РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Перник, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби от Р. Д. Н. чрез пълномощника си адв. В.М. - АК-
***, З. К. В., В. К. В. и Д. К. В. срещу Решение № 260070 от 07.04.2021г. и Решение
(допълнително) № 260107 от 01.06.2021г. и двете по гр.д. № 831/2020 г. на РРС.
С Решение № 260070 от 07.04.2021 г. по гр.д. № 831/2020 г. на РРС, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан иска на ищците Р. Д. Н., З. К. В., В. К. В., и Д. К. В., срещу
ответниците Г. Й. В. и С. Й. В. за допускане до делба на следният недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.*** общ.***, съставляващ УПИ - XIV за имот
планоснимачен № 167 в кв.84 по плана на населеното място, при граници: от две страни
улица, УПИ XII-168 и УПИ XIII-169 в кв. 84, ведно с намиращите се в него: паянтова
жилищна сграда, лятна кухня, масивна жилищна сграда, паянтова стопанска сграда и две
стопански сгради. Със същото решение са осъдени Р. Д. Н., З. К. В., В. К. В., и Д. К. В.,
срещу ответниците Г. Й. В. и С. Й. В. да заплатят на Г. Й. В. и С. Й. В. сумата от 600.00
лева-направени разноски по делото, а по сметка РС-Радомир държавна такса в размер на
25.00 лева.
Във въззивната жалба срещу Решение № 260070 от 07.04.2021 г. по гр.д. № 831/2020 г.
на РРС, жалбоподателите са изложили подробни доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, като се
поддържа, че между страните няма спор относно правнозначимия факт, че процесните имоти
са били собственост на Д.Т. В., починал на ***, което обстоятелство съдът е бил длъжен да
приеме за установено по делото. Поддържа, че ищците основавали правото си на
собственост върху съответните идеални части от процесните имоти на наследствено
правоприемство, твърдейки, че са наследници на Д.М. В., който бил наследник от първи ред,
като низходящ от първа степен на Д. В., собственик на имотите, а ответниците не са
1
оспорили това твърдение, като били оспорили иска, противопоставяйки възражение за
придобиване на същите по силата на давностно владение, осъществявано от другия
низходящ на Д. В. - С.М. В. и неговите наследници. Сочи, че така очертан спорът е
предполагал да се изследва обстоятелството дали имотите са загубили съсобствения си
характер, поради придобиването им по давност от ответниците. Поддържа неправилност на
изводите на първоинстанционния съд относно осъществявано владението върху имота от
наследодателя на ответниците и от самите ответници, което да е било непрекъснато от 1954
г. Твърдят, че прекият им наследодател - Д. В. е придобил правото на собственост върху 1/
2 ид.ч. от процесните имоти на основание наследство от неговия баща, както нито
наследодателят им, нито наследниците са се отказвали от това право на собственост. В този
смисъл сочат, че ползването на даден имот е правомощие, но не и задължение за
собственика и поддържат, че от доказателствата по делото не се установявало
наследодателят на ответниците и те самите да са придобили собствеността на поддържания
от тях оригинерен придобивен способ, като районният съд не бил взел предвид разясненията
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на
ОСГК относно придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот. Поддържат, че
по делото нямало доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ответниците са
придобили имота по давност и поддържат, че ищците са доказали несъществуването на
признатото на ответниците с нотариалния акт по обстоятелствена проверка право.
По подборно изложените доводи и аргументи молят въззивната инстанция да отмени
изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск, като се
допусне делба на имотите при правата, които страните имат по закон.
Въззиваемата страна - Г. и С.В., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подали отговор на
жалбата, с който са заявили становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. В отговора твърдят, че не било доказано твърдението на ищците,относно
собствеността върху процесния имот на С.Д. В., както и на наследодателя на ищците - Д. Д.
В.. Поддържат доказаност на обстоятелството, че към 1954 г. двамата им наследодатели
били владелци, след което С. и съпругата му били установили непрекъснато владение върху
целия имот до 1990 г. - 1992 г., а след тях и синът им З. и децата на починалия им син Й.,
които като наследници били владели имота, а след смъртта на З. единствени собственици
останали ответниците Г. и С.В., които се снабдили с нотариален акт, по нотариално дело №
268/2020 г.
По изложените в отговора доводи и аргументи молят въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение, като им се присъдят направените по делото разноски.
Във въззивната жалба на жалбоподателите срещу Решение (допълнително) № 260107
от 01.06.2021 г. на РРС, са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост. Поддържа, че неправилно бил отхвърлен предявения иск по чл.124, ал.1
от ГПК, тъй като изхода на същия бил обусловен от изхода на иска за делба. Сочи, че искът
за собственост има преюдициално значение по отношение на иска за делба и в тази връзка
поддържа незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като твърди, че
решението не съдържа нито фактически, нито правен анализ на доказателствата по делото.
Поддържа, че при постановяване на решението, районният съд не е съобразил
обстоятелството, че не е имало спор за собствеността на процесния имот на Д.Т. В., което е
бил длъжен да приеме за установено. В тази връзка се позовава на решение № 23 от
02.02.2016 г. по гр.д. № 4553/2015 г. на ВКС, решение № 58/12.05.2014 г. по гр.д. №
7025/2013 г. на ВКС и решение № 156/10.06.2013 г. по гр.д. № 1497/2013 г. на ВКС.
Поддържа, че при постановяване на решението районният съд е следвало да изследва
въпроса дали имотите са загубили съсобствения си характер, поради придобиването им по
давност от ответниците, като е следвало да направи анализ на събраните доказателства, от
които не можело да се направи извод за осъществяване на предпоставките за придобиване по
давност от ответниците на целия имот. Твърди, че упражняването на фактическа власт
върху имота не е достатъчно, за да бъде придобит по давност, тъй като не бил доказан
другият елемент на придобивната давност, а именно намерението да се свои вещта изцяло., в
2
който смисъл се позовава на тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012
г. на ВКС, ОСГК и твърди, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че ответниците са придобили имота по давност. Поддържа основателност
на предявения отрицателен установителен иск, както и приложение на последиците
предвидени в чл.537, ал.2 от ГПК за 1/ 2 ид.ч.
По подробно изложените във въззивната жалба доводи и аргументи молят да се отмени
обжалваното решение, като се уважи предявеният отрицателен установителен иск, както и
да бъде отменен за съответната част констативният нотариален акт.
Въззиваемата страна - Г. и С.В., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подали отговор на
жалбата, с който са оспорила същата. В отговора поддържа, че по делото не било доказано
наличието на съсобственост към 1954 г. нито по наследство, нито на друго основание между
братята С.Д. В. и Д. Д. В. върху процесния имот. Твърди, че съвладението на имота към
1954 г. от С. и Д., не давало основание да не се приложи презумпцията на чл.69 от ЗС.
Поддържа, че от показанията на свидетелите било видно, че от 1954 г. семейството на Д. В.
се е заселило трайно в с. *** и след това, нито Д., нито неговите наследници в продължение
на шестдесет и шест години не са проявили интерес към имота. От тяхна страна няма нито
воля, нито намерение да упражняват правата си в имота, за който претендират. По
изложените в отговора доводи и аргументи се моли да се потвърди обжалваното решение,
като им се присъдят направените разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваните първоинстанционни решения са валидни и допустими. Не са налице основания
за обезсилването им, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността им въз основа на наведените в жалбата доводи. Решенията са неправилни по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
както следва: Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който
ищците искат да бъде признато за установено, че ответниците не притежават правото на
собственост върху 1/ 2 идеална част от процесните имоти. След като бъде установено, че
процесните имоти са съсобствени на страните иск с правно основание чл.34 ЗС за допускане
на делба на процесните имоти.
Настоящият въззивен състав намира, че производството по иска за собственост е
преюдициално по отношение на делбата.
Не се спори по делото, че процесният имот е бил собствен на общия наследодател на
страните Д.Т. В.- поч. на ***, като жалбоподателите са наследници на сина му Д. В., а
въззиваемите са наследници на сина му С. В..
Няма спор и относно това, че след смъртта на наследодателя си Д. В. синовете му Д. и
С. В.и са продължили да живеят в процесния имот, като през *** Д. В. е заминал да живее в
гр.***.
Не се спори по делото, че с Нотариален акт №72 от 21.09.2020г. на нотариус М. Д.
въззиваемите Г. и С.В. са били признати за собственици по наследство и давностно владение
на процесния имот, ведно с намиращите се в същия постройки. Жалбоподателите признават,
че наследодателят им Д. В. не е разполагал с титул за собственост на процесния имот, а с
такъв не разполагат и те.
Няма спор, че към 1954г. процесният имот е бил съсобствен на Д. и С. В. по
наследство от баща им.
Въззиваемите са направили валидно възражение за придобиване на процесните имоти
по давност в периода от 1954г. до настоящия момент.
Съдът намира, че съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим
имот може да се придобие с непрекъснато владение в продължение на 10 години; че
владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго, като своя; че владението се характеризира с два основни
3
признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен
– намерение да се държи вещта като своя (animus); че за разлика от владението, държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, т.е. при
държането фактическата власт се упражнява за друг и държателят няма намерение да свои
вещта.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.
№1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията по чл.69 ЗС е неприложима в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като при
наследяването основанието, на което първоначално е установена фактическата власт
показва съвладение – с приемане на наследството владението, като част от имуществото на
наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях
остава в наследствения имот. Посочено е, че в тази хипотеза наследникът е владелец на
своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници и за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, като тези действия
трябва да са от какъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението за своене на чуждите идеални части и тези действия трябва да бъдат доведени
до знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да
предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно.
Съдът намира, че в процесния случай въззиваемите не са доказали отблъскване на
жалбоподателите от владението на спорния имот. Данните по делото сочат единствено, че
въззиваемите и техният праводател са упражнявали фактическа власт върху имота и са го
поддържали. Тези действия не надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и не биха
могли да се възприемат от жалбоподателите като отричане на правата им. Обстоятелството,
че жалбоподателите не са живели и ползвали имота след 1954г. не означава, че същите са се
отказали от правата си. Едва със снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена
проверка на 21.09.2020г. въззиваемите са изявили намерението си да владеят целия имот за
себе си и това намерение е станало известно на жалбоподателите. До предявяване на иска за
делба през на 15.10.2020г. обаче не са изтекли изискуемите се от чл.79, ал.1 ЗС десет години
давностно владение.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на въззиваемите:
1.Възражението, че са били налице обективни пречки пред въззиваемите за
демонстрацията на намерението си за владеене на процесния имот е неоснователно.
Съдебната практика приема, че когато съсобствениците се познават, но живеят в различни
населени места в страната, то непосещаването на населеното място, където е имота,
непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с които пряко се
упражнява правото на собственост, не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за
демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае
да се ползва от придобивната давност. В този смисъл е и Решение № 17 от 01.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о.
2.Неоснователно и възражението на въззиваемите относно задължението на
жалбоподателите да опровергаят доказателствената тежест на Нотариален акт №72 от
21.09.2020г. на нотариус М. Д.. Настоящият състав приема, че в процесния случай не намира
приложение приетото с ТР по т.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, че при оспорване на
признатото с констативния нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна (без да намира приложение редът по чл.193 ГПК), тъй като в
нотариалното производство, в което е издаден представеният по делото констативен
нотариален акт за собственост (л.34 по делото), не е изследвано придобиването от един
сънаследник на идеалните части на останалите сънаследници от правото на собственост
върху процесния имот по давност. В този смисъл е и Решение №117/15.10.2018 по дело
№4431/2017 на ВКС, ГК, I г.о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че първоинстанционното решение, с което е
4
отхвърлен като неоснователен искът по чл.124 ГПК следва да бъде отменено, като вместо
това бъде постановено ново такова, с което бъде признато за установено, че въззиваемите Г.
и С.В. не притежават правото на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесния имот.
Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда
задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от
разрешен по исков ред спор за материално право, при което се касае не до предявен
самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от
уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт. Поради това и
на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът намира, че следва да отмени Нотариален акт №72 от
21.09.2020г. на нотариус М. Д. в частта му с която е признато, че въззиваемите Г. и С.В.
притежават над 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът намира, че страните са съсобственици на процесния
имот по наследство от общия им наследодател М. В., поради което и следва да се произнесе
и по иска за делба на същото. Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на
една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост
върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от
отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Като взе предвид удостоверението за наследници и разпоредбите на ЗН съдът намира,
че следва да допусне извършването на съдебна делба по отношение на следният недвижим
имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.*** общ.***, съставляващ УПИ - XIV за
имот планоснимачен № 167 в кв.84 по плана на населеното място, при граници: от две
страни улица, УПИ XII-168 и УПИ XIII-169 в кв. 84, ведно с намиращите се в него: паянтова
жилищна сграда, лятна кухня, масивна жилищна сграда, паянтова стопанска сграда и две
стопански сгради. Делбата следва да се допусне при следните делбени квоти от правото на
собственост:
-за съделителя Р. Д. Н.- 3/12 идеални части
-за съделителя З. К. В.- 1/ 12 идеална част
-за съделителя В. К. В.- 1/ 12 идеална част
-за съделителя Д. К. В.- 1/ 12 идеална част
-за съделителя Г. Й. В.- 3/12 идеални части
-за съделителя С. Й. В.- 3/12 идеални части
Предвид гореизложеното Решение № 260070 от 07.04.2021 г. по гр.д. № 831/2020г. на
РРС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да
бъде допусната делба между страните по делото при горепосочените квоти.
По разноските:
Съгласно постоянната съдебна практика в хипотезите при оспорване на факта на
съществуване на съсобствеността чрез възражения разноските следва да се присъдят по реда
на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК. С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да
осъди въззиваемите да заплатят на въззивниците сумата от 250,00лв., представляваща
направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивното
производство и сумата от 354,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260107 от 01.06.2021г., постановено по гр. дело №831/2020г. на
Районен съд- Радомир, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Р. Д. Н.,с ЕГН: ********** и
5
адрес: ***, З.К. В., с ЕГН:********** и адрес: гр.***, ***,, В. К. В., с ЕГН:********** и
адрес: ***, и Д. К. В., с ЕГН:********** и адрес: ***, всички с адрес за призоваване: ***,
адв .В.М., срещу ответниците Г. Й. В., с ЕГН:********** и адрес: с.***, Общ.***, и С. Й.
В., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответниците не са собственици на 1/ 2 идеална част от
следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.*** общ.***,
съставляващ УПИ XIV за имот планоснимачен № 167 в кв.84 по плана на населеното място,
с площ 1202 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ XII-168 и УПИ XIII-169 в кв. 84,
ведно с намиращите се в него: паянтова жилищна сграда, лятна кухня, масивна жилищна
сграда, паянтова стопанска сграда и две стопански сгради.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт №72 от 21.09.2020г. на
нотариус М. Д. в частта му с която е признато, че Г. Й. В. и С. Й. В., със снета самоличност,
притежават над 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.*** общ.***, съставляващ УПИ XIV за имот
планоснимачен № 167 в кв.84 по плана на населеното място, , с площ 1202 кв.м., при
граници: от две страни улица, УПИ XII-168 и УПИ XIII-169 в кв. 84, ведно с намиращите се
в него: паянтова жилищна сграда, лятна кухня, масивна жилищна сграда, паянтова
стопанска сграда и две стопански сгради.
ОТМЕНЯ Решение № 260070 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело №831/2020г. на
Районен съд- Радомир, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между Р. Д. Н.,с ЕГН: ********** и адрес:
***, З.К. В., с ЕГН:********** и адрес: гр.***, ***,, В. К. В., с ЕГН:********** и адрес:
***, и Д. К. В., с ЕГН:********** и адрес: ***, Г. Й. В., с ЕГН:********** и адрес: с.***,
Общ.***, и С. Й. В., с ЕГН:********** и адрес: ***, по отношение на следния недвижим
имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.*** общ.***, съставляващ УПИ XIV за
имот планоснимачен № 167 в кв.84 по плана на населеното място, , с площ 1202 кв.м., при
граници: от две страни улица, УПИ XII-168 и УПИ XIII-169 в кв. 84, ведно с намиращите се
в него: паянтова жилищна сграда, лятна кухня, масивна жилищна сграда, паянтова
стопанска сграда и две стопански сгради, при следните квоти то правото на собственост:
-за съделителя Р. Д. Н.- 3/12 идеални части
-за съделителя З. К. В.- 1/ 12 идеална част
-за съделителя В. К. В.- 1/ 12 идеална част
-за съделителя Д. К. В.- 1/ 12 идеална част
-за съдеителя Г. Й. В.- 3/12 идеални части
-за съделителя С. Й. В.- 3/12 идеални части
ОСЪЖДА Г. Й. В., с ЕГН:********** и адрес: с.***, Общ.***, и С. Й. В., с
ЕГН:********** и адрес: ***, да заплатят на Р. Д. Н.,с ЕГН: ********** и адрес: ***, З.К.
В., с ЕГН:********** и адрес: гр.***, ***, В. К. В., с ЕГН:********** и адрес: ***, и Д. К.
В., с ЕГН:********** и адрес: ***, всички с адрес за призоваване: ***, адв.В.М., сумата от
250,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство и сумата от 354,00лв., представляваща
направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7