РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Кюстендил, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600383 по описа за 2021 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия КР. Б. ИВ., ЕГН **********, от гр. София и на
частния обвинител и граждански ищец Ф. КР. Р. срещу Присъда № 260016/25.03.2021 г. на
КнРС, постановена по НОХД № 1198/2018 г. по описа на съда, с която подсъдимия К.И. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.І във вр. с чл.128
ал.2 във вр. с ал.1 НК, при условията на чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от
свобода“за срок от 3 години, като изпълнението му е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от 5 години и е осъден да заплати на ЧО и граждански ищец Ф.Р. сумата
от ***** лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата. За разликата над *** лв. до претендираните *** лв.
иска е отхвърлен като неоснователен.
С въззивната жалба на подсъдимия КР. Б. ИВ. се атакува наказателно-осъдителната и
гражданско-осъдителната части на присъдата. Релевирани са оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и за постановяването й при съществено
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че присъдата е
постановена при порочно възприемане на доказателствения материал. Моли се за отмяна на
1
осъдителната присъда и за оправдаването му, и алтернативно - за намаляване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
С въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец Ф. КР. Р. се атакува
размера на наложеното наказание“лишаване от свобода“ и приложението на чл.66 ал.1 НК,
както и отхвърлителната част на гражданския иск. Релевирани са оплаквания за
постановяване на присъдата в обжалваните части в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Наложеното наказание ЛС е в явно
занижен размер, поради което е явно несправедливо и неправилно е приложено условното
осъждане. Алтернативно се моли в случай на неприемане доводите за явна несправедливост
на наказанието през изпитателния срок да се наложи една от пробационните мерки по чл.42
а ал.2 т.1 и 2 НК. Отхвърлителната част на гражданския иск е в противоречие с прогласения
в чл.52 ЗЗД принцип и така присъденото обезщетение не съответства на тежестта на
увреждането на здравословното му състояние. Моли се за изменение на присъдата, като се
увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание ЛС и се отмени приложението на
чл.66 НК, алтернативно – постановяване на една от пробационните мерки съгласно чл.67
ал.3 НК през изпитателния срок и цялостно уважаване на гражданския иск.
Доказателствени искания в жалбите не са направени.
Становището на прокурора е за потвърждаване на присъдата в наказателната част като
правилна и законосъобразна, а относно гражданската част предоставя на съда.
Повереникът на частния обвинител Ф.Р. – адв.Д. К.-П. пледира за определяне на
пробационна мярка в изпитателния срок, като се измени присъдата в наказателната част.
Относно гражданския иск адв.К. счита присъдената сума от **** лв. за несправедливо
занижена поради неотчитането на три оперативни намеси и продължително лечение
вследствие на причинената на доверителя й тежка телесна повреда, довела до пожизнена
необходимост от лекарствена терапия и силно ограничаване на бита на пострадалия, поради
което е налице допустимо основание за присъждане на по-високо обезщетение. Адв.К.
намира жалбата на подсъдимия за неоснователна поради липса на основания за изменение
на присъдата в негова полза.
Защитникът на подсъдимия адв.К.Д. пледира за отмяна на І-инстанционната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане поради неяснота на мотивите на присъдата, които
според защитата са в телеграфен стил и неправилно кредитиране показанията на св. Б..
Според защитата е неясно защо съдът е приел нанасяне на няколко удара от подсъдимия на
пострадалия, като свидетелите-очевидци твърдели за 1 нанесен удар и поддържа, че
инцидентът е станал по заяждане на пострадалия. Подсъдимият си е тръгнал, за да избегне
по-нататъшен конфликт с пострадалия, което е заявила св.Т. Д. и за защитата е неясно защо
съдът не е кредитирал показанията й. По тези съображения се пледира алтернативно, ако се
приеме наличие на извършено престъпление от съда, то да се преквалифицира по основния
състав за причиняване на тежка телесна повреда и да се намали размера на наказанието и на
уважения размер на гражданския иск .
В лична защита подсъдимият К.И. заяви, че миналият път е казал всичко и държи на
2
показанията си. Като последна дума заяви, че съжалява за случилото се и че се е подал на
провокацията на лицето, че не вижда вина и не е извършил нищо и не му е причинил това,
което впоследствие му се е случило и за което е обвинен. Заяви още, че е завършил в
чужбина, владее 4 езика, работи, не е престъпник, а нормален човек, че никога не е имал
пререкания, че живее в ***, бил е в чужбина, шофира от 20 години и никога не е имал
никакви проблеми.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери жалбите за допустими като подадена в законовия срок и от надлежна
страна, като жалбата на подсъдимия е неоснователна, а на частния обвинител – частично
основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия КР. Б. ИВ., ЕГН **********, от гр. *** е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.І във вр. с чл.128 ал.2 във
вр. с ал.1 НК – за това, че на 13.09.2017 г.в гр.***, на ул.“***“ , в района на кръстовището с
бул.“***“ , е причинил по хулигански подбуди тежка телесна повреда на Ф. КР. Р., от гр.
***, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота/черепно-
мозъчна травма, съставляваща остри масивни вътречерепни кръвоизливи с компресия на
мозъка/, като му е нанесъл удар с ръка/юмрук/ в областта на главата. При условията на чл.54
НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“за срок от 3 години, като изпълнението
му е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години и е осъден да заплати на
ЧО и граждански ищец Ф.Р. сумата от *** лв., представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху,
тази сума, считано от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над
*** лв. до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен.
Районният съд правилно в основните моменти е установил фактическата обстановка по
делото, с едно съществено различие, което ще се посочи по-долу и която фактическа
обстановка в настоящото решение ще се допълни с отделни релевантни детайли.
Подсъдимият КР. Б. ИВ. е неосъждан. В справката му за съдимост е вписано, че с влязло в
сила на 1.03.2016 г. Решение на КнРС по НАХД № 524/2014 г.е освободен от наказателна
отговорност и има наложено административно наказание по чл.78 а НК „глоба“ в размер на
1000 лв. , за извършено на 14.07.2013 г. престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК.
Не се спори, че на инкриминираната дата около 16,30 часа подс. И. управлявал лек
автомобил“Ф****“ с рег.№ ***, в който освен него била и св. Т. Д.а, идвайки в посока откъм
кв.“***“ по бул.“***“ в посока към т.нар.“женски мост“ в гр. ***. В противоположната
посока на движение - по бул.“***“, откъм магазин “***“ се движел в същото време и
пострадалият Ф.Р. с лекия си автомобил „***“ с рег.№ ***. При преминаването през
кръстовището между бул.“***“ и ул.“***“ подсъдимият направил маневра за завиване и
отнел предимството на пострадалия, като го изпреварил , минал пред него и му препречил
пътя странично, след което и двата автомобила спрели. От автомобилите излезли водачите
им – съответно подсъдимият и пострадалият - доближили се един срещу друг и си
3
разменили реплики на висок тон, което било възприето от свидетелите К., А., Б., И..
Спорният момент по делото е нанасял ли е удари подсъдимият на пострадалия и какво е
било поведението на пострадалия спрямо подсъдимия. Въззивният съд приема, че след
словесните реплики подсъдимият блъснал с двете си ръце пострадалия леко назад и веднага
след това много бързо го ударил с дясната си ръка много силно 2-3 пъти в лицето, за
разлика от приетото от І-инстанционния съд, че подсъдимият нанесъл само 1 удар на
пострадалия. Пострадалият нямал време да реагира и да се защити и веднага след
нанесените удари паднал назад по гръб на асфалта от изправено положение, без да се свлича
постепенно, като ударил главата си в асфалта и не помръдвал. Лежал на асфалта безжизнен
с изпънати ръце и крака по гръб с глава, насочена към магазина“****“.
Не се спори също, че веднага след инцидента подсъдимият напуснал местопроизшествието,
като се качил в колата си и потеглил“с бясно скорост“ по бул. “***“ в посока към
гостилница“***“.
Около пострадалия се струпали намиращите се в близост до инцидента лица – свидетелите
Б., А., К., И.а. Св.И.а се обадила на тел.112 за линейка. Видно от техническата експертиза на
в.л.П./на л.279-281 от делото на КнРС/ случайно преминаващи покрай мястото на
инцидента лица с коли също са подали сигнал на тел.112 за лежащ на земята човек – Б. и Н.
П.. Св.С. А. се обадил на тел.112, за да дойде полиция, линейката вече била дошла. Св.Б.
видял номера на колата на подсъдимия, който съобщил по-късно на полицията.
Благодарение на своевременното обаждане до полицията било разпоредено на полицаите
от област Кюстендил да следят и да спрат колата на подсъдимия - марка „***“ модел“*** с
рег.№ ***. Тя била установена на АМ“Струма“ от св.И. П., който при км 56 го спрял за
извършване на полицейска проверка. От извършената проверка установил, че лицето, което
управлява автомобила с посочените данни, е подсъдимият, като с него пътувала и
приятелката му Д. Х.. След това св.П. уведомил дежурния офицер в гр. Кюстендирл, като
поискал съдействие от АП-044 и на място пристигнали свидетелите С. Ш. и Р. Д.. Св. Ш.
извършил проверка на подсъдимия за алкохол и наркотици и пробата за алкохол и и теста
за наркотици били отрицателни. Тогава на място пристигнали полицаи от Кюстендил.
Подсъдимият бил задържан за 24 часа в РУ-Кюстендил.
На следващия ден св.Б. извършил разпознаване на подсъдимия, за което следствено
действие е съставен Протокол за разпознаване/вж л.63-65 от ДП/.
От СМЕ на в.л.д-р Николчев от 1.11.2017 г./ на л.80-83 от том І на ДП/ и от
допълнителната СМЕ от 9.03.2018 г./ на л.94-95 от том І на ДП/, изготвени в досъдебното
производство на база свидетелски показания и представените медицински документи от
МЦ“****.“ и УМБАЛСМ„***“ към този момент се установява, че на 13.0.2017 г.
пострадалия Ф. КР. Р. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия и кръвонасядане на меки тъкани на лицето в дясната му
половина; контузия, подкожен хематом и охлузване на кожата в лява теменнослепоочна
област; фрактура на черепа в областта на сисовидния израстък на лява слепоочна област с
кръвотечение от ляво ухо;
4
Мозъчно сътресение и мозъчна контузия, довели до пълно безсъзнателно състояние – кома
непосредствено след травмата;масивни вътречерепни кръвоизливи с компресия на мозъка –
субдурален вдясно и епидурален вляво, наложили оперативно лечение по
спешност/двукратна трепанация на черепа и евакуация на хематомите/, като
животоспасяващи операции. След лечението е останал костен дефект на черепа, планирано
последващо оперативно възстановяване- краниопластика 3 месеца след изписването му от
„*****“.
Описаната черепно-мозъчна травма е причинена по механизма на удари с или върху
твърди тъпи предмети и добре отговаря да е получена по време и начин, за които се
съобщава в материалите по делото – нанесени удари с юмрук в областта на лицето на
пострадалия, при което са получени мекотъканните контузии в тази област; последващо
падане назад и удар на лява слепоочнотеменна област на главата в пътната настилка, при
което е получена контузията на меките черепни обвивки в тази област и тежките черепно-
мозъчни увреждания.
Острите масивни /големи/вътречерепни кръвоизливи – субдурален вдясно и епидурален
вляво, притискащи/компресиращи/главния мозък и налагащи спешно оперативно лечение по
витални индикации формират медицинския признак ПОСТОЯННО ОБЩО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Това са остро протичащи
увреждания, които създават реална опасност за живота, не подлежат на самостоятелно
възстановяване/излекуване/ и неминуемо водят до смъртен изход. В случая смъртният изход
е избегнат само и единствено в резултат на оказаната своевременна високоспециализирана
медицинска помощ - оперативно отваряне на черепа, евакуация на хематомите и спиране
кръвотечението от увредените съдове.
Мозъчната контузия и мозъчното сътресение, довели до коматозното състояние
непосредствено след травмата, формират медицинския признак РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При тези увреждания също е налице
реална опасност от смъртен изход, но тази опасност е възможно да премине и
самостоятелно. Останалите увреждания формират медицинския признак РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ.128 И 129 НК.
От изготвената в съдебното производство пред І-инстанционния съд СМЕ с вх.№
4806/25.02.2020 г. на в.л.д-р П. Мл.И., специалист по нервни болести и неврохирургия по
списъка на СГС / на л.293-299 от делото на КнРС/ се установява, че на пострадалия е
оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ“****.“ – Кюстендил, където е диагностициран
с данни за остър субдурален хематом, спешно е интубиран и транспортиран за неврологично
лечение в Неврохирургична клиника на УМБАЛСМ“***“, където е опериран веднага.
Извършена е била декомпресивна десностранна фронтотемпорална краниотомия с евакуация
на субдурален хематом. При направената след 5 дни контролна КТ на главата е установен
голям епидурален хематом вляво темпоро-париетално, поради което е опериран веднага в
другата страна на главата с декомпресивна краниотомия вляво с евакуация на епидурален
хематом.Следоперативният период е протекъл благоприятно, проведена му е
5
възстановителна рехабилитация.
През м.януари 2018 г. е лекуван в МБАЛ – Видин за абсцес на външното ухо вдясно.
На 2.02.2018 г. е опериран отново в УМБАЛСМ“***“, при което на черепния му дефект е
направена автокраниопластика в дясната фронто-темпоро-париетална област с добър
следоперативен резултат.
Експертизата констатира в заключителната си част още, че през изминалите 2 години
след претърпяната травма и последващите 3 операции пострадалият се оплаква от
непостоянно главоболие, лека неустойчивост при ходене и затруднено изговаряне на някои
думи и по-сложни фрази. Приема антиконвулсивни лекарства с периодични прегледи от
невролози и ЕЕГ изследвания. Като окончателна диагноза епикризата сочи ПОСЛЕДИЦИ
ОТ ВЪТРЕЧЕРЕПНА ТРАВМА - ТРАВМАТИЧНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ-код Т 90.5 по МКБ
10.
Експертизата разяснява, че травмената енцефалопатия представлява остатъчно състояние
от органични мозъчни прояви на травмената болест на мозъка в нейната хронична фаза/след
прекарана контузия,закрити фрактури на черепа и проникващи наранявания на главния
мозък/. Нейната патолого анатомична база включва – образуване на груби колагено-
съединителнотъканни ръбци/последица от некроза на мозъчната тъкан/, гноен енцефалит,
менингоенцефалит, травмени кисти, травмени арахноидити и травмена хидроцефалия.
В мозъка на пострадалия е установена травмена киста при КТ изследване на 11.09.2018 г.
Увреждането на здравословното състояние на Р. се дължи на претърпяната травма на
13.09.2017 г. и периодът на възстановяване не е завършен. Налице са остатъчни нарушения,
частична моторна афазия и абнормни/ненормални/електроенцефалографски белези за
епилептична опасност от развитие на травмена епилепсия. Всички тези функционални
нарушения изграждат диагнозата Травмена енцефалопатия. Периодът на възстановяване
продължава и не е завършен.
Вследствие на така описаната телесна повреда пострадалият Ф.Р. е бил освидетелстван от
ТЕЛК. С първото ЕР № 2023 от 156 заседание на ТЕЛК от 26.09.2018 г./ на л.143 от делото
на КнРС/ е установена 50% намалена работоспособност със срок за преосвидетелстване от 1
година С последващото ЕР № 1588 от заседание № 136 от 27.09.2019 г. на ТЕЛК/на л.209 от
делото на КнРС/ е установен същия намален процент на работоспособността на
пострадалия – 50% и този път е определен 3-годишен срок за преосвидетелстване.
От комплексната психолого-психиатрична експертиза/ на л.117-123 от том ІІ на ДП/ е
установено, че подсъдимият не е действал в състояние на афект и силно раздразнение.
Експертизата сочи, че поведението на подсъдимия в контекста на съобщеното за вербална
заплаха от пострадалия, в нито един момент не съдържа описание на емоционални
преживявания, които са валидни за признаване състояние на афект, в смисъл на силна
раздраза. В подкрепа на този извод според експертизата са не само свидетелските показания,
но и поведението на подсъдимия след инцидента – той е запазил самообладание пред
приятелката си, качил се е в колата си и е продължил пътя си, като е запазил самообладание
6
и пред органите на полицията малко по-късно.Дори се е опитал да прикрие случилото се,
като е твърдял пред св.П., че пътува от гр. Благоевград и не е бил в гр. Кюстендил.
Районният съд е посочил доказателствата, които е кредитирал и въз основа на които е
установил фактическата обстановка и доказателствата, които не е кредитирал и основанията
му за това, които правни изводи се споделят от настоящия състав. Законосъобразно и
обосновано І-инстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите-очевидци, които
не познават нито подсъдимия, нито пострадалия и които случайно са станали неволни
свидетели на случая. Това са свидетелите Б., Н. И., К. К., С. А. и В. Д.. Предвид обаче
възприетото от въззивния съд, че подсъдимият е нанесъл 2-3 удара на пострадалия и от това
той е паднал по гръб на асфалта, следва по-подробно да се анализират показанията на
посочените свидетели. Законосъобразно са кредитирани показанията на св.Б. от досъдебното
производство, а не тези от съдебното следствие., защото изнесеното с тях се подкрепя
изцяло от кредитираните показанията на другите свидетели-очевидци. А заявеното от
свидетеля Б., че показанията му от ДП били дописани от разследващия, следва да се
възприеме като опит за оневиняване на подсъдимия. За това си необосновано отричане от
първите показания свидетелят е осъден за престъпление по чл.290 НК – със споразумение.
Но не осъждането му е определящо, за да се кредитират показанията му от ДП. На първо
място, тези показания са дадени на 14.09.23017 г., което е на следващия ден след инцидента
и оттогава спомените за станалото са били най-пресни. На следващо място, именно св.Б. е
лицето, съобщило номера на колата на подсъдимия и благодарение на него той е издирен. И
на следващо място, този свидетел е бил в непосредствена близост до мястото на инцидента
и пряко е възприел събитията преди , по време на и след инцидента – посоката на движение
на колите на подсъдимия и пострадалия, засичането на пострадалия от подсъдимия,
разменените реплики между тях и нанесените 2-3 удара от подсъдимия на пострадалия,
падането на последния на асфалта и напускането на мястото от подсъдимия, както и
състоянието на пострадалия след падането му.
Св. Б. е извършил на 14.09.2017 г. и разпознаването на подсъдимия, за което е съставен
съответния Протокол за това процесуално- действие. Правилно І-инстанционният съд не е
кредитирал и показанията му в съдебното следствие, че присъствалият полицай му е казал да
посочи № 2, който, видно от снимковият материал е подсъдимият, по две причини: Първо, в
протокола за разпознаване, подписан от св.Б., не е отразено негово възражение относно
извършеното действие. Второ, на това действие са присъствали поемни лица и разпитаното
като свидетел едно от тях –св.С. Д.е заявила, че твърдяното от св. Б.е невярно.
Но предвид възраженията на защитата въззивният съд счита за необходимо да посочи, че
идентичността на подсъдимия с лицето, нанесло злополучните удари на пострадалия, е
безспорно установена дори само от показанията на останалите свидетели –очевидци А., К. и
И.а. Те са го посочили като лицето, управлявало автомобила“Ф****“, модел“***“. А че
именно подсъдимият е лицето, управлявало този автомобил, е установено и от показанията
на свидетелите М., К., Ж. и Д.. А тези свидетели са посочени от подсъдимия.
Законосъобразно са кредитирани показанията на св.С. А.- пазач на строителен обект в
7
близост до мястото на инцидента и лично възприел случващото се. Неговите показания
напълно съвпадат с показанията на св.Б., който е бил на по-близко разстояние до мястото на
инцидента, относно начина на движение на автомобилите на подсъдимия и пострадалия
преди инцидента, словесната разправия, нанесените 3 удара от подсъдимия на пострадалия.
Този свидетел се е обадил на тел.112 за изпращане на линейка и полиция и е съобщил, че
веднага след падането на пострадалия „другият мъж“, т.е. подсъдимият, изтичал и се качил
в автомобила си и го подкарал с „бясна скорост“ в посока към ресторант “***“.
Законосъобразно са кредитирани от І-инстанционния съд и показанията на св.И.а и К.,
майка и дъщеря, минавали в този момент в близост до мястото на инцидента, които идвали
откъм сладкарница“*****“ и които добросъвестно от разстоянието, на което са били, са
изложили възприетото от тях. Св.К. е заявила, че нанесените удари на пострадалия са били
няколко, в главата и са били много силни удари, от които пострадалият паднал по гръб на
асфалта и си ударил главата и че „другият мъж“ бързо се качил в автомобила си и тръгнал
много бързо. Св.И.а е посочила марката на двете коли и е заявила, че „мъжът от **** удари
другия с юмрук в лицето, удари го поне 2 пъти…с ръка, свита в юмрук, ударите бяха много
силни, защото замахваше силно“.
Както е видно, всички свидетели-очевидци абсолютно категорично са заявили, че
нанесените удари от подсъдимия, който е управлявал л.а.“****“, на пострадалия са били
много силни и са били няколко на брой, поне 2-3 удара. Затова именно въззивният съд прие,
че нанесените от подсъдимия удари са били повече от един, а именно – два или три удара и
са били много силни.
Показанията на св.В. Д. също законосъобразно са кредитирани от КнРС, тъй като
изнесеното с тях, макар и да е далеч по-кратко от показанията на горепосочените свидетели,
кореспондира изцяло с тях.
Показаинята на полицейските служители Ц., П. и Т. правилно са кредитирани като
обективни. Те допълват фактологията непосредствено след деянието.
Показанията на тези свидетели отделно от изложеното за тяхната непротиворечивост се
подкрепят изцяло и от СМЕ на в.л.д-р Н., която също е кредитирана от КнРС изцяло като
обективна, установяваща вида и механизма на причинените на пострадалия увреждания.
Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от заключението на техническата
експертиза на в.л.П., също кредитирана изцяло, относно изнесеното с тях за обажданията на
тел.112 - за съобщаването за инцидента и за викане на линейка и полиция.
Правилно и законосъобразно І–инстанционният съд не е кредитирал показанията на
свидетелите К., М., Д. и Д. относно механизма на нанасяне на телесната повреда. В
допълнение следва да се посочи, че причината за това е не защото те са свидетели, посочени
от подсъдимия, а защото описаният от всички тях начин на причиняване на телесната
повреда на пострадалия се отхвърля от първата СМЕ на в.л.д-р Н. и е в противоречие с
кредитираните за достоверни и обективни показания на случайните свидетели-очевидци,
съобщили добросъвестно и абсолютно непротиворечиво за нанесени силни няколко удара с
8
юмрук в лицето на пострадалия от подсъдимия. Затова показанията на свидетелите К., М.,
Д. и Д. в преобладаващата им част се възприемат от въззивния съд като заинтересовани и
целящи оневиняването на подсъдимия. Единствено в частта им, че първоначално
подсъдимият хванал пострадалия за раменете първоначално и го блъснал леко назад тези
показания са достоверни, понеже за това действие на подсъдимия са съобщили и
свидетелите –очевидци, чиито показания са кредитирани.
Обясненията на подсъдимия правилно са преценени като защитна теза поради
опровергаването им от всички кредитирани доказателства в тяхната съвкупност.
При така установеното по несъмнен начин от фактическа страна, след извършения
обстоятелствен анализ на доказателствата, допълнен в настоящото решение,
законосъобразно районният съд е приел от правна страна, че обвинението е доказано от
неговата обективна и субективна страна, какот изисква разпоредбата на чл.303 НПК.
Въззивният съд споделя доводите на І–инстанционния съд, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.131 ал.1 т.12
във вр. с чл.128 ал.2 вр. с ал.1 НК.
Относно авторството и обективната съставомерност на обвинението въззивният съд
намира за необходимо да изложи и собствените си съображения.
Авторството на престъплението е доказано по несъмнен начин, както изисква
разпоредбата на чл.303 НПК от кредитираните показания на свидетелите-очевидци Б., А.,
И.а, Би. Ц., И. П.. Св. Б. от най-близко разстояние е наблюдавал случващото се, той е
посочил номера на автомобила на подсъдимия – „****“рег. № ****, като не е запомнил
последните цифри. Свидетелят е идентифицирал подсъдимия като“по-младият мъж от
****“. Св.А. също е посочил марката и модела на управлявания от подсъдимия автомобил -
„****“ и е идентифицирал подсъдимия като“ мъжа от голфа“. Св.И.а е описала физически
„мъжа от фолксвагена“ и като извършител на деянието е посочила „шофьора на
фолксвагена“. Св.И. П. е човекът, който е установил автомобила на подсъдимия на
АМ“Струма“, спрял го е и е информирал колегите си от Кюстендил, че е установил
търсения от тях автомобил. А св.Б.Ц. е един от участниците в екипа, сформиран за
провеждане на ОИМ и е заявил, че от направената справка въз основа на съобщения номер
на автомобила било установено, че автомобилът се ползва от подсъдимия КР. Б. ИВ.,
известен му като лице с прякор “****“. Авторството е безспорно установено и от
извършеното разпознаване на подсъдимия от св.Б. на следващия ден – 14.09.2017 г., за което
по надлежния процесуален ред е съставен протокол за разпознаване на лица и предмети и
снимковия материал към него/на л.63-65 от ДП/
Въззивният съд споделя доводите на І–инстанционния съд, че от обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението с правна
квалификация чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.128 ал.2 вр. с ал.1 НК – че на 13.09.2017 г. в
гр.К***, на кръстовището на ,л.“****“ и бул.“****“ подсъдимият К.И. е причинил по
хулигански подбуди тежка телесна повреда на Ф. КР. Р., изразяваща се в общо разстройство
на здравето, опасно за живота/черепно-мозъчна травма, съставляваща остри масивни
9
вътречерепни кръвоизливи с компресия на мозъка/, Единствената разлика при възприемане
механизма на причиняване на това телесно увреждане между районния съд и настоящият
състав е, че това увреждане според въззивния съд, е причинено чрез нанасяне на силни
удари с юмруци – не по-малко от 2-3 - в областта на главата/ а не с един удар, както е
посочил във възприетата фактическа обстановка районният съд/.
Нанасянето на ударите от подсъдимия на пострадалия е безспорно установено от
показанията на свидетелите-очевидци Б., А., И.а, които са идентифицирали подсъдимия
като“мъжът от фолксвагена“ и техните показания са подкрепени от показанията на
свидетелките К. К. и В. Д.. Всички свидетели са категорични, че лично са възприели
нанесените удари от подсъдимия на пострадалия, както и че тези удари са били много силни
и че са били най-малко 2-3 удара с юмрук. Свидетелите също така са категорични,
че“другият мъж“, на когото са нанесени ударите, непосредствено преди нанасянето им е
стоял прав срещу подсъдимия, с ръце покрай тялото и не е имал време да реагира, тъй като
ударите са нанесени изненадващо и за твърде кратко време. Свидетелите също са
единодушни, че пострадалият е паднал след последния удар от изправеното положение, в
което е стоял срещу подсъдимия, и е паднал на асфалта от това положение, без да се свлича
или както е казала св.И.а:“Падна прав като върлина“. Свидетелките К. и И.а в унисон с
показанията на останалите трима свидетели също са посочили, че единият мъж, по-младият,
е нанесъл няколко силни удара с юмруци в лицето на другия мъж, който от нанесените
удари паднал назад по гръб и си ударил главата в настилката на пътя. След падането си на
асфалта пострадалият останал безжизнен, не реагирал и не помръдвал. А самият пострадал,
разпитан като свидетел пред районния съд, е заявил, че не помни нищо от случилото се.
Причинената на пострадалия тежка телесна повреда е подробно описана в първата СМЕ
на в.л.Д-р Н. и подробно се описа в горното изложение, както по вид, така и по медицинския
критерий, който покрива и който я квалифицира като тежка телесна повреда по см.на
дефиницията на чл.128 ал.2 НК. Описаният механизъм на причиняването й е идентичен с
изнесеното от кредитираните свидетелски показания.
Според изготвената в съдебното производство пред І-инстанционния съд СМЕ
окончателната диагноза на пострадалия е – травмена енцефалопатия, като периодът на
възстановяване не е завършен.
Настоящият състав се солидаризира изцяло с изнесеното от районния съд относно
наличието на хулигански подбуди, изразили се в предприемане от подсъдимия на действия
срещу непознато лице, с което подсъдимият е нямал какъвто и да било конфликт и тези
действия са предприети на обществено място, по незначителен повод. Отделно от това
следва да се посочи, че пострадалият с нищо не е провокирал подсъдимия. Безспорно се
установи, че той е стоял срещу подсъдимия, а ръцете му са били пуснати покрай тялото и
силните удари са нанесени изненадващо от подсъдимия, без пострадалият да има някаква
възможност дори за предпазна реакция. И не на последно място следва да се посочи, че за
т.нар. пътен инцидент именно подсъдимият е засякъл пострадалия, а не обратното. Предвид
тези безспорни обстоятелства е обоснован и законосъобразен извода в мотивите на
10
присъдата, че подсъдимият е проявил агресивно поведение на незачитане на личната
неприкосновеност, от една страна и от друга страна – демонстрация на несъобразяване с
установените морални правила за поведение в обществото, което формира квалифициращия
признак „хулигански подбуди“ по см.на чл.131 ал.1 т.12 НК.
Следва да се посочи още един много важен факт в подкрепа на гореизложеното за
правилността на възприетата в присъдата правна квалификация на деянието. От назначената
комплексна психолого-психиатрична експертиза е установено, че в механизмите на
деянието липсват данни за наличие на силна раздраза, която да води до влошаване на
възможността за контрол извън съзнанието.
Правилно е приел районният съд от субективна страна, че престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, който извод е направен от обективно
извършените от подсъдимия действия. В допълнение следва да се посочи, предвид
изнесеното в комплексната психолого-психиатрична експертиза, че прекият умисъл е в
проявната форма на внезапен умисъл. Но е безспорно, че подсъдимият е действал при пряк
внезапен умисъл, насочвайки съзнателно силните си юмручни удари в главата на
пострадалия, като е съзнавал отражението им върху здравето на пострадалия и след като
последният е паднал безжизнен на земята, подсъдимият хладнокръвно се е качил в колата си
и е напуснал мястото „с бясна скорост“, както е заявил единият от свидетелите.
При така установеното от фактическа и правна страна настоящият състав намира
наложеното на подсъдимия наказание“лишаване от свобода“ в минималния законов размер
от 3 години, с приложение на чл.66 ал.1 НК за максималния изпитателен срок от 5 години,
за законосъобразно определено при условията на чл.54 НК и за справедливо. Липсват
основания за определяне на наказанието при усл.на чл.55 ал.1 т.1 НК поради липса както на
многобройни, така и на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. И
въззивният съд намира, че с този размер на наказанието ЛС и с отлагане на изпълнението му
за максималния изпитателен срок в най-пълна степен ще се постигнат целите на
специалната и генерална превенция по см.на чл.36 НК, както е приел І-инстанционният съд.
В тази връзка въззивният състав намери за неоснователен довода във въззивната жалба на
частния обвинител за отмяна приложението на чл.66 НК. Това е така, защото правният
статус на подсъдимия е неосъждан. Предвид обаче фигуриращото в справката му за
съдимост наказание по чл.78 а НК за подобно по вид престъпление, въззивният състав прие
размера на изпитателния срок за най-съответен на тежестта на извършеното престъпление и
на целите по чл.36 НК. Не се споделя и довода в жалбата на частния обвинител за налагане
на пробационна мярка през изпитателния срок по съображения, че това не би спомогнало по
безсъмнен начин за превъзпитанието на подсъдимия, от една страна и от друга страна – би
му попречило да реализира ефективно трудова дейност, каквато има данни той да упражнява
и която е абсолютно необходима с оглед уважения частично граждански иск.
По тези съображения въззивният съд намери присъдата в наказателно-осъдителната й част
–признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и вида и размера на
наложеното му наказание – за законосъобразна и справедлива. Липсват сочените в двете
11
жалби основания за изменяване на присъдата в тази й част, както и други такива в резултата
на извършената служебна проверка. Затова в посочената част присъдата следва да се
потвърди като правилна, законосъобразна и обоснована.
Присъдата обаче следва да се измени относно посочения в диспозитива й механизъм на
причиняване на причинената на пострадалия телесна повреда, тъй като се установи
безспорно, че тя е причинена от насени удари/повече от един/ с юмрук от подсъдимия на
пострадалия/както правилно е посочено и в ОА/, а не както е посочено в диспозитива/и във
фактическата обстановка на мотивите/ - удар с ръка/юмрук/. Това изменение е за същото
еднакво наказауемо престъпление и ще се извърши на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК, без
това да налага промени в присъдата относно вината и размера и вида на наложеното
наказание.
С горното изложение съдът отговори защо намира доводите на защитата за отмяна и
изменение на присъдата за неоснователни, като се допълва в тази връзка и следното: С
цялото горно изложение настоящият състав изложи съображенията си защо не споделя
защитната теза за неправилност и незаконосъобразност на проверяваната присъда. Относно
квалификацията на деянието – защо телесната повреда е причинена по хулигански подбуди-
се изложиха съображения на съответното място в горното изложение. Относно субективната
страна – че престъплението е извършено при пряк внезапен умисъл също се посочи по-горе.
Няма противоречия в ОА, твърди защитата, без да посочва междувпрочем конкретни такива.
Не се споделя защитната теза, че мотивите на І-инстанционния съд били телеграфни и
противоречиви. Посочи се единственото различие във фактическата обстановка, приета от
въззивния съд и посоченото в мотивите на проверяваната присъда за броя на причинените
на пострадалия удари. Това обаче по никакъв начин не се отразява на правилността на
присъдата, а допуснатата неточност в нея ще се отстрани с настоящото решение. А относно
това кои свидетелски показания се кредитират и защо І-инстанционният съд се е обосновал
законосъобразно и мотивирано, както изисква разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК и подробни
съображения в тази насока се изложиха на съответното място в настоящото решение.
Относно показанията на св.Б. следва отново да се посочи, че се кредитират показанията му
от ДП не защото той е осъден със споразумение за престъпление по чл.290 НК, а защото
тези му показания- от ДП- се подкрепят и кореспондират с всички кредитирани
доказателствени средства на останалите свидетели-очевидци. За доказателствената стойност
на показанията на св. К. се изложиха подробни съображения по-горе, а такива се съдържат и
в мотивите на проверяваната присъда и се подкрепят от въззивния съд – че нейните
показания, макар и от малко по-далечно разстояние да е наблюдавала случващото се, също
се подкрепят от кредитираните гласни доказателствени средства. Невярно е твърдението, че
всички свидетели са съобщили за един нанесен удар от подсъдимия на пострадалия, което
подробно беше вече обсъдено и именно в това е различието във фактическата обстановка, в
тази й част, която е възприета от І–инстанционния и въззивния съд.С нищо не е нарушен
чл.107 ал.3 НПК в І-инстанционното производство. Относно обясненията на подсъдимия,
доколкото те не се подкрепят, а категорично се опровергават от кредитираните
12
доказателства, правилно са възприети от районния съд като защитна теза. Съдът не
възприема защитния довод, че подсъдимият се качил в колата си и си тръгнал, за да избегне
по-нататъшен конфликт с пострадалия. Защото подсъдимият си е тръгнал едва когато
пострадалият от изправено положение е паднал безжизнен на асфалта, което абсолютно
безпротиворечиво е установено от свидетелските показания. Т.е. след като е вече
пострадалият е паднал, няма как подсъдимият да очаква бъдещ конфликт с паднал на земята
безжизнен човек. Невярно е и твърдението за липса на коментар на показанията на св.Т. Д..
Районният съд е посочил защо не кредитира нейните показания и тези му доводи са
правилни и законосъобразни и се подкрепят от настоящия състав. По всички изложени
съображения съдът не намира основания да преквалифицира престъплението по основния
състав за причинена тежка телесна повреда. Защото всички събрани и безпротиворечиви
доказателства сочат на безспорното наличие на хулигански подбуди, посочени и от
районния съд, и в настоящото решение по-горе, поради които е причинена тежката телесна
повреда на пострадалия. Затова квалификацията на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 пр.І
във вр. с чл.128 а.2 НК е правилна и законосъобразна.
Относно гражданската част на присъдата въззивният съд намира следното: безспорно е,
че с престъплението на гражданския ищец е причинен деликт, както законосъобразно е
приел и І-инстанционният съд, към чиито съображения се допълва следното: Налице са
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. На гражданския ищец е
причинена вреда, изразила се в причинената му тежка телесна повреда, подробно посочена и
анализирана в настоящото решение. Налице е също причинна връзка между причинената
вреда и противоправното поведение на подсъдимия, който по хулигански подбуди, без
никакво предизвикване или провокация от страна на пострадалия му е нанесъл два-три
силни удара с юмрук в лицето.
Предвид начина на извършване на престъплението и на поведението на подсъдимия след
извършването му, от една страна и от друга страна – предвид тежестта на причиненото
увреждане, от което пострадалият все още се възстановява и инвалидизацията му с 50%
намалена работоспособност настоящият съд намира уважената част от гражданския иск за
сумата от *** лв. за занижена. Затова въззивният състав намира, че най-съответна на
прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинени
неимуществени вреди би била една сума от *** лв. Тази сума в най-пълна степен би
репарирала причинените неимуществени вреди от престъплението, изразили се в коренна
промяна на начина на живот на пострадалия на неговата към настоящия момент възраст от
48 години, продължаващия и към момента възстановителен период и прогнозите за
бъдещето с причинената травма, подробно посочени в СМЕ от съдебното производство.
Затова присъдата в отхвърлителната гражданска част за разликата над *** лв. до *** лв.
ще се отмени и иска с правно основание ще се уважи за още **** лв., или за общо *** лв. В
останалата отхвърлителна част – за разликата на *** лв. до претендираните *** лв.
присъдата ще се потвърди. Посоченото увеличение е възможно, защото има жалба от
частния обвинител и граждански ищец.
13
Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на гражданския
иск от 400 лв. по сметка на КнОС.
В останалата наказателно-осъдителна част – относно признаването на подсъдимия за
виновен и наложеното му наказание, както и в отхвърлителната гражданска част за
разликата над **** лв. до претендираните *** лв. присъдата като правилна и
законосъобразна следва да се потвърди.
На основание изложеното и разпоредбите на чл.337 ал.1 т.2 във вр. с чл.334 и чл.338
НПК, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260016/25.03.2021 г. на Кюстендилския районен съд, постановена
по НОХД № 1198/2018 г. по описа на съда в наказателната част относно механизма на
причиненото увреждане като приема, че причинената по хулигански подбуди тежка телесна
повреда на Ф. КР. Р. по чл.131 ал.1 т.12 предл.І във вр. с чл.128 ал.2 НК, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, от подсъдимия КР. Б. ИВ., ЕГН ********** е
причинена чрез нанесени удари с юмрук в областта на главата.
ОТМЕНЯ Присъдата в отхвърлителната част на гражданския иск за разликата над
30 000 лв. до 40 000 лв. и в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КР. Б. ИВ., ЕГН ********** да заплати още /десет хиляди/ лв. на Ф. КР.
Р., за причинените му с престъплението по чл.131 ал.1 т.12 пр.І във вр. с чл.128 ал.2 НК
неимуществени вреди, като дължимото обезщетение за неимуществени вреди е глобално
**** лв.
ОСЪЖДА КР. Б. ИВ., с посочени лични данни, да заплати по сметка на Кюстендилския
окръжен съд д.т. в размер на 400 лв. съразмерно уважената част на гражданския иск.
В останалата наказателно-осъдителна и гражданско-отхвърлителна част потвърждава І-
инстанционната присъда.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14