№ 106
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. И. Н. срещу Решение № 260286 от
26.05.2022г. по гр.д. № 14839/2020г. по описа на ВРС, XLIХ-ти състав, с коeто на
основание чл. 108 от ЗС са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. И. В. с ЕГН
********** и Х. Л. В. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на самостоятелна част от сграда, находяща се в с.
Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, изградена в УПИ ХХ-308, кв. 33, със застроена площ
на самостоятелната част - 71,5 кв.м. за всеки от етажите, РЗП на самостоятелната част - 225
кв.м., както и гараж с площ от 45 кв.м. /намиращ се на първи, нежилищен етаж/, като цялата
жилищна площ на собствената на ищцата част от сградата е с обща застроена площ 143
кв.м., а РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., съставляваща дясната част на сградата откъм
улицата означена с 4МЖ на скица на л. 13 от делото, оцветена в жълто, на основание
придобивна давност при владение от 1998г. до 2019г., както и за осъждане на ответниците
да предадат на ищцата владението върху така описаната самостоятелна част от сграда,
находяща се в с. Куманово.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото,
както и необоснованост. Отправеното искане е за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което исковете да се уважат.
1
В отговор на жалбата, Д. и Х. В.и оспорват въззивната жалба, поддържат доводи за
правилност и законосъобразност на оспорваното решение, което молят да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора. Уточняват, че частта от сградата, предмет на иска е означена в червен
щрих на скицата на л. 44 от делото и е триетажна с тавански етаж, първият от които се
състои от гараж, самостоятелен вход, коридор, стая, кухня, баня и тоалет; вторият етаж се
състои от външно стълбище, вход за етажа, тераса, коридор, дневна с кухненски бокс,
спалня, баня и тоалет, вътрешно стълбище за трети етаж; третият етаж се състои от
вътрешно стълбище, коридор, две спални, баня и тераса; четвърти /подпокривен/ етаж
състоящ се от вътрешно стълбище, антре, две стаи със скосове.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение в
пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК,
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По
останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от П. И. Н. срещу Д. И.
В. и Х. Л. В. осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на самостоятелна част
от четириетажна сграда, находяща се в с. Куманово, общ. Аксаково, изградена в УПИ ХХ-
308, кв. 33 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 1711 от 05.11.1987г. за
улична и дворищна регулация, означена със сигнатура 4МЖ на скицата на л. 13 от делото,
със ЗП на самостоятелната част от 71.5 кв.м. за всеки от етажите и РЗП на частта – 225 кв.м.,
която част от сградата е означена в червен щрих на скицата на л. 44 от делото на ВОС,
състояща се, както следва: първи етаж - от коридор, стая, кухня, баня и тоалет и врата, която
води до гаража; втория етаж – състоящ се от коридор, стая, баня с тоалетна, всекидневна с
кухненски бокс и тераса; трети етаж – състоящ се от коридор, хол, тераса, спалня и тавански
етаж – състоящ се от две стаи със скосове и гараж на първи етаж, с площ от 45 кв.м., както
и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху така описаната част
от сградата.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищцата
е собственик на описаната самостоятелна част от жилищна сграда, изградена в с. Куманово,
ситуирана в дясно от улицата, щрихована в жълто на скицата, приложена на л. 13 от делото
на ВРС. Четириетажната сграда била изградена без надлежни строителни книжа и одобрени
архитектурни и инвестиционни проекти от родителите й И.Н., п. на 12.05.1990г. и Р. Н., п.
на 30.03.1993г. в периода 1983-1993г. Още при започване на строителството, родителите й
са възложили проектирането на сградата на Зонална проектантска организация – Варна,
предвиждайки самостоятелни части за нея и сестра й – ответницата Д. В., като са изготвени
и съответните планове под № 48/11.04.1983г. за ищцата и под № 49/11.04.1983г. за сестра й.
Именно по този начин е изпълнена и построена и цялата сграда – като две самостоятелни,
еднакви, долепени една до друга части, с отделни входове, така че ищцата и сестра й да
живеят в имота, ползвайки всяка собствената си самостоятелна част от сградата. По
2
инициатива на ответницата, след построяване на сградата на името на двете е издаден Акт за
узаконяване № 40/11.07.2011г. от гл. архитект на Община Аксаково, с който били узаконени
самостоятелните части от сградата, които всяка ползвала със семейството си. От
построяването, ищцата и сестра й ползвали всяка своята част от сградата /жилищна част и
гараж/, като никога не са имали разногласия коя част на коя от тях принадлежи. Макар и да
не живеят постоянно в имота, ищцата редовно е ползвала своята част със семейството си,
полагала е грижи за поддържането му, държала е свои и на семейството й вещи, като
притежавала и ключ за нейната част. Придобила правото на собственост върху частта от
сградата на основание придобивна давност при владение от 1998-2019г. През 2020г. ищцата
установила, че данъчната й партида е закрита, а при посещение на имота – че са сменени
ключовете на двете портални врати към двора, бравата и ключовете на вратата към първия
жилищен етаж на собствената й част. Установила, че преградната стена между двете
самостоятелни части на първия жилищен етаж е премахната, като ответниците ползват
първия етаж от собствената й част от сградата. Упражняваното от тях владение е без
основание, поради което отправила искане за положително произнасяне по предявените
искове.
В отговор на исковата молба, ответниците Д. В. и Х. Л. оспорили исковете по
основание, в т.ч. и материалноправната легитимация на ищцата по исковете за собственост с
доводи, че на основание алеаторен договор по НА № 77/1985г., първата от тях е придобила
правото на собственост върху дворно място с площ от 1070 кв.м., съставляващо парцел III-
46 в кв. 20 по плана на селото от прехвърлителя – дядо й П.П.. През 1991г. ищцата закупила
съседния на нейния имот, с площ от 980 кв.м., заедно с построената в него паянтова сграда,
за който е отреден парцел IX-308 в кв. 33 по плана на селото. Одобрените на името на двете
сестри два типови архитектурни проекта съответно са за имоти XIII-46 /нов ХХ-308/ и III-46
/нов IX-308/. Изградената в собствения на ответницата ПИ сграда е изградена от съпрузите
по време на брака им, в отклонение на архитектурните планове, изготвени през 1985г.,
поради което през 2011г. предприели действия по узаконяването й. Имотът никога не е бил
собственост на родителите им, нито е бил във фактическа власт на ищцата. Последната не е
владяла обособена част от сградата постоянно, спокойно, явно и несъмнено, с намерение да
свои, а от 2016г. ищцата живее постоянно във Великобритания. От 1985г. съпрузите владеят
собствената си сграда, като упражняваното от тях владение е на правно основание. По тези
съображения отправили искане предявените искове да се отхвърлят с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.01.1983г. собствениците Р.
П. Н. и П.С.П. сключили договор за доброволна делба по НА № 50/1976г. на парцел III-46,
кв. 20 по плана на с. Куманово, разделен със заповед № 79/27.04.1977г. на Председателя на
ОНС – Варна на два самостоятелни парцела, а именно: парцел III-46 от 1070 кв.м. – на П.П.
3
и парцел XIII-46 от 860 кв.м. – на Р. Н..
На 03.07.1985г. е сключен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане на издръжка, оформен с НА № 77/1985г. на Нотариус Л.Г., с който П.С.П.
прехвърлил на внучката си Д. И. В. собствената си къща, находяща се в с. Куманово, ведно с
дворно място от 1070 кв.м., съставляващо парцел III-46 в кв. 20 по плана на същото село,
при граници: II-46, XIV-46, V-49, IV-49 и Х-46 от кв. 20 срещу задължението на
приобретателката да гледа и издържа прехвърлителя и съпругата му Д.И.П. докато са живи,
като им осигури спокоен и нормален живот – такъв, какъвто са водили досега.
На 04.03.1991г. е сключен договор за покупко продажба, обективиран в НА №
46/1991г., с който В.Н.А. продала на П. И. П. дворно място от 980 кв.м., с неуредени сметки
по регулация, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка,
за което е отреден парцел IX-308 в кв. 33 по плана на с. Куманово, при граници: улица, Д.Ж.,
Г.Ж., Д. П. и Д. В. за сумата от 8733 лв.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното:
парцели IX-308 и ХХ-308, кв. 33 са съставна част от РП, одобрен със Заповед №
1711/05.11.1987г. и впоследствие изменен със Заповед № 1583/22.12.2008г. Парцел IX-308 е
създаден с първоначалния РП/1987г., а ХХ-308 е обособен през 2008г. върху парцел Х-308,
като му е добавена част от ПИ 308, попадаща в парцел XIV-307 съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР
на ЗУТ. На комбинирана скица тези парцели са показани с червени и сини линии и сини
надписи. Парцели III-46 и XIII-46, кв. 20 по предходен РП, одобрен със заповед №
145/10.03.1929г. за улична и № 830/17.05.1929г. за дворищна регулация са отразени на
комбинирана скица, видно от която външните им граници приблизително съвпадат с тези на
парцели IX-308 и ХХ-308, кв. 33 по РП/1987г., но това не е така с междинната дворищна
регулационна граница. Процесната сграда е отразена за първи път в РП/1987г. като 4МЖ –
четириетажна масивна сграда. В разписните листи не се съхранява информация относно
собственост на сградите, както и кога са построени. За собственик в същите на парцел IX-
308, кв. 33 е вписана П. П., а на ХХ-308, кв. 33 – Д. В.. Строителни книжа, както и
преписката по узаконяване не са налични в Община Акасково, но от нотариално заверени
декларации от Д. В. е видно, че строителството е извършено през 1983-1984г. При издаване
на протоколите за строителна линия № 3 /л. 275/ на П. Н. и 4/13.04.1983г. /л. 265/ и
Разрешение за строеж № 154/20.04.1983г. на Д. В. е действал предходен РП/1929г. Съгласно
този план като собственост на П. Н. е бил записан парцел III-46, а като собственост на Д. В.
– парцел XIII-46, кв. 20. Парцел III-46 е разположен перпендикулярно на уличната
регулация, а парцел XIII-46, кв. 20 се явява ъглов спрямо уличната регулация. Представените
протоколи за строителна линия касаят изграждана на две отделни вилни сгради долепени
една до друга /на калкан/ вилни сгради тип 8 - № 48 и № 49, съответно издадени на П. и Д..
От комбинирана скица на л. 302 е видно, че дадената строителна линия не отговаря на
сградата, която се намира в процесния имот към настоящия момент.
На 11.04.1983г. са издадени архитектурни и конструктивни работни планове № 48 за
вилна сграда тип № 8 на П. И. Н., с. Куманово относно обект 3-387 по отношение на парцел
4
III-46, кв. 20 и № 49 на Д. И. В., с. Куманово относно обект 3-399 по отношение на XIII-46,
кв. 20, със застроена площ за всяка от 60 кв.м.
С Акт за узаконяване № 40/11.07.2011г. на основание § 184, ал. 5 и ал. 7 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ, главният архитект на община Аксаково узаконил обекти жилищна сграда, гаражи
и селскостопански склад със ЗП от 143 кв.м. и РЗП общо за жил. сграда от 450 кв.м., ЗП на
гаражи 2 броя - 90 кв.м. и селск. склад – от 425 кв.м., съставляващи строежи – пета
категория, находящи се в УПИ IX-308 и ХХ-308, кв. 33 по плана на с. Куманово на Д. В. и
П. П., съгласно НА № 77/1985г. и НА № 46/1991г.
С КНА № 51/12.02.2021г. на Нотариус Д.С., Д. и Х. В.и са признати за собственици
на недвижими имоти в с. Куманово, както следва: Склад със ЗП от 425 кв.м. в УПИ IX-308,
кв. 33; Жилищна сграда на 4 жилищни етажа, с РЗП от 450 кв.м., изградена в УПИ ХХ-308,
кв. 33 и Гаражи – 2 броя, обща ЗП 90 кв.м.
По инициатива на ищцата по делото са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Е.Д. и З.Т.. В показанията си първата свидетелка установява, че
познава ищцата от деца, от 41-42 години. Знае, че тя има голяма къща-близнак в с.
Куманово, две къщи допрени една до друга, идентични. Като застанеш от улицата с лице
пред къщата посочва, че дясната част от къщата е на П., а лявата част – на Д., като всяка
част е с отделен вход. Ако влезеш от лявата част, не можеш да влезеш в дясната част от
къщата. Имат тази къща от родителите си, построена от ученическите им години – 1984-85г.
На първия етаж описва, че е разположен килер – гараж, където в последно време живеели
баба й и дядо й в частта на П. до 1993-94г. Посочва, че постоянно никой не е живял там.
През годините от 1985-86г. до сега П. е владяла дясната част от имота, като са ходили на
купони, последно – преди 2-3 години. Миналата година разбрала, че стената на втория
основен етаж е премахната в едната част и сестра й се е нанесла в нейния хол. От 5 години
П. живее в Англия, но когато се върне винаги посещава имота си, а когато я няма, децата й
наглеждат имота. Тяхно си е и си го ползват.
Свидетелят Т. установява, че е съсед и роднина на двете сестри /баба им е негова
леля, а майка им – негова първа бартовчедка/. Знае, че имат къща в с. Куманово, строена
1982-1983г. Къщата е строена от майка им, която имала фирма за костилки и разполагала с
пари. Тя построила 4 етажна сграда, с два входа – дясна и лява, като казвала, че десния вход
е на П., а левия – на Д.. Завършена била през 1985г., когато и едните и другите си влизали,
всеки от входа си. Постоянно не са живели, като след смъртта на майка им, дядото и бабата
останали в дела на П.. От 2008г. Х.ви заживяли постоянно в с. Куманово.
По искане на ответниците по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Д. Т. и Б.Д.. В показанията си първият установява, че познава
ответниците от 1978г., а къщата са построили през 1983г. Финансирали строежа с парите от
сватбата им. Като построили къщата дядото и бабата на Д. живеели на първия етаж на
къщата. Имали отделен вход, като Х. и Д. се грижели за тях. Свидетелят е ходил в имота
след 2000г., като от 1990г. предимно Х. живеел в имота. Ако се влезе от частта на Х. може
да се стигне до частта, в която живеели бабата и дядото, като между двете части на първия
5
етаж няма преградна стена. Преградна стена между двете части няма и на третия и на втория
етаж. Може да се влезе от единия вход и да се излезе от другия, и това е положението от
самото начало, винаги е било така.
В показанията си свидетелят Д. сочи, че познава ответниците от 19-20 години,
посещавал е къщата и я описва. Знае от Х., че той е строил къщата, за дъщерите му да са
самостоятелни. Между двете части няма преградна стена, има коридор, който свързва
стаите. Всичко на етажа е по две – две стаи, два бокса, две всекидневни, две бани и
тоалетни. Х. и Д. използват и двата входа.
Пред ВОС е прието заключение на СТЕ, от което се установява, че в УПИ ХХ-308, кв.
33 в с. Куманово е изградена четириетажна жилищна сграда, симетрична в план. Изградена е
по типов проект, дублиран огледално с разделителна стена, като реално са изградени две
сгради на калкан. Тя има два самостоятелни входа. Състои се от първи /партерен/ етаж,
втори жилищен етаж, самостоятелни стълбища към всеки вход, както от север, така и от юг,
трети етаж и четвърти /подпокривен/ етаж. Първият етаж се състои от два гаража и две
жилища, всяко със самостоятелен вход от изток и запад, разделени със зид. На втори, трети
и четвърти етажи са изградени по едно самостоятелно жилище, съответно в източната и
дясна /лява и дясна/ част. Всеки етаж е разделен на лява и дясна част от плътен зид. Сградата
е изградена на калкан в УПИ III-46 и XIII-46 в кв. 20, с два самостоятелни входа, като
огледално построени помещения. Сградата е изградена през 1985г. В одобрения на
20.06.2011г. от гл. архитект на Община Аксаково проект се обособяват две жилища със
самостоятелни входове. При огледа е установено, че има изграден 25 см зид между лявата и
дясната част на всеки етаж в четириетажната ЖС, като на втория етаж има отвор в
разделителния зид между двете части, като е монтирана врата /не може да се определи кога е
изпълнена/. Така на практика вторият етаж е проходим и от изток и от запад и в етажа може
да се влиза и от двете крайни фасади /на Приложения 1-4 са отразени изградените на място
зидове и врати с червен цвят/. Има изградени и две самостоятелни котелни помещения.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е ревандикационен иск по отношение на част от
четириетажна сграда, изградена на калкан в УПИ ХХ-308, кв. 33 в с. Куманово, общ.
Аксаково по РП на селото, одобрен със Заповед № 1711/05.11.1987г. и впоследствие изменен
със Заповед № 1583/22.12.2008г., попадаща в частта от УПИ, идентична с Парцел XIII-46, кв.
20 по предходен РП, одобрен със заповед № 145/10.03.1929г. за улична и № 830/17.05.1929г.
за дворищна регулация, на междинната дворищна регулационна граница между парцели III-
46 и XIII-46 по последния план, която част е дясната част на сградата, означена в червен
щрих на скицата на л. 44 от делото на ВОС, при твърдения, че правото на собственост е
придобито от ищцата на основание придобивна давност при владение от 1998г. до 2019г.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Прието е в правната
доктрина, че придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
6
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС урежда
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа
власт – съвпада с този при държането, а субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 от ЗС/ предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на правото на
собственост в самото право на собственост е необходимо потвърждаване наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност, при което
същите се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок /ТР № 4 от
17.12.2012г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС/.
От съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за доказано, че жилищната сграда в описания имот е изградена през 1983-1985г. от
родителите на ищцата и ответницата, въз основа на архитектурни и конструктивни работни
планове № 48 и 49/11.04.1983г., съответно за вилна сграда тип № 8 на П. И. Н. в парцел III-
46, кв. 20 и на Д. И. В., в парцел ХIII-46, кв. 20. След построяване на четириетажната сграда,
на основание алеаторен договор по НА № 77/03.07.1985г. ответниците В.и, в режим на СИО,
придобили правото на собственост върху парцел III-46, кв. 20 по РП/1929г., с площ от 1070
кв.м. /зелени линии на л. 105 от делото на ВРС/, а с договора по НА № 46/04.01.1991г.
ищцата П. П. придобила парцел IX-308, кв. 33, създаден с първоначалния РП/1987г. на с.
Куманово, с неуредени сметки по регулация, с площ от 980 кв.м. Жилищната сграда, със ЗП
от 143 кв.м. и с РЗП от 450 кв.м. е узаконена с Акт за узаконяване № 40/11.07.2011г. на
основание § 184, ал. 5 и ал. 7 от ПЗР на ЗИД ЗУТ на главния архитект на община Аксаково.
Недоказани са възраженията на ответниците, сочещи изграждане на сградата от тях по време
на брака им.
От експертно заключение на СТЕ, прието пред ВОС, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно дадено е установено, че процесната сграда е източната /дясна/
част от четириетажната сграда, изградена по типов проект, дублиран огледално с
разделителна стена, като реално на място са изградени две сгради на калкан, като всяка е със
самостоятелен вход и огледално построени помещения във всяка част.
От гласните доказателства е установено, че от построяването на сградата към 1985г.
постоянно никой не е живял в нея, като до 1993-1994г. в процесната сграда живеели бабата
и дядото на въззивницата.
От показанията на свидетелите Е.Д. и З.Т., които съдът кредитира като обективни
поради това, че са основани на трайни във времето, непосредствени лични впечатления на
свидетелите, както от факта и момента на изграждане на сградата, така и факта на
разпределение на двете сгради между страните – сестри и този на установеното от ищцата
владение начиная от 1998г. Показанията на тези свидетели са реципрочни, както помежду
7
си, така и с останалите доказателства по делото /писмени и експертни/. Като подробни,
логически подредени и поднесени добросъвестно пред съда, съдът цени гласните
доказателства в тези части като достоверни и неопровергани от останалите събрани
доказателства. От тях се установява, че процесната четириетажна сграда се състои от две
къщи, допрени една до друга, идентични. Дясната част от къщата откъм улицата е на П., а
лявата част – на Д., като всяка част е с отделен вход. Ако влезеш от лявата част, не можеш
да влезеш в дясната част от къщата. Къщата е построена от родителите на страните от
ученическите им години – 1984-85г. През годините от 1985-86г. до сега П. владяла дясната
част от имота. Миналата година разбрала, че стената на втория основен етаж е премахната в
едната част и сестра й се е нанесла в нейния хол. От 5 години П. живее в Англия, но когато
се връща в страната винаги посещава имота си, а когато я няма, децата й наглеждат къщата.
„Тяхно си е и си го ползват“.
От друга страна показанията на свидетеля Д. Т. съдът приема за объркани и вътрешно
противоречиви /“ходил съм докато се строеше къщата“; „после съм ходил и до ден днешен
ходя…“; „след 2000г. съм ходил на имота“; „Х. живее там от края на 1990г. началото на
2000г.“/. В частта им, сочеща, че бабата и дядото живеели в къщата, но си имали отделен
вход /“Х. си влизаше отделно и бабата и дядото от другата страна си влизаха отделно“/,
показанията на този свидетел се подкрепят от тези на останалите свидетели, установяващи,
че прародителите на страните живеели до кончината си в частта на въззивницата. В частите
им обаче, описващи разположението на помещенията по етажите и сочещи липса на стена,
която да отделя двете части на сградата по етажите, показанията на този свидетел
противоречат на установеното от заключението на СТЕ, прието пред ВОС, съгласно което
има изграден 25 см зид между лявата и дясната част на всеки етаж в четириетажната ЖС,
като единствено на втория етаж има отвор в разделителния зид между двете части чрез
монтирана врата, съобразно отразените в червен цвят на място зидове и врати в Приложения
1-4 към заключението.
Показанията на свидетеля Д. са основани на впечатления, придобити след 2002г.,
като не установяват с категоричност установеното в предходните години владение на П. Н.
върху дясната част от сградата при поддържането му да е било смутено, прекъснато,
оспорено или отблъснато с конкретни действия на въззиваемите. От показанията на
последните двама свидетели не е установено владението на ищцата да е смутено чрез
извършване на определени действия, сочещи на противопоставяне за продължителен период
от време на поведението на владелеца по отношение на владения имот.
Така, при владение от 1998г. до 2008г. ищцата е придобила правото на собственост
върху спорната част от къщата – дясна част от четириетажна жилищна сграда, с РЗП от 450
кв.м. в с. Куманово. По делото не е установено по безпротиворечив начин кога е съборен
разделителният зид между двете части на сградата на втория етаж, но е установено от
свидетелските показания и заключението на СТЕ, че въззиваемите понастоящем владеят
частта на въззивницата. По делото не е доказано наличие на годно правно основание за това
владение на ответниците. Към момента на съставяне на КНА за собственост №
8
51/12.02.2021г. в тяхна полза, частта от жилищната сграда с обща РЗП от 450 кв.м., предмет
на ревандикационния иск е била собствена на ищцата на оригинерно основание, при
владение от 1998-2008г., поради което този акт сам по себе си не поражда право на
собственост, съответно правно основание за владението на ответниците.
Следователно, установени са елементите от фактическия състав на исковете с правно
основание чл. 108 от ЗС и като доказани по основание исковете следва да се уважат.
Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивницата има право
на поискани и доказани разноски. Реализираните от страната съдебни разноски пред първата
инстанция съгласно представен списък възлизат на 2871.86 лв., а същите пред въззивната
инстанция – на 2001.55 лв. В доказаните размери разноските по делото следва да се
възложат в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260286 от 26.05.2022г. по гр.д. № 14839/2020г. по описа на
ВРС, XLIХ-ти състав, с коeто на основание чл. 108 от ЗС са отхвърлени предявените от П.
И. Н. с ЕГН ********** срещу Д. И. В. с ЕГН ********** и Х. Л. В. с ЕГН **********
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
самостоятелна част от сграда, находяща се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна,
изградена в УПИ ХХ-308, кв. 33, със застроена площ на самостоятелната част – 71.5 кв.м. за
всеки от етажите, РЗП на самостоятелната част - 225 кв.м., както и гараж с площ от 45 кв.м.
/намиращ се на първи, партерен етаж/, като цялата жилищна площ на собствената на ищцата
част от сградата е с обща застроена площ 143 кв.м., а РЗП на цялата сграда - 450 кв.м.,
съставляваща дясната част на сградата откъм улицата означена с 4МЖ на скица на л. 13 от
делото, оцветена в жълто, на основание придобивна давност при владение от 1998г. до
2019г., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху така
описаната самостоятелна част от сграда, находяща се в с. Куманово, както и са присъдени
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Д. И.
В. с ЕГН ********** и Х. Л. В. с ЕГН **********, че П. И. Н. с ЕГН ********** е
собственик на недвижим имот, находящ се в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна,
представляващ самостоятелна част от четириетажна жилищна сграда, изградена на
калкан в УПИ ХХ-308, кв. 33 по РП на селото, одобрен със Заповед № 1711/05.11.1987г., със
застроена площ на самостоятелната част – 71.5 кв.м. за всеки от етажите, при обща ЗП на
цялата сграда от 143 кв.м., а обща РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., съставляваща дясната
част на сградата от улицата, означена с червен щрих и със сигнатура 4МЖ на скица на л. 44
от делото на ВОС, състояща се, както следва: първи етаж – от гараж, с площ от 45 кв.м.,
9
самостоятелен вход, коридор, стая, кухня, баня и тоалет; втори етаж – от външно стълбище,
вход за етажа, тераса, коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня и тоалет, вътрешно
стълбище за трети етаж; трети етаж – от вътрешно стълбище, коридор, две спални, баня и
тераса; четвърти /подпокривен/ етаж – от вътрешно стълбище, антре, две стаи със скосове,
като правото на собственост е придобито на основание придобивна давност при владение
от 1998г. и
ОСЪЖДА Д. И. В. с ЕГН ********** и Х. Л. В. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ
на П. И. Н. с ЕГН ********** владението върху така описания имот.
Скицата на л. 44 от делото на ВОС, приподписана от съда съставлява неразделна част
от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. И. В. с ЕГН ********** и Х. Л. В. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. И. Н. с ЕГН ********** сумата от 2871.86 лева –
разноски за първа инстанция и сумата от 2001.55 лева – разноски за въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10