Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Провадия, 26.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав,
в публично съдебно заседание на девети април, две хиляди
и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при участието на секретаря Е.К.,
като разгледа докладваното от съдията бр.
д. № 7 по описа на ПРС за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Предявена е молба от А.А.К. – М. с ЕГН: **********,
от гр. Провадия, ж*** и М.Н.М., с ЕГН: **********,*** 19 за допускане на развод
помежду им по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК. Молителите излагат,
че са съпрузи от 30.05.2009 год. и от връзката си имат едно ненавършило
пълнолетие дете – А., родена на *** г. Поради това, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за раздяла и в писмена форма са уредили всички лични и необходимите
имуществени отношения помежду си за след развода, молят съда да постанови
решение, с което да прекрати брака им, без да издирва налагащите разтрогването
му причини, като утвърди споразумение в следния смисъл: упражняването на
родителските права по отношение на детето А. да бъде предоставено на майката,
като на бащата бъде определен следният режим на лични отношения с него: до
навършване на седем годишна възраст на детето да го вижда и взема всяка първа и
трета събота в месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч. в присъствието на майката и 15 дни
от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, след
навършване на 7 годишна възраст бащата да го вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в
неделя с приспиване и един месец от лятната ваканция, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; М.Н.М. да заплаща в полза на малолетната
си низходяща А. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба, до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон
изменението или прекратяването на алиментното задължение; след развода жената
да носи предбрачното си фамилно име К.. В съдържанието на споразумението страните
декларират, че нямат придобито недвижимо имущество, подлежащо на подялба, всеки
е взел от другия личните си вещи, а
разноските по делото ще се поемат по равно от всеки от съпрузите.
В проведеното на 09.04.2013 г. съдебно
заседание А.К. и М.М. – лично, поддържат молбата си за развод на основанието,
на което е подадена, и молят съда да утвърди постигнатото между тях
споразумение.
За да се произнесе досежно
основателността на молбата, съдът съобрази следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение
за сключен граждански брак серия ПР – Б № 090014, издадено на 30.05.2009 г. от Община
Провадия, молителите А.А.К. и М.Н.М. са съпрузи от 30.05.2009 г.
Видно от представеното по делото копие
на Удостоверение за раждане серия КМР, № 89208, издадено на 09.11.2009 г.,
молителите имат едно ненавършило пълнолетие дете: А. – родена на *** г.
Дирекция “Социално подпомагане”, гр.
Провадия поддържа становище, обективирано в изготвения по случая социален доклад,
че споразумението на страните касателно упражняването на родителските права по
отношение на детето А. е съобразено с интересите на последното.
Съдът, като взе предвид, че А.А.К. и М.Н.М.
поддържат молбата си за развод въз
основа на споделено сериозно и непоколебимо решение и не желаят съдът да
издирва причините за прекратяване на брака, и като прецени, че споразумението
им съответства на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи
на закона или добрите нрави, съобразено е с интересите на детето А., намира, че
същото следва да бъде утвърдено, след допускане на развод между двамата съпрузи
на основание чл. 50 от СК.
Предвид разпоредбата на чл. 7, т. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед
сложността на делото съдът преценява, че не следва да присъжда в тежест на
молителите държавна такса свръх размера на вече събраната( 25 лв. ). Таксата
върху споразумението за издръжката на детето А. – в размер на 108 лв., следва
да бъде понесена от двамата молители по равно.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между А.А.К. – М. с ЕГН: **********, от гр. *** и М.Н.М., с ЕГН: **********,*** 19, сключен на 30.05.2009год. пред
длъжностно лице по гражданското състояние при Община Провадия, за което е
съставен Акт за граждански брак № 0014/30.05.2009 год., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите
споразумение, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето А. М. М., родена на *** г., на майката А.А.К. с ЕГН: **********,
от гр. ***;
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата М.Н.М., с ЕГН: **********,*** 19 с детето А. М. М., като му дава възможност да го вижда и взема до
навършване на седем годишна възраст на детето да го вижда и взема всяка първа и
трета събота в месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч. в присъствието на майката и 15 дни
от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, след
навършване на 7 годишна възраст бащата да го вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в
неделя с приспиване и един месец от лятната ваканция, когато
майката не ползва платен годишен отпуск;
ОСЪЖДА М.Н.М., с
ЕГН: **********,*** 19, да заплаща в полза на малолетната
си низходяща А. М. М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител А.А.К. с ЕГН: **********, от гр. *** месечна издръжка в размер на 150 лв.(сто и петдесет лева ),
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на
алиментното задължение, на основание чл. 143, ал. 2 от СК;
ОСЪЖДА А.А.К. – М. с ЕГН: **********, от гр. ***, да
заплати в полза на Районен съд – Провадия, сумата
от 54 лв. (петдесет и четири лева ), представляваща държавна такса по споразумението за издръжката на детето А.,
на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.М., с
ЕГН: **********,*** 19, сумата от 54 лв. (петдесет и четири лева ), представляваща държавна такса по споразумението за издръжката на детето А.,
на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: