Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 16.10.2020 г. Град
С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и трети
септември Година 2020
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Стойка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1135 по описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е
образувано по две въззивни жалби срещу решение №
414/25.03.2020г., постановено по гр.д. №
739/2019г. по описа на Районен съд
– гр.С.З., както следва:
- З.“Д.Ж.З.“ АДобжалва решението в частта за сумата от 17 600 лв. -
горницата над заплатената от тях доброволно сума от 4000 лв. до пълния размер
на присъдената от съда 21 600 лв. и молят да се намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Считат, че решението е
недопустимо, като излагат съображения в тази връзка. Излагат доводи за
неправилност на решението и незаконосъобразност на същото. Излагат подробни
съображения. Молят съда да отмени решението в частта, с която са осъдени да
заплатят на ищцата П.Б.Г. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 17 600 лв. разликата над 4000 лв. до
присъдените от съда 21 600 лв., ведно с лихва за забава от 11.02.2016г. и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Молят съда
да измени началната дата за забава, като приеме, че лихва се дължи от датата на
исковата молба, като сочат доводи в тази връзка.
Постъпил е
отговор на тази въззивна жалба от страна на въззиваемата
П.Б.Г., в който е взето становище, че жалбата е неоснователна. Излагат се
съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика във връзка със
становището в отговора на жалбата. Прави се искане, съдът да отхвърли жалбата,
като правят искане съдът да уважи подадената въззивна жалба от страна на П.Г..
П.Б.Г. обжалва
решението на съда в частта, с която е отхвърлен иска до претендирания размер от
24 000 лв., като неоснователно. Въззивницата П.Б.Г.
не е доволна от решението в тази част, обжалва го и сочи съдебна практика.
Моли, съда да уважи решението в тази част и да уважи иска в пълен размер.
Постъпил е
отговор от З.“Д.Ж.З.“ АД, с който счита, че жалбата е неоснователна. Излагат се
съображения в тази връзка и прави искане да се отхвърли жалбата.
ТРЕТОТО
ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ А.Р.Д. в съдебно заседание твърди, че не е подал жалба против
решението на РС, но не е доволен от решението.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, във вр. с чл. 45 и са. от ЗЗД и чл.84, ал.З, вр. с
чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-2037 от 15.02.2016 г., видно от който
в 6,49 ч. в гр. С. З.** е настъпило ПТП между неустановено МПС с неустановен
водач с пешеходец П.Б.Г. и пешеходец Н.Б.Ж..
Безспорно е по делото, че по НОХД Na 177/2016 г. по
описа на ОС С.З.А.Р.Д. е признат за виновен за това, че на 11.02.2016 г. в гр. С.З.,
при управление на л.а. „Фолксваген Пасат" с per. No СТ 3772 НН, в нарушение на правилата
за движение по пътищата като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече
били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата й и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.Б.Ж. и двустепенна средна телесна повреда
на П.Б.Г., изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен
крайник, представляващо открито счупване на мишничната
кост, и в трайно затруднение движението на десния долен крайник, представляващо
счупване на дясно бедро и счупване на дясна подбедрица,
като от деянието настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице,
деецът избягал от местопроизшествието, деянието било извършено на пешеходна
пътека и представлява особено тежък случай.
По делото са представени и приети като
доказателства по делото: Удостоверение за родствени връзки с изх. № 175 от
05.12.2018 г., издадено от Община С.З.; Присъда № 27/21.06.2016 г., постановена
по НОХД № 177/2016 г. по описа на ОС - С.З.; Протокол за оглед на ПТП и Албум;
Справка от електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и Справка от Търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на ответника.
По делото е конституирано и трето
лице-помагач А.Р.Д., което в съдебно заседание заявява, че помни всичко за
инцидента от февруари 2016 г. Представя по делото писмени обяснения. Заявява,
че е осъден на 6 години и 8 месеца. Излежал около половината. Оспорва
твърденията в исковата молба. Заявява, че пешеходните били психично болни.
Сочи, че се случило ПТП. Блъснал жените на 11.02.2016 г. в 7.45 часа. Цяла
вечер валяло дъжд, нямало осветление по улицата. Движил се по тъмното на изток
от автогарата, видял едно такси пред себе си и след 3-4 коли някой бил спрял, и
им дал предимство и ги блъснал. Заявява, че П., която е жива е по-ниска от Н. и
я била хванала под лакътя и после под мишницата, и се била навела до земята. На
пазара също се водили така. Заявява, че за случая те са виновни. Той също бил
виновен, но изцяло те били виновни. Съпругът на Н. също бил виновен, защото
допуснал Н. с П..*** не било осветено. Сутрин в 6.30 часа изгасяло
осветлението. Само на автогарата светела лампата, която е на светофара. Твърди,
че карал на фарове, на включени къси светлини. Имало много коли преди него,
които се движили леко. Между първата и втората кола нямало как да минат, а то
не било и на пешеходна пътека. Таксито било спряло на пешеходната пътека.
Пешеходните били с някакви тъмни дрехи, защото минали през капака. Излезли
изведнъж на пътя. Излезли между колите, дърпайки се една друга. Твърди, че Н.
вървяла приведена и за това ударил нея. Заявява, че избягал след като ги
блъснал, защото майка му била болна и трябвало да се прибере. Майка му имала
мозъчен инсулт. Колата ги ударила, но нищо не видял. Пешеходките спрямо
неговата кола минавали от ляво на дясно - от север на юг. Движел се на изток,
към моста. Пешеходките пресичали към магазина от север към юг. Пешеходката не
видял къде паднала, но през капака паднала от ляво на дясно. Заявява, че
капакът даже му бил крив. Не спрял веднага. Спрял после от шока преди моста,
някъде до магазин „П.” на портала. Предното стъкло на колата било здраво, само
капака бил огънат. Дясното странично огледало било криво. Самата стоика вътре
била крива. Заявява, че след инцидента не бил сменял огледалото. Колата седяла
при него една седмица. Била на тротоара пред дома му. Полицаите минавали всеки
ден и гледали колата. От 13-ти я гледали и на 27-ми го арестували. Като спрял
преди моста след инцидента, тръгнал дори не знаел как се прибрал. Не погледнал
назад, дали била паднала жената на платното. Не знае дали са отишли хора.
По делото са допуснати гласни
доказателства. Свидетелят Г.Ц.Г.- живее на семейни начала със сина на ищцата,
сочи, че със сина на П. живеели от 12 години. Знае за инцидента. Тогава нейната
началничка, на П. и на сестра й, тяхната шефка й се обадила, за да съобщи, че
станал инцидент към 9.30 часа на 11.02.2016 г. П. и Н. работили в една и съща
фирма на различни места. Н. работила на ЖП гарата, а П. на автогарата. Винаги
ходили заедно на работа. Тогава тя се обадила на единия й син, после и на
другия. Отишли на мястото на инцидента на произшествието, на пешеходната
пътека. Видели кръв и стъкла. След това тръгнали да ги търсят по болници. Двете
сестри ги познавала от съвместното им съжителство. Техните отношения били много
близки. П. била с някаква изостаналост и трябвало сестра й да се грижи за нея.
Всички документи и дела, които трябвало да върши стояли при Н.. Като общувала с
П. се виждало, че й има нещо. Трябвало винаги да има някой с нея, а това го
правила сестра й. Н. била по-голямата. Заявява, че в по-голямата част от живота
си са работили заедно. Всеки ден ходили заедно на работа и се връщали заедно.
Работното им време съвпадало и се страхували да вървят сами на работа, а и
сутрин било тъмно и вечер също и винаги били под ръка. П. за смъртта на сестра
си разбрала след като й направили всички операции, може би след месец. Била в
много лошо състояние и го направили в присъствие на доктора. Казали й че била
ударена в главата и че била в друго отделение.След като й съобщили за смъртта
на Н., тя се разплакала и се разстроила много, разтреперила се. Не поискала
никакви успокоителни, но по-късно вечерта докторът казал, че са й дали
успокоителни. Не можела да го приеме. Интересувала се от сестра си, но се
налагало да я лъжат, че си е ударила главата и е в друго отделение. Лежала в
Окръжна болница, тук в града. Към момента П. била пенсионер. Живеела в
собствено жилище и била разведена. Сестра й помагала за отглеждането на децата.
П. сега живеела с по-малкия си син. Често говорила за сестра си. Ходила на
гроба й често. Заявява, че е тъжно, защото като ходи там казва, че никой друг
според нея не посещавал гроба й.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е оспорено от ищеца, но
съдът възприема същото като добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи,
произшествието е възникнало на бул.“Славянски“, ориентиран в посока изток -
запад, на разсъмване (06:50ч. на 11.02.2016г.) при облачно и мокро време. В
зоната на ПТП, улицата е с две ленти за двупосочно движение с ширина 10,Ом.
Видимостта за водачът на автомобила се е осигурявала от осветеността на
фаровете, а видимостта за пешеходните е била осигурена уличното осветление и от
фаровете като източник на светлина от движещите се автомобили. Следвало да се
има предвид, че осветеност и видимост са две различни понятия. Приема се, че за
нормална видимост към даден обект е необходимо върху него да пада светлина 2
лукса. Обаче не винаги тази осветеност гарантира виждане на обекта, тъй като
човек възприема отразената от него светлина. Поради това голямо значение за
виждането на обектите когато са осветени със светлина колебаеща се около
минималната гранична стойност, имат и следните фактори: разстояние до обекта;
форма, размери; контрастност на общия фон; наличие на
източници на светлина разположени пред или зад обекта; скоростта на движение и
моментното състояние на наблюдаващия. За водача на автомобила при движение на
мокър асфалт и правилно регулирани къси светлини, конкретната видимост,
видимостта към пешеходните, е в рамките на 25-30 м. Фаровете осветяват обекти и
на по-голямо разстояние, но това е обща видимост, която при конкретните условия
е в рамките на 35-45 м.Тя не е достатъчна за възприемане на пешеходец облечен с
тъмни дрехи. Няма категорични данни дали към момента на ПТП е работило уличното
осветление. Следвало да се има предвид, че при мокър асфалт и наличие на
насрещно движение, ефективността на инсталираното осветление по бул.
“Славянски" е ниска. Водачите могат да възприемат пътната обстановка
основно на светлината на фаровете. В материалите по досъдебното производство
било изяснено, че челното стъкло е било счупено при произшествието. Счупването
е представлявало напукване във вид на концентрични окръжности с център в
средата между горен и долен ръб на стъклото, напукването е било с вдлъбване
(навътре към купето). При механизъм на блъскане на пешеходец с предна част на
лек автомобил, тялото се качва на предния капак, приплъзва се по него, като
главата достига до определено място в зависимост от скоростта на автомобила. На
базата на проведени опитни изследвания е изведена зависимост между мястото до
което достига главата на пешеходеца и скоростта на автомобила. В случая главата
на пешеходната е достигнала до посоченото по-горе място на челното стъкло и го
е счупила. Това положение съответства на скорост на автомобила в момента на
удара около 70 км/ч. В материалите по ДП нямало данни водачът да е задействал
спирачките преди момента на удара в пешеходните. Следователно, скоростта на
автомобила преди удара била от същия порядък - 70 км/ч. Следвало да се има
предвид, че водачът сам, волево е избрал скоростта си на движение. При движение
с максимално разрешената скорост - 50 км/ч. , опасната зона за спиране на
автомобила е 38,00 м. Дължината на опасната зона е функция на скоростта на
автомобила.Тя зависи и от други фактори, но не зависи от скоростта на
пешеходните. Скоростта на пешеходните има значение за това дали мястото на
удара е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила. Водачът е
управлявал със скорост при която не може да спре в рамките на зоната на
конкретната видимост при условията в които е настъпило ПТП /мокър асфалт,
насрещно движение и движение на къси светлини/. Водачът е имал възможност да
спре преди да настъпи удар ако се е движил със скорост равна или по-ниска от
41км/ч. Времето за реакция на водача зависила от пътната ситуация, при която е
настъпила опасността за движението. В конкретния случай, водачът е приближавал
пешеходна пътека, която е била обозначена по съответния ред — виж сн. No 1
от фотоалбума на д.пр. Водачът бил длъжен да бъде с повишено внимание за
появяване на пешеходци. Следвало е да съобрази скоростта си с намалената
видимост поради тъмнината. Отчитайки тези обстоятелства, времето за реакция на
водача, на появилите се пешеходки, в конкретната ситуация е 1,0 сек. Водачът на
автомобила твърди, че се е движил с включени къси светлини. Няма технически
средства, с които към момента на изготвяне на експертизата, да се установи кои
светлини са били включени към момента на ПТП. Според водача на автомобила двете
жени са пресичали като са се държали за ръце, поддържали са се, като Н. е била
приведена. В тази ситуация скоростта се преценява като бавен ход — 3- 3,5км/ч.
Пешеходките били осветени от фронта на светлинния сноп. Те са били облечени с
тъмни дрехи. В зоната на обща видимост(35-45м.), водачът е можел да възприеме
неясно очертани силуети на пешеходките. В зоната на конкретната видимост
(25-30м.), водачът е имал възможност да възприеме пешеходките. Това е
разстоянието от което той може да прецени наличната ситуация като опасна за
движението и ако се е движил със скорост до 41км/ч. е можел да предотврати
произшествието чрез спиране. Пешеходките били ударени с предна челна част на
автомобила. Контакта е в дясно от надлъжната ос на автомобила. По дясната част
на предния капак са установени деформации които са се получили в резултат на
качването на телата. Това обстоятелство определя проекцията на удара върху
платното за движение на около 2,Ом, северно от южния бордюр на бул.“Славянски“.
Мястото на удара е около средата, по ширина, на пешеходната пътека. Измерената
ширина на пътеката, в момента на огледа, е 3,5м. От техническа гледна точка
произшествието е било предотвратимо от страна на пешеходките. Било е необходимо
и достатъчно да започнат пресичане на булеварда, когато спрат автомобилите и в
двете посоки. Грижата за собствената безопасност трябва да е съобразена с
преобладаващите условия на движение. При движение в условия на тъмнина,
използването на светлоотразителни елементи в
облеклото увеличавала зоната на конкретната видимост. При определени условия,
тя ставала по-голяма от зоната на общата видимост. Това допринася за значително
увеличаване безопасността на пешеходеца.
С
оглед направеното оспорване на заключението от страна на пълномощника на
ищцата, по делото е назначена повторна съдебно- автотехническа експертиза.
Вещото лице сочи, че ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, на хоризонтален,
прав участък и мокра пътна настилка. Имало е работещо улично осветление, от
двете страни на пешеходната пътека (северна и южна), на тротоара, има стълбове
с електрически улични лампи. Лекият автомобил се е движил на къси светлини.
Скоростта на движение на лек автомобил Фолксваген Пасат с per. No СТ
3772 НН непосредствено преди настъпване на ПТП и в момента на удара е била
около 55 км/ч. Опасната зона реално представлява минимално необходимото
разстояние, необходимо на водача да преустанови движението на МПС от момента на
възприемане на опасността до окончателното спиране и няма връзка със скоростта
на движение на пешеходците. Опасната зона за спиране при скорост на движение 55
км/ч е 41,42 м. ПТП възниква в населено място. Пешеходната пътека е обозначена
с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“ и маркировка М 8.1 „Пешеходна пътека“ тип
„Зебра“.Времето за реакция на водача е 0,8 сек. Водачът на лек автомобил
Фолксваген Пасат с per. No СТ
3772 НН е имал техническата възможност да предотврати ПТП, независимо от
скоростта на движение на пешеходците. Дължината на осветения участък на
платното при движение на къси светлини на фаровете е 50 м от лявата страна на
автомобила и на 75 м от дясната му страна. При движение на МПС с включени дълги
светлини на фаровете, осветеността пред автомобила е от порядъка на 150 м. В
съдебно заседание на 20.11.2019г. водачът заявява, че се е движил с включени
къси светлини на фаровете. ПТП е настъпило на участък, осветен от уличното
осветление. Видимостта е била неограничена. Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да възприеме пресичащите пешеходци на разстояние не
по-малко от около 100 м спрямо мястото на удара. Далечина на видимост за тях
зависи от зрителните им функции: острота на зрението, праг на контрастната чувствителност,
бързина на различаване, цветова чувствителност и неговата адаптация към
различната осветеност. При едни и същи обективни условия различните индивиди
имат различна възможност на виждане, в зависимост от свойствата на техните
зрителни функции и е трудно да се посочи конкретно разстояние. ПТП е настъпило
по дължина на пътното платно - на около 3,00 м източно от ориентира „О”, а по
ширина на пътното платно - на около 3,50 м северно от ориентира „О”. От
техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за двете пешеходки, ако преди
да навлязат на платното за движение се съобразят с разстоянието на
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че при всички случаи ударът е бил предотвратим,
ако водачът беше предприел спиране, а това би било възможно при своевременно
възприемане на пешеходните, то ударът е предотвратим при всички начини на
движение на пешеходните. При бавен и спокоен ход със сигурност само с
намаляване би бил предотвратим, тоест те биха преминали през мястото на удара
без да има конфликт с водача на автомобила. В другите два случая зависи от
момента, в който той предприема спирането. По скоро въпроса е кога ги възприема
водачът на автомобила. Очевидно не ги е възприел на време.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни
основания в жалбата.
По въззивната жалба на ответника: по
отношение на възражението за недопустимост на обжалвания акт на СтРТ, съдът
намира същото за неоснователно поради следното: правна квалификация на
предявения иск е по чл. 226 КЗ (отм.), доколкото договорът по
задължителната застраховка е сключен при действието на отменения Кодекс и след
влизане в сила на сега действащият страните не са уговорили друго. В случая е
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л.а. Фолксваген Пасат с per. № СТ 3772 НН по силата на
Застрахователна полица № ВО/ЗО/115002300625/10.09.2015 г., сключена със „З"
АД.
По отношение на възражението за
неправилност поради противоречие с материалния закон и за материалната
легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение, съдът напълно
споделя мотивите на първата инстанция поради което на основание чл. 292 от ГПК
препраща към тях.
По размера на присъденото
застрахователно обезщетение: Съгласно приетото в TP No 1/2018 г. особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби, дядовци и внуци.
Спорният момент е - налице ли е трайна
и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата, които да обосноват
заплащането на обезщетение от страна на ответника.
Съдът намира, че изводите на СтРС в тази насока са правили и законосъборазни.
Според трайната практика на ВКС съгласно чл. 172 ГПК, заинтересоваността
на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед
всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това
означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със
засилена критичност. Правилно при това положение са ценени показанията
на свидетелката Галина Цанева Ганчева, тъй като са били изключително близки с
ищцата, на практика били неразделни, като всяка сутрин са
отивали на работа и всяка вечер са се връщали заедно от работа. Следователно фактите които установява са преки
и непосредствени и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Предвид горното
въззивната жалба на ответника като неоснователна следва да се остави без
уважение.
По въззивната жалба на ищцата: За да
постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че ударът е бил
предотвратим за двете пешеходки, ако преди да навлязат на платното за движение
се съобразят с разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение, поради което е приел че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата.
Съдът категорично не споделя това становище: За
да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът
на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно,
съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения
е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
В
конкретния случай ответникът не е доказал такъв принос в хода на
производството: напротив – от данните по делото се установява, че пострадалата
и другата пешеходка са пресичали правомерно върху пешеходна пътека, надлежно
сигнализирана, със спокоен ход. Няма никакви доказателства, които да установяват,
че пешеходките са удължили ненужно престоя си върху пътното платно, нито че са
забавили своя ход. При това положение, ударът е бил напълно
предотвратим от страна на водача. Същият се е движел със скорост около 55 км/ч
и е имал възможност да спре, още повече, че прекият контакт е настъпил след
като пешеходките са преминали по-голямата част от пътното платно и виновният
водач е имал възможност да съобрази тяхното навлизане. Отделно от това,
пресичащите, съгласно чл.113, ал.1, т.2 ЗДвП, са имали задължение да прекосят
платното за движение без да спират, поради което те не е следвало да изчакват и
да пропуснат движещото се МПС след като вече са се намирали на пешеходна пътека
и са имали предимство да преминат. Необходимо е да се подчертае, че според
установените данни се опровергава и другото възражение на застрахователя, а
именно, че пострадалата не е съобразила приближаващото МПС - доколкото САТЕ
дава становище, че ударът е бил предотвратим, следва да се приеме, че пешеходката
е отчела, че при адекватно поведение на водача, той е можел да намали скоростта
си и да я пропусне да премине безпрепятствено, осигурявайки й предимство,
съгласно чл.119 от ЗДвП. Предвид изложеното, възражението на ответника, че
ищцата има принос за инцидента е изцяло неоснователно.
Предвид горното съдът намира, че
въззивната жалба на ищцата е основателна и следва да бъде уважена. Решението на
СтРС в тази част е неоснователно и следва да бъде
отменено, като на ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди в целия
претендиран размер от 24 000 лв..
Съдът, на осн.
чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК съобрази
факта, че в хода на настоящото производство ответникът преди депозирането на
въззивната жалба, на 14.05.2020 г. е заплатил на ищеца сумата от 4000 лв. –
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Предвид горното, предявения от ищцата
иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата над 20 000 лв. до претендираните
24 000 лв., следва да се отхвърли, поради направено в хода на делото плащане.
Относно началната дата, от която следва да се дължи лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
както бе отбелязано по - горе в настоящия случай приложение следва да намерят
разпоредбите на стария КЗ. Ето защо при прекия иск, с който увреденият
претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията
за неимуществените вреди се дължат по общото правило при непозволено увреждане,
съдържащо се в разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД - от деня на увреждането.
По
разноските: въззивникът ищец е направил разноски в размер на 1500 лв. представляващи адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да
му се присъдят. Направеното възражение от въззивника ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия
ищец е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като е съобразено
с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. а и делото се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 414/25.03.2020г., постановено по гр.д. № 739/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З.В ЧАСТТА В КОЯТО Е отхвърлен предявения
от П.Б.Г., с ЕГН: **********,*** качеството й на сестра на Н.Б.Ж., с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. С.З., починала при ПТП на 11.02.2016 г. /съдебен адрес:***, против З.,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.**, представлявано от
представителите ***, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
сумата от 21 600 лв., до пълния претендиран размер от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейната сестра, в резултат на претърпяното от ищцата и Н.Б.Ж.
ПТП на 11.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.02.2016 г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане
на сумата, като неправилно.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Б.Г., с ЕГН: **********,***
качеството й на сестра на Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З., починала
при ПТП на 11.02.2016 г. /съдебен адрес:***, против З., с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: С.**, представлявано от представителите ***,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата над 20 000 лв. до
претендираните 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейната сестра, в
резултат на претърпяното от ищцата и Н.Б.Ж. ПТП на 11.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016 г. - датата на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата, поради плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
414/25.03.2020г., постановено по гр.д. №
739/2019г. по описа на Районен съд
– гр.С.З.в останалата част, в която е
осъдено З., с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: С.**,
представлявано от представителите ***, да заплати на П.Б.Г., с ЕГН: **********,***, сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
нейната сестра, в резултат на претърпяното
от ищцата и Н.Б.Ж. ПТП на 11.02.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.02.2016 г. - датата на непозволеното
увреждане до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З., с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: С.**, представлявано от представителите ***, да заплати на П.Б.Г., с ЕГН: **********,***, /съдебен адрес:***, офис 2/, сумата 1500
лв., представляващи адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач - А.Р.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.