Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти
състав, в публично
заседание, проведено на тринадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7220 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно и
активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 49 ЗЗД от М. П. Ч.
и С.Н., действащ чрез своята майка М. П. Ч., претендирайки осъждане на
ответното дружество да заплати сумите, както следва:
-
на М.Ч. сума в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 600 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди;
-
на С.Н. сума в размер на 1400 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изживян стрес и неудобство,
вследствие на неосъществено зъболечение при стоматолог в Германия, в резултат
на неоснователно инициираното срещу Ч. производство по издаване на заповед за
изпълнение.
Ищцата М. П. Ч. твърди в исковата и
уточняващите си молби, че на 03.12.2018г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 18191/2018г., по описа на ВРС, 9-ти състав,
образувано въз основа на заявление, депозирано от ответното дружество „В.и к.“
ООД. Излага, че издадената заповед за изпълнение е била изпратена за връчване
чрез кмета на с. о., като същата е връчена на майка й. Твърди, че действително
притежава имот в с. о., но същият не е водоснабден, а абонатния номер 1195533
се отнася за друг имот. Поради това и се излага, че е упражнила правата си по
чл. 414 ГПК и след като ответното дружество не е предявило иск за установяване
съществуването на вземането си, заповедта за изпълнение е обезсилена. Счита
горните действия на ответното дружество за неправомерни, като твърди от същите
да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Конкретно се излага, че е
узнала за издадената заповед в изключително неудобен момент – преди коледните и
новогодишните празници,
които семейството е планирало да прекара с приятели в Германия и цялото
семейство да се завърне в страната в средата на м. януари. Поради
неправомерното й осъждане и необходимостта да се защити се е наложило тя и
семейството й да променят плановете си. Твърди, че на 20.12.2018г. пътувала
само до Германия, тъй като със съпруга й преценили, че няма смисъл да пътува и
синът на страната, тъй като плановете им за празниците били провалени. Всичко
изложено твърди, да е причинило изключително емоционален стрес на ищцата, като
наред с това и срам от приятелите й, на които се наложило да обясни защо се
налага да се завърне в България. Твърди се, че било уронено доброто й име в
обществото и сред познати. Месеци наред излага да е чувствала страх и
безпомощност, като се влошило здравословното й състояние – получила сърцебиене,
главоболие, повръщане, не можела да спи от притеснение, което пък дало
отражение на личния й и професионален живот. Твърди, че и към момента не е
преодоляла емоционалния стрес от случилото се. Вън от горните душевни страдания
излага, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
завръщането на ищцата и съпруга й в България, както следва: 100 лева за винетки и пътни такси и 500 лева за гориво. Твърди се в исковата и уточняващата молба от
28.05.2019г., че М.Ч. е планирала тя и детето да проведат зъболечение в
Германия по време на престоя им там, тъй като са разполагали със здравни
застраховки, които им давали това право. Били са избрали зъболекар и са имали
запазени часове. Въпреки намеренията им такова не е проведено, тъй като с
инициираното заповедно производство от страна на „В.и к.“ ООД било провалено
пътуването им до Германия. Твърди се, че не веднъж са посещавали избрания
зъболекар, с който С. е бил свикнал. Наложилата се промяна за лечение довели до
силен стрес и неудобство както за родителите, така и за детето. С оглед
горното и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да заплати
горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „В.и
к.“ ООД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Счита, че подаването на заявление по чл. 410 ГПК
не може да бъде квалифицирано като противоправно
действие от страна на служител на дружеството. Излага, че образуваното
заповедно производство се е развило изцяло в полза на Ч., след като същата
надлежно е упражнила правото си по чл. 414 ГПК. Оспорва се ищцата и синът й да са
търпяла описаните в исковата молба и уточняващите такива вреди, а в случай да са
претърпяли такива, счита че същите не са в причинно
следствена връзка с подаденото заявление. Оспорва се да е налице и виновно
поведение на служител на дружеството.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 18191/2018г., че същото е образувано въз основа на
депозирано на 30.11.2018г. заявление на „В.и к.“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.П.Ч. за суми, представляващи незаплатена цена
на ВиК услуги за имот, находящ
се в с. Осеново.
Заявлението е уважено,
като съдът е издал заповед № 9056/03.12.2018г. за претендираните
от заявителя суми.
Заповедта е връчена на 18.12.2018г.
на майката на ищцата Сийка Ч..
Видно от приложеното на
л. 11 от ч.гр.д. № 18191/2018г. възражение, същото е депозирано от Ч. на
20.12.2018г.
Поради непредставяне на
доказателства за предявяване на установителен иск в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, с определение № 2096/12.02.2019г. съдът е
обезсилил заповедта. Определението е влязло в законна сила на 02.03.2019г.
Видно от приложеното на
л. 47 от делото писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“, че ищцата Ч. е
напуснала територията на РБългария на 20.12.2018г., в
7.45ч., през ГКПП Аерогара София.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и квитанция за
покупка на чужда валута, видно от която на 22.12.2018г. са закупени чешки крони
в обект: Варважов 1 – място за почивка на магистрала D8.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД, възлага в тежест на ищците да установи по пътя на
пълното и главно доказване наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: противоправно деяние – действие или
бездействия на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на
работа, от която като пряка и непосредствена последица за ищците са настъпили
имуществени и неимуществени вреди.
В настоящия случай се установи от
доказателствата по делото и не се спори между страните, че по заявление на
ответното дружество е образувано ч.гр.д. № 18191/2018г., по описа на ВРС, по
което е издадена заповед за изпълнение срещу ищцата за заплащане на суми за ВиК услуги за имот, находящ се в
с. Осеново. Тези действия ищцата счита, че са противоправни,
тъй като притежавания от нея имот в с. Осеново не е водоснабден, респ. няма
парични задължения към дружеството. Първият спорен по делото въпрос е противоправни ли са така предприетите действия.
Искането за защита, отправено към
държавен орган, е израз на установеното в Конституцията на Република България
право, поради което е правомерно действие. Упражнилото правата лице ще е добросъвестно
и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Противоправно поведение е налице, когато искането не е
отправено с цел да бъдат взети необходими мерки от страна на държавния орган, а
когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за
да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес (така решение №
245 от 05.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 1734/2014г.). Следователно, за да се
ангажира отговорността на ответното дружество за обезщетяване на вреди,
настъпили от сезиране на съда, трябва да се установи, че ответникът
предварително е знаел, че имотът, който притежава ищцата в с. Осеново не е
водоснабден и въпреки това свое знание е сезирал съда с цел да увредят Ч..
Такова доказване не беше проведено от страна на ищците, поради което и не са
налице основания за съда да приеме, че действието на ответното дружество по
сезиране на съда с искане за издаване на заповед за изпълнение представлява
превратно упражняване на право единствено с цел да се увреди друг правен
субект.
В допълнение към горното следва да се
отбележи, че не е проведено успешно доказване наличието и на другите предвидени
в нормата на чл. 49 ЗЗД предпоставки, а именно, че ищците е планирала
отпразнуване на коледните и новогодишните празници със семейството си извън
страната, което е било провалено с оглед издадената заповед за защита, като
аргумент за обратния извод не може да бъде направен от осъществения единствено
от нея полет на 20.12.2020г., към който момент и същата е била осъществила
правото си на защита. Липсват каквито и да е доказателства за планирано зъболечение
в Германия. Не са ангажирани и доказателства за търпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи във връзка със завръщането й в страната.
Единственото такова е квитанция за обмен на валута, което само по себе си не е
от естество да установи, че този разход е в пряка и непосредствена последица от
воденото срещу Ч. заповедно производство.
Поради липса на предвидените в чл. 49 ЗЗД предпоставки съдът намира предявените искове за неоснователни и като такива
същите следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК и с оглед
отправеното искане, в полза на „В.и к.“ ООД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отчитайки, че
в настоящото производство ответникът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал.
1 от Наредбата
за правната помощ, съдът намира,
че следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш Е :
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. П. Ч., ЕГН **********,***, срещу „В.и к.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изживян стрес и неудобство, вследствие на променени планове относно Коледните и новогодишните празници, уронване на достойнството й и неосъществено зъболечение; сумата от 600.00 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в реализирани разходи за гориво, пътни и винетни такси, храна, всички търпени в резултат неоснователно инициираното срещу Ч. производство по ч.гр.д. № 18191/2018г., по описа на ВРС, 9-ти състав, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. П. Ч., ЕГН **********,***, срещу „В.и к.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на сумата от 1400.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изживян стрес и неудобство, вследствие на неосъществено зъболечение при стоматолог в Германия, в резултат на неоснователно инициираното срещу Ч. производство по ч.гр.д. № 18191/2018г., по описа на ВРС, 9-ти състав, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. П. Ч.,
ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: