Р Е Ш Е Н И Е
№1096/13.6.2023г.
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
Административен
съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАД №
920 по описа на за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по две касационни жалби:
Постъпила
е касационна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ против Решение №
241/08.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3101/2022 г. по описа на
Административен съд, 30-ти с. ,в частта,с която ГД „Изпълнение на наказанията“,е
осъдена да заплати на С.К. сумата в размер на 4785 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на С.А.К. ***
и ЗООТ „Хеброс“ за периодите от: 11.09.2017-31.12.2017 г.,
03.04.2018-03.05.2018; 07.05.2018-10.05.2018; 18.05.2018-16.08.2018; и
22.08.2018- 29.08.2018 г.; 01.10.2018- 15.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на входиране на исковата молба, а именно
27.05.2021 г. до окончателното и изплащане.
По
подробно изложени съображения в касационната жалба се поддържа, че решението е
неправилно и необоснованоТвърди се, че съдът не е съобразил действителната
фактическа обстановка, установените по делото доказателства и обективната
истина. Посочено е, че не са установени по категоричен начин вредата,
бездействието от страна на администрацията и причинната връзка.
Ответникът
по първоначалната жалба С.К. оспорва жалбата.
Постъпила
е и касационна жалба от С.А.К. чрез адв. М., с която оспорва решението в
отхвърлителната част за останалите предявени в исковата молба периоди и за
разликата над 4785, 00 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Жалбоподателят К. твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и в
тази връзка моли да бъде отменено, като се уважи изцяло първоначалната
претенция по исковата молба.
Ответникът
по втората касационна жалба – ГД „Изпълнение на наказанията“оспорва
касационната жалба на С.А.К. и иска същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на
касационната жалба на ГД „Изпълнение на
наказанията“ и за неоснователност на касационната жалба на С.А.К..
Съдът,
като обсъди наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от С.А.К., чрез пълномощника му адв. М.
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лв., за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив и
ЗООТ „Хеброс“ за периода 09.09.2017г.-15.09.2020г. ведно със законната
лихва върху тази сума считано от
освобождаването му от ЗООТ „Хеброс“ 15.09.2020 до окончателното й изплащане.
Отделните
искови претенции на ищеца са както следва:
-12
000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в затвора
Пловдив считано от 09.09.2017- 30.08.2018 г.
-8000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в ЗООТ
„Хеброс“ за периода 30.08.2018-15.09.2020 г.
В
исковата молба е посочено, че във всички затворнически килии, в които е
пребивавал при престоя си в Затвора-гр. Пловдив нетната площ предоставяна му от
затворническата администрация не е надвишавала 3 кв. м., липсвала каквато и да
е вентилация, чрез която да се пречиства въздуха. Тоалетната към килията е била в много лошо
състояние. Твърди се и, че банята е била в лошо състояние, в стаите, в които е
пребивавал за посочения период е имало само по един прозорец, с големина с
големина 1кв. м на 0,50 кв. м. Според ищеца изолация на външните и вътрешни
стени на Затвора напълно е липсвала, поради което отоплението през зимата е
много трудно. На следващо място се сочи, че спалното му и постелъчно бельо се
сменя изключително рядко и не се раздават препарати за почистване на тоалетните
и спалните помещения. Според ищеца, спрямо него не е извършвана индивидуална и
корекционна работа от компетентните органи. Липсвали достатъчно шкафове за
затворниците, а малкото мебели, които са налични са изпочупени и изтърбушени.
Исковата
молба е приета от първоинстанционния съд за частично основателна.
Съдът
се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че
за част от исковия период- 09.09.2017- 10.09.2017/вкл./, ищецът не се е намирал
на територията Затвора Пловдив и исковата му претенция за този период следва да
бъде отхвърлена. Затворническата администрация не е представила данни за броя
лица, с които ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив за периода
11.09.2017-31.12.2017 г./общо 111 дни/, поради което на основание чл. 284 ал.3
от ЗИНЗС за този период съдът е приел, че ищецът е живял при условията на
пренаселеност в посоченото пенитенциарно заведение. В периодите
03.04.2018-03.05.2018/30 дни/; 07.05.2018-10.05.2018 /4 дни/;
18.05.2018-16.08.2018 90 дни/ и 22.08.2018- 29.08.2018 г./8 дни/., в които
ищецът е бил настанен в помещение 23, там са пребивавали седем души при
максимален капацитет шест лица. Помещението е с площ от 27,45 кв.м., т.е, на
лишен от свобода са се падали по 3,92 кв. м., което е под установения минимум
от 4 кв. м. площ на лишен от свобода. Съдът е приел,че минималното отклонение
от изискуемата площ ,обаче, следва да бъде взето предвид при определяне на
размера на обезщетението. От справката, представена от ИСДВР при ЗООТ Хеброс се
установява, че за периода месец октомври 2018- 15.09.2020 г./последната дата от
исковия период/ ищецът също е пребивавал при условията на пренаселеност в стая № 6 в ЗООТ „Хеброс“, където му се е
падала около 3,40 кв. чиста площ. Тъй като затворническата администрация не е
представила данни за точната дата през м. октомври 2018г., когато ищецът е
приведен в това помещение, то съдът е приел, че това се е случило на първата
възможна дата от месеца-първо число. Общо периодът, в който е живял при
условията на пренаселеност в ЗООТ “Хеброс“ е 714 дни.
Първоинстанционният
съд не е установил по делото други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС,противно на
твърденията в исковата молба.
При
така установено ,съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията"
само по отношение на конкретно установените факти по делото: относно
пренаселеността на помещенията в затвора гр. Пловдив, които водят до извода, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
В
мотивите си съдът се е позовал на чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС и разпоредбата на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е определен
при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на
ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост.
Времето,
през което ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“ в
пренаселени помещения, е общо 957 дни- за периодите 11.09.2017-31.12.2017
г./общо 111 дни/, 03.04.2018-03.05.2018/30 дни/; 07.05.2018-10.05.2018 /4 дни/;
18.05.2018-16.08.2018 90 дни/ и 22.08.2018- 29.08.2018 г. /8 дни/; 01.10.2018-
15.09.2020 г. / 714 дни/. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, за неимуществените вреди през посочените периоди възлиза на 4785 лв.
За да определи този размер на обезщетение, съдът е съобразил също, че за част
от периода 03.04.2018-03.05.2018/30 дни/; 07.05.2018-10.05.2018 /4 дни/;
18.05.2018-16.08.2018 90 дни/ и 22.08.2018- 29.08.2018 г. /8 дни/, ищецът е
пребивавал на площ от 3, 92 кв. м., което е съвсем минимално отклонение от
изискуемата площ от 4 кв. м., респективно за този период от време, интензитетът
на страданията на ищеца е бил по- нисък. От друга страна, освен
пренаселеността, при престоя на ищеца в затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, съдът не
е констатирал по отношения на него други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, които да
обуславят по- висок размер на обезщетение.
За
останалата част - за разликата над 4785 лева до пълния предявен размер от 20
000 лева исковата претенция, като неоснователна, е отхвърлена.
По
отношение на настъпилите неимуществени вреди, първоинстанционния съд е посочил,
че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като пренаселеност, сами по
себе си са от естество да причинят чувства на унижение и безпомощност. Според
съда, пренаселеността в помещенията е само по себе си такова обстоятелство,
което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази насока е цитирана и
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
На
първо място, по жалбата на С.А.К., съдът намира, че първоинстанционният съд
обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани.
Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и
обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за
необоснованост на оспорения съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: от липсата
на достатъчно жилищна площ в рамките, но за част от посочения период в затвора
Пловдив и ЗООТ“Хеброс“.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват
бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на това,че
затворническата администрация не е осигурила на К. условия за вентилация и свеж
въздух,слънчева светлина,корекционна работа с ищеца/касатора.Първоинстанционният
съд е изложил мотиви в тази насока и е обосновал извод защо претенцията е
неоснователна,които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е
необходимо да бъдат преповтаряни.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата на адв. М., като пълномощник на С.К. за
неоснователна.
Напълно неоснователен е касационният довод на
ГДИН, относно преценката на съда за наличие на вреди, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен обоснован
и логичен извод, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като
пренаселеност, само по себе си, е от естество, да причини чувства на унижение и
безпомощност. Тези условия са несъответни на минималните критерии и стандарти
на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за част
от периодите, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що
се отнася до твърдението на касатора, че затворите са пенитенциарни заведения и
не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая се касае за минимални битови условия, които следва да са налице за
всички лишени от свобода и които условия трябва да са такива, че да не създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят изобщо
не касае специални предпочитания на К.. ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар
и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на
лишения от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други
основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им.
Нормата на чл.8, §2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на
държавата, предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и
обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или
на правата и свободите на другите. Следователно, тази свобода не е абсолютна и
неограничена, но дори при прилагането на изключенията по §2 на чл. 8 ЕКПЧ се
изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване
на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални
условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
В
заключение, размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е
съобразено с времевата продължителност на търпените вреди в помещенията, в
които е бил настанен К. и е в съответствие с изведената от закона и дължима
справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. Предвид
изложеното, съдът намира жалбата на ГДИН за неоснователна.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Ето
защо, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ХХVI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 241/08.02.2023 г.,
постановено по адм. дело № 3101/2022 г. по описа на Административен съд, 30-ти
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.