№ 184
гр. Габрово, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 16 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1566/21 г.,
Габровският районен съд е приел за установено, че М. Д. К., гр. Габрово,
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, сумите от: 1 086, 33 лв. главница
– частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 29.07.2016 г.
до 29.01.2017 г. вкл.; 1 913, 06 лв. договорна лихва - частично претендирана за
вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2020 г. до 29.04.2020 г. вкл.; 283,
33 лв. лихва за забава за претендираната главница за периода от 29.07.2018 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, представляващи
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № FL608172 ОТ
29.09.2011 Г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
11.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение № 538 от 28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 996/21 г. на ГРС,,
на осн. чл. 422 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.
Д. К., чрез адв. Р. Н., в която се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като предявените искове са останали недоказани и
неоснователни. Неправилно съдът, без мотиви приема, че искът е доказан по
размер и като такъв следва да бъде уважен. Ищецът е предявил частично
искове за главница за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2016 г. –
29.01.2017 г., като видно от представяния договор анюитетната вноска по
кредита е 311, 15 лв., т.е. сборът на главниците за процесния период е 1 866,
90 лв., а не както се претендира 1 086, 33 лв. Неясно и недоказано било върху
1
кои неплатени месечни вноски – главници, ищецът претендира лихва за
забава, тъй като неясна била претенцията за главница. Неясно и недоказано
останало, как е формирана исковата претенция за договорна лихва, тъй като
отново се претендира частична лихва за различен период, като ищецът не е
доказал неизпълнението поради неплащане от страна на ответника. Всичко
изложено довеждало до извода, че искът бил недоказан и моли, да се отмени
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се
отхвърли предявеният иск. Претендират се съдебно-деловодните разноски по
делото за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на жалбата от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.
София, чрез юр. В. Й., в който същата се оспорва по подробно изложени
аргументи и се моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, гр. София против М. Д. К., по реда на чл. 422 от ГПК, с който е
поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
от: 1 086, 33 лв. главница – частично претендирана за вноски с настъпил
падеж за периода 29.07.2016 г. до 29.01.2017 г. вкл.; 1 913, 06 лв. договорна
лихва - частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от
29.07.2020 г. до 29.04.2020 г. вкл.; 283, 33 лв. лихва за забава за
претендираната главница за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, представляващи неизплатено задължение по
договор за потребителски кредит № FL608172 ОТ 29.09.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.06.2021 г. до окончателното
заплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение № 538 от
28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 996/21 г. на ГРС, на осн. чл. 422 от ГПК.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който е оспорен искът по
основание и размер. Възразил е, че исковите претенции са погасени по
давност и е оспорил активната процесуална легитимация на ищеца, поради
несъобщаването на цесията на ответника.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ответника е възразил по допускането на съдебно-
икономическа експертиза, поискана от ищеца, тъй като е заявил, че
наведените в отговора оспорвания не касаят размера на задължението, а са
правни твърдения. С оглед направеното изявление от представителя на
ответника , съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на
съдебно – икономическа експертиза, като в тежест на ищеца е възложено да
докаже основанието на вземането си и настъпването на падежа, както и
предпоставките и хипотезите, при които договорът за потребителски кредит е
валиден.
С постановеното решение, първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по чл. 422 от ГПК в претендираните размери на исковите
претенции, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, като е приел, че е доказано основанието на исковата
претенция – договор за потребителски кредит, чиито падеж е настъпил,
2
същият е валиден и не противоречи на императивните изисквания на ЗПК,
като е приел, че размерът на иска не се оспорва и не се нуждае от доказване,
го е уважил, така както е заявена претенцията.
Въззивният съд, като прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, намира, че РС-Габрово правилно е установил фактите по
делото, като те и не се оспорват от жалбоподателя, а именно:
Не е спорно, че жалбоподателят е страна по договор за потребителски
кредит № FL608172 ОТ 29.09.2011 г. сключен с „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, който е цедиран от кредитора на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.
София, с договор за цесия от 18.01.2018 г. Цесионерът е упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за цесията и същият е извършил уведомяването
прилагайки уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към исковата си молба.
Цесионерът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с № 538 от 28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 996/21 г. по описа на
РС-Габрово за процесните суми: 1 086, 33 лв. главница – частично
претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 29.07.2016 г. до
29.01.2017 г. вкл.; 1 913, 06 лв. договорна лихва - частично претендирана за
вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2020 г. до 29.04.2020 г. вкл.; 283,
33 лв. лихва за забава за претендираната главница за периода от 29.07.2018 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Длъжникът е
възразил срещу заповедта по реда на чл. 414 от ГПК и кредиторът- цесионер
е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК, по който е постановено
обжалваното решение. Към исковата молба е приложен, както договора за
потребителски кредит, сключен между цедента и длъжника, от който черпи
ищеца, в качеството си на цесионер, така и погасителен план с подробно
посочени анюитетни вноски с падеж и начина им на формирана от съответна
главница и договорна лихва.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че постановеното решение
валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно.
Наведените възражения във въззивната жалба касаят единствено
установяване и доказване на иска по размер, като доводите са неоснователни
и не следва да се разглеждат по същество от въззивния съд, тъй като
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в първоинстанционното
производство е заявил, въпреки направеното оспорване в отговора на
исковата молба на размера на иска, че на практика не оспорва същия по
размер, а само навежда правни доводи във връзка с настъпилата погасителна
давност и несъобщаването на цесията. Поради това и първоинстанционният
съд е приел, че размера на претенциите заявени от ищеца не са спорни по
делото, в която връзка е отхвърли своевременно направеното доказателствено
искане от ищеца за установяването му, видно от протокола от 11.01.2021 г.,
от проведеното съдебно заседание по гр. д. № 1566/ г. на РС- Гарово. С оглед
изявленията на процесуалния представител на ответника в първото заседание
по делото следва да се приеме, че в първоинстанционното производство не е
имало надлежно въведено възражение по оспорване на размера на иска,
поради което е недопустимо за първи път същото да се въвежда с въззивната
жалба. Възраженията си ответника по делото следва да изчерпи, по общото
правило на чл. 133 от ГПК, с подаването на отговор, на исковата молба и
доколкото ответникът не е поддържал възражението си за оспорване на иска
3
по размер, то не може да се въвежда във въззивното производство, тъй като е
ново възражение, което поради процесуалното поведение на ответника не е
било предмет на доказване в първоинстанционното производство.
Първоинстанционният съд, видно от обжалваното решение, е изложил
подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани
доказателства по делото, по спорните за делото въпроси.
Предвид гореизложеното, постановеното решение не страда от
твърдените пороци във връзка с уважаване на исковите претенции в заявените
размери, поради което като правилно и законосъобразно
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата да се
остави без уважение.
При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се
присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
съдът определя на 100 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 11.01.2022 г. постановено по гр. д.
№ 1566/21 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
„********“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.
Малинова Долина, ул. „ Рачо Петков – Казанджията, № 4-6, разноски за
въззивното производство в размер на 100 лв., на осн. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4