%
от сторените от страната разноски, а именно – 180.60 лв., а в полза на
ответната страна – 6 112.36 лв.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 160-161
от ДОПК, от Административен съд Габрово
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, по жалба вх. № СДА-01-2278 от 31.12.2021
г. на Събирателно дружество „**** – Г., Г.“ със седалище и адрес на управление:
гр. Габрово, ул. „Свищовска“ № 89, ЕИК: *********, Ревизионен акт № Р- 04000421001337-091-001
от 15.09.2021 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ и възложител на
ревизията – Н.С. И. и главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико
Търново, ръководител на ревизията– Геновева Личева Генова, поправен с РАПРА №
П-04000721167840-003-001 от 23.09.2021 г. и потвърден с Решение № 139 от 06.12.2021
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново, в частта му, касаеща определени данъчни задължения по ЗКПО за 2018 г.,
като
ОПРЕДЕЛЯ задължение в размер на 7 712.18 лв.
и лихва до съставянето на РА – 1 731.09 лв. за същия период и вид
задължение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената срещу същия
ревизионен акт жалба в останалата й част.
ОСЪЖДА Събирателно
дружество „**** – Г., Г.“ със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
„Свищовска“ № 89, ЕИК: *********, да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски на стойност 6 112.36
/шест хиляди сто и дванадесет лева и 36 стотинки/, съставляващи
пропорционалната част от отхвърлената жалба на дължимо в полза на страната дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Събирателно
дружество „**** – Г., Г.“ със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
„Свищовска“ № 89, ЕИК: *********, деловодни разноски на стойност 180.60 /сто и
осемдесет лева и шейсет стотинки/ лв., съставляващи пропорционална част от
изменения ревизионен акт от платена ДТ от 50.00 лв., 2 200.00 лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 1 950.00 лв. заплатени
възнаграждения за вещи лица.
Препис от съдебния акт да се връчи на страните в
едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/