Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София, 17.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 552 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е
по Жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление от 12.12.2019 г.
на ЧСИ Л.М.рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 20197850400365,
с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя при мотиви, че претендираното такова е в минимален
размер съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди
се, че адв. възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за минималните
размери на адв.възнаграждения не се дължи, тъй като не са извършени никакви
действия от взискателя по принудителното изпълнение, тъй като длъжникът „Т.С.“ , е заплатил изцяло всички дължими суми в срока
за доброволно изпълнение.
Взискателят „Е.С.П.“
ЕООД, чрез пълномощника си Адвокатско съдружие „Л.К.“ – адв. Н.И., в предвидения
в процесуалния закон тридневен срок за писмени възражения излага становище за
неоснователност на жалбата.
Частният
съдебен изпълнител в срока по 436, ал.3 от ГПК е депозирал мотиви, в които
излага съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал. 2, т. 7 от ГПК, акт, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Изпълнителното дело № 20197850400365
по описа ЧСИ Л.М.рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, е
образувано по изпълнителен лист от 13.09.2019 г.издаден въз основа на влязлото в сила Протоколно решение
по гр.д.№ 1450/2019 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав и Определение от дата
22.07.2019 г. по същото дело с което
длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати
на В.В.Т., сумата от 360 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство. Вземането по гореописания изпълнителен лист е прехвърлено с
договор за цесия на цесионера и взискател по процесното изпълнително
производство „Е.С.П.“ ЕООД.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 2334/14.11.2019 г., връчена на длъжника по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД на 18.11.2019 г.,
последният е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по посочения изпълнителен лист.
С Възражение
от 20.11.2019 г. изх. № 16367 длъжникът по изпълнението „Т.С.“ ЕАД е направил възражение вх.№ 2216 от 21.11.2019
г. на ЧСИ за прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК и е поискал
адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено на 200 лв.
С
обжалваното Постановление от 12.12.2019 г. на ЧСИ Л.М.рег.№ 785 на Камарата на
ЧСИ по изпълнително дело № 20197850400365 съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение на взискателя при мотиви, че претендираното
от последния адв.възнаграждение е съобразено с предвидения минимален размер
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият
състав на СГС, намира обжалваното Постановление
от 12.12.2019 г. за законосъобразно по следните съображения:
Със Запорно
съобщение от 14.11.2019 г. ЧСИ Л.М.по молба на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД, чрез
пълномощника си Адвокатско съдружие „Български правни услуги“ – адв. М.Л.на
основание чл.450, ал.3 чл.507, чл.508 вр.чл.446 и чл.515 и чл.516 от ГПК е
наложил запор върху всички вземания на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД до размера на дълга му по изпълнителното дело в „Централна
Кооперативна Банка“ АД.
Длъжникът по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД заявява твърдения за
осъществено плащане в срока за доброволно изпълнение, каквито доказателства по делото
не се съдържат. Отделно от това, на съда служебно е известно, че по този род
дела длъжникът не извършва доброволно плащане, а в срока за доброволно
изпълнение след осъществен запор на банковата сметка от съдебния изпълнител, сумата
постъпва на база на запорнотото съобщение от трето задължено лице. Принудителното
изпълнение не може да бъде приравнено на доброволно такова независимо, че
същото може да бъде осъществено в срока за доброволно изпълнение.
Изложеното
обосновава извода, че в разглеждания случай доказателствената тежест лежи върху
жалбоподателя, като в настоящия случай освен твърдението му в подадената частна
жалба за осъществено доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение писмени
доказателства не са ангажирани. Това процесуално поведение на длъжника „Т.С.“ ЕАД влече след себе си последицата на извършването
на същинско изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител по нарочно
искане на взискателя, поради което жалбата се явява изцяло неоснователна.
Съгласно чл.10 и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адв.възнаграждение по процесното изп.дело е както следва: 200 лв. -
чл.10, т.1 – за образуване на изп.дело и
по чл. 10, т. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 - 30 лв. за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания от Наредбата и съответното минималното
възнаграждение възлиза на 230 лв.
По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Жалба на
длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление от 12.12.2019 г. на ЧСИ Л.М.рег.№ 785 на Камарата на ЧСИ по
изпълнително дело № 20197850400365, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на
230 лв. за образуване и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.