Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
гр.Бургас, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4845 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Д.Б.Ч. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Г.К.
– БАК, със съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 20-0769-003329/16.09.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
НП като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административнонаказателната процедура. На първо място се твърди, че не са били
спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и че водачът не е подписвал декларация
по чл. 188 ЗДвП. На второ място се посочва, че не е изпълнена процедурата,
разписана в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (Наредбата), без обаче да се
посочва конкретни пороци. Други доводи не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощник – адв. К. – БАК, която заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи с изключение на твърдението, че
жалбоподателят не е попълвал декларация по чл. 188 ЗДвП. Допълва, че е налице
разминаване между номера на снимката, послужила за издаване на НП и номерата на
снимките, посочени в протокола по чл. 10 от Наредбата. Счита, че това е
съществено нарушение, което е опорочило цялото производство, поради което и
пледира за отмяна на НП изцяло.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено
становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е
неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се
доводи в подкрепа на тази теза, като се достига до извод, че НП съдържа всички
изискуеми реквизити, съставено е при спазване на процедурата за това, а
наложеното наказание е правилно индивидуализирано.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8 НП е
връчено на 21.10.2020г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското
клеймо - 27.10.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.02.2020г. в 13:42
часа, в община Бургас на път І-9, км. 247+800, в посока от ПВ „Юг” (пътен възел
„Юг”) към кв. ***, техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „ARH CAM S1“ с фабр. № 11743D1, разположено
на пътния участък (т.нар. „тринога“), засякла и заснела, движещ се в указната посока
със скорост от 142 км/ч. лек автомобил „***” с рег. № ***. На това място от пътя
имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/час. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 0041098”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Р.И., който от записания
файл, установил, че заснетият автомобил „***” с рег. № ***, е собственост на лизингово
дружество „***“ ЕАД, а ползвател на автомобила е друго дружество – „***“ ЕООД, както
и че скоростта следва да се счита на 137 км/час (след приспаднатия толеранс от
3 % в полза на водача).
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“ с фабр. № 11743D1, към датата на заснемане на нарушението
било годно и калибрирано, видно от приложените по делото писмо (л. 7) и Протокол
за проверка (л. 7 гръб).
За използването на
мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 24), в който обаче като номер на първото
статично изображение бил посочен „10189“, номер на последното „10212“, а като
общ брой, установени нарушения бил посочен „13“.
За констатираното
св. И. пристъпил към съставяне на АУАН, като преди това изпратил до 02
РУ-Бургас по делегация покана до управителя на дружеството-ползвател на
автомобила „***“ ЕООД за попълване на Декларация по чл. 188 ЗДвП. С докладна записка от 10.02.2020г. било
отговорено, че управителят живее в гр. София и следва писмото да се адресира до
там. С писмо от 10.03.2020 св. И. поискал съдействие от колегите си от 06 РУ-СДВР,
за призоваване на управителя и попълване на декларацията. На писмото било
отговорено с докладна записка, че на 18.03.2020г. адресът е бил посетен, но
управителят е заявил, че ще съдейства след отпадане на извънредното положение,
защото е притеснен за живота си.
На 15.05.2020 г.
(след отпадане на извънредното положение) св. И. повторно изпратил писмо за
съдействие до 06 РУ-СДВР, като този път на 28.05.2020 г. управителят попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на посочената дата автомобилът
е бил управляван от жалбоподателя Ч.. На 01.06.2020г. Ч. на свой ред попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която потвърдил, че действително той е управлявал
автомобила.
При това положение
и с оглед декларираните обстоятелства на 27.07.2020 г. св. И. съставил срещу Чепаов АУАН с бл. № 777260, като квалифицирал нарушението
като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама
свидетели, като след подписването му бил изпратен по делегация за връчване.
На 19.08.2020г.
жалбоподателят бил призован в РУ-Созопол и му бил връчен процесният АУАН, който
той подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не
били депозирани.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН
на 16.09.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП
наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
(запис).
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор
„Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 16.09.2020г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор
„ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон.
Противно на
становището на жалбоподателя административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Нарушението е установено посредством техническо
средство. Към този момент на наказващия орган е известно единствено моторното
превозно средство, с което то е извършено, но не и нарушителят, а срокът по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на
установяване на последния. Самоличността на нарушителя се установява при
изпълнение на процедурата по деклариране от страна на собственика/ползвателя за
лицето, което е управлявало автомобила. Едва с представяне на декларацията,
съдържаща данни за лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният
срок за съставяне на АУАН. В случая този срок е спазен - декларацията по чл.
188 ЗДвП е попълнена на 28.05.2020 г., а актът е съставен на 27.07.2020 г. В
срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е издадено и наказателното постановление (на 16.09.2020
г.). По тези съображения съдът приема, че давностните срокове за ангажиране на
отговорността на нарушителя са спазени. Изрично в горния смисъл е и практиката
на касационната инстанция по напълно аналогични казуси – Решение № 190/06.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 2838/19г. на АдмС-Бургас.
Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Действително АУАН
е бил съставен в отсъствие на нарушителя, без преди това той да е бил поканен
да се яви за съставянето му – т.е. допуснато е нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
Въпреки това от данните се установява, а и няма спор, че АУАН е бил връчен на жалбоподателя,
с което е била осигурена възможност му да се запознае с неговото съдържание и
да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, които да бъдат
взети предвид от АНО, преди да се произнесе по преписката – нещо което
съзнателно не е сторено. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива
нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното
лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението
и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в
преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е
наложена законосъобразно. В тази насока е и константната практика на
съдилищата, в това число и на АдмС-Бургас, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас
по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение №
1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
790/2016г., Решение №1035 от
12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г.
на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.,
като съдът изрично следва да цитира и Решение
№ 1168/17.09.2020г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 1478 2020г., където се
приема следното: „…така констатираното
нарушение обаче не е съществено, доколкото нарушителят е грамотно физическо
лице - положило собственоръчно подписа си при връчване на АУАН. Исторически,
смисълът на присъствието на адресата на АУАН при съставянето му е с оглед
защита правата и интересите на физическите лица в хипотези на неграмотност,
недъгавост и др., когато с думи и жестове същите непосредствено пред
актосъставителя могат да направят гласни или жестомимични
възражения, които той е длъжен да отрази. Тази форма на процесуална защита
обаче е ирелевантна касателно грамотните физически лица, които могат да се
възползват от разпоредбата на чл.44 ЗАНН, според която освен възраженията при
съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. В този случай, констатираното процесуално
нарушение попада в хипотезата на чл.53, ал.2 ЗАНН, според която НП се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин, извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина…“
По същество следва
да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19
от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа
система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като
законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава НП. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и
системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното писмо (л. 7) – мобилната
система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране
на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а
операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед
на качеството на заснетия видеоматериал.
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (път І-9, км. 247+800, в посока от ПВ „Юг” към кв. ***), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. От писменото доказателство – Протокол по чл. 10, безспорно се установява, че към датата и часа на проверката пътният знак за ограничение е бил наличен и водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения. Приложена е и снимка на техническото средство (л. 24 гръб), така както предписва разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.
Мястото за контрол
не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6
от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба
8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 01.02.2020г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
Действително съдът констатира, че неправилно в този протокол са били отразени номерата на първото и последното статично изображение, както и общия брой на заснетите нарушения, но отдава това на техническа грешка. Този пропуск не отрича наличието на представената снимка към ЕФ, която е датирана и има номер, вкл. в която е отразен номера на средството за измерване с фабричен номер. Във въпросната снимка е отразено точното разположение на техническото средство, измерената скорост и изображение на процесния автомобил. Приложения снимков материал не е оспорен от жалбоподателя. Протоколът по чл. 10 от Наредбата съдържа всички останали реквизити и е придружен с изискуемата снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Тоест, единствено несъответствието в номерата на първото и последното статично изображение и техния общ брой, в конкретиката на фактите – не разколебава и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия материал /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП – официалният документ служи за доказване на факти от предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/. Преценката за същественост на сгрешените реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени коректно реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката, а и с гласните доказателствени средства – показанията на актосъставителя И. /в този смисъл - Решение № 1036 от 19.06.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1090/2020 г./
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че безспорно се доказва извършеното нарушение от обективна страна, като възраженията на жалбоподателя в обратната посока, се оценят от съда като неоснователни.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от
материалите по делото той е декларирал, че е управлявал МПС-то него ден, поради
което и правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, съгласно която при превишаване на скоростта над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 57 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е определен на 750 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач (л. 27-29) това далеч не е първо нарушение на правилата на ЗДвП на Ч.. До дата на деянието той вече е бил санкциониран с общо 28 фиша и 14 НП, преимуществено за нарушения свързани със скоростния режим, което го характеризира като системен нарушител по ЗДвП и завишава обществената му опасност до степен, изключваща приложението на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
Към
момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ,
бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
с оглед изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на АНО, но
той не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се
произнесе по възлагането им.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0769-003329/16.09.2020г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП на Д.Б.Ч. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.