Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, 15.08.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при
участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3430 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 119, ал. 1 от КМЧП.
Образувано е по молба вх. № 38484 от 21.03.2016 г. от Н.В., чрез адв. Д.К. срещу А.А..
В
молбата се поддържа, че с присъда от 13.11.2015 г., постановена по дело номер
14 Гж. 1018/15 на Апелативен съд Ниш на Република Сърбия, е потвърдена присъда
от 17.03.2015 г. постановена по дело номер 24.П.3845/12 на Районен съд Ниш, с
която ответницата А. А.е осъдена да изплати на ищцата Н.В., на основание обезщетение
за действителна щета във връзка с изплащане на задължение на ответницата на
основание Договор за кредит ЛД *********, сключен между А. А.и „О.Б."АД
Нови Сад, общо сумата в размер на 1 185 547.48 динара с левова равностойност 18
817.38 лв. по курса на БНБ към датата на депозиране на настоящата молба
(21.03.2015 г.), както следва: Сумата от 1 040 978.75 динара, равняващи се на 16
522.74 лв. към датата на депозиране на настоящата молба с полагащата се законна
наказателна лихва, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, на
основание платени вноски по кредит; сумата от 144 568.73 динара,
равняващи се на 2 294.64лв. към датата на депозиране на настоящата молба на основание законна наказателна лихва върху
платената сума, считано от датата на внасянето на всяка отделна сума на вноските
по кредита до 10.06.2014 г.; сумата от 193 956.00 динара, равняващи се на 3
078.53 лв. към датата на депозиране на настоящата молба, представляващи
направените от молителката разноски по гражданското производство. Твърди, че към
настоящия момент А.А. не е платила сумите, за който е осъдена по горецитираното
решение в качеството на ответник.
Излага, че е доказано пред съда на Република
Сърбия, че молителката е била поръчител на ответницата А. във връзка с кредит
№ЛД *********, както и че кредитът е отпуснат от „О.Б." АД Н.С.за сумата в
размер на 18 000.00 евро в равностойност в динари по средния курс на Народната
банка на Сърбия в деня на отпускане на кредита. Поради нередовно погасяване на
задълженията по кредита от ответницата банката е уведомила ищцата, че чрез
принудителна административна мярка, подписана и заверена от нея като поръчител,
ще удържа от заплатата й, получавана от Общинска администрация Община
Димитровград, 2/3 за погасяване на кредита. На следващо място счита, че е доказано,
че Н.В. като поръчител е продължила да плаща вноските по кредита на ответницата
след покана от банката от 14.12.2009 г. до 10.06.2014 г. включително.
Ето защо моли, при условията
на чл.117 от КМЧП, съда да признае и допусне изпълнение на съдебния акт от 17.03.2015 г. на Районен съд Ниш за
присъждане на сумите от 1 040 978.75 динара, равняващи се на 16 522.74 лв. към
датата на депозиране на настоящата молба (21.03.2015 г.) с полагащата се
законна наказателна лихва, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане;
Сумата от 144 568.73 динара, равняващи се на 2 294.64 лв. към датата на
депозиране на настоящата молба (21.03.2015 г.) на основание законна наказателна
лихва върху платената сума, считано от датата на внасянето на всяка отделна
сума на вноските по кредита до 10.06.2014 г.; Сумата от 193 956.00 динара,
равняващи се на 3 078.53 лв. към датата на депозиране на настоящата молба
(21.03.2015 г.), представляващи направените от доверител ката ми разноски по
гражданското производство.
Към молбата са
представени в препис решение № 24.П.3845/12 г. от 17.03.2015 г. на Районен съд Ниш и
препис от съдебно решение номер 14 Гж. 1018/15 г. от 13.11.2015 г. на
Апелативен съд Ниш.
В отговора, депозиран на
09.06.2016 г., А.А. оспорва молбата за признаване и допускане на изпълнението
на чуждестранното съдебно решение от 17.03.2015 г., като сочи, че не познава Н.В.
и не е имала търговски и други взаимоотношения с нея, като оспорва изцяло
превода на представените актове, както и обстоятелството че са влезли в законна
сила.
В случая
молителката не е представила удостоверение
от съда, постановил решението, че същото влязло в сила, съответно заверен от
Министерството на външните работи на Република България. (чл. 119, ал. 2 КМЧП). Гореизложеното
обуславя отхвърляне на молбата по чл.
119, ал. 1 КМЧП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 119, ал. 1 от КМЧП, депозирана от Н.В., ЕГН:**********, чрез адв. Д.К.
от ПАК, с адрес ***, офис № 8, срещу
А.А., ЕГН:**********, постоянен
адрес:г***, за признаване и допускане изпълнението на съдебния акт от 17.03.2015 г. на Районен съд Ниш..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
: