Решение по дело №1354/2022 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 129
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20221410101354
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Б.С., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101354 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Струга“ № 35, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес за
призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2,
ап.11 против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“Александър
Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от
управителите И.В.Д. и Д.В.Н., с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД
вр.чл.22 от ЗПК, с която е поискала съдът да постанови решение, по силата на
което да се обяви нищожността на целият договор за потребителски кредит
сключен от разстояние № 1118700/31.01.2022г. между А. К. К. и "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК,
като противоречащ на закона.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли първоначалният
/главен/ иск, то съдът да обяви нищожността на клаузата на чл.5 от договора
за потребителски кредит сключен от разстояние № 1118700/31.01.2022г.
между А. К. К. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл.22 от ЗПК
вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД
вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, чл.19 от ЗПК.
Поискала е съдът да й присъди направените по делото разноски.
1
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от
ЗПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника “ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.С., чрез пълномощника си адв.Е. Ц. от САК е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани по изложените в него
съображения.
Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със
соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни
изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и е
посочен твърд лихвен процент.
Излага и допълнителни съображения за неоснователност на
претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е изслушана
СКЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като
обосновано и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в
писменият отговор и в с.з. и след преценка на събраните в хода на
процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата в исковата молба навежда твърдения, че на 31.01.2022г. между
нея и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на финансови
услуги (заем) от разстояние № 1118700/31.01.2022г. съгласно който да й бъде
предоставена сумата от 6000,00 лв., която тя следвало да върне на 18 месечни
вноски, в общ размер на 8100,00 лв., при лихва от 2100,00 лв., при ГЛП
35,00% и ГПР 49,66%.
Съгласно чл. 5 от сключения договор за кредит ищцата е сключила
договор за гаранция (поръчителсво) с „Фератум Банк“ за обезпечаване на
вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това сумата от
5940,00 лв., разпределена на 18 месечни вноски, включени към месечните
вноски по договора за кредит.
Сочи се също, че договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от
2
разстояние № 1118700/31.01.2022г. е нищожен поради противоречие със
закона, а в условията на евентуалност – че клаузата на чл. 5 от него за
обезпечаване вземането по цитирания договор за кредит, е нищожна поради
заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, като е
отправено искане за обявяване на тази нищожност.
Посочва, че е нарушена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
в договора е посочена само общата стойност на ГПР, без да е налице ясно
разписана методика на формиране на ГПР и какво точно е включено в него.
Твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване на чл.19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата от 5940,00 лв., която се дължи по договора за
гаранция/поръчителство/ не е включена в ГПР и ГЛП, а тази дейност
представлява такава по управление на кредита и следва да бъде включена.
Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и
е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да
не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността
на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК.
В условията на евентуалност, ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от
договора е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство
представлява условие за отпускането на кредита, като това водило до
нееквивалентност на насрещните престации и до накърняване на добрите
нрави.
Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от
търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата
молба, с който моли за постановяване на решение за прогласяване
нищожността на целият договор № 1118700/31.01.2022г., респ. при
отхвърлянето му в условията на евентуалност съдът да провъзгласи
нищожността на клаузата на чл. 5 от него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер по изложените в него подробни
съображения.
Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със
соченото съдържание, но счита, че той отговаря на всички нормативни
3
изисквания, съдържа погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд
лихвен процент.
Моли да се отхвърлят исковете на ищцата.
От допусната и изслушана съдебно-компютърна експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обосновано
и обективно се установи, че договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заема. Това означава, че
длъжника, който получава заема, за да разбере условията и санкциите по
договора е необходимо да прочете повече от 30-40 страници от него, като
човек не може да асимилира за какво става на въпрос.
В тези 8 часа лицето не може да изчете тези документи, не може да
предостави поръчител и поради тази причина автоматично му се назначава
поръчител, който е дъщерна фирма на „Фератум България“ ЕООД.
При кандидатстване за процесния договор за кредит, ответника „Фератум
България“ ЕООД не е предоставил на ищцата по имейла й никакви
документи, тъй като няма изпратен такъв имейл. Такъв имейл е изпратен от
„Фератум България“ ЕООД към невалиден адрес.
Ищцата реално не е прочела документите, защото не ги е получила, т.е.
такъв имейл изобщо липсва.
Вещото лице в експертизата е посочило, че изпратило имейл на дата
24.03.2023г. до „Фератум България“ ЕООД да му отговорят дали на дата
31.01.2022г. са изпратили имейл на ищцата с документи: Договор № 1118700
от 31.01.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, Преддоговорна
информация и общи условия, но до 11.04.2023г./предходният ден преди с.з./
няма получен отговор от „Фератум България“ на неговото запитване по
имейла.
След като ищцата не е получила документите по ел.поща, няма данни да
ги е получила и на хартиен носител. Експерта посочил, че тези документи
вероятно ги има на сайта на „Фератум България“ ЕООД, но за да ги види
ищцата, тя трябва да има код за достъп, с който да влезе в сайта на ответника
и да ги прочете. Но поради големият им обем, дори ищцата да е успяла да ги
прочете, поръчителството все пак трябва да бъде предоставено в рамките на
8-часа, което е почти невъзможно.
4
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Не се спори, че между ищцата А. К. и ответното дружество е сключен
договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние №
1118700/31.01.2022г. съгласно който е отпусната сумата от 6000,00 лв., за
срок от 18 месеца. при лихва от 2100,00 лв., при ГЛП 35,00% и ГПР 49,66%.
Общият размер на кредита бил 8100,00 лв.
Първата падежна дата е 03.03.2022 г., а последната – 26.07.2023г.
Съгласно чл. 5 от сключения договор за кредит от разстояние, кредитът
се обезпечава с поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитора, който
се одобрява от последния в процедурата по кандидатстването за кредит. От
Договор за гаранция (поръчителство) се установява, че ищцата е сключила
договор поръчителсво с „Фератум Банк“ за обезпечаване на вземането на
кредитора ответник и следва да заплати за това такса от 5940,00 лв. (чл. 1, т.
1.6), разпределена на 18 месечни вноски, с дата на първо плащане –
02.03.2022 г. и краен срок за изплащане на таксата – 25.07.2023г., с приложен
погасителен план.
По делото са приети като доказателства преддоговорна информация -
стандартен европейски формуляр (СЕФ) от 31.01.2022 г., предоставена за
запознаване на ищцата преди сключване на договора за кредит, и общи
условия на кредитора „Фератум България“ ЕООД.
От заключението на съдебно-компютърната експертиза се установява, че
при кандидатстване за кредит от „Фератум България“ ЕООД, заявка може да
се подаде с поръчител физическо лице или с гаранция от Фератум Банк, като
ищцата следва в рамките на 8 часа да посочи поръчител. В противен случай
автоматично й се назначава поръчител, който е дъщерна фирма на „Фератум
България“ ЕООД.Установи се, че ищцата не е получила по имейла
документите по договора, нито на хартиен носител.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние, като при преценката относно
действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се
5
вземат предвид както общите правила на ЗЗД, така и нормите на приложимия
Закон за потребителския кредит (ЗПК). Следва да се има предвид, че
свободната воля на страните да определят свободно съдържанието на
договора, включително да уговарят възнаграждения, такси, неустойки и др., е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Основен спор между страните в настоящето производство е дали
разходите на ищцата за възнаграждение по договора за гаранция
(поръчителство), с предложеното от кредитора лице, са част от общите
разходи по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при
определяне на ГПР по договора за кредит.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената
от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ, таксата за
предоставяне на поръчителство не е включена при изчисляване на ГПР, който
е определен в размер на 49,66 %. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
6
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 49,66 % формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за кредит, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство – „такса за предоставяне на
гаранция“, сключен от ищцата с „Фератум Банк“, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението за гарант /поръчител/, което се дължи в случая,
безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, вр.с §1, т.1
от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора
за кредит, съставлява задължителна услуга и е предварително известно на
кредитора, доколкото гарантът е предложен от него /т.4.3 от преддоговорната
информация/ и е отразен в договора за кредит. Разпоредбата на §1, т.1 от ДР
на ЗПК не изключва възможността някои от общите разходи по кредита да
произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с договора за
кредит. Пряката свързаност в случая е очевидно и не се нуждае от специално
обосноваване, доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е
за да бъде отпуснат кредита, поради което и дължимата за нея такса
съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл.19, ал.1 от ЗПК
подлежи на задължително включване в ГПР.
Обстоятелството, че ищцата, като кредитополучател не е посочила
поръчител-физическо лице, а се е съгласила на поръчителство от
предложения от кредитора гарант, не освобождава ответното дружество, в
качеството му на кредитор да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за
кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е
индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост
от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се
сключва.
Безспорно се установи от заключението на СТЕ, че технически е
осигурена възможност за сключване на договор за кредит с ответното
7
дружество и чрез личен гарант, но при всички случаи предоставянето на
обезпечение под формата на поръчителство е било задължително условие за
сключване на договора за кредит.
В случая и сключването на договора за гаранция се явява задължително
условие за сключване на договора за кредит, след като е сключен от ищцата с
посочено от ответника лице и при условия, които ищцата не може да
предоговори и измени.
Възможността да се откаже от "услугата", при невъзможността да посочи
личен гарант, би имала за последица анулиране на заявката за кредит, а
следователно и невъзможност да бъде сключен договор за кредит. Именно
затова сключването на договор за поръчителство се явява допълнителна
услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит,
потребителят дължи такса за „услугата“ (независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя или не) и този разход е известен
на кредитора – т.е съдът намира, че безспорно следва да бъде включен в
общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР.
Поради това се явяват неоснователни доводите на ответното дружество в
писменият му отговор, че не му е било известно каква е уговорената сума по
договора за поръчителство, тъй като от представената като доказателство
преддоговорна информация – СЕФ – в т. 4.3 изрично е посочен разходът от
5940,00 лв., който ищцата следва да направи, ако сключи договора за кредит с
предложения от кредитора гарант. Точно това е размерът на „уговореното“ в
договора за гаранция възнаграждение от 5940,00 лв., което безспорно
показва, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът е знаел
размера на този разход, който е пряко свързан с договора за кредит, дължи се
от потребителя и е задължително условие за получаване на кредита, при
невъзможност да посочи личен гарант. Дори формално да представляват
самостоятелни договори, договорът за кредит и договорът за гаранция следва
да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност между тях се установява от
редица обстоятелства - сключване на договора за поръчителство с фирма
партньор на кредитора, посочване от страна на кредитора в преддоговорната
информация (СЕФ) на разходите за гаранта в размер на 5940,00лв., и не на
последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по погасителните
планове на договорите, с едни и същи начален период и краен срок на
8
погасяване.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора. ГПР е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен действителният ГПР, при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗКП. В този смисъл като не
е оповестило действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД е нарушило изискванията на закона и не може да
се ползва от уговорената сделка.
Поради изложеното съдът намира, че разходът в размер на 5940,00 лв. по
Договор за гаранция от 31.01.2022 г., дължим за възнаграждение на
поръчителя „Фератум Банк“ (седалище и адрес в Малта) за обезпечаване
вземанията на „Фератум България“ ЕООД по процесния договор за
потребителски кредит от 31.01.2022 г., отговаря на поставените от ЗКП
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в посочения ГПР от 49,66
%.
По този начин се постига именно скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, установяваща максималния
размер на ГПР. Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето,
9
предвидена в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или
да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер, близък до отпуснатия кредит, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, имайки
предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че при
сключването на процесния договор за кредит не са били спазени изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК договорът се явява
изцяло недействителен, поради което главният иск се явява доказан и следва
да бъде уважен.
Въпреки това двата договора се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните следва да се има предвид, че
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
При уважаване на главният иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединения с него иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при
този изход на спора право на разноски се пораждат за ищцата.
Същата е освободена от съда на основание чл.83,ал.2 от ГПК от
заплащане на държавни такси и разноски с Определение № 9/06.01.2023г.
(л.39 от делото).
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който на ищцата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ №
35, е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
от Еднолично Адвокатско дружество ЕИК *********, фирмено дело №
24/2021г. по описа на СГС, представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за
призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2,
10
ап.11 .
Предвид уважаване исковата претенция на ищцата, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на Еднолично Адвокатско
дружество ЕИК *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС,
представлявано от адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С.,
ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, сумата 1996,00лв.,
представляваща разноски в производството за адвокатски хонорар, определен
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед
представеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и
разноски по реда на чл.83,ал.2 от ГПК, то на основание чл.78,ал.6 от ГПК
следва ответното дружество "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр.С. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Б.С. ,
следните суми: - 324,00 лева /триста двадесет и четири лева/ – държавна
такса дължима по исковата молба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл.
83, ал.2 ГПК и 5,00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК
във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
След като съдът не се е произнесъл по евентуалният иск, то държавна
такса по него не се дължи от ответника.
С оглед изхода на делото на ответното дружество не се дължат разноски
в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит сключен от разстояние № 1118700/31.01.2022г. между А. К. К. и
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“Александър Малинов“
№ 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н., поради противоречието му със закона на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.
11
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н Младост, ж.к. Младост 3,
бул.“Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Б.С. сумата от 324,00
лева /Триста двадесет и четири лева/ представляваща държавна такса
дължима по исковата молба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83,
ал.2 ГПК и 5,00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК
във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“Александър Малинов“
№ 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично Адвокатско дружество ЕИК
*********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС, представлявано от
адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски
ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11, адвокатско възнаграждение в размер на
1996,00 лв. /Хиляда деветстотин деветдесет и шест лева / с ДДС, за безплатно
процесуално представителство и защита на ищцата А. К. К. с ЕГН **********
от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35, в исковото производство по гр.д.№
1354/2022г. по описа на РС-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12